Презервативът пази и пушката  

29 септември, 2009

"Какво е това?!"

Бясната съпруга държи с два пръста и с избила на петна по лицето й погнуса изпадналото от джоба на току-що прибралия се мъж авджия миниатюрно пакетче. Презерватив.

"Ама, миличка... Такова... Да не си играем американски филми - сега да не ти обяснявам, че не е това, което мислиш..."

Не, тя не мисли. Тя фучи: "Значи с такава екипировка ходиш на лов?! И какво ловиш, ако мога да знам?! Пеперудки?! Нощни?!"

"Ама това е за пушката..."

"Разбирам, че е за "пушката"!!! То май трябва и да ти благодаря, че поне си се сетил да се пазиш... Как може, божичко, а аз ти вярвах, даже бекаси носеше, откъде ги взимаше..."

Следват сълзите, разбира се.

Стоп! Спокойно ловджийски съпруги! Вашият благоверен е невинен! Запасил се е с презерватив наистина с практична цел, но тя няма нищо общо с ревнивите ви фантазии.

Ако в цевите на пушката случайно попаднат камъчета, пръст, сняг или други боклуци, при изстрел те се пръскат и могат да нанесат смъртоносни поражения. Ако обаче цевите бъдат предпазени с нахлузени отгоре им кондоми, опасност няма.

Дивите животни превъзхождат човека по обоняние, слух, поглед, сила, бързина, ловкост. От памтивека е така - и дори казват, че именно стремежът на "хомо сапиенс" да оцелее в състезание с тях е развил всичките му постижения в технологиите през вековете. Дори и днес съвременните ловни оръжия не дават никакви гаранции, че в единоборството с природата човекът ще надделее. Има шанс, само ако е опитен ловец. Какъвто е бил например бай Иван Мечкаря от село Крайнище, Дупнишко.

До средата на миналия век бай Иван убива 36 мечки само с нож. Знае къде са бърлогите. Накисва дрехите си в отвара от 40 билки, за да не мирише на човешко. На лявата ръка намотава въже, напоено със заешка кръв. То му е необходимо, ако го изненада мечката. Дава й да захапе увитата с въже ръка - и нанася удара с нож.

Мечкарските истории край нямат. Преди години в Родопите бригада дървари извозва трупи с волове. Имат и крава за мляко. Появява се мечка. Убива един вол и го изяжда. След време - втори. После - и кравата. На дърварите им идва до гуша. Бригадирът, запален ловец, приготвя 9-милиметровия си пистолет. С него може да убие мечката само от упор. Вади вътрешностите на кравата и ги разстила край трупа. На залез слънце се съблича чисто гол, оставя нещата си на 300 метра от кравата, изкъпва се и влиза в търбуха на добичето.

Казва на другите да дойдат, когато чуят изстрел. Идва мечката. Започва да яде от вътрешностите. И тогава идва редът на скрития човек. Той гръмва в пастта на звяра само от няколко метра разстояние - от търбуха на кравата...

Следващата история ми я разказа Игнат Лулов от Панагюрище. Било е през първите години на демокрацията. Лятото Игнат останал без работа. Месото изчезнало от магазините. Грабнал той пушката - и хайде в гората. Денонощно. В затънтено дере открил калище на глигани. Вардил край него безуспешно няколко нощи. През следващите дни всяка сутрин откривал пресни следи. Явно глиганите го надушвали, когато се навъртал наоколо. Решил Игнат, че трябва да ги надхитри другояче. Замислил се, че ако знае откъде идват, в колко часа и накъде тръгват, лесно ще направи вардата на подходящо място. Купил четири евтини будилника, от китайските. Привечер ги залепил с тиксо на различни дървета около тинята, в която обичали да се въргалят дивите прасета. Взел четири корди. Единият край на всяка вързал за дърво, а другия - за батерията на часовник. Получило се нещо като правоъгълник с център калището. Кордите били опънати на височина около 40 сантиметра. Минава прасето, закача я, батерията на часовника пада, а спрелите стрелки фиксират точния час.

Изобретението проработва. Става ясно, че животните се движат като по часовник. С такова "разписание" слуката просто няма как да се размине...

Докато се опитват да надхитрят животните, ловците се сещат и за много улеснения на собствения си престой в гората. Лете, по време на пилешкия лов, шапката на авджията спасява не само него от парещите лъчи и жегата. Тя служи и за купичка, в която се налива вода за кучето.

По време на излети с дружинката редовно се случва различните доведени кучета да си разменят и бълхи, и кърлежи. Често гадинките полазват и ловците. Затова някои колеги закопчават по краката си от кучешки каишки от зоомагазините и дето пазят тъкмо от бълхи и кърлежи.

Авджилъкът е толкова особено занимание, че често изправя мъжаги, геройствали срещу мечки, глигани или вълци, пред наглед нищо и никакви, но изключително досадни дразнители каквито са насекомите. Сред най-неприятните са комарите. Колегите ловци от Лапландия сваряват кора от бреза, оставят я да престои около половин час, после прецеждат отварата, намазват с нея откритите части на тялото и забравят за комарите. Разбира се, вече има и по-модерни аерозоли. Наскоро на ловно изложение в НДК показаха гелове за примамка на животни, дезодоранти за елени със синтетична урина, различни видове феромони - за сръндак, чакали и диво прасе, но цените им стигат до 45-50 лв.

При виелица, при загубване на пътеката в гората и въобще при каквато и да е ситуация, която изисква бързо подаване на сигнал, много полезно е умението да се използват цевите на пушката за изсвирване през тях. Така те заместват ловния рог от едно време. Но за изтръгването на необходимия звук се иска голям майсторлък. Вече само старите авджии го владеят.

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.