Микровълнови оръдия влизат в бой  

25 май, 2005

Електромагнитните импулси вадят от строя техниката, но щадят хората

За електромагнитните оръжия е ставало дума и преди. Този път обаче новините не идват от изпитателните лаборатории, а почти от бойното поле. Оказва се, че още през септември 2005 г. американският контингент в Ирак ще получи принципно нов вид оръжие - микровълново оръдие. Установката, получила наименованието "Шериф", вече се монтира на бойните машини. "Шериф" е предназначен за разпръскване на големи групи хора в градски условия, а така също за защита на важни обекти от проникването в тях на терористични групи. И макар че по предназначението си повече прилича на полицейско оръжие, военните заявяват, че ерата на микровълновото оръжие вече започва.
Като хиляди мълнии
В началото на 50-те години по време на американски височинен ядрен взрив осветлението на Хавайските острови изгасва. Автоматиката, контролираща включването и изключването на лампите, се оказва изведена от строя от мощния електромагнитен импулс, излъчен от ядрения взрив. Така, съвсем случайно става откриването на микровълновото оръжие. Очевидно е дошло време то да бъде използвано.
Микровълнов импулс може да бъде получен и в резултат на обикновен взрив. За целта се използва индуктивна бобина, сърцевината на която е запълнена с взривно вещество. В резултат на детонацията от взрива в намотките на бобината възниква късо съединение и за по-малко от секунда амплитудните значения на тока достигат десетки милиони ампери. Този електромагнитен импулс се изхвърля в околното пространство чрез специален блок кондензатори, при което енергията нараства до десетки милиони джаула. Полученият електромагнитен разряд може да бъде сравнен с мълния, но с доста по-малка сила на тока.
Електронният пълнеж на съвременната апаратура е изключително чувствителен към микровълновото излъчване. В зависимост от далечината на облъчването и неговата мощност работата на електронните системи може да бъде блокирана, повредена и дори напълно прекратена. Микровълновото излъчване изгаря пътищата на микросхемите, релетата и други елементи. Прониква през антените, датчиците, кабелите и се разпространява в апаратурата, повреждайки електронните компоненти. При това няма значение дали апаратурата е включена или не. А откриването на повредите в сложните системи може да отнеме дни, а дори и седмици.
Зоново поражение
Друга важна подробност е, че микровълновото оръжие не изисква точно прицелване. То въздейства зонално и поразява едновременно цели групи цели. Зоната на поражение зависи преди всичко от диаграмата на насоченост на излъчващата антена, от честотата на импулса и от далечината до целите.
Специалистите смятат, че в най-скоро време могат бъдат създадени (някои твърдят, че вече съществуват) авиационни боеприпаси, основани на принципа на взривния генератор на електромагнитен поток. Вероятно това ще бъдат тежки авиационни бомби - до 1 тон, специално предназначени за извеждане от строя на наземни зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Руснаците, например, отчитат, че една такава бомба е достатъчна, за да изведе от строя известния ЗРК С-300, който се разполага обикновено на площ от 120 - 130 дка. Физическите разрушения от взрива ще бъдат незначителни за разсредоточените елементи на комплекса, но електромагнитният импулс може да го направи неизползваем. При това няма да се налага точно прицелване. Достатъчна е крилата ракета, насочена по приблизително разузнат район или ракета "въздух-земя", изстреляна от самолет по приблизителните координати на откритата цел. По същия начин могат да бъдат поразявани свързочни възли и центрове за управление, в това число и ако са скрити под земята.
В интерес на тактическите задачи
Въпреки засекретеността на разработките вече е известно, че в научноизследователската лаборатория на ВВС на САЩ, разположена в авиобазата Киртленд, щата Ню Мексико, са разработени микровълнови излъчватели с мощност 1 гигават и 20 гигавата. Първият тежи само 20 кг, а вторият 180. Очевидно, техника с такива габарити може да бъде използвана на бойното поле за тактически настъпателни или отбранителни цели. През април 2001 г. в авиобазата са проведени реални изпитания на микровълново оръжие. От разстояние неколкостотин метра електромагнитен лъч е насочен към движещ се камион. Електронната система на запалването на автомобила излиза от строя и той спира.
С помощта на микровълновото оръжие може да бъде решен и проблемът със защитата на бойната техника от високоточните ракети. Напоследък средствата за защита на самолетите от насочваните с лазер или оптично съвременни ракети са неефективни. Смята се, че микровълновото оръжие може да реши този проблем. Щом системата за предупреждение подаде информация за приближаваща се ракета, в направлението й се излъчва енергиен поток с голяма мощност. Тъй като той има формата на конус, може да се използва по групови цели и не се налага точно прицелване. Под въздействие на енергийния поток електрониката, с която е наситена системата за насочване на ракетата, излиза от строя и тя не попада в целта си. По същия начин могат да бъдат защитени от високоточните оръжия танкове, кораби и други различни по характер обекти.
В интерес на противоракетната отбрана
Като средство за борба с ракетите микровълновото оръжие има големи перспективи. Мощни наземни излъчватели могат да бъдат поставени на ракетоопасните направления в качеството си на един от основните компоненти на националната противоракетна отбрана (ПРО). Знаменитите "маневриращи с висока скорост" бойни глави, с които напоследък Русия се хвали, че могат да преодолеят всякаква ПРО, просто ще спрат да маневрират, ако бъдат поразени от мощен микровълнов импулс. И ако все пак долетят до района на целта си, надали ще се взривят, защото електронните им взриватели ще бъдат повредени.
Противоракетни микровълнови генератори могат да бъдат монтирани на тежки безпилотни летателни апарати, способни продължително време да патрулират на големи височини; на скоростни самолети прехващачи, базирани на близки до районите на стратегическите ракети летища; на тежките транспортни самолети от типа на "Боинг-747"; на съвременните дирижабли, които могат да се намират в постоянна точка на височина до 50 км в продължение на месеци. Всички тези носители на микровълновото оръжие с голяма мощност ще поразяват стратегическите ракети в началния етап на полета им, като извеждат от строя системите им за управление, астронавигация и останалата електроника.
Микровълнови плашила
През октомври 2001 г. в авиобазата Киртленд американците изпитват микровълновото оръжие върху група доброволци. Ефектът е потресаващ. Лъчите с дължина на вълната 3 мм проникват в тялото на човека само на 0,3 - 0,4 мм. Мигновено обаче молекулите на водата и кръвта в подкожния слой завират. Болката, която изпитва човек, е изключително силна. Повърхността на кожата се нагрява до 45 - 50 градуса, което превишава болевия праг на човека. В такова състояние се появява само едно желание - колкото се може по скоро да се избяга от зоната на излъчването. Щом човекът излезе извън границите на лъча, болката спира. Повреди или изгаряния по кожата не остават.
На този принцип действа микровълновото оръдие "Шериф". Известно е, че като излъчвател се използва параболична антена от типа на спътниковите с диаметър около два метра. Дължината на вълната е 3 мм. Далечината на действие - около 1000 метра.
Необходимостта от такова оръжие Пентагонът почувства по време на миротворческата операция в Сомалия през 1992 - 1993 г. Тогава им се наложи да се сблъскват с големи тълпи невъоръжени, но силно агресивни хора. Прикривайки се зад тълпата, терористите нападаха американските войници, при което загиваха и множество цивилни. Сега в Ирак често се случват подобни ситуации.
Първоначално американците планираха да вземат на въоръжение микровълновото оръдие през 2009 г. Очевидно обстановката сега налага, а възможностите позволяват това да стане четири години по-рано. В източниците се посочва, че разработването на оръдието струва около 40 млн. долара. След като бъде изпробвано на улиците на иракските градове, с микровълновото оръжие ще бъдат оборудвани и корабите от ВМС на САЩ. То ще бъде използвано за недопускане приближаването на непознати катери и лодки и по този начин ще бъде избегнат случаят с разрушителя "Коул", който беше взривен в йеменското пристанище Аден от лодка, натоварена с неколкостотин килограма взрив.

Изпрати публикацията по електронната поща


Ружье для Буша  

23 май, 2005

В списке самых дорогих подарков, которые получил в прошлом году президент США Дж. Буш, на первом месте – охотничья двустволка. По сообщению информационного агентства Reuters, всего в прошлом году президент США (Буш обязан отчитываться за подарки!) получил презентов от родных и близких на общую сумму 26 346 долларов. И более половины от этой суммы стоило охотничье ружье, которое вместе с аксессуарами оценивается в $14 153. Ружье было подарено президентом компании «Weatherby» Роем Уэзерби младшим.

На втором месте – велосипед за $2 700. Особо отмечается, что президент США, известный своей любовью к активному времяпровождению на своем ранчо, получил в подарок рыболовных снастей на несколько сотен долларов. В частности, секретарь президента по коммерции (!) подарил Бушу удочку.

Интересен также тот факт, что вице президенту – Дику Чейни, друзья дарят несколько иные подарки. В отличие от охотничье-рыболовных аксессуаров, в списке подарков для Чейни лидируют статуи и картины.

Юрий Владимиров
05:40 17.05.05
www.sniper.ru

Изпрати публикацията по електронната поща


В България има оръжия за масово поразяване  

17 май, 2005

Немска шега побърка властта
Наши генерали правят извънредни заседания за хумореската


София има оръжие за масово поразяване, гръмна сп. "Шпигел"

Немска шега вдигна на крак държавата. Спецслужбите и Генералният щаб у нас цял ден се занимаваха с една хумореска.

В България има оръжия за масово поразяване, гръмна интернет изданието на авторитетното германско списание "Шпигел". И разтресе България с информацията: "Руското разузнаване има данни, че от известно време оръжия за масово поразяване има в Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България. Президентът Путин заплаши петте държави със сериозни последици". Новината светкавично бе разпространена от световните агенции. Минути по-късно генерали от МВР и Генщаба започнаха да правят специални съвещания и един през друг да отричат твърденията на "Шпигел Онлайн".

Не е възможно у нас да има оръжия за масово поразяване. При толкова много международни системи за контрол няма как това да стане, обясняваше цял ден шефът на Национална служба "Сигурност" ген. Иван Чобанов.

Заради големия интерес от страна на медиите той отправи официално запитване до Генщаба по повод публикацията. Не е възможно в страната ни да има оръжие за масово поразяване, отговори шефът на дирекция "Международно сътрудничество" към военно министерство Йордан Божилов. Той заяви, че има международни спогодби и конвенции, които изрично забраняват поддържането на такива оръжия у нас. България е една от страните, която е парафирала забраните за притежание и разпространение на биологическо и химическо оръжие. Освен това като членове на алианса сме длъжни да се съобразяваме с натовските правила, забраняващи разпространението на тези оръжия, обясни Прелезов, цитирайки думите на Божилов.

Освен на руското разузнаване "Шпигел" се позовава и на американските сили в Ирак. Според тях от Ирак са били изнесени оръжия за масово унищожение. Подозренията се базирали на открити от британско-американски патрул пресни следи от гуми на тежки камиони. Все още обаче не било ясно какви са били машините. Като член на многонационалната коалиция в Ирак е абсурдно да се твърди, че притежаваме такова оръжие, срещу което се бори мироопазващата мисия там.

Докато светът тиражираше новината, а у нас всички я опровергаваха, никой не забеляза, че информацията в "Шпигел Онлайн" е поместена в хумористичната притурка на изданието. За да е ясна шегата, президентът Путин бе споменат като Александър Путин. Чак в ранния следобед "Дойче веле" разкри хумореската на немското списание.

Зорница Живкова
Александра Златинова
в. Стандарт
Вторник, 17 Май 2005

Изпрати публикацията по електронната поща


Правото на оръжие е свещено  

13 май, 2005

Конституционното право на американците да притежават оръжие е също толкова важно, колкото и правото им на свобода на словото и на вероизповеданието, заяви държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс. В интервю за Лари Кинг по Си Ен Ен тя заяви, че е стигнала до този извод от личен опит.


Тя разказа как баща й, черен проповедник, и приятелите му са се въоръжили, за да защитят черната общност в Бирмингам, Алабама, срещу белите расисти през 1962 и 1963 г. Тя добави, че според нея, ако местните власти са били задължени да регистрират оръжията, баща й и другите чернокожи едва ли биха могли да се защитят.

Бирмингам, където Райс е родена през 1954 г., е бил огнище на расово напрежение. 4-ма чернокожи са убити при експлозия на бомба в църква в града през 1963 година, в разгара на борбата за граждански права.

"Трябва да сме много внимателни, когато започваме да ограничаваме правата, които отците основатели са смятали за много важни", каза тя. Според нея отците основатели са разбирали, че може да има обстоятелства, каквито е изпитал баща й в Бирмингам, Алабама, "когато полицията няма да те защити".

в. Монитор
Брой: 2210, Петък, 13 Май 2005

Изпрати публикацията по електронната поща


Лучшее оружие Второй Мировой  

11 май, 2005

Многие образцы оружия, которые использовались советской армией, можно признать лучшими видами вооружений сухопутных войск 1940-х годов. Роберт Слейтон\Robert Slayton, автор исследования "Лучшее Оружие Второй Мировой войны"\Arms of Destruction. Ranking The World's Best Land Weapons of WW2, в число лучших включает:
- пистолет - Smith&Wesson калибра 38 (на вооружении войск Великобритании и США);
- автомат - ППШ (СССР);
- винтовка - Mauser 98k (Германия);
- пулемет - Bren (Великобритания);
- миномет - миномет калибра 120 мм (СССР);
- ручное противотанковое оружие - фауст- патрон Panzerfaust (Германия);
- танк - Т-34 (СССР);
- самоходная артиллерийская установка - Су-100 (СССР);
- артиллерийское орудие - FLAK калибра 88 мм (Германия);
- автомобиль на полугусеничном ходу - M3/M5 (США),
- бронетранспортер - Puma (Германия).

11 Мая 2005 Washington ProFile

Изпрати публикацията по електронната поща


Как да направим атомна бомба  

10 май, 2005

How to make а nuke? Пишеш този въпрос в полето на Google и търсачката дава най-общи насоки в това кой докъде е стигнал в тази игра. Има и десетки проучвания, които стигат (по строго научен начин и с доста специализирани термини) до два противоположни извода: че направата на бомба е по силите само на дузина правителства по света или че е възможна в апартамент, където компонентите и да бъдат сглобени от терорист с минимални технически умения.
Самата направа на атомна бомба е сравнително проста и е обяснена дори и с чертежи. Проста е за държави, които могат да похарчат между 10 и 20 милиарда долара и десетилетия работа в разузнаване, набиране на екипи от физици и инженери, построяване на завод(и), купуване на изходни суровини, които след обогатяване (за което са нужни големи и сложни инсталации) се превръщат в така необходимите 30-40 кила, годни за бомба уран или плутоний. Проблемът е в набавянето на тези килограми, преди купчина чужди разузнавателни служби и армии да са предотвратили това начинание. Както показва случаят с Ирак например. Там опитите на Саддам Хюсеин първо са безцеремонно прекъснати от израелците, които през 1981 бомбардират строящия се ядрен реактор, и после след поредица от войни, емабарго, санкции и пак войни, от иракския стремеж към атома (мирен или военен) не е останал и един неутрон. Държавите, които със сигурност са преминали целия производствен цикъл, са САЩ, Русия (доайени в областта), Англия, Франция (главно заради шовинизма на Дьо Гол) и Китай (който се чувства заплашен в еднаква степен от Русия и САЩ). По тази причина те са членки на Съвета за сигурност на ООН.
Всъщност ядреното оръжие може да се сравни с бухалка в ръцете на мутра, застанала срещу противници с джобни ножчета. В света на геополитиката бухалките са право на вето в Съвета за сигурност и това е една от причините още поне

15 държави в света

тайно и полека да развиват собствени ядрени арсенали. Разпространението на атомното оръжие до голяма степен наподобява верижна реакция на ядрен взрив. Така, след като Китай се сдобива с него през 60-те години на ХХ век и договорът за неразпространение на ядреното оръжие (подписан от горните свръхсили) слага край на приема с покани, останалите държави с подобни претенции се чувстват, меко казано, изиграни. Това чувство се засилва в Индия, след като ядрен Китай окупира част от територията и и показва какво значи ядреното право - „аз имам тояга, а ти не“. Стартът на индийската ядрена програма води след себе си начало на пакистанската и двете страни (които са врагове) влизат със „скок“ в ядрения клуб. Сред фактическите, но непризнати ядрени сили на първо място стои Израел, следван от държави като Иран, Ирак, Либия, Северна Корея, Бразилия, Аржентина и Южна Африка, които са разработвали или продължават развитието на ядрени програми.
Самите ядрени бомби могат условно да се разделят на няколко вида според своята мощност, начин на направа и действие. Според материала, от който са направени, те могат да са уранови или плутониеви. Нужният уран за направата на бомба е от 30 до 60 килограма (според различните „учебници“) от

Изотопа уран-235

който се извлича от уран-238 посредством сложен процес на центрофугиране, наречен изотопна сепарация. Самият уран-238, който се добива от урановата руда и е известен като жълта пита, не е удобен за целите на ядрените арсенали главно поради слабата си склонност към неконтролирана верижна реакция. Уранова е била първата бомба, наречена Little boy, която САЩ са спуснали върху Империята на изгряващото слънце, за да принудят непримиримите самураи да капитулират през Втората световна война. На 6 август 1945 г. бомбардировач B-29 хвърля 4-тонната бомба от 9400 метра върху град Хирошима, над който тя избухва на височина 550 метра. Тази сила на взрива е била с тротилов еквивалент от близо 20 килотона (20 хиляди тона).
Little boy е съдържала разделен на няколко части уран-235 (60 кг), който посредством „спусък“ е събран на едно място, за да се получи критична маса и да се предизвика верижното делене на урановите ядра посредством „бомбардирането“ им с неутрони. Вследствие на получилото се неконтролирано делене на ядрата се образуват нови и нови нестабилни частици (неутрони), при което се отделя огромна кинетична енергия и топлина (взрив), особено ценени от военните като методи на въздействие върху жива сила и техника. „Малко“ страничен, но неизбежен ефект е отделянето на огромен брой гама-лъчи познати като радиация, чиито поражения са ужасили дори създателите на Little boy.
Втората бомба, пусната над Нагасаки три дни по-късно (на 9 август), е плутониева. С това свое действие САЩ са искали да покажат много неща - първо, на ужасените японци, че са готови всеки ден да ги „гощават“ щедро с оръжия за масово поразяване, а на света (и на съюзника СССР най-вече), че владеят едно изцяло ново и ужасно средство за налагане на своята геополитическа воля. И не на последно място - да пробват бомби в реални условия, докато още може.
Плутоният е вид „синтетичен“ продукт, който се добива в атомни реактори, които обогатяват уран. Той е

Твърде нестабилен

и плутониева бомба, основана на „спусъчен“ принцип подобно на Little boy, би се разрушила от спонтанно започнала верижна реакция далеч преди бомбата да достигне максимална мощност. Там принципът за задействане е с „имплозионно“ устройство (сфера), което се разрушава, за да стартира изотопна реакция.
Други „видове“ бомби използват леки изотопи на химичните елементи водород и литий, които да стартират ядреното делене. Тези изотопи спомагат да се намали цената на дадено взривно устройство (при масовото производство на бомби скъпият уран и плутоний са пречка), да се намали теглото му, както и да се увеличи мощността чрез поредица от изотопни деления, които от своя страна предизвикват нови, и по този начин мощността може да се увеличава многократно. Най-голямата ядрена експлозия е произведена от ядрена бомба, взривена на 30 октомври 1961 г. на височина 4 хиляди метра над полигона Нова Земя от СССР - 50 мегатона (2500 пъти повече от Хирошима). При нея зарядът е разделен на вторичен („гориво“) и първичен („спусък“), които са физически разделени в корпуса на бомбата и се свързват, за да предизвикат опостушителен ефект.
Друга разновидност са неутронните бомби, които, както подсказва и името им, са с

Повишено излъчване на радиация

благодарение на това, че генерираните при деленето на ядрата неутрони се пускат „на свобода“. Те са по-активни от гама-лъчите и по тази причина този вид оръжия се считат за по-разрушителни като последици. Проблемът с тях е, че ефектът им не настъпва мигновено, както при „нормален“ взрив, а до няколко часа, освен ако дозата радиация не е наистина огромна - от порядъка на 8000 рентгена, която да убие на място настъпващия противник.
Тактическите ядрени оръжия (с мощност от няколко килотона) са се разглеждали като важно средство за спиране на бронирани армии при евентуално настъпване на трета световна война. Практически всеки тип оръжейна система е била пригодена да може да използва ядрени заряди, включително артилерията и изтребителите, които са можели да носят подобни заряди. Доста често правото да реши дали да ги ползва е имал съответният командир или пилот за разлика от междуконтиненталните ракети, за чието изстрелване е нужно съответният президент на велика (и не толкова велика) сила да почовърка малко в едно устройство, наречено евфемистично ядрено куфарче. Това, както и сложна система за взаимно известяване, са имали за цел да гарантират, че ако ядреният апокалипсис започне, той няма да бъде самоинициатива на полудял полковник от която и да било армия. Докато ядрените оръжия са били разпрострени сравнително малко, тази схема е работела и потвърждението затова е, че днес четете този текст. Напоследък обаче все повече полудели полковници стават генерали и президенти и сънуват ядрени куфарчета...

Петър ГАВРИЛОВ
www.capital.bg
__________
тази статия е ново "продължение" на ядрената тема...

Изпрати публикацията по електронната поща


Полицию в США собираются вооружить "усмиряющим" лучевым оружием  

08 май, 2005


Оружие ромулян из Star Trek. Энергетическое оружие - пока ещё фантастика. Но скоро - может перестать ею быть.

В США разрабатывают лучевое оружие для полицейских. Все разрабатываемые устройства относятся к классу нелетальных видов вооружения, и они будут менее опасны, чем резиновые пули или слезоточивый газ. Впрочем, как ожидается, боль с их помощью будет причиняться такая, что у нарушителей пропадет желание дальше искать себе проблем.

На данный момент Национальный институт правосудия (National Institute of Justice - NIJ) финансирует разработку трёх таких устройств.

Первое - это радиочастотное оружие, разработкой которого непосредственно занимается компания Raytheon. По сути дела, это будет переносная версия разработанной в 2001 году для военных системы Active Denial System. Данное оружие бьёт на расстояние до 600 м 95-гигагерцевым микроволновым лучом, который, разогревая человеческую кожу, вызывает сильную боль, но, по утверждению Raytheon, не наносит реального вреда здоровью.

Переносная версия ADS для полицейских, очевидно, будет снабжена менее габаритным (а следовательно, и менее мощным) источником энергии, и диапазон её действия также, вероятно, будет куда меньшим, нежели у военной установки.

Второе устройство, разрабатываемое Исследовательской лабораторией ВВС США, Национальный институт правосудия называет "первой переносной системой теплового усмирения". Что именно имеется в виду, пока точно неизвестно. В New Scientist ссылаются на работу, датированную ноябрём 2004 года, где сотрудник NIJ описывает оружие, размером с карабин, выстреливающее "струёй жара" диаметром до 15 см на расстояние до 16 м. В одном магазине располагается до 12 патронов, расстрелять которые можно менее чем за секунду. Впрочем, неизвестно, к какому из упомянутых видов оружия подходит это описание, первому или второму.

Третье устройство будет представлять из себя лазерное оружие, при попадании оглушающее и дезориентирующее жертву "плазменным ударом". Концепция похожа на уже применяемую военными систему Pulsed Energy Projectile (PEP) - снаряды импульсной энергии, в которых используется химический лазер.

Проблема в том, что военный вариант этой системы весит 200 кг. NIJ выделил компании Sterling Photonics грант на разработку "технологической платформы", на базе которой будет создан переносной вариант для полицейских.

Однако никаких подробностей относительно того, на каких частотах и с каким выделением энергии это оружие будет работать, не раскрывается, равно как нет и никакой открытой для общественности информации по воздействию ADS на организм.

В общем, как гласит статья из New Scientist, сейчас такого энергетического оружия у правоохранительных органов нет. Ближайший к ним аналог - пресловутый Taser, вокруг которого не утихают споры и скандалы. Электрошоковые пистолеты, выстреливающие либо электродами, по которым даётся разряд, либо электропроводящим аэрозолем, являются несмертельным оружием, как утверждают его производители (и Пентагон), но есть мнение, что это не вполне соответствует действительности.

В любом случае, следует ожидать, что с производителей такого оружия требуют большей открытости.

05 мая 2005 года, 09:48
Текст: Юрий Ильин

и оригиналната статия...

Police toy with 'less lethal' guns

Do you prefer your police officers to be armed with a gun or a good old-fashioned truncheon or night stick? Or perhaps something in between: say a radio-frequency stun weapon, or a semiconductor laser that can bring down a man from across the street?

Such "less lethal" weapons are closer to reality than many people realise. New Scientist has learned that the research arm of the US justice department, the National Institute of Justice (NIJ) is funding research into three such devices, all of which are intended to be used by the nation's police forces to bring down suspects and control crowds. In theory they should be less harmful to both their intended targets and bystanders than existing weapons like tear gas and rubber bullets. But such is the secrecy shrouding the new weapons that it is impossible for independent outsiders to judge.

In a statement given to New Scientist, the NIJ has provided a limited description of all three devices. The first is a radio-frequency weapon being developed by Raytheon at Palo Alto, California, which appears to be based on a similar concept to the Active Denial System weapon that Raytheon developed for the US marines in 2001. The military version is designed to heat people's skin with a 95-gigahertz microwave beam (New Scientist, 27 October 2001, p 26). With a range of 600 metres, it causes severe pain but, according to Raytheon, no damage. The NIJ has contracted the company to build a prototype suitable for use by police forces. Because it will be portable, it will presumably use less power and work over a shorter range.

The second device is described by the NIJ as "the first man-portable heat compliance weapon of its kind". It uses a semiconductor laser for "force protection, crowd control, and access denial". Though the Air Force Research Laboratory in Kirtland, New Mexico, has been contracted to produce a test-bed system, there is no known weapon, military or otherwise, that appears to work this way. Its effects and effectiveness can only be guessed at.

Further clues to the nature of these two devices can be gleaned from a November 2004 report produced by the NIJ's research division. In it, Joe Cecconi of the NIJ described a possible directed-energy prototype weapon as being shotgun-sized, producing an area of intense heat 15 centimetres in diameter at a range of 16 metres, with a magazine capable of delivering 12 shots each of less than a second. The NIJ would not confirm or deny whether this was a description of either the radio-frequency or the heat weapon.

A third type of less-lethal weapon commissioned by the NIJ is a laser which produces a "plasma flash bang" at the point of impact, stunning and disorienting the victim. This is similar to the Pulsed Energy Projectile (PEP) system developed for the US marines (New Scientist, 5 March, p 8). The military system uses a chemical laser and weighs around 200 kilograms. The NIJ has commissioned Sterling Photonics of Albuquerque, New Mexico, to produce a "technology platform" for a police version that will be electrically powered and portable. All three research programmes are due to end in September. But the information provided by the NIJ has so little detail about factors such as wavelengths and power levels that it is impossible to judge how safe the new weapons might be. There is no publicly available information on the effects of the Active Denial System weapon or plasma flash bangs.

As yet there are no non-lethal directed-energy weapons in use by law enforcers. The closest comparable devices are police electric-shock weapons, the best known of which is the Taser. This weapon was introduced in the 1970s, and became popular with police forces in the US during the 1990s. Critics have recently alleged that Tasers have caused the deaths of a number of suspects, and are prone to abuse (see "Taser troubles"), raising concerns that this pattern could be repeated with the new weapons.

Neil Davison of the Bradford Non-Lethal Weapons Research Project at the University of Bradford, UK, says more information about these weapons needs to be made public. "The non-lethal weapons community is always complaining about bad treatment in the media. But without more transparency about what is being developed, and what the effects on people are, suspicion is bound to be created." He also points out that as these weapons may not leave any identifiable traces, allegations of abuse will be hard to prove. He also notes there has long been a demand for a capability to turn the power output of these weapons up or down. "Some of these weapons may have a 'lethal' setting," he warns.

Mike McBride, editor of the authoritative Jane's Police and Security Equipment journal, says: "Until these systems have proven to be safer than existing systems- baton rounds, Tasers, tear gas- there is little likelihood of them being deployed operationally.

Kyre Austin (US)
kyre.austin@reedbusiness.com
1-617-558-4939
New Scientist

Изпрати публикацията по електронната поща


Русия разработва ново тайно оръжие  

06 май, 2005

Русия разработва ново оръжие, за което никой няма да разбере, докато не бъде изпитано. Това заяви руският министър на отбраната Сергей Иванов, цитиран от ИТАР-ТАСС, в интервю за "Российская газета".
В отговор на въпрос дали Москва разполага с тайно оръжие, което другите страни нямат, и дали нейните стратегически партньори знаят за него, Иванов каза: "Русия, както и много други страни, работи върху съвременни оръжейни системи. И разбира се, никой от нашите партньори и съюзници не знае и няма да узнае, докато оръжието не бъде изпитано".
Според министъра Москва разчита не на численост на въоръжените сили, които за последните 15 години са били съкратени от 3,3 млн. души на 1,2 млн. души, а на съвременни въоръжения. Ако разполагаме с такива, можем да се чувстваме в безопасност в значителна степен, посочи той. Иванов посочи, че Русия не отстъпва на никоя държава по ядрен арсенал. Той уточни, че макар от формална гледна точка Москва да има по-малко ядрени въоръжения от Съединените щати, в това отношение е важно качеството. Според него в момента опасността от ядрен конфликт е значително по-малка, отколкото в миналото. Но ние живеем в реалния свят и нямаме намерение да се отказваме от развиване и усъвършенстване на нашите ядрени сили, отбеляза той.
в."Монитор"

Изпрати публикацията по електронната поща


Ако носиш оръжие, не те пускат в заведенията  

Да се забрани допускането на въоръжени лица в заведенията на територията на Община - Варна през цялото работно време, а не само между 22 и 6 часа, както бе досега. Изключение ще правят само лица, изпълняващи служебните си задължения. Тава решиха с сряда съветниците на сесията на местния парламент, поправяйки проектонаредбата за провеждане на търговска дейност на територията на общината.
__________
Само да попитам, че не разбрах - в кафенето отсреща, като няма портиер, кака Калудка - сервитьорката ли ще ме обискира за оръжие...? И кога точно - още на входа или като ми взима поръчката...?
Или може би като вляза и направо да й го връча - за съхранение... Ама къде ще го съхранява...?

Изпрати публикацията по електронната поща


сайтове за ядрено оръжие  

05 май, 2005

Писнало ли ви е да бъдете нищо за останалите? Искате ли занапред всички да се съобразяват с вашето мнение? Мечтаете ли за съседи, седящи постоянно в краката ви? Сменете кухненския нож, който държите под възглавницата си, с истинско оръжие за масово унищожение. Часът на вашата ядрена програма е настъпил.

www.nuclearweaponarchive.org - Вашият гид в света на ядрените оръжия. Има качена информация за всяка страна, разработила и притежаваща ядрено оръжие. Съветвам ви да си изберете някой от тридесетте wallpaper-а, на които има снимки от ядрени опити.

www.fas.org/nuke/intro/nuke - На тази страница има качена полезна информация за ядрените оръжия - изработка (качени са и схеми, за да разберете ясно как точно се сглобяват), необходими продукти (има ги в Менделеевата таблица) както и странични ефекти.

www.nukefix.org - Тук бихте могли да изтеглите безплатно програмата Nukefix, която е способна да изчисли какви ще са последиците от евентуална атака с ядрено оръжие, каква е вероятността да се стигне до такава ситуация и колко години ни остават до ядрена война (223.5).

www.minatom.ru - Страницата на руската Федерална агенция по атомна енергия. Ядрено-оръжейният комплекс е на първо място в списъка с основните им направления. Социалната и кадровата политика е на последно. Ну, погоди!

www.bnsa.bas.bg - Добре дошли в сайта на българската Агенция за ядрено регулиране. Съветвам ви да отидете в галерията и да разгледате фоторазказа, озаглавен „Откриване на радиоактивен източник във вагон със скрап”.

росен босев
www.capital.bg
__________
тази статия е "продължение" на Новите ядрени държави...

Изпрати публикацията по електронната поща


От новобранца до генерала  

04 май, 2005

По данным Центра Оборонной Информации\Center for Defense Information, возраст 46.8% рядового и унтер-офицерского состава вооруженных сил США - 24 года и ниже (больше всего молодых людей в Корпусе Морской Пехоты). 73.4% всех офицеров - младше 39 лет. В 2004 году 62% военнослужащих Вооруженных Сил США были удовлетворены тем, что избрали военную профессию. 18% выказали сожаление, что стали военными.

Рядовой и унтер-офицерский состав

Новобранец\Recruit после того, как отслужил 4 месяца, получает $1 043 в месяц. В вооруженных силах США около 73 тыс. новобранцев.

Рядовой\Private (рядовой морской пехоты 1-го класса, младший матрос) - $1 169. Всего в вооруженных силах США 97.5 тыс. рядовых и младших матросов.

Рядовой сухопутных войск первого класса/Private 1st class (младший капрал Корпуса Морской Пехоты, рядовой ВВС первого класса, матрос) - $1 214 (здесь и далее указаны суммы денежного довольствия, которые военнослужащий получает первые два года пребывания в этом звании. Через два года зарплаты увеличиваются). Всего в вооруженных силах США служит 195.4 тыс. рядовых первого класса.

Капрал\Corporal (сержант - в частях ВВС, в ВМФ - унтер-офицер третьего класса) - $1 288. Всего: 252 тыс.

Сержант\Sergeant (в ВВС - штаб-сержант, в ВМФ - унтер-офицер второго класса) - $1 381. Всего: 230 тыс.

Штаб-сержант\Staff-Sergeant (в ВВС - технический сержант, в ВМФ - унтер-офицер первого класса) - $1 575. Всего 165 тыс.

Сержант 1-го класса\Sergeant 1st Class (орудийный сержант морской пехоты, первый сержант ВВС, главный унтер-офицер ВМФ) - $1 831. Всего: 97 тыс.

Мастер-сержант\Master Sergeant (первый сержант в ВВС, первый старший унтер-офицер ВМФ) - $2 322. Всего: 25.7 тыс.

Главный сержант\Sergeant Major (первый сержант в ВВС, главный унтер-офицер ВМФ) - $2 622. Всего: 10 тыс.

Офицерский состав

Второй лейтенант\Second Lieutenant. Командует взводом, экипажем самолета и т.д. Месячный оклад: $1 997. Всего в вооруженных силах США 26.3 тыс.

Первый лейтенант\First Lieutenant (в ВМС - младший лейтенант) Командует взводом, экипажем самолета и т.д.. $2 301. Всего 24.5 тыс.

Капитан\Сaptain (в ВМС - лейтенант). Командует ротой, экипажем самолета, портовым судном. $2 638. Всего 68 тыс.

Майор\Major(в ВМС - лейтенант-коммандер) В ВВС командует экипажем самолета, в ВМФ - вспомогательным кораблем. $2 839. Всего: 43 тыс.

Подполковник\Lieutenant Colonel. (в ВМФ - коммандер). Командует батальоном, эскадрильей, подводной лодкой, фрегатом. $3 368 Всего: 27.5 тыс.

Полковник\Colonel (в ВМФ - капитан). Командует полком или бригадой, авиационным крылом (примерно соответствует советскому авиаполку, крупным боевым кораблем). $4 211. Всего: 11 тыс.

Бригадный генерал\Brig. General (в ВМФ - контр-адмирал). Командует бригадой, авиакрылом, флотилией или оперативно-тактической группой. $5 682. Всего: 440.

Генерал-майор\Major General (в ВМФ - контр-адмирал). Командует дивизией, воздушной армией, авианесущей оперативно-тактической группой. $6 838. Всего: 290.

Генерал-лейтенант\Lieutenant General (в ВМФ - вице-адмирал). Командует корпусом, воздушной армией, оперативным флотом. $7 550 Всего: 115.

Генерал\General (в ВМФ - адмирал). Командует армией, воздушной армией на театре военных действий, региональным флотом. $8 518. Всего в вооруженных силах США служит 34 генерала.

Организационная структура

Отделение\Squad

Самый мелкий элемент командной структуры армии США. Его численность зависит от выполняемых задач. Обычно в отделении 9-10 солдат, которыми командует сержант.

Взвод\Platoon

От 16 до 44 солдат. Взводом командует офицер (лейтенант). В состав взвода входит 2-4 отделения.

Рота\Company

62-190 солдат. Роту образуют 3-5 взводов. Ротой командует капитан. Аналогичное подразделение в артиллерийских частях называется батареей\battery. В вертолетных или танковых частях рота носит название "отряд"\troop.

Батальон\Battalion

300 - 1 тыс. солдат. Состоит из 4-6 рот. Обычно батальоном командует подполковник\lieutenant colonel. В вертолетных или танковых частях батальон называется эскадроном\squadron.

Бригада\Brigade

3 - 3.5 тыс. солдат. Командование бригады проводит самостоятельные тактические операции с участием 2 - 5 имеющихся или приданых батальонов. Командование осуществляет полковник. Бронекавалерийские и специальные части могут носить название "полк"\regiment или группа\group.

Дивизия\Division

10 -15 тыс. солдат. Обычно состоит из трех бригад. Командование осуществляет генерал-майор.

Корпус\Corps

20- 45 тыс. солдат. Корпус образуют от двух до пяти дивизий. Обычно во главе корпуса стоит генерал-лейтенант.

Армия\Army

Более 50 тыс. солдат и офицеров. Состоит из двух и более корпусов. Во главе - офицер в звании генерал-лейтенанта и выше. Во Вторую Мировую войну армии объединялись в армейские группы\army group. Теоретически это возможно и сейчас.

08 Апреля 2005 Washington ProFile

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.