- BlueGunBlog -

Обичайните: мнения за фирмата и снарядяване на патрони, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

"Какво е това?!"

Бясната съпруга държи с два пръста и с избила на петна по лицето й погнуса изпадналото от джоба на току-що прибралия се мъж авджия миниатюрно пакетче. Презерватив.

"Ама, миличка... Такова... Да не си играем американски филми - сега да не ти обяснявам, че не е това, което мислиш..."

Не, тя не мисли. Тя фучи: "Значи с такава екипировка ходиш на лов?! И какво ловиш, ако мога да знам?! Пеперудки?! Нощни?!"

"Ама това е за пушката..."

"Разбирам, че е за "пушката"!!! То май трябва и да ти благодаря, че поне си се сетил да се пазиш... Как може, божичко, а аз ти вярвах, даже бекаси носеше, откъде ги взимаше..."

Следват сълзите, разбира се.

Стоп! Спокойно ловджийски съпруги! Вашият благоверен е невинен! Запасил се е с презерватив наистина с практична цел, но тя няма нищо общо с ревнивите ви фантазии.

Ако в цевите на пушката случайно попаднат камъчета, пръст, сняг или други боклуци, при изстрел те се пръскат и могат да нанесат смъртоносни поражения. Ако обаче цевите бъдат предпазени с нахлузени отгоре им кондоми, опасност няма.

Дивите животни превъзхождат човека по обоняние, слух, поглед, сила, бързина, ловкост. От памтивека е така - и дори казват, че именно стремежът на "хомо сапиенс" да оцелее в състезание с тях е развил всичките му постижения в технологиите през вековете. Дори и днес съвременните ловни оръжия не дават никакви гаранции, че в единоборството с природата човекът ще надделее. Има шанс, само ако е опитен ловец. Какъвто е бил например бай Иван Мечкаря от село Крайнище, Дупнишко.

До средата на миналия век бай Иван убива 36 мечки само с нож. Знае къде са бърлогите. Накисва дрехите си в отвара от 40 билки, за да не мирише на човешко. На лявата ръка намотава въже, напоено със заешка кръв. То му е необходимо, ако го изненада мечката. Дава й да захапе увитата с въже ръка - и нанася удара с нож.

Мечкарските истории край нямат. Преди години в Родопите бригада дървари извозва трупи с волове. Имат и крава за мляко. Появява се мечка. Убива един вол и го изяжда. След време - втори. После - и кравата. На дърварите им идва до гуша. Бригадирът, запален ловец, приготвя 9-милиметровия си пистолет. С него може да убие мечката само от упор. Вади вътрешностите на кравата и ги разстила край трупа. На залез слънце се съблича чисто гол, оставя нещата си на 300 метра от кравата, изкъпва се и влиза в търбуха на добичето.

Казва на другите да дойдат, когато чуят изстрел. Идва мечката. Започва да яде от вътрешностите. И тогава идва редът на скрития човек. Той гръмва в пастта на звяра само от няколко метра разстояние - от търбуха на кравата...

Следващата история ми я разказа Игнат Лулов от Панагюрище. Било е през първите години на демокрацията. Лятото Игнат останал без работа. Месото изчезнало от магазините. Грабнал той пушката - и хайде в гората. Денонощно. В затънтено дере открил калище на глигани. Вардил край него безуспешно няколко нощи. През следващите дни всяка сутрин откривал пресни следи. Явно глиганите го надушвали, когато се навъртал наоколо. Решил Игнат, че трябва да ги надхитри другояче. Замислил се, че ако знае откъде идват, в колко часа и накъде тръгват, лесно ще направи вардата на подходящо място. Купил четири евтини будилника, от китайските. Привечер ги залепил с тиксо на различни дървета около тинята, в която обичали да се въргалят дивите прасета. Взел четири корди. Единият край на всяка вързал за дърво, а другия - за батерията на часовник. Получило се нещо като правоъгълник с център калището. Кордите били опънати на височина около 40 сантиметра. Минава прасето, закача я, батерията на часовника пада, а спрелите стрелки фиксират точния час.

Изобретението проработва. Става ясно, че животните се движат като по часовник. С такова "разписание" слуката просто няма как да се размине...

Докато се опитват да надхитрят животните, ловците се сещат и за много улеснения на собствения си престой в гората. Лете, по време на пилешкия лов, шапката на авджията спасява не само него от парещите лъчи и жегата. Тя служи и за купичка, в която се налива вода за кучето.

По време на излети с дружинката редовно се случва различните доведени кучета да си разменят и бълхи, и кърлежи. Често гадинките полазват и ловците. Затова някои колеги закопчават по краката си от кучешки каишки от зоомагазините и дето пазят тъкмо от бълхи и кърлежи.

Авджилъкът е толкова особено занимание, че често изправя мъжаги, геройствали срещу мечки, глигани или вълци, пред наглед нищо и никакви, но изключително досадни дразнители каквито са насекомите. Сред най-неприятните са комарите. Колегите ловци от Лапландия сваряват кора от бреза, оставят я да престои около половин час, после прецеждат отварата, намазват с нея откритите части на тялото и забравят за комарите. Разбира се, вече има и по-модерни аерозоли. Наскоро на ловно изложение в НДК показаха гелове за примамка на животни, дезодоранти за елени със синтетична урина, различни видове феромони - за сръндак, чакали и диво прасе, но цените им стигат до 45-50 лв.

При виелица, при загубване на пътеката в гората и въобще при каквато и да е ситуация, която изисква бързо подаване на сигнал, много полезно е умението да се използват цевите на пушката за изсвирване през тях. Така те заместват ловния рог от едно време. Но за изтръгването на необходимия звук се иска голям майсторлък. Вече само старите авджии го владеят.

Десет полицаи - десет вида кобури. Това запомних от картинката пред стадион "Васил Левски" след голям футболен мач. А какво друго имаше на колана на родното ченге? Пищов "Макаров", груби украински белезници и дълга и неудобна гумена палка. Сравнението с екипировката на американското ченге нито е справедливо, нито уместно. Просто възможностите на държавите са различни.

Нека обаче поставим до редовия българския полицай не чужденеца, а колегата му от армията. Защото и във войската има полицаи, но се оказва, че те са поне 10 пъти по-добре екипирани от тези в МВР. На колан на военното ченге са закрепени пистолет "Зиг Зауер 20-22", тактически фенер, белезници, спрей, сгъваема метална палка и резервни пълнители. И всяко нещо е в отделна чантичка, надеждно закрепена с двойнофиксиращи капси. Да речем, че въпросът с пищовите е свързан с много пари, които липсват не само в период на криза. Но нима родните полицаи не заслужават качествени тактически фенери и доста убедителни спрейове, които понякога обезсмислят и най-мощните пищови?

Лютивият газ е сериозно оръжие. Той обаче не убива, а само временно изважда от строя. Не боли и не причинява телесни повреди. Американският полицай много по-често посяга към спрея, отколкото към пищова. Най-разпространеният в Щатите професионален спрей е SABRE RED, който струва двадесетина долара. Той не предизвиква алергични реакции, защото е със 100% естествен произход. Произведен е на базата на лютиви чушки. По официални данни на нюйоркската полиция няма нито едно заведено дело за злоупотреба със спрей. Временният ефект трае 25-30 минути, ако веднага си измиеш лицето. Ако нямаш подръка вода, си извън строя поне 2 часа. Примерно срещу полицая върви разбесняла се агитка от футболни фенове. Само за броени минути той може да неутрализира лидерите - двама, трима, петима. И не само това - с оцветен газ да ги напръска в зелено или синьо и така да осигури достатъчно надеждно доказателство за съда. SABRE RED е одобрен от българското здравно министерство и вече е приет на въоръжение във военната полиция.

Българският военен полицай разполага и с метална телескопична палка. Докато колегата му от МВР се чуди къде да дене дългата и неудобна гумена палка. И като правило я оставя в колата да не му пречи. Противно на очакванията гумената палка е по-опасна. Просто защото при използването и обикновено не съществуват задръжки и нерядко ударите са смъртоносни. Затова полицаи казват: гумената палка създава убийци. Макар една от главните причини затова да е недостатъчното обучение.

Тактическият фенер е най-слабо познат. А той е невероятно ефикасно оръжие нощем. Мощният му лъч заслепява и блокира противника. Американските полицаи са разработили специална тактика за освобождаване на заложници само с помощта на тактически фенери, без нито един изстрел. Военните ни ченгета имат на колана си тактически фенер от типа "Стрийм лайт" - класика в жанра.

А патроните? Бойни и да не рикошират. За масовия "Макаров" решението е единствено американският патрон JHP 9х18. Той е с малка дупка отпред, която при удар позволява разплескване на куршума. Докато в калибър 9х19 пара има много повече варианти. Най-голямо разнообразие предлагат швейцарските оръжейници - примерно Action 5, които са уникални - те без проблем пробиват металната врата на автомобила, но улучат ли тялото, в 9/10 от случаите остават в него, съответно не рикошират.

Белезниците като че ли са най-малкият проблем.

От няколко години хърватският пистолет HS 2000 "изби рибата" на американския оръжеен пазар. Особено го предпочитат щатските полицаи, които освен за служебно, го предпочитат и за лично ползване. Голяма заслуга за това има фирма „Springfield Armory", която е вложила милиони долари в усъвършенстването на пистолета. Напоследък тя монополизира и целия му внос в САЩ. Предпочитанията на янките се базират на все по-нарастващия интерес към пистолетите с полимерни рамки. Предпочитат ги по 2 причини - първо, защото е много лек, и второ защото изобщо няма нужда от смазване. Освен това и по-евтин от пищовите с метална рамка, тъй като трудоемките фрезови оперции са заменени с отливки.

HS 2000 притежава всички екстри на съвременните полицейски и армейски пистолети. Неслучайно той е приет официално на въоръжение в хърватската армия още през 1999 г. Системата му за безопасност включва четири предпазителни устройства, които предотвратяват случаен изстрел. Първото представлява допълнително лостче върху спусъка, което не позволява произвеждането на изстрел, ако не е натиснато докрай. Второто устройство е т. нар. „мускулен предпазител", разположен на гърба на ръкохватката, който блокира ударника, докато предпазителят не бъде натискат с длан. Третото предпазно устройство не позволява достъп на ударника до капсула на патрона, акоспусъкът не бъде натиснат докрай. Четвъртият предпазител се крие в невъзможността за задействане на ударника, ако затворният блок не е заключен към цевта.

Хърватското чудно се харесва и затова, защото удобен за боравене и с двете ръце. Липсва отделен лост за предпазителя, а бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от двете страни на спусковата скоба. Пистолетът е снабден с пикатини-релса, която позволява закрепването на стандартни лазерни целеуказатели, фенери. Пищовът работи на принципа на отката на затвора при къс ход на цевта. Заключването на затворния блок към цевта при изстрел се осъществява по известния "браунингов способ".

В сравнение с най-близкия по клас модел "Glock-19", хърватският HS 2000 отстъпва по някои показатели. Например при еднаква дължина на цевта 102 мм, HS 2000 е по-тежък от "Glock-19" с 0,088 кг, а затворният блок епо-дебел с 1 мм. Освен това опората точка при HS 2000 е разположена по-високо в сравнение с тази на "Glock-19", което поражда по-голям откат при изстрел. Това обаче в никакъв случай не намалява точността на хърватското оръжие.

Пистолетът се изработва в различниварианти, в зависимост от използваните патрони и дължината на цевта. За европейския пазар производителите предлагат вариант за патроните 9 мм Parabellum, с тегло 0,650 кг и 16-заряден пълнител. На американския пазар се педлагат варианти за патроните .357 SIG и .40 S&W с 12-заряден пълнител. Вариантът за патроните .45 ACP е предназначен за 13 заряден пълнител. Стандартната дължина на цевта на пистолета е 102 мм (4 инча). Разработени са и дългоцевен (тактически) вариант със 127-мм цев и компактен вариант с дължина на цевта 76 мм.

...Класически пример за адекватност на защитата е, когато става ясно, че е застрашен животът или телесната цялост на гражданин. Например нападение с тояга, с нож, с пистолет и т.н. дава възможност за адекватна защита - нападнатият да отвърне така, че да застраши живота или телесната цялост на нападателя. Той също може да извади нож, пистолет и т.н.

Адекватността на защитата зависи и от броя на нападателите, от това дали са въоръжени, дали се държат координирано, като група. Трудно е всичко това адекватно да се прецени в конфликтната ситуация. И стигаме до момента, в който е възможно да бъдат превишени пределите на защитата. Тогава се носи наказателна отговорност, макар и в по-лек вариант... още от pishtov.com...

Приятели, нашата съидейничка и читателка Диана Стоянова - хроникьор, фотограф и участник в повечето мероприятия и възстановки на Търновския клон на Национално дружество "Традиция" - се нуждае от спешна операция. Диагнозата е ОТОСКЛЕРОЗА - срастване на костиците на вътрешното ухо. Това налага отстраняване на костиците и поставяне на протеза. Без тази медицинска манипулация настъпва глухота, шум в ушите, повлиява се и равновесието.

100 % успех при интервенцията и пълно възстановяване гарантират само две клиники в света – в САЩ и във Франция. В по-близката от тях вече е планирана операция за средата на ноември, но за осъществяването й са са нужни около 8 000 лв - сума, която с общи усилия можем да съберем.

Нека бъдем хора и помогнем за успешното лечение на Диди. Тя е една от нас, пленените от магията на оръжието, историята и родолюбивите страсти, а приятелството се изпитва в трудните моменти! Затова да върнем усмивката на лицето й, като дарим колкото можем на:

Сметка в лева:
IBAN BG84UBBS80021027591914
BIC: UBBSBGSF
Банка ОББ, клон В.Търново
България 5000, гр. Велико Търново, ул. "Хр. Ботев" 3