- BlueGunBlog -

Началото
Още по времето на Втората световна война, когато масирано се използва щурмовата авиация за удари по настъпващи, отбраняващи се или придвижващи войски, става ясно, че им е необходима сериозна противовъздушна защита. В началото като средство за тази цел служат зенитните картечници и оръдия. Скоро обаче те стават неефективни срещу все по-скоростните и бронирани самолети. Затова с развитието на ракетното оръжие в след военните години едно от най-важните направления става създаването на противовъздушни ракетни комплекси и системи. В наши дни те са огромно множество и според далечината на действие се делят на системи и комплекси за далечно, средно, малко и близко действие. Първите два вида като правило се използват за зонално-обектово прикритие на промишлени райони и центрове, войскови групировки, както и на важни обекти. Последните два вида служат за непосредствено прикритие на войските и най-разпространени се преносимите зенитни ракетни комплекси (ПЗРК).

Първите бойни резултати
В края на 50-те години на миналия век почти едновременно в САЩ и в СССР започва разработването на ПЗРК, които имат много общо помежду си. Съветският се нарича "Стрела", а американският - "Ред Ай". Принципът на действие е един същ - от пусковата тръба ракетата се изстрелва с помощта на стартов двигател. На безопасно разстояние от стрелеца се включва мощен маршеви двигател, който разгонва ракетата до 450 м/сек. Стабилизацията се осъществява чрез скосените пера на стабилизатора, които завъртат ракетата до 15 об./сек. Насочването е с топлинна глава.
Съветите първи тестват своята "Стрела" в бойни условия. Това става през 1969г. в Египет. За един ден с десет изстрела са унищожени 6 израелски "фантома". Другият зенитен комплекс "Нева", който е стационарен успява да унищожи само 3 самолета, при това единият е собствен МиГ-21.

В афганистанската война и след това
Истински разцвет за ПЗРК обаче настъпва по време на войната в Афганистан. Муджахидините воюват срещу съветските щурмоваци МиГ-25 и вертолетите Ми-24 с три системи - американската "Ред Ай", съветската "Стрела" и английската "Блоупайп". Най-ефективна се оказва "Блоупайп". С нея летящите обекти могат да бъдат атакувани от всички посоки, в т.ч. и по насрещен курс на дистанция 5-6 км ("Стрелата" и "Ред Ай" действат на дистанция 2-3 км). Термоловушките, които успешно отклоняват американските "Ред Ай", по "Блоупайп" са неефективни, защото тя се насочва ръчно с радиокоманди. Бойната глава на английската ракета е значително по-мощна - цели 3 кг, докато на "Стрела-2" е 1,15 кг, а на "Ред Ай" само 1 кг. Въпреки тези му качества "Блоупайп" не е най-предпочитаният ПЗРК . Той тежи над 20 кг, което за действащите в планините муджахидини е значително затруднение.
Ситуацията обаче рязко се променя, когато в Афганистан се появяват американските комплекси "Стингер". Компактната 70 мм ракета е с изцяло автономно пасивно инфрачервено насочване и може да бъде изстрелвана от всички направления. Максималната й скорост достига почти 600 м/сек. Само за една седмица със "Стингери" са свалени 4 самолета Су-25. До края на войната само тактически способи помагат да Су-25 да противодейства на американските ракети. Не е така обаче при вертолетите. За защитата им от "Стингер"-ите се използва специално екраниране на ауспуховите устройства, намаляващо топлинното излъчване 2,2 пъти. Разработен и нов импулсен генератор на инфрачервени сигнали Л-166В-11Е, които много успешно отклоняват ракетата встрани. Освен това самите вертолети Ми-24 са много устойчиви на удари. Известен е случай, когато в съветски вертолет попадат два "стингера" и двата в един и същи двигател. Въпреки това повредената машина успешно се завръща в базата си. Независимо от това според американските анализатори на афганската война с ПЗРК "Стингер" са свалени 226 съветски самолета и вертолета. Съветската статистика признава само 167.
По време на конфликтите на 90-те години - в Ирак и бивша Югославия се проявяват модернизираните съветски ПЗРК - "Стрела-2М" и "Игла-М". По време на "Пустинна буря" в Ирак с тях са свалени четири самолета "Хариер", един щурмовик А-10 "Тъндърболд" и един вертолет "Супер Кобра". С югославския вариант на модернизираната "Стрела-2М" са свалени много натовски самолети, в това число англо-френският "Ягуар", изтребители F-16 и "Мираж-2000". Преносимите комплекси воюват в Ангола, Чад, Никарагуа и дори от колумбийските наркокартели.

Съвременните ПЗРК
Днешните преносими зенитни ракетни комплекси нямат нищо общо с тези, за които се говори по-горе. Главата за самонасочване на съвременните "стингери" няма нищо общо с ракетите, използваните от муджахидините в Афганистан. Тя "вижда" едновременно в инфрачервения и в ултравиолетовия спектър. Съвременен микропроцесор осигурява изпреварващо насочване, селекция на целите и висока вероятност за цифрово разпознаване. Скоростта и е увеличена до 640 м/сек, а далечината - до 4750 м. Трябва да се подчертае, че Stinger RPM е най-компактната ракета от този тип. Тя тежи само 10,1 кг.
Руският аналог на "Стингер" е ПЗРК "Игла-М". Ракетата на този комплекс има калибър 72 мм и тегло - около 11 кг. Максималната й далечина достига 5,2 км. Тя също има двуспектрална глава за самонасочване. В качеството на неконтактен взривател тук е използвана индукционна система, която сработва при полет в близост до метален обект. Според руските специалисти тази система е по-ефективна, отколкото инфрачервените, лазерните или радио взривателите на останалите комплекси. Те твърдят, че "Игла-М" е от 5 до 15 на сто по-добра от "Стингер".
Интересни решения използват французите при създаването на своя ПЗРК "Матра Мистрал" ("Matra Mistral"). Ракетата му е с калибър 90 мм и тегло 17 кг, а общото тегло на преносимия комплекс е 23 кг. Мощният двигател развива скорост до 800 м/сек, а далечината на стрелба достига до 7 км.
Най-интересният и най-перспективен може би ПЗРК е британският "Старстрийк" ("Starstreak"). Той е вече трето поколение ПЗРК. Отличава се от всички останали, че не е с термична глава за самонасочване, а с полуактивна лазерна система. Теглото на целия комплекс е 26 кг, а само ракетата тежи 20 кг. Калибърът на системата е 127 мм. Главното отличие обаче е в това, че на практика ракетата е двустепенна, като втората степен се състои от три 38 мм ракети, всяка от тях самостоятелна по отношение самонасочването. Максималната далечина на стрелбата е 7 км, но микроракетите се отделят едва 3 км преди целта, тогава, когато я захванат. Вероятността целта да бъде поразена поне с една от трите ракети е 96%, но за сметка на това взривното вещество в бойната част на 38 мм ракета е не повече от 100 г, което може да бъде неефективно при нанасянето на поражения на атакувания самолет.

Най-добрите
Най-ефективни в ръцете на пехотинците се оказват системите "Игла" и "Стингер". Най-малкото, защото могат да се държат в ръце. Никак не е лесно с 26 килограмовия "Старстрийк" на рамо да се опитваш да захванеш с лазерния лъч цел, намираща се на 7 км разстояние. Освен това ракетите "Игла" и "Стингър" са напълно автономни. След натискане на спусъка операторът "забравя" за тях. "Старстрийк" са много точни, но изискват съпровождане непрекъснато - от първата секунда на захващането до момента на удара. ПЗРК трябва да са леки и удобни за носене - да може стрелеца да "прескача" окопите и препятствията на бойното поле и дори да се качи на някое дърво, за да направи ефективна засада на противниковия летящ обект.

Тревогата
През последните години широкото разпространение на преносимите зенитно-ракетни комплекси в света започна да създава грижи. Попаднали в ръцете на терористи те биха могли да представляват сериозна заплаха за гражданската авиация, особено около летищата, на подходите за кацане и излитане. Затова САЩ и Русия активно и съвместно работят за ограничаване разпространението на този вид оръжие.

http://www.chernomore.bg/