“Все по-рядко ставаме свидетели на големи войни с участието на големи армии, сериозна обществена ангажираност и скъпи конвенционални оръжия, посочва Андрю Мак, учен и бивш служител на ООН, ръководил проучването, финансирано от Канада, Великобритания, Швеция, Норвегия и Швейцария. Съвременните войни са с нисък интензитет, водят се с леки и малки оръжия в бедни държави. Макар и често да са много брутални, жертвите им не са твърде много.”
Според изчисленията на екипа, подготвил доклада, средният брой жертви на конфликт е спаднал от 37 000 през 50-те благодарение на корейската война до 600 през 2002 г. В периода 1991 – 2004 г. 28 въоръжени конфликта са започнали или са били подновени, докато на 43 е бил сложен временен или окончателен край. През 2004 г. е имало едва 25 активни конфликта, най-ниският брой след 1976 г. Общият брой на бежанците вследствие на войни и насилие пък е спаднал с 45 процента между 1992 г. и 2003 г.
Въпреки геноцида в Руанда през 1994 г., клането в Сребреница през 1995 г. и продължаващите гонения на цивилни в Судан екипът на Мак отчита, че като цяло политиката на геноцид и политически преследвания е намаляла с около 80 процента между 1988 г. и 2001 г. След Втората световна война тя е била най-активно практикувана през 80-те години в Афганистан, Салвадор, Уганда и Иран, твърди политологът Барбара Харф от американската военноморска академия. Въпреки провалите на ООН в Руанда, Сребреница и Сомалия като цяло международната организация има между 40 и 60 процента успеваемост при спирането на въоръжените конфликти, посочва Мак.
Според Йън Ливайн, програмен директор на “Хюмън райтс уоч”, обаче изводите от доклада могат да бъдат интерпретирани погрешно като “спокойно, няма за какво толкова да се безпокоим, светът върви в правилната посока”. Той посочва, че насилието над затворници в Ирак е подновило дебата за спазването на международните стандарти и двойния аршин.
"ДНЕВНИК"
19/10/05
19/10/05
Няма коментари:
Публикуване на коментар