Мускетът променил облика на европейските армии

Сведения за мускетите датират още от 14-ти век, но те се превръщат в основно оръжие на пехотните войски в Европа едва през 17-век. Този предшественик на днешните пушки и автомати е гладкоцевен и се зареждал през цевта, подобно на топовете. Типичният калибър бил между .50 и .80 и имал обсег от около 100 метра. По-голяма точност с мускет обаче се постигала на приблизително 50 метра.
Оръжието, обезсмъртено в заглавието на най-известната книга на Александър Дюма, имало две разновидности - аркебуз и каливер. Самият мускет по това време бил много тежък и трябвало да се поставя на стойка. Аркебузът бил най-често срещан при пехотата през 16-ти век, а по-лекият вариант каливерът се използвал от флота. Почти всички мускети през тези векове се палели като оръдия. Единият край на фитила се поставял в подсипа, пълен с барут, възпламенявал го и топчето - прародител на куршума се изстрелвало. Проблемите с този начин на стрелба били ограниченият до 50 метра обсег на точност и бавното презареждане.
През 17-ти век мускетът, който в началото бил най-тежкия и неудобен вариант на ръчно огнестрелно оръжие бил олекотен и направен по-лесно преносим. Основната и на-важна промяна била въвеждането на кремъчен запалителен механизъм, което го превърнало в т. нар. кремъклийка, позната ни от родната история. Чрез този механизъм барутът в подсипа на оръжието се възпламенявал от кремък, закачен на чукче, което удряло подсипа при дърпане на спусъка. Именно кремъчният механизъм бил едно от най-полезните нововъведения при оръжията, подобрявайки точността на изстрела, безопасността (преди това често ставали инциденти при фитилното запалване) и не на последно място съкращавайки значително времето за презареждане.

vestnikataka.com