- BlueGunBlog -

Полицията няма да откаже никому разрешително за огнестрелно оръжие, твърди полк. Алекси Христов от РДВР-Варна

Кметовете на малки населени места и кметските наместници от Варненска област възнамеряват да се въоръжат като мярка срещу престъпността в селата. Това стана ясно на проведената вчера среща във Варна на кметовете от областта, организирана за първи път от Националното сдружение на кметовете на кметства и кметските наместници. Липсата на достатъчен брой полицаи в малките населени места дава пълно основание всеки кмет да поиска разрешително за оръжие, коментира полк. Алекси Христов от РДВР-Варна. Той добави, че полицията няма да откаже никому разрешително за огнестрелно оръжие. Сега средно на шест села се падат по двама униформени, казват представителите на местната власт.
"Чувал съм от кметовете потресаващи истории, именно заради липсата на селски полицейски постове", коментира шефът на Националното сдружение на кметовете и наместниците Петър Петев. Кмет на малко населено място санкционирал с акт нарушител.
Вечерта обаче санкционираният нахълтал в кабинета му, замерил го с печка, а след това го накарал да се съблече гол и да прави неприлични неща, разказа вчера Петев. "Това може да се случи само там, където няма полицейско присъствие", коментира шефът на сдружението. В подкрепа и кметовете от Варненска област разказаха собствените си патила при опит да си изпълнят задълженията.
"Наистина тези проблеми съществуват в малките населени места, тъй като полицейска дейност почти липсва", коментира полк. Христов. Миналата година МВР е отпуснало 30 допълнителни полицейски бройки за Варненска област, които обаче са напълно недостатъчни.
Не можем да опазим дори селскостопанската си продукция, коментира кметът на Старо Оряхово. Назначените по социалната програма "От социални помощи към заетост" пазачи в нивите, вместо да пазят реда, пазят гърба на престъпниците, каза още кметът. Последната алтернатива на липсващата полиция била ловната дружинка на селото, която бдяла над селскостопанската продукция.

Пищовът ще всее страх у престъпниците

За пищовите се притеснявам. Ако е газов пистолет, ще се справя. Но в никакъв случай не искам да нося боен пистолет. Така коментира идеята на колегите си Мариана Христова, кметски наместник на с. Раковна, община Дългопол. Според нея пистолетът, та бил той и само газов, ще свърши работа не само за самозащита при изпълнение на служебните задължения на кметовете и наместниците. Пищовът ще всява достатъчно страх у нарушителите, които са решили да се противопоставят на жена-кмет в село от предимно старческо население, коментира Христова. Тя допълни, че в с. Раковна полицай идва само веднъж седмично.
“Не се притеснявам, че пистолетът, който бих избрала, е газов. Ако на вас ви опрат пистолет до главата, вие едва ли ще разберете дали е газов или боен, заяви пред “Позвънете Новини” храбрата кметица. Тя посочи, че оръжието е необходимо, тъй като възрастните й съселяни честичко ставали жертви на ромски набези. Те влизали в къщите на възрастните и ги принуждавали да си даряват старото желязо за вторични суровини без заплащане.
“Много са нахални! Обаче аз като отида при тях и като ги питам какво искат, понеже са страхливи, веднага си тръгват. И им викам подире, че ако имах един пистолет, щях да им взема акъла”, разказва за премеждията си Мариана Христова.
“Ама ако трябва да си взема боен пистолет, ще го ползвам, за да отърва селото от бездомните кучета. По тях ще стрелям, защото инак оправия няма”, усмихва се селската наместничка.

А ако пищовът попадне в опасен човек?

Прави са кметовете да негодуват. В селата е като в Дивия запад - престъпниците върлуват, Господ е високо, а полицията няма безнин.
Хайде обаче заради бълхата да не палим юргана - проблемът няма да се реши, ако кметовете започнат да стрелят. Може и по-лошо да стане - направо да съдят, без съд и присъда.
Имаше един Ценко - кмет от Врачанско, дето се прочу, биейки ромите наред. Старците от селото много го харесали. Правилата на Ценко обаче са такива, че утре може да бие и старците. И ромите да се кефят.
Избирателната система в България е такава, че всеки въртоглав може да стане кмет. В малко селце - направо никакъв проблем. Ако на такъв му развържеш ръцете, направо ще стане страшно.
Да не говорим пък, че не всеки може да си служи с оръжие. А когато избираме кмет, няма условие “да може да зарежда пищов” и “да е добре с нервите”.
Кметски наместник пък се става още по-лесно - носиш едно агне по Гергьовден на кмета на общината и, ето те - управляваш 200 души в Горно Нанадолнище. Без значение какъв си и откъде си.
Номерът е полицията да си е на мястото. Тя трябва да ни пази. Ако пък не може, господа кметове, обърнете се към местния богаташ - всяко село вече има такъв. Той е заинтересован да плати бензина на полицаите, за да поддържат реда около къщата и стопанството му.

Кметовете по закон са и полицаи

Някои колеги се спасяват от ромските набези, като убиват коня на крадливата група, коментира Петър Петев, председател на Националното сдружение на кметовете на кметства и кметските наместници
- Г-н Петев, как ще коментирате идеята кметовете на кметства и кметските наместници да си вземат огнестрелно оръжие, за да отбраняват хората, за които отговарят?
- Не виждам нищо впечатляващо и ново в идеята. Това е нещо много елементарно, тъй като тези кметове и наместници имат ясно разписани правомощия в чл. 46 на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Едно от тези правомощия е, че те до пристигането на полицейския орган могат да вземат полицейски мерки. Т.е. на тях им са вменени такива правомощия, каквито имат редовите полицаи Според разпоредбите на закона кметовете имат право да направят проверка на документи за самоличност, да извършат обиск, проверка на багаж, автомобил и помещение. Те могат и да задържат дадено лице под стража, както и да използват огнестрелно оръжие. Разбира се, тези правомощия са предопределени от дадени условия, вписани в Закона за МВР. Представете си, че в дадено село се извършва някакво престъпление. Тогава кметът търси помощ по телефона с полицията. Но докато органите на реда пристигнат, кметът трябва да заеме полицейски функции, защото престъпникът няма да чака пристигането на полицая, нали. Разбира се, всеки кандидат-кмет за огнестрелно оръжие трябва да мине по етапния ред за издаване на такова разрешително, като представи необходимия набор от документи. Това са свидетелство за съдимост, документ за липса на данъчни задължения, психотест, заключение.
- В момента съществува ли такава практика или кметовете предпочитат да изчакват полицията?
- Имаше една-две практики, но за съжаление тези кметове станаха медиен хит. Причината бе, че те доста показно прилагаха своите правомощия по отношение на оръжието Но общо взето хората, заемащи тези постове, се притесняват да употребяват оръжие, защото това носи много отговорности. Аз лично не съм ги съветвал да носят оръжие. Жените пък изобщо не искат да решават проблемите си по този начин, докато мъжете са по-запалени по идеята.
- Наложителна мярка ли е носенето на оръжие за решаването на проблемите в малките населени места?
- Трябва да ви кажа, че малките кметове са поставени на колене. Как да се справят например с престъпността в селото си, след като имат само двама полицаи, които трябва да обхождат шест села? Ами то само един случай да има в някое от селата, и останалите остават без полицейска закрила. Но тоталната липса на полицаи е масово явление у нас. Затова кметовете са принудени да прибягват към всякакви възможни средства, включително да играят ролята на местни шерифи. Има случаи, в които кметовете си решават проблема с ромските набези, като убият коня на ромската група.
Смъкват два коня с ловната пушка, например, и набезите спират В други случаи нарязват каручката на трески. Това определено е противозаконно, но просто нямат друг изход. Това се случва, когато кметът сам трябва да брани селото. Такива методи се използват и при кражба на дърва, и при изнасяне на селскостопанска продукция от нивите на хората. Освен това в очите на своите съселяни един кмет е всичко - и закон, и приятел, и закрилник. Той е като вездесъщ.
- Кметовете споделиха, че сериозен проблем при санкционирането на нарушителите е липсата на свидетели или по-скоро нежеланието им да застанат на съдебната скамейка?
- Да, това е субективен проблем. Ами представете си едно село от 300 души.
Хората помежду си са или роднини по права линия, или по сватовство а другите са приятели по любов или по маса. Така всеки пази гърба на другия. Така някой като стане свидетел на нарушение, казва на кмета, но държи на анонимността.
- Какво е решението тогава?
- Кметовете трябва да търсят помощ от органи на други населени места, щом не могат сами да се справят с проблемите в селото. Но всичко е въпрос на организация.

Началото
Още по времето на Втората световна война, когато масирано се използва щурмовата авиация за удари по настъпващи, отбраняващи се или придвижващи войски, става ясно, че им е необходима сериозна противовъздушна защита. В началото като средство за тази цел служат зенитните картечници и оръдия. Скоро обаче те стават неефективни срещу все по-скоростните и бронирани самолети. Затова с развитието на ракетното оръжие в след военните години едно от най-важните направления става създаването на противовъздушни ракетни комплекси и системи. В наши дни те са огромно множество и според далечината на действие се делят на системи и комплекси за далечно, средно, малко и близко действие. Първите два вида като правило се използват за зонално-обектово прикритие на промишлени райони и центрове, войскови групировки, както и на важни обекти. Последните два вида служат за непосредствено прикритие на войските и най-разпространени се преносимите зенитни ракетни комплекси (ПЗРК).

Първите бойни резултати
В края на 50-те години на миналия век почти едновременно в САЩ и в СССР започва разработването на ПЗРК, които имат много общо помежду си. Съветският се нарича "Стрела", а американският - "Ред Ай". Принципът на действие е един същ - от пусковата тръба ракетата се изстрелва с помощта на стартов двигател. На безопасно разстояние от стрелеца се включва мощен маршеви двигател, който разгонва ракетата до 450 м/сек. Стабилизацията се осъществява чрез скосените пера на стабилизатора, които завъртат ракетата до 15 об./сек. Насочването е с топлинна глава.
Съветите първи тестват своята "Стрела" в бойни условия. Това става през 1969г. в Египет. За един ден с десет изстрела са унищожени 6 израелски "фантома". Другият зенитен комплекс "Нева", който е стационарен успява да унищожи само 3 самолета, при това единият е собствен МиГ-21.

В афганистанската война и след това
Истински разцвет за ПЗРК обаче настъпва по време на войната в Афганистан. Муджахидините воюват срещу съветските щурмоваци МиГ-25 и вертолетите Ми-24 с три системи - американската "Ред Ай", съветската "Стрела" и английската "Блоупайп". Най-ефективна се оказва "Блоупайп". С нея летящите обекти могат да бъдат атакувани от всички посоки, в т.ч. и по насрещен курс на дистанция 5-6 км ("Стрелата" и "Ред Ай" действат на дистанция 2-3 км). Термоловушките, които успешно отклоняват американските "Ред Ай", по "Блоупайп" са неефективни, защото тя се насочва ръчно с радиокоманди. Бойната глава на английската ракета е значително по-мощна - цели 3 кг, докато на "Стрела-2" е 1,15 кг, а на "Ред Ай" само 1 кг. Въпреки тези му качества "Блоупайп" не е най-предпочитаният ПЗРК . Той тежи над 20 кг, което за действащите в планините муджахидини е значително затруднение.
Ситуацията обаче рязко се променя, когато в Афганистан се появяват американските комплекси "Стингер". Компактната 70 мм ракета е с изцяло автономно пасивно инфрачервено насочване и може да бъде изстрелвана от всички направления. Максималната й скорост достига почти 600 м/сек. Само за една седмица със "Стингери" са свалени 4 самолета Су-25. До края на войната само тактически способи помагат да Су-25 да противодейства на американските ракети. Не е така обаче при вертолетите. За защитата им от "Стингер"-ите се използва специално екраниране на ауспуховите устройства, намаляващо топлинното излъчване 2,2 пъти. Разработен и нов импулсен генератор на инфрачервени сигнали Л-166В-11Е, които много успешно отклоняват ракетата встрани. Освен това самите вертолети Ми-24 са много устойчиви на удари. Известен е случай, когато в съветски вертолет попадат два "стингера" и двата в един и същи двигател. Въпреки това повредената машина успешно се завръща в базата си. Независимо от това според американските анализатори на афганската война с ПЗРК "Стингер" са свалени 226 съветски самолета и вертолета. Съветската статистика признава само 167.
По време на конфликтите на 90-те години - в Ирак и бивша Югославия се проявяват модернизираните съветски ПЗРК - "Стрела-2М" и "Игла-М". По време на "Пустинна буря" в Ирак с тях са свалени четири самолета "Хариер", един щурмовик А-10 "Тъндърболд" и един вертолет "Супер Кобра". С югославския вариант на модернизираната "Стрела-2М" са свалени много натовски самолети, в това число англо-френският "Ягуар", изтребители F-16 и "Мираж-2000". Преносимите комплекси воюват в Ангола, Чад, Никарагуа и дори от колумбийските наркокартели.

Съвременните ПЗРК
Днешните преносими зенитни ракетни комплекси нямат нищо общо с тези, за които се говори по-горе. Главата за самонасочване на съвременните "стингери" няма нищо общо с ракетите, използваните от муджахидините в Афганистан. Тя "вижда" едновременно в инфрачервения и в ултравиолетовия спектър. Съвременен микропроцесор осигурява изпреварващо насочване, селекция на целите и висока вероятност за цифрово разпознаване. Скоростта и е увеличена до 640 м/сек, а далечината - до 4750 м. Трябва да се подчертае, че Stinger RPM е най-компактната ракета от този тип. Тя тежи само 10,1 кг.
Руският аналог на "Стингер" е ПЗРК "Игла-М". Ракетата на този комплекс има калибър 72 мм и тегло - около 11 кг. Максималната й далечина достига 5,2 км. Тя също има двуспектрална глава за самонасочване. В качеството на неконтактен взривател тук е използвана индукционна система, която сработва при полет в близост до метален обект. Според руските специалисти тази система е по-ефективна, отколкото инфрачервените, лазерните или радио взривателите на останалите комплекси. Те твърдят, че "Игла-М" е от 5 до 15 на сто по-добра от "Стингер".
Интересни решения използват французите при създаването на своя ПЗРК "Матра Мистрал" ("Matra Mistral"). Ракетата му е с калибър 90 мм и тегло 17 кг, а общото тегло на преносимия комплекс е 23 кг. Мощният двигател развива скорост до 800 м/сек, а далечината на стрелба достига до 7 км.
Най-интересният и най-перспективен може би ПЗРК е британският "Старстрийк" ("Starstreak"). Той е вече трето поколение ПЗРК. Отличава се от всички останали, че не е с термична глава за самонасочване, а с полуактивна лазерна система. Теглото на целия комплекс е 26 кг, а само ракетата тежи 20 кг. Калибърът на системата е 127 мм. Главното отличие обаче е в това, че на практика ракетата е двустепенна, като втората степен се състои от три 38 мм ракети, всяка от тях самостоятелна по отношение самонасочването. Максималната далечина на стрелбата е 7 км, но микроракетите се отделят едва 3 км преди целта, тогава, когато я захванат. Вероятността целта да бъде поразена поне с една от трите ракети е 96%, но за сметка на това взривното вещество в бойната част на 38 мм ракета е не повече от 100 г, което може да бъде неефективно при нанасянето на поражения на атакувания самолет.

Най-добрите
Най-ефективни в ръцете на пехотинците се оказват системите "Игла" и "Стингер". Най-малкото, защото могат да се държат в ръце. Никак не е лесно с 26 килограмовия "Старстрийк" на рамо да се опитваш да захванеш с лазерния лъч цел, намираща се на 7 км разстояние. Освен това ракетите "Игла" и "Стингър" са напълно автономни. След натискане на спусъка операторът "забравя" за тях. "Старстрийк" са много точни, но изискват съпровождане непрекъснато - от първата секунда на захващането до момента на удара. ПЗРК трябва да са леки и удобни за носене - да може стрелеца да "прескача" окопите и препятствията на бойното поле и дори да се качи на някое дърво, за да направи ефективна засада на противниковия летящ обект.

Тревогата
През последните години широкото разпространение на преносимите зенитно-ракетни комплекси в света започна да създава грижи. Попаднали в ръцете на терористи те биха могли да представляват сериозна заплаха за гражданската авиация, особено около летищата, на подходите за кацане и излитане. Затова САЩ и Русия активно и съвместно работят за ограничаване разпространението на този вид оръжие.

http://www.chernomore.bg/