Опълченците защитават върха с вехти пушки

Историята на войните създава сражения символи. В мащабите на участвалите войници от двете страни на бойната линия през Освободителната война няколкото хиляди български опълченци не са нищо. Но перипетиите на войната им дават главната роля. В сражение, което ще я реши и в психологическо, и във военно отношение. Идеалистите, които вярват в съдбата, биха писали навярно, че тя е искала да провери готовността на българите за свобода и решимостта им да я спечелят. Съвременници и участници в августовските боеве на Шипка пишат, че опълченците са били наясно с общата стратегическа картина след "втория Плевен" и Стара Загора и напълно съзнавали тежката отговорност, легнала върху тях. Задачата им е била само една - победа.
И те я постигат - с купените им "на вехто" пушки "Шаспо", раздуващи се само след няколко изстрела, с безмилостни контраатаки "на щик", с камъни, дървета и трупове на загиналите другари, изсипвани върху главите на атакуващите аскери, в отчаяни ръкопашни боеве с ножове, юмруци и зъби. Те нито отстъпват, нито "измират славно до един". Те побеждават.
Нещата в случая не опират само до воински добродетели. С тях сме като всеки друг народ - познати ни са и величавите победи, и унизителните поражения. Победата на Шипка се дължи колкото на воинските ни добродетели, толкова и на осъзнатата отговорност пред народ и родина и на решимостта да бъде поета.

standart