Военните паради в наши дни: За едни гордост, за други витрина на остаряла стока

Военен парад в Москва, а пред телевизора беловласи “активни борци” ахват от възторг. Путин и Медведев в едър план един до друг, все едно двуглавият орел от герба на Русия. Ново ахкане, но този път от умиление. Аз също гледам перфектно строените карета войници и матроси, гледам дефилиращите танкове, бронетранспортьори, оръдия, катюши и ракети, в това число мобилните междуконтинентални чудовища “Топол-М”, гледам как прелита елегантният стратегически бомбардировач “Ту-160”, ескортиран от свръхзвукови изтребители. И започвам да си мисля, че боговете сигурно са полудели. Ами че нали сме в 2008 година! Какво значи демонстрация като тази на централния площад в столицата на Русия? Какво е посланието, което тя носи? Защото послание, разбира се, има. Какво е то? Какво казва Русия на света от Червения площад? Световните медии веднага го разчетоха. Ние сме пак тук – казва Русия, - ние се възраждаме, ние сме световна сила, можем, ако искаме, и света да унищожим, затова не си играйте с нас, не ни влизайте в периметъра на влияние, иначе може да стане страшно. Да, точно това казва на света Русия, но защо го казва? Логичният отговор може да е един-единствен – защото се чувства застрашена. Но от кой? Веднага, без да искам, правя аналогия със Северна Корея, любителката на същите помпозни военни паради, чрез които и тя отправя предупреждения и закани към Южна Корея и САЩ. Защото я заплашвали. Но в параноята на Северна Корея има логика – тя е сталинистка държава, анахронизъм,
нещо като чучело от едно минало
за което проспериращите демокрации отбягват дори да си спомнят. Нормално е държава като Северна Корея да има перманентна нужда от външен враг, с който да плаши народа си и така да го държи в подчинение. Какъвто беше случаят и със СССР. И за него външният враг беше цели 70 години постоянна величина. Врагът не биваше никога да изчезва, винаги трябваше да е готов да подкопава отвътре и да заплашва отвън постиженията на съветския “строй”. Но нали всичко това за уж оздравялата от сталинизма Русия е вече само история? За Пхенян сънародниците им от юга и САЩ са постоянният външен враг, добре, може да се каже, че има резон, но за днешна Русия кой е този толкова опасен враг, че да е нужно да му се показват мускули с грандиозен военен парад? Войниците и машините, извадени на Червения площад, трябва да впечатлят някой, нали? Но кой? НАТО? Нормално мислещ човек не би стигнал до такъв извод, защото само един глупак би могъл да реши, че някакъв си парад, барабар със заплашителния си подтекст, може да впечатли съюз от 26 развити демокрации от двете страни на Атлантика, три от които при това разполагат с потенциал (производствен, икономически, финансов, ядрен, ракетен - всякакъв) многократно по-голям от този на Русия. А може би целта е да се направи впечатление на Вашингтон? И това едва ли е вярно, защото сред управляващите в Русия има хора с акъл, има институции с традиции и източници на информация, има кадърни стратези и е абсолютно сигурно, че всички те са наясно с реалното съотношение на силите между Русия и САЩ. Тогава? Тогава няма съмнение –
спектакълът е за вътрешна консумация
Хем да се внуши наличието на враг (а там по традиция това означава “американския империализъм”), хем народът да се впечатли от възродената мощ на Русия. За повишаване на самочувствието и националната гордост.
Добре, само че честен ли е този подход? Не е. Защото внушава фалшиви представи. Русия в момента няма външен враг, който реално да застрашава сигурността й. Едно време, когато съветският вид социализъм беше единият международен полюс, а капитализмът беше другият, когато те стояха един срещу друг и се гледаха лошо в очите, Кремъл можеше да плаши народа си с “врага”. Но днес Русия и НАТО, Русия и САЩ, Русия и Европейският съюз поддържат добри отношения, не изповядват антагонистични идеологии, всички са демокрации. Нечестна манипулация е да се внушава на “масите”, че Русия е застрашена от Запада. А точно такъв беше подтекстът на военния парад на 9 май.
Този парад обаче навежда и на други мисли. “Ден на победата” над нацистка Германия! Хубаво, така поискал навремето Сталин - Райхът да подпише безусловната си капитулация и само със СССР, нищо че предишния ден вече я е подписал с представители на съюзниците. Тоест да подпише капитулацията си два пъти. Защо Лондон и Вашингтон са се съгласили не се знае. Но така става. И вече 60 и кусур години битува представата, че СССР е разгромил нацизма сам. За ролята на западните съюзници в тази световна война или нищо не се казва, или се говори
даже не с половин, а с четвърт уста
Да, Червената армия разби немците при Сталинград и се понесе на запад към Берлин, но по това време Германия беше вече смазана от англо-американските бомбардировки. Атлантическият океан беше изчистен от немските подводници и огромните конвои с оръжие, боеприпаси и стоки от Америка към Мурманск пътуваха вече почти безпрепятствено. Армията на Ромел в Африка беше разгромена, съпротивата в Европа от Норвегия до о. Крит обезкръвяваше нацистката военна машина. Която впрочем бе вече останала без жизнеспособен тил. Немците в Русия в 1944 г. бяха като ръка, която продължава да мърда, макар и отрязана от рамото. Такава е истината за разгрома на Третия райх. С гигантския десант в Нормандия и откриването на втория фронт изходът от войната бе вече ясен. Хитлер също обичаше внушителните военни паради, маршируващите с патешка стъпка край вдигнатата му ръка войски от Абвера и SS вдъхваха чувство за непобедимост и през първите години след 1939-а те наистина газеха през Европа непобедени.
Но само до време
Защото на демокрациите това им е и хубавото, и опасното – не обичат да афишират колко са силни. Но когато ги предизвикат или нападнат, то си проличава. Германия и Япония така се опариха от тази истина във Втората световна война, че днес са първи съюзници на бившите си неприятели. А с предизвикателството на надпреварата във въоръжаването в следвоенния период изпарването на СССР бе толкова силно, че доведе до неговото разпадане. Умен е само този, за когото миналото е богатство от житейски опит.
Което май не важи за тройната коалиция на БСП, Сакскобургготски и ДПС. За да не останат по-назад от руснаците, и те решиха да демонстрират с военен парад силата на нашата армия. Не че у нас не е имало паради и по царско време. Цар Борис III редовно ги правеше на Гергьовден и докато в Берлин в парадите на фюрера бръмчеше бронебойна техника, у нас публиката по тротоарите на София се умиляваше от напетия вид на кавалерията. Не е ясно какъв бе смисълът на сегашния парад пред бившия дворец – глупаво е да се предположи, че е трябвало да респектира някого. Първо, защото нямаме кого да респектираме и второ, защото цялата демонстрация беше повече от мижава. Щом толкова можем да покажем от новата ни професионална армия, по-добре щеше да е да не подражаваме на Путин и неговите генерали. Тяхната армия е от милион и половина наборници и още 800 хиляди обслужващ персонал, те ако не могат да превъзмогнат наслоенията от комунизма, у нас нали уж манталитетът е вече друг. Друг, ама друг път! Защо една Швейцария например не прави военни паради? А разполага с въоръжения, от които на нас може да ни се завърти шапката. Защо Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, защо англичани, португалци, испанци, шведи или финландци не правят паради? Защо немците вече не правят паради? Или японците? Защо гърци и турци също не правят паради? Чехи, унгарци, поляци, словаци, та май и румънци не правят вече паради.
Ние обаче сме “по-така”
По-точно не ние, а тези които управляват и представляват България са “по-така”. Докога?
И още само няколко думи, просто като напомняне и на една друга истина. Куршумът и гранатата преобразиха войните със стрели и копия. Картечницата и танкът пратиха в запас кавалерията. Първата световна война бе спечелена в океаните. Втората – във въздуха. Оттук насетне на Земята ще тежи най-много онази сила, която първа овладее Космоса и обезсмисли ядрените ракети носители. Не е зле това да се помни, щом разчитаме посланието на московската демонстрация по случай Деня на победата. Най-точна за случая е лаконичната реакция на американски заместник-министър на отбраната, за която прочетох в нашенски вестник. “Щом искат да показват остаряла техника, тяхна си работа” – казал той.

Петко Бочаров, novinar.net