Преносимите зенитни комплекси предизвикват сериозно безпокойство

Началото
Още по времето на Втората световна война, когато масирано се използва щурмовата авиация за удари по настъпващи, отбраняващи се или придвижващи войски, става ясно, че им е необходима сериозна противовъздушна защита. В началото като средство за тази цел служат зенитните картечници и оръдия. Скоро обаче те стават неефективни срещу все по-скоростните и бронирани самолети. Затова с развитието на ракетното оръжие в след военните години едно от най-важните направления става създаването на противовъздушни ракетни комплекси и системи. В наши дни те са огромно множество и според далечината на действие се делят на системи и комплекси за далечно, средно, малко и близко действие. Първите два вида като правило се използват за зонално-обектово прикритие на промишлени райони и центрове, войскови групировки, както и на важни обекти. Последните два вида служат за непосредствено прикритие на войските и най-разпространени се преносимите зенитни ракетни комплекси (ПЗРК).

Първите бойни резултати
В края на 50-те години на миналия век почти едновременно в САЩ и в СССР започва разработването на ПЗРК, които имат много общо помежду си. Съветският се нарича "Стрела", а американският - "Ред Ай". Принципът на действие е един същ - от пусковата тръба ракетата се изстрелва с помощта на стартов двигател. На безопасно разстояние от стрелеца се включва мощен маршеви двигател, който разгонва ракетата до 450 м/сек. Стабилизацията се осъществява чрез скосените пера на стабилизатора, които завъртат ракетата до 15 об./сек. Насочването е с топлинна глава.
Съветите първи тестват своята "Стрела" в бойни условия. Това става през 1969г. в Египет. За един ден с десет изстрела са унищожени 6 израелски "фантома". Другият зенитен комплекс "Нева", който е стационарен успява да унищожи само 3 самолета, при това единият е собствен МиГ-21.

В афганистанската война и след това
Истински разцвет за ПЗРК обаче настъпва по време на войната в Афганистан. Муджахидините воюват срещу съветските щурмоваци МиГ-25 и вертолетите Ми-24 с три системи - американската "Ред Ай", съветската "Стрела" и английската "Блоупайп". Най-ефективна се оказва "Блоупайп". С нея летящите обекти могат да бъдат атакувани от всички посоки, в т.ч. и по насрещен курс на дистанция 5-6 км ("Стрелата" и "Ред Ай" действат на дистанция 2-3 км). Термоловушките, които успешно отклоняват американските "Ред Ай", по "Блоупайп" са неефективни, защото тя се насочва ръчно с радиокоманди. Бойната глава на английската ракета е значително по-мощна - цели 3 кг, докато на "Стрела-2" е 1,15 кг, а на "Ред Ай" само 1 кг. Въпреки тези му качества "Блоупайп" не е най-предпочитаният ПЗРК . Той тежи над 20 кг, което за действащите в планините муджахидини е значително затруднение.
Ситуацията обаче рязко се променя, когато в Афганистан се появяват американските комплекси "Стингер". Компактната 70 мм ракета е с изцяло автономно пасивно инфрачервено насочване и може да бъде изстрелвана от всички направления. Максималната й скорост достига почти 600 м/сек. Само за една седмица със "Стингери" са свалени 4 самолета Су-25. До края на войната само тактически способи помагат да Су-25 да противодейства на американските ракети. Не е така обаче при вертолетите. За защитата им от "Стингер"-ите се използва специално екраниране на ауспуховите устройства, намаляващо топлинното излъчване 2,2 пъти. Разработен и нов импулсен генератор на инфрачервени сигнали Л-166В-11Е, които много успешно отклоняват ракетата встрани. Освен това самите вертолети Ми-24 са много устойчиви на удари. Известен е случай, когато в съветски вертолет попадат два "стингера" и двата в един и същи двигател. Въпреки това повредената машина успешно се завръща в базата си. Независимо от това според американските анализатори на афганската война с ПЗРК "Стингер" са свалени 226 съветски самолета и вертолета. Съветската статистика признава само 167.
По време на конфликтите на 90-те години - в Ирак и бивша Югославия се проявяват модернизираните съветски ПЗРК - "Стрела-2М" и "Игла-М". По време на "Пустинна буря" в Ирак с тях са свалени четири самолета "Хариер", един щурмовик А-10 "Тъндърболд" и един вертолет "Супер Кобра". С югославския вариант на модернизираната "Стрела-2М" са свалени много натовски самолети, в това число англо-френският "Ягуар", изтребители F-16 и "Мираж-2000". Преносимите комплекси воюват в Ангола, Чад, Никарагуа и дори от колумбийските наркокартели.

Съвременните ПЗРК
Днешните преносими зенитни ракетни комплекси нямат нищо общо с тези, за които се говори по-горе. Главата за самонасочване на съвременните "стингери" няма нищо общо с ракетите, използваните от муджахидините в Афганистан. Тя "вижда" едновременно в инфрачервения и в ултравиолетовия спектър. Съвременен микропроцесор осигурява изпреварващо насочване, селекция на целите и висока вероятност за цифрово разпознаване. Скоростта и е увеличена до 640 м/сек, а далечината - до 4750 м. Трябва да се подчертае, че Stinger RPM е най-компактната ракета от този тип. Тя тежи само 10,1 кг.
Руският аналог на "Стингер" е ПЗРК "Игла-М". Ракетата на този комплекс има калибър 72 мм и тегло - около 11 кг. Максималната й далечина достига 5,2 км. Тя също има двуспектрална глава за самонасочване. В качеството на неконтактен взривател тук е използвана индукционна система, която сработва при полет в близост до метален обект. Според руските специалисти тази система е по-ефективна, отколкото инфрачервените, лазерните или радио взривателите на останалите комплекси. Те твърдят, че "Игла-М" е от 5 до 15 на сто по-добра от "Стингер".
Интересни решения използват французите при създаването на своя ПЗРК "Матра Мистрал" ("Matra Mistral"). Ракетата му е с калибър 90 мм и тегло 17 кг, а общото тегло на преносимия комплекс е 23 кг. Мощният двигател развива скорост до 800 м/сек, а далечината на стрелба достига до 7 км.
Най-интересният и най-перспективен може би ПЗРК е британският "Старстрийк" ("Starstreak"). Той е вече трето поколение ПЗРК. Отличава се от всички останали, че не е с термична глава за самонасочване, а с полуактивна лазерна система. Теглото на целия комплекс е 26 кг, а само ракетата тежи 20 кг. Калибърът на системата е 127 мм. Главното отличие обаче е в това, че на практика ракетата е двустепенна, като втората степен се състои от три 38 мм ракети, всяка от тях самостоятелна по отношение самонасочването. Максималната далечина на стрелбата е 7 км, но микроракетите се отделят едва 3 км преди целта, тогава, когато я захванат. Вероятността целта да бъде поразена поне с една от трите ракети е 96%, но за сметка на това взривното вещество в бойната част на 38 мм ракета е не повече от 100 г, което може да бъде неефективно при нанасянето на поражения на атакувания самолет.

Най-добрите
Най-ефективни в ръцете на пехотинците се оказват системите "Игла" и "Стингер". Най-малкото, защото могат да се държат в ръце. Никак не е лесно с 26 килограмовия "Старстрийк" на рамо да се опитваш да захванеш с лазерния лъч цел, намираща се на 7 км разстояние. Освен това ракетите "Игла" и "Стингър" са напълно автономни. След натискане на спусъка операторът "забравя" за тях. "Старстрийк" са много точни, но изискват съпровождане непрекъснато - от първата секунда на захващането до момента на удара. ПЗРК трябва да са леки и удобни за носене - да може стрелеца да "прескача" окопите и препятствията на бойното поле и дори да се качи на някое дърво, за да направи ефективна засада на противниковия летящ обект.

Тревогата
През последните години широкото разпространение на преносимите зенитно-ракетни комплекси в света започна да създава грижи. Попаднали в ръцете на терористи те биха могли да представляват сериозна заплаха за гражданската авиация, особено около летищата, на подходите за кацане и излитане. Затова САЩ и Русия активно и съвместно работят за ограничаване разпространението на този вид оръжие.

http://www.chernomore.bg/