- BlueGunBlog -

Жена, изглеждаща бременна, влиза в болница в един от най-опасните райони на Ирак и се взривява. След минути мъж, опасан с взривове, напада спасителите, опитващи се да окажат помощ на пострадалите. В резултат на терористичния акт в провинция Дияла, северно т Багдад, загинаха 32 души, а още 52 бяха ранени.
Координираните взривове, избухнали през май в Баладруз, са само един от 12 терористични акта с участието на 13 жени-смъртници, които потресоха Дияла през тази година. Броят на жените-камикадзе значително нарасна, показвайки, че бунтовниците са предприели нова тактика. Представителите на САЩ подозират, че „Ал Кайда” е създала ядро, което вербува жени и ги превръща в убийци.
Жените-смъртници станаха идеалното оръжие в страна, където културата забранява на мъжете да се доближават до жена, ако до нея не са мъжът и баща й. Да не говорим, че жените не се обискират за оръжие на многобройните пропускателни пунктове, които обикновено са любима цел на терористите. Освен това, под традиционната ислямска дреха, която иракските жени носят, не предизвиква никакво подозрение добре прикрепената жилетка с взрив.
Като цяло само от началото на януари в Ирак са извършени 24 атаки с участието на жени-камикадзе. Четири от тях станаха този понеделник в Багдад и в северния град Киркук, когато загинаха десетки хора. „Ал Кайда” – „враг, който отлично умее да се приспособява”, обяснява капитан от силите със специално назначение на САЩ в провинция Дияла. „Те се стремят да използват всички средства, всичките наши политически и културни ограничения”.
В миналото бойците на „Ал Кайда” използваха джамиите за организиране на срещи и съхраняване на оръжие, доколкото знаеха, че американските военни няма да правят обиски в храмовете. „Сега те се научиха да използват жените-смъртници”.
Военните са уверени, че „Ал Кайда” използва различни методи, за да превърне жените в камикадзе. Някои се уговарят лесно, доколкото мъжете или децата им са били убити или заловени от американските сили, разказва капитан Матю Шон, офицер от разузнаването от втора рота на трети бронетанков полк, базиран в югоизточната част на провинция Дияла.
Друг метод, който използват членовете на „Ал Кайда” е да се оженят за жена, а след това да я опозорят. Например, позволяват на някой да я изнасили. „В резултат на това на нея не и остава избор, освен да свърши със себе си”, обяснява 34-годишният Шон.
Има данни, че понякога жените биват заплашвани, че ще убият мъжете или децата им, ако не се съгласят да станат смъртници.
Да се избавят от заплахата на жените-камикадзе в провинция Дияла – това е една от приоритетните задачи за иракската и американската армия. Преди дни те започнаха в района мащабно настъпление срещу „Ал Кайда” и многочислените шиитски групировки.
Все пак военните постигнаха и някакви успехи в тази борба. През юни иракската полиция арестува вероятния лидер на терористична клетка от смъртници, която организира двата взрива на 2 май в Баладруз. В дома му бе открит видеозапис с кадри от нападение срещу войската на САЩ. Военните предполагат, че тези материали се използват за инструктаж на вербуваните жени.
Американските военни започнаха да наемат местни жени, които да работят заедно с мъжете-охранители на пропускателните пунктове и да обискират жени. „Мъжете не могат да обискират жени. Това е свързано с местната култура”, казва сержант Дейвид Шлихер от щаба на американската база „Колдуел”, отговарящ за връзките с обществеността. Този лагер е разположен на територията на възможно най-голямата иракска военна база в пустинята югоизточно от Дияла. „По този начин ние се опитваме да затворим и най-малката пролука”.
Жените-охранители се присъединяват към около 80-те хиляди местни мъже, на които армията на САЩ плаща за охрана на своите райони в рамките на програма по привличане на бивши бунтовници-сунити в борбата с „Ал Кайда”.
Жените-доброволци обаче са недостатъчни. В армията и полицията те също не са много, защото такава работа противоречи на местните обичаи.
Но заплахата, произтичаща от жени-смъртници, ще се промени. През тази седмица в град Баладруз караулна служба започват да дават 25 жени и се предлага да се подготви обезпечаване на работа за още 10 местни жителки.

Отбранителна индустрия - така се казва днес военната промишленост на България, се възражда. Преди двайсет години, когато пък я определяха по съветски образец - военнопромишлен комплекс, обединяващ над 100 завода, носеше годишно по около $1 млрд. печалба. Сега приходите също не са малко, но не са съизмерими с онези отпреди повече от 20 години, когато България не спазваше ограниченията да не се доставя оръжие на комунистически режими.
За разлика от тежката и химическата индустрия, в отбранителната не влязоха сериозни чужди капитали. Например от заводите, обединени в Сдружението на българската отбранителната индустрия (СБОП), само бившата барутна фабрика в Габрово - сега „Еловица" АД, има чужд собственик. Предприятието произвежда взривни вещества и е поделение на испанската фирма Maxam-Europe - част от една от най-големите световни корпорации - Maxam Corp. Към днешна дата почти всички заводи от бранша са приватизирани. Остана да се продаде само ТЕРЕМ.
Причините да не бъдат привлечени чужди капитали в отбранителната индустрия са няколко. Оръжейните заводи ту влизаха, ту излизаха от забранителните списъци за продажба. Международните корпорации се отнесоха пренебрежително към тях, въпреки кокетниченето на правителствените мъже в чуждите военни и икономически ведомства. Те си имат достатъчно свои заводи, а целта българската продукция да не им е вече конкурент, бе постигната. България започна да изпълнява стриктно международните норми в оръжейния бизнес. Допълнителна пречка за привличане на чужди инвеститори се оказаха и стандартите на Варшавския договор за изделията. За пренастройка към стандартите на НАТО са нужни инвестиции. Добрата страна на несъстоялия се брак по сметка между държавата и чуждите инвеститори бе, че стратегическият подотрасъл със сериозен потенциал за развитие остана в български ръце. За независимостта си обаче плати с дълга борба за оцеляване.

Има ли надежда в собствената армия?
Приетата стратегия за реорганизация на Българската армия поставя 11 задачи за модернизация - от подмяна на транспортните средства и авиацията, до закупуване на нови свързочни системи, уреди за нощно виждане и бронежилетки. Тук се бяха фокусирали надеждите на някои от частните заводи - да се включат поне като подизпълнители в обявените проекти.
Нищо подобно не се случи. „До този момент не сме получили и заявка за едно болтче от държавата - казва търговският директор на „Оптикоелектрон Груп" в Панагюрище Иван Гарчев. - Фирмата произвежда прецизна оптика, вграждана в световни марки. Оборотът й за миналата година е 10 млн. евро. Гарчев смята, че допълнителна пречка е малобройната българска армия. „При това положение, ако нашата армия не подпомага българското производство, що за държава сме?"

Същото е положението и с другите заводи - те дори не са в периферията на полезрението на държавата, заради това и поръчките отиват в чужди фирми.
България има все още добре действаща индустриална машина във военната индустрия, казват всички директори от бранша, които „Икономически живот" потърси за коментар. Според тях основната причина за това е, че българските предприятия на практика са сами на пазара и не са конкурентни на световните оръжейни корпорация, тъй като големите световни проекти се договарят на междуправителствено равнище.
Единственият им шанс е да станат подизпълнители. Макар че има с какво да се похвали, като например с уникалната система за защита на пристанища, българската отбранителна промишленост продължава да стои настрани от полезрението на държавата. От Института по металознание към БАН казаха, че са разработили щит, по-лек от водата, който защитава хеликоптерите от нападение с РПГ (ръчно преносим гранатомет). Българските заводи произвеждат артилерийски и авиационни бомби, управляеми и неуправляеми ракети, прецизни уреди за нощно виждане, заглушителна радиоапаратура, свързочна техника, локатори, БТР-и, муниции по натовски и руски стандарти. Цялата им най-нова продукция е лицензирана за НАТО и в Европейския съюз.

Офсетът
Един от начините за разпространяване на авангардни технологии е чрез т. нар. компенсаторно (офсетно) споразумение. То е договор, при който изпълнител на обществена поръчка се задължава пред възложителя да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги, или строителство от български дружества, да предостави на български дружества технологично оборудване, технологии, лицензи за ползване на права върху обекти на индустриална собственост - това е записано в Стратегията по отбранителна аквизиция (доставка) на Министерството на отбраната. „Възможно е дори част от договора да бъде изпълнен у нас - казва Иван Гарчев. - Но досега не съм чул офсетът да е заработил".

Каква е практиката
Купува се военна техника и покрай сделката се подписва и офсетно споразумение, от което държавата трябва да спечели. Дали обаче това се случва? Специалист разказа потресаващ случай, когато в резултат на офсетна сделка при закупуването на хеликоптерите „Кугър" България е получила съоръжения за оранжерии за 200 дка. (!)
При това допълнителната офсетна сделка съвсем не е безплатна. Министерството на отбраната купува оборудване за около 1 млн. евро, в договора се записва, че ще плати 1,2 млн. евро, а разликата от около 200 хил. евро е за офсета.
Потърсихме за коментар зам.-министъра на отбраната Спас Панчев, който отказа, но ни препрати към зам.-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Той се позова на наредба, която определя реда за офсета. Всяка сделка за доставки за отбраната по поръчка на Министерството на извънредните ситуации, дори и когато се купуват линейки, трябва да бъде придружена от компенсаторно споразумение. Когато офсетът е директен, той се определя от Министерството на отбраната, а когато е индиректен - от Министерството на икономиката и енергетиката.
„Що се отнася до сделката с „Кугър", не мога да отговоря на въпроса ви за оранжериите, защото офсетът е директен. За индиректния водим преговори с „Еурокоптер", но до момента няма одобрен нито един техен проект", уточнява Явор Куюмджиев.
Абсурдите от споменатата сделка са два, твърдят работещи в бранша. България е ако не със световна слава, то поне с добър авторитет в арабския свят с индустрията си за оранжерийно производство. Вторият абсурд е, че за целесъобразността на офсетните сделки (гражданското им приложение) отговаря не Министерството на икономиката и енергетиката, а Министерството на отбраната. „Военните не са наясно от какво има нужда икономиката на държавата", коментира Иван Гарчев. При некадърно договаряне, особено в сферата на високите технологии, плащаш предварително обяда си, но не знаеш какво ще ти сложат на подноса.
В Гърция има задължително условие какъв процент от сделките да са офсетни. Директорът за маркетинг на „Аркус" Георги Банков казва: „Развитите страни правят офсет, за да се привлече ноу-хау и въпросното гражданско производство да бъде за дълго конкурентоспособно. От опит знаем, че големите концерни са склонни на съвместни развойни проекти, ако има икономическа ефективност от сделката. Но при търговете на Министерството на отбраната заради непрозрачната процедура не се търсят реални офсетни партньори, а се гледа да се мине метър с някакво повърхностно предложение."
Пример за директен офсет е изграждането на работилница от германската фирма „Даймлер" за транспортните мерцедеси, купени за Българската армия. В този случай правителството би могло да се договори за включване на български предприятия в някакво производство в областта на автомобилостроенето в Германия. Такава е световната практика, но тя явно не е позната на управляващите от последните 6-7 години.

Обществени поръчки и кредити
В бранша е публична тайна, че е почти невъзможно да се добереш до поръчка като подизпълнител. Дори за собствената си армия. Заданията за търговете се правят целенасочено объркващи, липсва предварителна информация по планирането за оборудване на армията, всичко се обявява в последния момент и накрая се предпочитат западни фирми.
Банките са страшно консервативни по отношение на оръжейните сделки и се държаха дълго време дистанцирано, казват директори от бранша. По-благосклонни са били една-две чисто български финансови институции. Със стъпването на крака на бизнеса - устойчиви обороти и добри финансови отчети - сега проблеми с кредитите няма.

Руските лицензи
Те са горещият картоф, който си подхвърлят периодично фирмите и политиците. Руската страна твърди, че преди 40 години е дала на България около 250 лиценза за производство на оръжия и снаряжение. Според заместник- министър на отбраната Спас Панчев в момента заводите ни използват не повече от 50 лиценза. Изделията обаче са отдавна усъвършенствани до неузнаваемост, така че конструкторът не би могъл да ги познае. За Георги Банков от „Аркус" проблемът се раздухва от руснаците изкуствено за решаване на вътрешните си проблеми. Освен това руската страна не спазва подписаните споразумения, тъй като е трябвало да прави доставки на възли и да изкупува българска продукция. „Все едно да искаш лиценз за това, че произвеждаш дизелов двигател", уточнява Банков. На същото мнение е и колегата му от „Оптикоелектрон Груп" Иван Гарчев, който препоръчва страницата с лицензите да бъде затворена завинаги.
Острият недостиг от квалифицирана работна ръка застига и оръжейната индустрия. Мнението на специалистите е, че именно този проблем ще се окаже огромно препятствие не само за бранша, но за развитието на държавата в близко бъдеще. „Ще правим център за обучение на оптици - казва Иван Гарчев. - Но най-много ни притеснява липсата на инженери. Тук браншът се нуждае от помощта на държавата". Гарчев посочва за пример Китай. Там се обучават повече инженери, отколкото в ЕС и в САЩ, взети заедно.

Днес бъдещето на отбранителната промишленост на България изглежда доста по-оптимистично, отколкото в първите години след старта на приватизацията в отрасъла. Оставена да се отправя сама, тя си проправя път. Практиката показва, че пътят не е толкова трънлив, което донякъде се дължи на влизането на страната в НАТО и Евросъюза.
„Администрацията на ЕС в Брюксел осъзнава, че преднината на САЩ във военните разработки е вече значителна - коментира проф. Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружението на българската отбранителна промишленост (СБОП). - Сравнете, през 2006 г. зад окена са вложили за научни изследвания 6 пъти повече пари".
Експертът по сигурността и бивш зам.-министър на отбраната Симеон Николов обяснява, че днес ЕС иска обединяване на европейските пазари и на развойната дейност, тъй като отделните проучвания гълтат много държавни пари.
България се присъединява тази година към Кодекса за поведение при военните доставки, с година закъснение и дори е имало съмнения дали нашата отбранителна промишленост ще издържи на конкуренцията. Според документа всеки търг за военни доставки трябва да се обяви в ЕС. За изненада обаче в заводите не бяха информирани за това изискване.
Прозрачността ще усложни работата на Министерството на отбраната. В Дирекция „Управление на доставките", която управлява армейския внос, периодично изплуват нарушения. Последното е от юни, когато се оказа, че при покупката на БТР-и за 14 млн. лв. неправомерно е била предпочетена фирмата от САЩ „Текстрон".
Заяви го лично новият министър на отбраната Николай Цонев. А той достатъчно добре познава дейността на ведомството, тъй като през 200-2001 г. бе директор на въпросната дирекция. Ще напомним, че заводът „Бета" в Червен бряг бе един от най-големите производители в Европа на бронирани машини за пехотата.
Европейската агенция по отбраната е обявила няколко свои големи проекти. Бившият заместник-министър на отбраната Симеон Николов призна, че заради липса на средства са изпуснати възможности да се включи проектът за разработка на радиостанция, която предава не само глас, но и данни като компютъра. В него участват шест европейски държави, но една от тях обещала да ни бъде „ракета носител".
Да припомним още нещо доста съществено - фирма „Самел 90" в Самоков произвежда перфектно комуникационно и електронно оборудване на световно равнище, а с нейна продукция преди години са снабдявани армии на няколко континента.
„Съсипахме развойната дейност - казва проф. Стефан Воденичаров. - Какво чудно, след като Министерството на отбраната дава за наука едва 0,18 % от военния бюджет (от 1,3 млрд. лв. общо). Не са предвидени средства и за Фонда научни изследвания".
Преди 20 години се отделяха 10 % за фундаментални и приложни изследвания в областта на отбраната. Трудно е на производителите при тази стагнация на пазара да отделят средства за изследвания и за нови технологии, но им е ясно, че за да оцелеят, трябва да имат нови изделия.
Директорът на „Арсенал" и съпредседател на СБОП Николай Ибушев каза преди време: „На Министерството на отбраната му е лесно да отиде на някое изложение и да си купи техника. Но трябва да се знае, че разходите тепърва предстоят. Поддръжката, ремонтът и въоръжението на една бронирана машина формират 80 % от нейната стойност. Тук може да помогне нашата индустрия".
Другият съпредседател на сдружението и директор на завода за локатори „Черно море" във Варна, Петьо Милков, сподели: „В САЩ военният бизнес управлява държавата. При нас за 17 години военната индустрия е мръсна дума".
Все пак, макар и оставена сама, отбранителната промишленост е вече изправена.

Стъпи ли на крака отбранителната ни индустрия, след като през 90-те години бе напълно обезсилена?
- Заводите, които оцеляха, се развиват добре. Много от частните фирми присъстват на пазарите в Близкия изток и в други региони.

Какво става с изпълнението на 11-те проекта за модернизация на Българската армия? Успя ли сдружението да се добере до някоя поръчка?
- Модернизацията продължава, продължава и положението нито една българска фирма да не е привлечена в процеса за модернизацията на собствената ни армия. Чакаме решението за системата С4 за телекомуникационно осигуряване, но още не са излезли резултатите от конкурса. Има надежда, че някои от фирмите от отбранителния комплекс ще бъдат включени като подизпълнители.

Какъв потенциал трябва да имаме, за да се справим с огромната конкуренция?
- Задачата е много тежка. Без мощна фирма с голям опит, която да изгради системата, няма да може да минем. Но има български фирми от областта на електрониката, които могат отлично да си свършат работата като подизпълнители. На държавно равнище не се прави нищо, което да осигури научното обслужване на отбранителната ни индустрия. Радетел съм на идеята да се създаде Център по компетентност, който да бъде свързан с нашата отбранителна индустрия. Може да се изгради бързо на принципа на холдинговата структура, в която да влизат научни институти, работещи за отбраната (имам предвид и института към Министерството на отбраната, някои структури на БАН, катедри от университетите). Трябва да направим нещо, за да запазим останалия научен потенциал, защото и без това сме закъснели страшно много. Налице е разкъсване на връзката между поколенията - младите не са склонни да работят в тази индустрия заради ниското заплащане и по-кадърните отиват в чужбина. Без научно обслужване българската отбранителна индустрия не я чака добро бъдеще.

Разбрах, че в пловдивския завод „Бенковски" са започнали да монтират на хеликоптери щитове за отбрана срещу обстрел от земята. Институтът по металознание, на който сте директор, има такова изобретение, за него ли става дума?
- За съжаление не. В Пловдив се монтират брони за защита срещу малокалибрено оръжие - до тежка картечница, на френските машини „Кугър", които купихме от „Еурокоптер". Нашите брони още не са завършили своя път, защото страната ни не е производител на хеликоптери. Нужно е разрешението на самолетостроителната фирма, макар да осигуряват по-добра защита и изпитанията да са минали.

Какво стана с изобретените средства за защита на морски пристанища - специални мини, сензори за откриване на проникване на леководолази, дистанционно задействани устройства за унищожаване на подводни обекти?
- Продължават разговорите по линия на НАТО. Показахме и съвсем нови разработки, които предизвикаха интерес. Освен откриване и унищожаване на нарушителите охраната включва и възможността оператор от разстояние да вземе решение какво да направи. Смятам, че сме напреднали много в средствата за охрана на морски граници.

Огледалото на отбранителната индустрия е изложението в Пловдив „Хемус".
- Имаше много нови изделия. За жалост малцина от държавните мъже му обърнаха внимание, като изключим президента. За сметка на това имаше много чуждестранни гости, и то на доста високо равнище: от Персийския залив, Централна Азия, от бившите съветски републики, от Африка - все традиционни партньори. Другото, което направи впечатление, бе, че малко военни от действащата армия разгледаха изложението. Смятам, че една от целите на „Хемус 2008" бе не само командният състав, а и редовите военни да добият представа какво се произвежда в България за отбраната.

Как бихте коментирали начина на възлагане на обществените поръчки?
- В частта си за специална продукция има доста администрация и препятствия, които не подпомагат участието на българските производители. Ще кажа нещо, което на пръв поглед сигурно ще изглежда странно в контекста на ЕС - в закона липсва протекционализъм към тях. Това, макар и да не звучи добре в ушите на мнозина, е необходимо, защото собствениците на заводите плащат данъци, създават работни места. Не може с парите, които сме дали за данъци и осигуровки, да откриваме работни места в чужбина, след като внасяме оттам продукция. В големите държави това не се допуска.

Предлагате членовете на центъра по компетентност да участват в определянето на офертите за поръчки?
- Първо, да подпомогнат разработването на техническите задания - Министерството на отбраната и Генералният щаб не разполагат с широк кръг от специалисти. Второ, държавата да поставя пред него задачите, които предстоят след 2-3 години. Тя трябва да определя приоритетите си, за да гарантира своята сигурност. Така центърът ще може да каже кои български специалисти могат да бъдат привлечени за изработването на специални изделия.

Как постъпват в развитите държави?
- В САЩ е забранено със закон чужда фирма да продава оръжие на американската армия. За да пробият на пазара, концерните са принудени да откриват филиали като американски фирми. В Полша е прието, ако цената на полското изделие е до 20-30 % над офертата на чуждестранната фирма, печели то. В Турция националната фирма трябва да е водеща, иначе чужденец не може да стъпи на пазара.

Жители на американския град Чикаго предадоха доброволно повече от 6 800 бройки незаконно притежавано огнестрелно оръжие. Това съобщават американски телевизии като се позовават на изявления на кметството и на полицията на Чикаго.
Повече от 120 са били автоматите.
Оръжието е било събрано в рамките на акция, организирана от властите на града по доброволно предаване. Акцията се е провела в 25 църкви и е продължила близо 8 часа. Всеки един предал оръжието си е получил ваучери на стойност от 100 долара.
В първите часове на акцията напливът от желаещи е бил толкова голям, че ваучерите не са достигали. Властите са се принудили спешно да отпечатат допълнителна бройка и дори да издават разписки за това, че парите им ще бъдат изплатени по-късно. Друго обещание, което е дадено от кметството и полицията, е, че при предаване на оръжието на собствениците му няма да бъдат задавани никакви въпроси. Въпреки това на всяка една единица ще бъде направена балистична експертиза и дали то е използвано в някакво престъпление. От 2006 година това е четвъртата такава акция, която градските власти провеждат. През 2006 година полицията в Чикаго по този начин събра повече от 11 000 бройки оръжие.
Преди старта на тази кампания кметът Ричард Дейли разпространи изявление, с което призова жителите на града да се включат, за да се направи града по-безопасно и сигурно място за живот. „Ние всички знаем, че насилието с използване на огнестрелно оръжие е национална криза, която порази сериозно не само нашия град, но и по-малки. Ежегодно в САЩ от огнестрелно оръжие загиват повече от 3 000 деца и младежи, припомня още кметът.

"Насила хубост не става", "на лошото отвърни с добро"... Колко пъти сме казвали някоя от тези фрази? А колко пъти сме действали по обратния начин? Колко пъти сме били свидетели на насилие? И колко пъти самите ние сме участвали в такова насилие? Каква е причината агресията да е станала основна черта на характера ни и как тя определя живота ни?
Много са въпросите и проблемите, свързани само с една дума "агресия". Няма новинарска емисия, която да започва с тема различна от престъпление, грабеж, сбиване, убийство. Няма човек, който да не се е възмутил от престъпността и всичкото това насилие. Човешките качества вече са занемарени и на преден план излизат злобата, желанието за власт и отмъщение, конкуренцията и съперничеството, които пораждат едно непрекъснато съревнование, прерастващо във война на "живот и смърт".
Нормално ли е млади личности да убиват приятелите си, с цел да покажат, че са по-добри! Нормално ли е малките и "невинни" деца да гледат анимационни филмчета, в които героите водят войни с огнестрелни оръжия, бият се, обиждат се, убиват се... И след едни такива сцени със сигурност детето Ви няма да заспи спокойно. На другия ден ужасът ще е отминал, но и начинът му на мислене вече ще се е променил.
Замисляли ли сте се, че игрите, които ние някога сме играли по цял ден, вече не съществуват. "Стражари и апаши" е заменена с "Междузвездни войни", а скачането на въже - с "кеч мания". Децата не искат да станат лекари, полицаи или пожарникари. Мечтата им е да бъдат като Трите Хикса или да открият атомно оръжие, което да унищожи целия свят. Така малката и невинна душица се превръща в една отмъстителна и властолюбива личност, която след време осъзнава, че всичко, което не става с лошо, става с много лошо. До там се е стигнало, че 12-годишен ученик си позволява да посегне на учителката си, само и само защото има по-слаба оценка от приятелите си.
Сред младежите явно тази тенденция е остаряла и скучна, защото те вече се интересуват от много "по-важни" неща: убийство, престрелки, изнасилване, наркотици. Желанията им опират до това да имат скъпа кола, много пари и си мислят, че с това целият свят ще им падне в краката. И ако на времето момичетата са били тези, които са се грижели за спокойствието и уюта, то сега, в 90% от случаите, са в основата на всяко едно сбиване и агресивно деяние. За съжаление, в днешно време, женският бой е на мода и не веднъж и два пъти се е стигало до тежки поражения. Ако след едно сбиване между момичета на някоя и липсва малко коса, а друга е с разбит нос - това не е никак интересно събитие. Ако обаче се стигне до бърза помощ - това вече си е гордост.
Силата, според младите, не се крие в характера, а в юмрука. Постигането на определена цел, не е свързано с решаването на проблеми и труд, а със садизъм и насилие. Всичко може да се постигне ако не със заплахи, то с действия. И какво печелим от това - саморазрушение.
Дали болката, която причиняваме на хората около нас, е начинът да се почувстваме добре и дали това е решението на всички проблеми. Съвест все още всеки има. Проблемът е, че някои започват да се вслушват по-късно в нея, когато и угризенията не биха помогнали...

Подводница “Надежда” няма да отиде за скрап, а ще се превърне в музей. Миналият месец машината излезе от експлоатация на Военноморските ни сили.
"Надежда" е произведена преди 50 години в Съветския съюз. На въоръжение в Българската армия е от 1972 г., а преди да излезе от експлоатация, 10 години беше без батерия.
В Съюза на подводничарите, който е инициатор на идеята вече е получен положителен отговор от министъра на отбраната Николай Цонев. Все още не е ясно къде ще бъде поставена "Надежда", но идеята е да бъде превърната и в музей на вода, за да привлича повече туристи.

В мире существует мало видов оружия, которые могут быть применены еще для чего либо, кроме убийства... В последнее время, правда, намечается тенденция к использованию так называемого «гуманного» оружия, которое принято использовать против участников уличных беспорядков, хулиганов и прочих нарушителей. Сейчас перед разработчиками оружия ставится цель сделать такое оружие, которое было бы не смертельным, а просто причиняло боль цели, остужая ее пыл.
Одна из последних разработок в этой области – пуля с регулируемой скоростью полета, разработка которой спонсируется министерством обороны США. Сам факт такого вида оружия примечателен, но еще более интересно то, что разработчик этого оружия – дизайн-студия по разработке игрушек Lund and Company Invention, которая специализируется на создании игрушечных ракет на жидком водороде (ничего себе игрушки!). В этих ракетах скорость в процессе полета регулируется с помощью изменения соотношения водород-кислород в камере сгорания. Фирма собирается применить свои разработки в производстве боеприпаса, который может лететь с различной скоростью, в зависимости от поставленной задачи.
VWS, или Variable Velocity Weapon System, позволяет изменять скорость полета с помощью регулировки скорости снаряда на начальном этапе, при выстреле. Капсюль и гильза пули изменены следующим образом: вместо гильзы – миниатюрная камера сгорания, вместо капсюля – такой же крохотный заряд жидкого топлива. Получается что-то вроде маленькой реактивной ракеты, где изменяя пропорции топливо-окислитель можно изменять стартовую, и в итоге полетную скорость заряда.
В изготовленных образцах достигнут большой диапазон скоростей. При самой низкой пуля не наносит увечий с расстояния 10 метров, при самой большой она может убить на расстоянии более 100 метров. Из-за особенностей конструкции такой патрон легче классических и может лететь более точно. Причем подобная конструкция может масштабироваться производителем от малого калибра вплоть до гаубичных зарядов.
Пока что разработан более простой вариант заряда, в котором существуют две разновидности патронов – отпугивающий и боевой, позже фирма собирается выпустить модификацию, в которой не придется перезаряжать оружие для смены режима. В массовое производство такие боеприпасы планируется выпускать в течение полутора лет.
Вообще, оружие – это плохо, но в ряде случаев (хулиганы, экстремисты и прочие) без него пока не обойтись. То, что есть возможность выбирать между разными типами оружия, дает шанс тем, против кого оно направлено, остаться в живых, но при этом больше не иметь возможности причинять вред окружающим.

Свръхсекретната разработка е на знаменития Игор Яковлевич Стечкин по поръчка на органите за държавна сигурност на СССР в средата на 1950-те години. Първоначално в обикновена метална кутийка за табакера били монтирани три цеви, заредени със специални безшумни патрони СП-1, използващи гилзата на патрона 9х18ПМ. Спусъкът бил замаскиран под обичайната ключалка.
След серия изпитания и доработки табакерата ТКБ-506А била представена на приемната комисия. От дългите си едва 25 милиметра нарезни цеви табакерата изстрелвала конструиран от Стечкин 7,62-мм патрон СП-2 със скорост 165 м/сек, който на дистанция 5 м пробивал 5 сухи борови дъски с дебелина 25 мм всяка.
Табакерите са били на въоръжение в агентурата на НКГБ-КГБ.

Всеки търси спокойствието и се стреми към него. Понякога обаче, за да си осигурим нужната сигурност не е достатъчно просто да вярваме, че “Точно на мен няма да ми се случи нищо”. През последните години стана ясно, че никой не е застархован от нападение, отвличане или побой. Все повече хора се убедиха, че пътя към личната безопасност минава през оръжейния магазин. Може ли човек да си закупи пистолет, пушка или електрошок от оръжеен магазин ? Отговор на този въпрос чуйте в звуковия файл.

Изложба от образци на оръжия, които са били на въоръжение в системата на МВР от миналия век - от създаването му до 1950 г. показа днес ОДП - Търговище. Атрактивната експозиция е по повод професионалния празник на полицията.
Най-интересният сред експонатите е първият револвер "Смит уесън", въведен на въоражение в българската полиция след Руско- турската освободителна война. Любителите на старинни оръжия се впечетлиха и от образец на легендарния пистолет "Валтер – Т 38" и "Люгер Т-08".
Ретроарсеналът включва още картечен пистолет "Шмайзер Т-38" карабина "Манлихер" и сабя с оригинална инкрустация на девиза на тогавашните пазители на реда "С нам е бог!". Полицейска свирка и отличителни знаци за храброст и добра служба допълваха атрактивната експозиция. Голям принос при създаването на изложбата има и месният патриотичен клуб "Възраждане".
Без да се заяждам с младите, предполагам, колежки, ще отбележа че "бузука" (от края на първата звукова статия) най-вероятно е комбинация между бузуки и базука.
А стандарт-ната колежка ще запитам месният патриотичен клуб от колбасарския бизнес ли е?
И ще уточня, че моделите след имената на оръжията са П (на латински P - pistole), а не Т. При Шмайзера пък е МП (Maschinenpistole).

Инцидентът с избухналите боеприпаси ще се отрази негативно на оръжейното производство в България. Това мнение изрази в интервю за радио “Фокус” – Велико Търново Банко Банков, изпълнителен директор на оръжейния завод “Аркус” АД в Лясковец. Той каза, че независимо сертификатите за качество и гаранциите, които дават българските заводи, сега отношението може да стане по-различно, защото все пак това е инцидент, който се е случил на наша територия. “Сега ще трябва да положим повече усилия в убеждаване на това, че избухналите в столицата тази сутрин боеприпаси, са единичен случай”, каза Банков и допълни, че партньори на “Аркус” от целия свят са му звънели, за да питат за какво се случва в България.
Изпълнителният директор на оръжейния завод подчерта, че в складовете край Лясковец няма стока с изтекъл срок на годност. Всичко, което излезе от производство, веднага се товарело на кораби и самолети и напускало страната. Ликвидационна комисия постановява залежалите боеприпаси и технологичният брак да бъдат унищожени на специални места, каквото е полигонът в Змеево.
Банко Банков не посочи колко тона боеприпаси има в момента в лясковските складове, но каза, че в бранша се говори за тонове тротилов еквивалент и заводът купува количества на определен период от време, без да задържа големи количества.
Изпълнителният директор на оръжейния завод добави още, че при проектиране на заводите се залага на безопасността на складовете и другите системи. “Всеки един от елементите, съхранявани в складовата ни база, е дистанциран от другите такива. Между количествата няма предаваемост. Само преди две седмици заводът бе обследван от специална комисия по безопасност”, обобщи Банков.

Със седмица е отложено заминаването на българския екипаж, който трябва да приеме първата от двете фрегати втора ръка, които получаваме от Белгия. Моряците и офицерският състав за кораба трябваше да отпътуват утре за кралството, но това няма да стане, тъй като липсва ратификация от парламента, научи “Позвънете Новини”. Забавянето няма да е фатално и корабът F911 “Вестдийп”, чието българско име ще бъде “Горди”, трябва бъде приет на въоръжение във военноморска база-Бургас тази есен, заявиха офицери от Военноморските сили.
“До края на годината се очаква да бъде подписан договорът за строеж на две многоцелеви корвети с френската фирма “Армарис”. Това каза командващият на бойната марина вицеадмирал Минко Кавалджиев. Договорът ще бъде на базата на споразумението за стратегическо сътрудничество между България и Франция, което беше парафирано от премиера Сергей Станишев по-рано тази година.
В рамките на 3-4 години след подписването на договора двата плавателни съда трябва да се присъединят към корабите на І дивизион на Военноморска база - Варна. “Това ще бъде и една от най-съществените крачки към модернизация на флота”, допълни Кавалджиев. Според вицеадмирала ВВМУ “Н. Й.Вапцаров” трябва да запази сегашния си статут на училище, което до голяма степен определя облика на морска България. “Надявам се, че с подкрепата на президента Георги Първанов то ще остане във вида и съдържанието, в което е, а няма да бъде превърнато във факултет на Национален военен университет”, добави командващият ВМС.
Вицеадмирал Кавалджиев бе един от официалните гости вчера, присъствали на отбелязването на 50-годишнината от създаването на Първи дивизион “Патрулни кораби” на Военноморска база - Варна.

Международна изложба "Воини на свободата" ще бъде открита в Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик” - Варна на 27 юли 2008 г. от 17 часа. Тя се посвещава на 130-та годишнината от Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на град Варна на 27 юли 1878 г. - последния ден, в който в българска крепост е имало османска войска.
Изложбата показва за първи път войната с участието на два руски музея и Националния военноисторически музей - София, който съхранява най-много културно-исторически реликви, свързани с Освободителната война.
За първи път у нас гостува Музейно обединение "Музей за история на Москва” с непоказвани досега в България реликви, а Държавният исторически музей на Русия - за втори път. Над 300 автентични експоната проследяват развоя на войната, която възстановява българската държавност.
Изложбата пристига от София, където бе открита през май 2008 г. в навечерието на Деня на славянската писменост и култура. Тази дата е избрана като знакова, защото именно славянската писменост и култура ни обединяват и запазват нашата идентичност.
Акценти в изложбата са знамената на българските опълченски дружини - Самарското знаме и знамето на Горнооряховските въстаници от 1876 г., което по време на войната става знаме на 4-та дружина на Българското опълчение и има славен боен път. Особен интерес представлява и знамето на четата на дядо Жельо, което e единственото запазено знаме на доброволческа чета в помощ на руските войски. Изложени са също пет руски и две румънски военни униформи, трофейното знаме от Софийския конак, трофейни хладни и огнестрелни оръжия.
Ценен експонат е мундирът на пленения на 9.01.1878 г. при Шипка-Шейново Вейсел Паша. Със свои лични вещи са представени 36 български опълченци.
От системите огнестрелно оръжие, участвали във войната, могат да се видят пушки и карабини: "Крнка”, "Бердана” №1 и "Бердана” №2, "Пибоди” и "Драйзе” (карабина), "Хенри-Уинчестър”, пехотна пушка "Шаспо”, револвери "Смит и Уесън”, "Галант” и "Колт”; различни образци на хладно оръжие: шашки, саби (хусарски, кирасирски, драгунски, кавказки и казашки), тесаци, улански пики, сръбски и австро-унгарски саби.
Сред експонатите са и лични вещи на княз Александър I Батенберг, поручик от 8-ми Вознесенски улански полк по време на войната - руски мундир и шинел от войната, лично оръжие, сребърна табакера - подарък от руския император Александър II, далекоглед, самовар и др.
Изложбата ще продължи до 10 септември 2008 г.

Миниатюрен пистолет с форма на ключодържател, произвеждан в България, е най-новото оръжие, използвано по улиците на британските градове.
27-годишният Маркъс Хенри ще бъде осъден за използването на изстрелващия патрони 22-ри калибър ключодържател при свада пред бар в лондонското Сити.
"Таймс" пояснява, че този тип пистолети са произведени в България за изстрелване на миниатюрни сигнални ракети, но британската полиция е получила информация, че на Острова има около 100 ключодържателя, внесени нелегално, които са преправени така, че да изстрелват патрони.

Дъщерята на Тодор Живков – Людмила, също е участвала във вземането на решение писателят-дисидент Георги Марков да бъде убит.
Това каза в специално интервю за Дарик бившият шеф на външното контраразузнаване на КГБ генерал-майор Олег Калугин. През 1978 година Калугин е участвал от страна на бившите съветски тайни служби в разработването на плановете за убийството на Марков.
„Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Т.е. българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за извършването му, в случая осигуриха отровата”, каза Калугин и разказа още, че „оръжието беше един много малък пистолет, закачен за един чадър”.
Олег Калугин разкри и това, че Андропов се колебаел и не желаел да продължи. „Когато този въпрос беше дискутиран, аз си спомням той каза „Аз съм против убийствата”. Но шефът на руското разузнаване Крючков молеше Андропов да промени мнението си. Твърдеше, че ако не се съгласим с молбата на българските тайни служби, това може да разгневи Живков и отношенията между България и Съветския съюз да се развалят. Очевидно този аргумент изигра своята роля и имаше своето влияние върху Андропов, който каза накрая „Добре, но без наше участие. Дайте им каквото искат, но без наше участие”, разказа още той.

Знаехте ли как се правят тези специални отрови, използвани за убийство? Има ли КГБ някаква специална лаборатория, разработваща тези отрови?
- Доколкото знам има такава лаборатория. Днес тя много е усъвършенствала продукта си и много хора в Русия умряха от отравяния. Говоря за руските политически дисиденти.

Обемът на военнотехническото сътрудничество между Русия и Венецуела в следващите десет години може да достигне 5 млрд. долара, смята шефът на Центъра за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов. „Независимо от световната конюнктура на пазара, оръжейният курс на Уго Чавес да купува руски оръжия ще продължи", каза Пухов. По думите му, Русия е „безалтернативен" доставчик на широк спектър от съвременни оръжия за Венецуела. „Оръжейният европейски пазар на практика е затворен за Каракас. Той е и твърде скъп за Венецуела. А освен това много от компонентите за европейските оръжия се произвеждат в САЩ, които забраняват да се продават на Венецуела такива оръжия", допълва Пухов.

Двама български зам.-министри (на икономиката и на отбраната) съобщиха по време на Международното изложение за отбранителна техника „Хемус 2008”, че военната ни индустрия вече била възвърнала позициите си на световния оръжеен пазар, които имала преди 20 години.

Това бяха доста смели изявления. Не само защото според техните данни оръжейният износ на България е 180 млн. евро, докато през осемдесетте години е бил около 900 млн. долара на година и дори достига 1,5 милиарда към края на десетилетието.

Истинският проблем с изказванията относно възвърнатия успех на българския военно-промишлен комплекс (ВПК) е свързан с това, че те се опитват да скрият истинското му състояние, което съвсем не е толкова възхитително, а всъщност редовно се превръща в истинско дипломатическо унижение за България. Страната ни беше един от трите производители на оръжие в бившия съветски блок заедно със СССР и Чехословакия. Тя се беше специализирала в производството на МОЛВ (малки оръжия и леко въоръжение), танкове и БТР-и и електроника.

Макар повечето от развитието и пазарите му да идваха по линия на Варшавския договор и съветската подкрепа, българският ВПК имаше много достойнства, върху които можеше да се надгражда въпреки разпада на старата система. Стига да имаше някаква национална стратегия в сектора.

Дори след като повечето от военните заводи бяха приватизирани в края на 90-те години от РМД-та (нито една чужда компания не пожела да купи някой от тях!), положението днес остава повече от мрачно, дотолкова, че българският оръжеен износ е конкурентноспособен само в нежизнеспособни африкански диктатури, т. нар. „failed states”, поставени под международно ембарго и затънали в граждански войни.

Проблемът е, че от 1989 г. българският ВПК, а и българската държава, не са инвестирали почти нищо в научни изследвания и разработки, нововъведения и модернизации на производството, или в развитие на човешките ресурси. В резултат някои от десетките военни заводи в страната успяха да се пренасочат към производството на граждански стоки или на стоки с двойна употреба. Останалите обаче трябваше да разчитат на традиционните си продукти, изискващи най-малки капиталовложения – различни видове МОЛВ и мунициите за тях. МОЛВ, особено от по-старите видове, които се правят в България, могат да бъдат продавани най-вече в разпадащи се държави от Третия свят, парализирани от насилие и страни-парии, които са под международно оръжейно ембарго.

Според редица различни доклади, някои от неотдавнашните клиенти на славния български ВПК включват Уганда (гражданска война и намеса в гражданската война в ДР Конго), Кот Дивоар (гражданска война и намеса в гражданската война в Либерия), Азербайджан (в конфликт с Армения), Колумбия (партизанска война), Ангола, Чад, Руанда, Судан, Сирия и т.н., като българският износ за тях се състои от МОЛВ или стоки с възможна двойна употреба. Едва ли е нужно да се подчертава, че дори много от тези държави да не бяха под международно оръжейно ембарго, всяка страна, твърдяща, че се придържа към стандарти на поведение на ЕС би се замислила преди да им продава оръжие. Така благодарение на липсата на модернизация и конкурентноспособни иновации, българската военна индустрия буквално е превърнала страната ни в един малък „Виктор Бут” на световната сцена, продължавайки старата традиция да се замесва името на България в колкото се може повече срамни международни скандали.

Има и една друга тежка истина за състоянието на българския ВПК, която зам.- министрите крият – един добре функциониращ ВПК обикновено е благодат за развитието на инженерните технологии. Нито един научно-изследователски център, прикрепен към военен завод обаче не може да бъде видян в България днес.

Така с провала на военната ни индустрия и съответните институции след 1989, нацията изгуби възможността да задържи хиляди талантливи български инженери. Сега има само няколко изолирани примера, при които български учени впечатляват западни производители с нововъведенията си, но те обикновено са дребни по мащаб.

А ако България беше успяла да съчетае модернизацията на военното производство с едно от малкото си положителни наследства от социализма - традициите в космическите технологии, постигнати от Тодор Живков със съветска помощ в замяна на отказа от правото да произвежда коли в рамките на СИВ, то цялото положение на страната днес би било съвсем различно.

Какво може да направи българският ВПК, за да подобри ситуацията, вместо да изнася автомати „Калашников” за престъпни режими? Няколко неща. Първо, засилено сътрудничество с други производители от НАТО - дори ако по-мощни ВПК (американския, френския) искат да доминират пазара, винаги има ниши за сътрудничество, което при нашето състояние само може да ни е от полза.

На второ място, дейност в рамките на ЕС, който тепърва ще развива общата си отбранителна политика. България би могла да се специализира в някои военни производства и услуги за ЕС така, както навремето.

Трето, износът в развиващи се страни е добре дошъл, стига да не въвлича страната в дипломатически скандали, сриващи имиджа й по света, особено сега, когато вече е член на ЕС, вярваме или не.

Четвърто, България изглежда има най-малко свързаните ВПК и армия в света. Само 5% от продукцията на военната промишленост отива за Българската армия, която наскоро купи седен БТР-а от САЩ за 11 млн. долара. А неотдавна България беше световен лидер в това производство. Обаче заводът БЕТА, който правеше танкове и БТР-и, сега прави трактори. Очевидно е необходима по-рационална национална стратегия в това отношение.

Всъщност изявленията на заместник-министрите, че българският ВПК е възвърнал позициите си от 80-те години са верни, но само що се отнася до нивата на технологично развитие. Това означава, че той е двайсетина години след световните лидери в този отрасъл. Неговият рай със сигурност е бил загубен, и още по-сигурно, не е бил намерен.

Но аз като български гражданин наистина се гордея от факта, че страната ми продава автомати „Калашников” на брутални африкански диктатори, тероризиращи измъчените си народи, както и стоки с двойна употреба на международно изолирани престъпни режими. Не мога да не се гордея с това постижение.

Състав на Районния съд в Казанлък наложи осъдителни присъди на двама мъже, задържани в нелегална работилница за производство на оръжие в Бузовград. 49-годишният Румен Николов от Казанлък и неговият съгражданин Христо Мирчев, на 54 години, бяха арестувани на 14 май в къща, пригодена за работилница в казанлъшкото село Бузовград.
При извършения оглед са намерени и иззети различни по вид и марка газови пистолети в различна степен на преработка в бойни: четири на напълно преработени в бойни газови пистолета, 19 пистолета в процес на преработка и 13 непреработени. Сред иззетите боеприпаси са 150 бойни патрона кал. 9х19 мм, множество части за оръжие, прибори, инструменти и екипировка за производство на оръжие.
Срещу мъжете бе повдигнато обвинение по чл. 337 и 339 от Наказателния кодекс. Съдът наложи ефективна присъда от четири години "лишаване от свобода" на Румен Николов и условна присъда от една година “лишаване от свобода” с три години изпитателен срок на Мирчев. До присъдите се стигна след споразумение между подсъдимите и прокуратурата. При тази съдебна практика подсъдимите се признават за виновни, а след като съдът одобри споразумението, те не могат да обжалват присъдите.
"Делото приключи с осъдителни присъди в много кратък срок, само два месеца от извършване на престъплението", коментира пред Дарик наблюдаващият производството прокурор Кръстин Кацаров. Николов е с постоянен арест от 16 май, когато съдът уважи искането на прокуратурата за налагане на мярка за неотклонение “задържане под стража”. 49-годишният мъж тогава е в изпитателен срок на условна присъда по старо дело за преработване на оръжие. Неговият съгражданин, който също бе задържан в нелегалната оръжейна работилница, към момента е с мярка за неотклонение “подписка”. Около 200 лева са взимали за пистолет задържаните в Бузовград, обясниха пред Дарик разследващи.

Това са само красиви фотографии, но Pishtov.com предупреждава всички чаровни дами (и приравнените към тях):

Над 90 от най- добрите състезатели от България, Чехия, Словакия, Украйна и Молдова участваха в традиционния вече международен турнир по динамична стрелба с късо нарезно голямокалибрено оръжие /б.р. пистолети с калибър 9Х19/, който се проведе на полигона на НВУ “В. Левски”, край Беляковец. Състезанието, организирано от великотърновския клуб по динамична стрелба “ЕТЪР- I.P.S.C.”, продължи три дни в шест различни дивизии според типовете оръжия. Стрелците се съревноваваха в точен мерник и бързина на 16 стрелкови ситуации изградени с различна големина и сложност, като обстрелваха разнообразен набор от картонени, метални, движещи се, падащи и въртящи се цели.
Въпреки силните емоции и нарастващите адреналинови нива турнира се проведе при спазване на драконовски мерки за сигурност, наложени от съдийския екип ръководен от международен арбитър от Чехия- Роман Шеди.
На първите три места в “производствена дивизия” се подредиха отборите на столичните клубове “Алфа” и “Динамик” и тима на НВУ “Васил Левски”.
В “модифицирана дивизия” шампион стана сборния състав, в който влязоха украинеца Андрей Волски, Велизар Захариев от “ЕТЪР- I.P.S.C.” и чеха Квидо Клецанда.
Индивидуално в “производствена дивизия” победител е Роман Шеди, следван от Милко Михалков и Илиан Илиев.
В “модифицирана дивизия” първи е Андрей Волски, пред Милен Димитров и Квидо Клецанда. В “отворена дивизия” в челната тройка влязоха Иван Бързилов, Илиан Рангелов и Виктор Антонов. В “стандартна дивизия” най точен мерник извади Александър Кусев с подгласници Методи Марков и Димитър Мангъров. В стрелбата с револвер шампион стана Тихомир Петров, втори е Красимир Михтиев, трети Живко Антонов.
Средствата за провеждане на турнира и наградите за призьорите бяха осигурени от бизнесмени от Старата столица.

Мексиканските наемни убийци влязоха в крак с времето. Те вече предлагат услугите си не само по старата схeма "от ухо на ухо", но и в интернет. Мрежата вече е завзета от малки обяви, в които професионални убийци предлагат услугите си. В една от тях бивш военен предлага "дискретни и професионални" услуги за $6000. Друга предлага "решаване на проблем веднъж завинаги срещу скромно заплащане". Властите смятат, че не всички обяви трябва да се вземат на сериозно. Въпреки това те увериха, че са започнали разследване и всяка една от офертите ще бъде проверена. Платените убийци са голям проблем за Мексико. Много от хората предпочитат да решават проблемите помежду си с услугите на улични килъри, вместо да се обръщат към властите.

Венецуелският президент Уго Чавес е заявил желанието си да купи руски оръжия и системи за сигурност на стойност от 2 млрд. долара, съобщи Bloomberg, цитирайки руския вестник Комерсант.
Пратката оръжия ще включва подводници, бойни хеликоптери Ми-28 и самолети, произведени от компанията Илюшин. Очаква се Чавес да пристигне утре в Москва.
Според американски политически анализатори, целта на президента на Венесуела е да си осигури защита срещу американски акции, както и срещу военен конфликт с основния съюзник на САЩ в района – Колумбия.
Новината за въоръжаването на Венецуела идва след нажежаване на обстановката в Южна Америка. В началото на месеца, Чавес загуби една от регионалните си битки, когато колумбийци успяха да освободят 15 свои военнопленника.
Според някои анализатори пък руското участие в сделката може да се обясни (освен с очевидните пазарни подбуди) като отговор на последите опити на САЩ да поставят антиракетни обстановки в Източна Европа.
От 2003 г. насам Чавес е купил оръжия от Русия на стойност над 4,4 млрд. долара. От руската страна пък миналата година обявиха желанието си да построят две фабрики за Калашников във Венецуела.
С тази сделка, руснаците на практика диверсифицират пазара си на оръжия, като до момента техни основни клиенти бяха Китай и Индия. Миналата година именно Венецуела бе третият по големина купувач на руско оръжие.
Съперничеството между Русия и Запада (в частност САЩ) от една страна и Венецуела и САЩ от друга направи двете страни естествени политически и търговски съюзници. През последните години повечето южноамерикански държави увеличиха значително бюджетите си поради летящите цени на суровините. Рекордните цени на петрола пък вкараха огромни средства във Венецуела.
През 2006 г. САЩ отказа да продава оръжия на Венецуела, като спря и продажбата на резервни части за самолетите F-16 под претекста, че страната не прави всичко по силите си да участва във „войната срещу тероризма“.
Освен в Москва венецуелският президент ще посети и Испания и Португалия, където ще договаря петролни сделки.

Един случай потресе съзнанието ми преди време. Не със самата случка, а с последиците от нея. Ще я разкажа не със свои думи, а с факти, които в случая са най-красноречиви.
На 17 април тази година турска риболовна лодка с трима бракониери на борда навлиза нелегално в българските води в участъка на Резово. Тримата рибари имали за цел да ловят незаконно калкан. Минути след навлизането на гемията в наши води е уведомена Гранична полиция. Група от трима граничари с надуваема лодка веднага тръгват да огледат района. 20 минути по-късно виждат лодката на бракониерите, които събират мрежите с улова си. Граничните полицаи от щурмовата лодка успяват да се приближат до нарушителите и правят опит да извършат бордова проверка, като използват звукови и светлинни сигнали. От чуждата лодка обаче оказват съпротива. С дървени пръти с метални остриета (канджи) рибарите се опитали да пробият и да потопят лодката на бордовата група, която, припомням, за разлика от тази на бракониерите е надуваема с твърдо дъно.
Нашите граничари произвеждат два предупредителни изстрела във въздуха, а двама от тях дори успяват да се качат на чуждата лодка. Това са сержант Михаил Цонков и негов колега граничар.
На борда обаче били нападнати от бракониерите с канджи, вследствие на което единият от граничарите получил сериозни рани по ръцете. Стигнало се е до бой, в който един от рибарите няколко пъти опитал да отнеме оръжието на граничния полицай Цонков. Докато се биели, граничарят и рибарят паднали, оплели се в мрежите, при което оръжието произвело изстрел и ранило рибаря. По пътя към болницата обаче той е починал.
Веднага бе образувано досъдебно производство срещу Михаил Цонков за "причиняване на смърт по непредпазливост". Това е нормален акт от страна на прокуратурата, която е длъжна да проведе разследване на подобни инциденти. По-късно държавното обвинение излиза с мнение, че сержантът е нарушил правилата за съхранение на служебното оръжие, защото пистолетът му не бил прибран в кобура. Затова в съда е внесен обвинителен акт срещу Цонков за „убийство по непредпазливост".
Не ми е ясно обаче защо разследващите приемат за престъпна непредпазливост изваденото оръжие, след като приемат тезата, че е имало борба на борда на чуждата лодка. Естествено е, че когато си стрелял предупредително и след това си се сбил с бракониера, който се опитва да ти вземе пистолета от ръка, оръжието няма как да се намира в кобура ти, нали?
Предполагам, че отговор на този въпрос няма... Както няма отговор и на това, защо полицай, който охранява не само външната граница на родината си, но и на ЕС, го грозят 5 години затвор за изпълнение на служебния му дълг, а двамата полицаи, които отидоха да пострелят за кеф в гората и случайно убиха невинен пенсионер, тръгнал за гъби, се разминаха с глоби за по-малко от 1000 лева.
За съжаление случаят със сержант Цонков ще влезе не само в съдебните архиви, но и в умовете на колегите му граничари, които ще имат едно наум при сблъсъците с бракониери и нелегално преминаващи браздата хора... Просто няма да ги забелязват! Защото за съжаление у нас често доблестните хора получават вместо медал - присъда!

Даяна Мендоса не е богата, но за сметка на това е красива - току- що получи титлата Мис Вселена на конкурс във Виетнам. Фактът, че няма особени авоари освен дългите си крака обаче, не е попречил Мендоса да стане жертва на т.нар. флаш-отвличания в родината си Венецуела преди малко повече от година. При този тип похищения жертвите са принудени да теглят позволения максимум от наличните си банкови карти в продължение на един или няколко дни. "Това е нещо, което се случва в моята страна. Не е нужно дори да имаш пари, за да бъдеш отвлечен", констатира тъжно красавицата пред световните медии, след като разказа за случката. Венецуела е държавата, в която ръстът на похищенията с цел откуп е най-впечатляващ. По данни на глобалната организация, занимаваща се с преценка на риска "Контрол риск", през 2007 г. Венецуела е заела първо място в света по брой отвлечени. Само между януари и юни миналата година са били регистрирани 147 отвличания - 73% ръст спрямо същия период през 2006 г., а ръстът от 1999 г. е 360%. Причините за тази печална тенденция са много, сред които съседството с Колумбия далеч не е на последно място, но социалното неравенство, корупцията и ширещата се в много случаи безнаказана насилствена престъпност са други сериозни фактори. Страната на Уго Чавес не е сама в категорията "опасни" - голяма част от Латинска Америка всъщност е

В плен на похитители
В топ 10 на страните, в които стават най-много отвличания, 5 са латиноамерикански. "Има някои подобрения в Бразилия, но Сао Паолу все още бива наричан "градът на откупите", а Колумбия дълго време бе световна столица на отвличанията", коментира за "Капитал" Джак Клунан, президент на "Клейтън консултантс" и ветеран от ФБР с дългогодишен опит в сферата на сигурността. Според него колумбийският президент Алваро Урибе е свършил добра работа срещу отвличанията благодарение на армията и полицията. Статистиката на колумбийското вътрешно министерство сочи, че от 2002 г. насам, откакто Урибе въведе план "Колумбия" с активни офанзиви срещу престъпни и бунтовнически групи, отвличанията в страната са спаднали с 82% - драстичен пример за това как въвеждането на пряката сила на държавата води до намаляване на престъпленията. Бразилските власти също предприеха твърди мерки. "Но ако идеш в Централна Америка, Гватемала е все още много опасна, а Мексико е направо извън контрол. Смятам например, че пограничният мексикански район със САЩ е военна зона", казва Клунан.

Годишна статистика на отвличанията срещу откуп в света е трудно да се състави, тъй като този тип престъпления се съобщават извънредно рядко, само в около 10% от случаите. Някои застрахователни компании водят статистика заради нуждата да продават застраховки срещу отвличане (виж малкия текст), като числото на общия брой отвлечени хора за една година варира между 12 и 13 хил. души. Извън Латинска Америка такива престъпления се случват в страни като Нигерия, ЮАР, Индия и Филипините. Дори без вглеждане се вижда, че общото между страните е силно развитата организирана престъпност, високи нива на насилствени престъпления и отслабени държавни институции. "Организираните групи искат да правят пари и ако не могат да го правят, като продават оръжия и наркотици, започват да се занимават с отвличания", казва Клунан. Тенденцията в държавите, в които отвличанията са силно разпространени, е

Слизането надолу по веригата
Тъй като богатите и известните си позволяват да харчат много пари за охрана, похитителите се насочват към средната класа - там нещата са по-лесни и печалбите - по-малки, но по-сигурни. Случаят с новата Мис Вселена е само един от хилядите, в които хора с доходи около и над средните са станали жертва на отвличане. В Колумбия например според Americasnet сред жертвите са шофьори на таксита, студенти, работници, всички със заплати около средната. Миналия месец две хиляди души протестираха в столицата на Хаити срещу продължаваща вече пет години вълна на похищения с цел откуп, която е засегнала всяка област на обществото - от учениците до чужденците.

Похищенията на хора с цел откуп са особена категория престъпления, която носи след себе си значителна икономическа цена. Те са част от тази група престъпления, за които Световната банка удостовери преди време в свой доклад, че в по-големи размери намаляват вътрешните и външните инвестиции, забавят растежа и правят бизнеса много по-сложен, при това, без да се включва нематериалната цена на болката и страха. След въвеждането на плана на Урибе инвестициите в Колумбия са скочили неколкократно, а БВП-то регистрира четворно по-голям растеж. Джак Клунан твърди, че моментът такива неща да започнат да се случват в България не е случаен. "Икономическите условия в България се подобряват, т.е. известен брой български граждани ще натрупат средства. Ще се сдобият с имоти, ще се сдобият с пари и като резултат от това ще се сдобият с търговски позиции. Престъпления като отвличането обикновено се случват в условия на икономическо неравенство", уточнява експертът по рискове. Фактът, че отвличанията за откуп са се увеличили в последните години, е тревожен не само защото могат да навредят на страна, която разчита на туризма за значителна част от приходите си. Той е обезпокоителен най-вече защото хваща неподготвени силите за сигурност и държавните институции, които трябва да му противостоят. България, разбира се, е далеч от нивата на по-нестабилните райони в света, но, както показва случаят с Венецуела, липсата на инициатива за овладяване на този вид престъпления неизбежно води до увеличаването им. Опитът на латиноамериканските държави е неприложим тук, защото мащабите и условията са различни, но други държави отдавна пробват други мерки, когато изкарването на армията на улицата не е вариант. След десетилетия на развилнели се престъпни групи, отвличащи хора в различни италиански градове, парламентът на Италия прие в началото на 90-те строго законодателство, където отвличането на болни, прекалено млади или прекалено стари хора води до максимална присъда, а особено тежко отношение към жертвата, като например отрязването на части от тялото, носят допълнителни наказания. Свидетели със сведения, които не са били дадени на властите, могат да получат до три години затвор, а с цел да изкоренят финансовия мотив властите могат да замразяват авоарите на семейство, чийто член е бил отвлечен, като така попречат на похитителите да получат откуп. В може би най-успешния пример - САЩ, властите успяват да заловят почти всички извършители на такива престъпления, както и да ги осъдят, в повечето случаи - сурово. "Честотата на отвличания се намалява със силно централно управление и очевидна липса на корупция сред полицейските части", твърди Клунан. И по двата въпроса България има още доста какво да направи.
Преди малко повече от 107 години, България успява да влезе в челните страници на световните вестници. На 21 август 1901 г. по пътя между Банско и Горна Джумая (днес Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската мисионерка Елън Стоун. Поисканият откуп от 14 хил. златни турски лири е платен почти две години по-късно след тежки, сложни и продължителни преговори. Средствата според официалната версия са използвани за въоръжаването на ВМОРО. Освободената американка остава пленена от тегобите на македонското освободително движение и разнася из цял свят историите за храбростта на Сандански и неговите четници.Един век по-късно проблемът с отвличанията в България отново е на дневен ред, но далеч не изглежда романтично. Похищението на президента на ПФК "Литекс" Ангел Бончев (а впоследствие и на неговата съпруга Камелия) и нелепите към този момент опити на МВР да ги спаси логично повдига въпроса дали отвличането срещу откуп постепенно не започва да се превръща в потенциална заплаха за всеки, който може в една или друга степен да се определи като богат. А България да се подреди до страни, където държавата я няма, а отвличанията са нещо като национален спорт - Колумбия, Мексико, Чечения.

Противоречивата статистика
Официалната статистика не може да ни даде ясна представа има ли ръст на отвличанията срещу откуп в България. Според данни на ГДБОП (Главна дирекция "Борба с организираната престъпност") между 2004 г и 2007 г. в България са били отвлечени общо 56 души. С едно уточнение - голяма част от регистрираните отвличания в действителност са по-скоро характерната при ромите кражби на булка (двете деяния се наказват по един и същ текст от Наказателния кодекс). В действителност регистрираните похищения с цел искане на откуп между 2004 и 2007 г. са около дузина и статистиката по никакъв начин не показва тенденция за зачестяване. Реалността обаче е друга - отвличанията са част от т.нар. латентна престъпност, която често остава скрита от полицията. Това е така, защото в интересите на двете страни - извършители и пострадали, е престъплението да не се обявява пред властите (така е например с по-голямата част от подкупите). И въпреки официалните данни, които изглеждат по-скоро розово, професионалисти признават, че е налице притеснителна тенденция. "Отвличанията са проблем, трябва да сме слепи, за да не си го признаем", каза в средата на седмицата главният прокурор Борис Велчев и добави: "Имаше няколко случая през последните години, за съжаление изходът от тях не е благоприятен, не се залавят извършителите и това ги прави все по-нагли."

По наклонената плоскост
Според Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията и автор на редица изследвания на престъпността, "основният риск за страна като България е съществуващите криминални мрежи да не модифицират дейността си подобно на Латинска Америка". По думите му криминалният контингент разполага "с голям опит при откупите на крадени коли (60% от колите се връщат срещу откуп) и отвличане на момичета за проституция. Опит, който може да бъде пренасочен именно към отвличането, което комбинира техники, характерни именно за този тип престъпления (държането на момиче дълго време в апартамент с цел да бъде принудено да проституира например).

Тихомир Безлов прави паралел с Мексико, където процесът дълго време е останал скрит, а невъзможността на полицията да реагира адекватно на няколко последователни случая на отвличане буквално е мотивирала престъпния свят да се ориентира към това престъпление.

Според проф. Бойко Ганчевски, бивш директор на Института по психология към МВР, зачестилите случаи на отвличане са част от цялостната трансформация в българския подземен свят: "След като държавата притисна дребните престъпници - кражби на коли, обири, взломни кражби и т.н., дребните и средните бандити започнаха да се организират и ориентират към извършването на по-сложни престъпления, които могат да им донесат по-големи доходи - трафик на хора, проституция и в последно време - отвличания." По думите му вниманието на този тип групи е насочено именно към "все повечето българи, които живеят над средното ниво". По думите на проф. Ганчевски две неща мотивират похитителите - от една страна, самият откуп, а от друга, чистото желание на похитителите да покажат надмощие над жертвата: "анонимността, в която те действат, им позволява да достигнат до неподозирани нива на жестокост и наглост".

Липсващото МВР
Случаят "Бончеви" извади на бял свят невъзможността на полицията да бъде равностоен противник на похитителите. Липсата на техника и недобрата квалификация на служителите, участвали в операцията, доведе до безумната ситуация, при която съпругата на Ангел Бончев Камелия беше отвлечена при опит контролирано да предаде искания от похитителите откуп. Според източници на "Капитал" във вътрешното министерство една от причините за издънката е недобрата квалификация на служителите на Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ), участвали в операцията. За съжаление ДОИ заедно със съседната до нея ДОТИ (от "Оперативно-технически операции"), която има сходни функции, са известни не толкова с професионални постижения, а с произвеждането на материали (като подслушани разговори, видеозаписи и т.н.), които се използват за шантаж и изнудване.
Освен липсата на опит при подобни ситуации полицаите трябвало да работят и с изключително старо оборудване. Така например GPS-ът, с който Бончева е трябвало да бъде проследена, е тежал повече от 2.5 кг.
По време на операцията пък похитителите отрязали комуникацията на антимафиотите, като заглушили мобилните им телефони чрез специално устройство.
Според бившия директор на ГДБОП ген. Ваньо Танов многократно са правени предложения за закупуване на апаратура, но ръководството на МВР не е преминавало към конкретни действия.
"Не е тайна, че МВР не е особено подготвено да разследва подобни комплексни престъпления", коментира проф. Бойко Ганчевски. По думите му работата по отвличанията (а и на други по-сложни престъпления като финансови измами, поръчкови убийства и т.н.) изисква повече компетентност от разследването на всекидневните престъпления. И изброява: способност за водене на преговори, техническо обезпечаване, по-задълбочени познания в облата на психологията и т.н.
Източник на "Капитал" от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради чувствителността на темата, разказва, че сред правоохранителните органи има неписано правило да направят всичко възможно да убедят близките на отвлечения да плати поискания откуп. "Никога няма да има скандал, ако похитеният е освободен и откупът е платен. Положението няма да е така обаче, ако се стигне до провалена операция и/или убит заложник", разказва източникът ни, който има опит като прокурор в район, известен с многото си отвличания през последните години.За Славчо Марков, дългогодишен ръководител на различни отдели в някогашната ЦСБОП, проблемът с неадекватността на правоохранителните органи има по-просто обяснение: "Политическите назначения в МВР буквално изгониха компетентните и кадърни служители и експерти. Те просто бяха принудени да търсят реализация извън системата."

България - втора Колумбия?
Ива Пушкарова, експерт от фондация "РискМонитор" - организация, анализираща проблемите с престъпността и корупцията в България, дава далеч по-оптимистична прогноза за развитието на проблема с отвличанията. Според нея "България много трудно може да изпадне в ситуацията на южноамериканските държави". Причината?
"В България за разлика от тези държави има работеща пазарна икономика и механизми - факт - корумпирани, но които до една или друга степен работят." Според Ива Пушкарова случаят "Бончеви" може да бъде причината обществото да стане по-чувствително към този феномен. "Това ще доведе до развитието на нетърпимост, което пък ще задължи властта да насочи силите си към справянето с този проблем." Прогнозата й е, че отвличането ще остане похват на организираната престъпност: "нещо като крайно средство за преразпределение на блага". Въпреки оптимистичните заключение към този момент държавата по никакъв начин не е успяла да покаже, че може адекватно да противодейства и разбие в зародиш опитите на организираната престъпност да се преориентира към едно от най-тежките и зловещи престъпления.

Актьорът Денис Фарина е бил осъден на две години пробация за носене на заредено оръжие, след като не е оспорил отправеното му обвинение и е постигнал споразумение с прокурорите, предаде Ройтерс.
Фарина, бивш полицай, направил кариера в Холивуд с роли на детективи, бе задържан на 11 май на Международното летище в Лос Анджелис заради носене на оръжие по пътя към самолета.
Тогава 64-годишният актьор обясни на полицаите, че е взел полуавтоматичния пистолет с него по пътя си от Аризона до Лос Анджелис и е забравил, че оръжието е в куфара му, когато е трябвало да премине през контрола на летището, чакайки полета си до Чикаго. Фарина оказа съдействие и поднесе извиненията си, припомня агенцията.
Денис Фарина в продължение на 20 години е работил като полицай в Чикаго, преди през 80-те години на миналия век да се отдаде на актьорска кариера.
Едно от най-известните му превъплъщения е в образа на нюйоркския детектив Джо Фонтана в популярния телевизионен сериал "Закон и ред".

Ако обикновената Bluetooth слушалка много ви е омръзнала, можете да се възползвате от инструкциите, които се появиха в Интернет, как да си направите нова, само че с формата на въздушен пистолет. Тогава ще можете да приемате телефонни обаждания чрез натискане на спусъка, докато държите пистолета до главата си. Със сигурност с подобно поведение бихте обезпокоили доста странични наблюдатели и вероятно ще привлечете вниманието на полицията, но изборът си е ваш. Подробните инструкции можете да видите на адрес:

Руското министерство на отбраната не разполага с ресурси да изпълни всички договори за износ на оръжия, заяви ръководителят на държавната корпорация Ростехнологии Сергей Чемзов.
Руската промишленост не може да изпълни някои от подписаните договори, заяви той във Великобритания. Нарастването на правителствените поръчки и договорите за износ претовари предприятията, чиято производителност не се е променила.
Търговията с оръжия, която носи годишно на Русия около 7 млрд. долара, е важен източник за приходи за страната и повод за национална гордост.

Архив: Русия гони България от пазара на оръжие, който посмъртно не може да задоволи

За първи път в историята на военното дело лазерни оръжия могат да навлязат в употреба, след като американската компания "Рейтиън" (Raytheon) разработи лазерно оръжие, което може да унищожава снаряди и мини във въздуха, съобщи британският всекидневник "Дейли телеграф".
Само за 18 месеца "Рейтиън" успя да превърне лазер, използван в производството на автомобили, в оръжие, което може да поразява вражеските снаряди със скоростта на светлината, като разтапя металната им обвивка и взривява заряда.
Американското министерство на отбраната обсъжда идеята за монтиране на новото оръжие на системата "Фаланкс", която сваля вражески ракети, като ги обстрелва с хиляди 20-милиметрови куршуми.
Пентагонът се надява, че може да въведе новата технология на въоръжение в Ирак и Афганистан още през следващата година, като по този начин ще намали драстично броя на жертвите на ракетни нападения сред американските войници.
Новата система може да бъде изключително полезна и при предотвратяването на терористични нападения срещу самолети.

Преди два дни похитителите върнаха президента на Литекс Ангел Бончев, но отвлякоха жена му Камелия под носа на полицаите. Оказа се, че бандитите са разполагали с устройство, което е засякло мобилните телефони на намиращите се наблизо ченгета. По този начин престъпниците разбрали, че предаването на откупа е контролирано от антимафиотите. След като са засекли телефоните на служителите на МВР, похитителите са заглушили сигнала им и така са прекъснали връзката между полицаите и жената на Бончев. След това Камелия е вкарана в намиращ се наблизо автомобил и е откарана в неизвестна посока. Според информация на "Стандарт" черният пазар е пълен със заглушителни устройства. Някои от тях - българско производство.

По какво можете да познаете дали в тежкия джип с тъмни стъкла се вози мутренски бос или редови силовак? Много просто. По малката специфична антена на покрива, която показва, че колата е оборудвана с устройство за заглушаване на GSM сигнали.
Този вид техника се превърна в мания за подземните босове и добре облечени бизнесмени още през 2006 г. Предизвика я взривът в мерцедеса на Иван Тодоров-Доктора на столичното "Цариградско шосе". Устройствата гарантират, че дори в колата да е заложена бомба, тя не може да бъде активирана от разстояние. Те излъчват сигнали на различни честоти, които се смесват с тези на телефонните оператори и ги блокират. По-мощна машинка вади от равновесие проследяващите GPS устройства и сигнално-охранителната техника.
За пионер в превантивното заглушаване се сочи сикаджийският бос Милчо Бонев. След като самият той оцеля по чудо при взрив във входа на жилището си, Бай Миле побърза да си купи "дипломатическо куфарче", осигуряващо радиомълчание в радиус до 800 метра. По ирония на съдбата същото куфарче бе открито в ресторант "Славия" минути след покушението му.
Тези средства се водят "специални" и са забранени от закона за масова продажба и употреба. Разработвани са за военни цели и за силовите ведомства, в т.ч. за нуждите на МВР. През последните години обаче те неусетно навлизат и в цивилния живот - за заглушаване на мобилни телефони в театри, кина, университети, както и на катаджийски радари. С подобна техника тази година ще бъдат оборудвани затворите и следствените арести. Целта е да спре нелегалната комуникация на лишените от свобода. Мощни устройства за заглушаване на радиовълни в широк диапазон, монтирани в автомобили, от години се използват за охраната на кортежи с VIP личности. Наскоро влязоха в употреба и у нас при посещението на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс.
Спектърът на познатите заглушителни устройства е огромен. Най-маломощните, наподобяващи цигарена кутия, "изключват" GSM-ите в радиус до 10-20 м. Другите, познати като "куфарчета", блокират освен телефони и излъчвателите на GPS устройствата за проследяване, както и сигналите на СОТ. С най-мощните, които "шашкат" ракети и "умни" бомби, разполагат само военните.
Устройствата от "среден клас" са манна небесна за подземния свят не само за защита, но и като помощно средство при акции. Използват се при кражби на скъпи лимузини, оборудвани с GPS, както и при обири на обекти, охранявани със сигнално-охранителна техника.
В момента черният пазар изобилства от всякакви типове и видове устройства. Повечето от тях се внасят нелегално от чужбина, има и произведени в България. Въпреки че могат да се използват само при специален режим, те се предлагат на клиентите и по интернет. Тези за "забиване" на мобилни телефони в радиус до 20 метра струват към 200 лева. Цената на "куфарче" е около 10 000 евро, но варира в зависимост от броя заглушавани честоти и от разстоянието на действие. Говори се, че подобни устройства се произвеждат тайно и от бивши експерти в МВР и военното министерство, минали в частния сектор. Цената на спецавтомобил със свръхмощна апаратура достига колосалната сума 1,5 млн. евро, обясняват познавачи.
От няколко години в България частни фирми и държавни предприятия произвеждат заглушаващи устройства от почти целия спектър.
На последното изложение на военна техника частната компания "Електро прогрес" представи новия си хит за защита от дистанционно взривяване "Комета". Устройството вече е купено от военното министерство, интерес към него проявява и МВР, стана ясно при представянето на продукта. "Комета" заглушава голям честотен диапазон, за разлика от останалите подобни устройства на въоръжение в силовите ведомства, то осигурява и защитен канал за свръзка между хората, които го ползват.
Апаратура на световно равнище произвежда и фирма "Синтис". Преди години нейната разработка "Стършел" побърка американските военни в Ирак. Оказа се, че през 1986-1987 г. системи от този тип са били предоставени на Саддам Хюсеин. И че най-голямото им устройство е да "влудяват" самонасочващите се ракети и ги да отклоняват далеч от целите, припомнят военни.

Архив: Секретно изобретение срещу терористи (Българската "Комета" - приспивателно за бомби)

Войните в Ирак и Афганистан пречат на усилията за елиминиране на излишъка от оръжия чрез предлагане на производителите нови пазари за източване на техните запаси, сочи изследване на ООН, цитирано от Франс прес.
Макар и да сме свидетели на на най-голямото усилие за систематично унищожение на леко и малокалибрено оръжие в света след Втората световна война ", страните, които нормално биха унищожили своите излишъци, сега са поощрени да ги изнасят, се казва в изследването на агенция за контрол на оръжията.
Агенцията е създадена през 1999г. със седалище в Женева. Тя се финансира от швейцарското министерство на външните работи и получава правителствени помощи от Канада, Финландия, Франция, Великобритания, Норвегия, Холандия, и Швеция. "Войните в Ирак и Афганистан създадоха революция на пазара за стари оръжия", заяви Арон Карп от агенцията.

Нова партия - “Обединение на българските патриоти”, е учредена на 12 юли 2008 година в 12 часа в историческата местност Оборище от командоси и цивилни граждани, съобщиха от организацията. Инициативата принадлежи на част от членовете на Съюза на българските командоси, чийто служебен статус не противоречи на изискванията на Закона за политически партии, и на много граждани, е посочено в съобщението. В учредяването участвали над 800 души от цялата страна – София, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Панагюрище, Велико Търново, Габрово, Монтана, Враца, Варна, Бургас, Благоевград, Ботевград, Несебър, Поморие, Сливен, Ямбол, Самоков, Сандански и др., които пристигнали с автобуси и коли на Оборище. Те са поднесли цветя и венци в знак на благодарност пред патриотите, събрали се на това място на 14 април 1876 година като делегати на Първото българско велико народно събрание, обявили Априлското въстание.
Учредителите на партията са се заклели пред Черешовото топче, което е емблема на новата партия, пред националното знаме и пред знамето на Райна Княгиня, пред камата, револвера и кръста. Приет е устав на партията. За председател единодушно е бил избран акад.проф. д-р Юлий Абаджиев. Гласуван и избран е и 9-членен Централен комитет. “България е изправена пред национална катастрофа, която ще има не само икономически и социални последствия. Заплашена е самата българска идентичност", е посочил в обръщението си Юлий Абаджиев, цитиран в съобщението. Според него страната се разяжда от бедност, корупция и престъпност, от угасване на българския дух. "На всичко това трябва да бъде сложен край не чрез омраза и разединение, а само и единствено чрез обединение на всички патриоти на България. Това е нашата мисия, да се съберем и отправим един последен апел от Оборище, и пукотът на едно черешово топче да събуди и обедини всички нас, за да докажем, че сме достойни чеда на майка България”, се казва в обръщението.
Основните цели на партията ще се реализират чрез разработената „Национална стратегия за геополитическо и геоикономическо развитие на България през XXI век“. Тази стратегия по замисъла на учредителите на новата партия ще даде шанс да се върне националното достойнство на всеки гражданин на България, да възроди нейната промишленост и селското стопанство, да осигури достойни, а не гладни старини на нашите майки и бащи.

Наближават избори и всеки трябва да реши за себа си на кого да се довери - на старите или на новите лидери или по нов български обичай, да тегли на всички кандидати за слава и пари по една майна.

Иран ще отреже ръцете на всеки враг, който нападне страната. Това заяви президентът Махмуд Ахмадинеджад, цитиран от АФП. Преди враговете да натиснат спусъка, иранските въоръжени сили ще им отрежат ръцете, категоричен бе иранският държавен глава.

Изказването на Ахмадинеджад идва ден след като високопоставено официално лице от Техеран обяви, че в случай на атака над страната заради ядрената й програма силите на ислямската република ще унищожат Израел и 32 военни бази на САЩ в Близкия Изток. Говорейки за тестовете с балистични ракети, които засилиха напрежението в региона, Ахмадинеджад заяви, че „това е само една малка част от защитния капацитет на Иран и в бъдеще страната ще покаже още от него, ако това е нужно". В случай на необходимост, допълнителните ни защитни сили ще бъдат показани пред света, каза още той.

Като опит да се тушира напрежението САЩ и още пет западни държави настояха Техеран да спре тестовете, като гарантира икономически и други ползи за страната, но отговорът на Иран бе, че категорично няма да се откаже, допълва Ройтерс. Двете страни не поддържат дипломатически отношения от 1980 г.

Наряду с оружейными дилерами и экспертами, простые охотники также сделали свой выбор в пользу самого лучшего оружия. Они и голосовали в Интернете (сайт www.HunterSurvey.com), и заполняли анкеты (www.TargetshootingSurvey.com) - выводы об их предпочтениях можно сделать из недавно опубликованных агентством "Southwick Associates" результатах этих опросов. 19288 человек отдали свои голоса за лучшего производителя 2007 года.

Самыми популярными оружейными брэндами в США в 2007 году были "Smith & Wesson", "Remington" и "Mossberg". Охотничьи патроны "Remington" признаны самыми популярными. Что касается патронов для ручного оружия и гладкоствольного оружия, здесь пальму первенства получил "Winchester Ammunition".

Результаты опросов охотников в США (самые популярные брэнды):

Специально для оружейных дилеров в блоге на сайте журнала «Shooting Industry» весной этого года был начат опрос, по результатам которого определились самые популярные, самые упоминаемые, самые лучшие в категориях огнестрельное оружие, холодное оружие, патроны, оптика, пневматика и хай-тек продукты.


Внимание профессионалов было обращено также к Smith & Wesson’s .357 Night Guard и M&P .45, и к недорогому Ruger «Charger .22». Опрос в Интернете длился один месяц. Дилеры обсуждали 81 продукт от 48 компаний.

Taurus Съдията (видео)

16 март 2008 г. Мощна експлозия разтърсва военен склад в близост до албанската столица Тирана. По това време работници обезвреждат боеприпаси, подготвени за бракуване. Повече от 6 хил. тона експлозиви вече са били унищожени в момента на инцидента. Останалите обаче предизвикват детонация, която убива десетки хора и нанася материални щети в огромен радиус, включително и по международното летище на Тирана. В продължение на няколко дни мястото на инцидента е недостъпно за спасителните екипи заради по-малки, вторични взривове. Причините за инцидента все още се изясняват... Същото се случва и в украинското село Ново Богдановка през 2005 г., където се взривява склад с 90 хил. тона боеприпаси. Подобен инцидент, но с по-малко количество - 1500 тона, има и в Сърбия през 2006 г.

Описаните случаи са доста по-драматичен вариант на събитията, които се разиграха в българската столица в четвъртък сутрин. Те са ярка илюстрация за цената, която България може да плати при утилизацията (унищожаването) на негодни за употреба боеприпаси, ако се опитва да го прави самодейно, аматьорски или пък ако отлага проблема с години. Какъвто е случаят.

"Бомби" в съседство
Количествата излишни боеприпаси, които са струпани в неизвестен брой складове из цяла България, са достатъчно големи, за да е най-малкото странно как е възможно от години те да се търкалят в недотам добре обезопасени места.

Този взрив беше предизвестен, сподели пред репортери на "Капитал" високопоставен военен експерт и допълни: имахме късмет, че стана така, без жертви - сега поне на проблема ще може да се погледне сериозно. Данните за количествата залежали боеприпаси се разминават. Според официални източници на МО те са около 45-50 хил. тона. Според бивши служители на министерството обаче излишните боеприпаси са повече - около 120-130 хиляди тона. Което и от тези числа да е вярно, сигурно е едно - че на много места в България има "бомби със закъснител", подобни на тази в Челопечане. Най-големият склад, в Костенец, на 60-ина километра от София, приютява между 20 и 30 хиляди тона - 15 пъти повече от боеприпасите, които се взривиха в четвъртък.

В допълнение, общото натрупването продължава с около 7-10 % всяка година. Проблемът е особено сериозен главно заради съкращаването на числеността на армията, което прави излишни огромни количества бойна техника и въоръжение. До момента незначителни количества от боеприпасите са унищожени в завод "Цар Самуил", гр. Костенец, който е част от структурата на военния холдинг "Терем" ЕАД (в момента в процедура на приватизация).

Различни източници потвърждават, че складовете с опасните "заряди", които се стопанисват от Генералния щаб, са стари и имат нужда от ремонт. "Над 50% от хранилищата се нуждаят от ремонт на покривите и мълниезащитните инсталации", казва подп. Красимир Петров в материал по темата, публикуван в сп. "Военни проблеми". По неговите данни редица боеприпаси се съхраняват в нарушение на изискванията - част от тях на открито, други - без необходимите проходи за проветряване в складовете. "Голяма част от подлежащите на утилизация боеприпаси са в насипно състояние, с нарушена, липсваща или невярна маркировка", алармира още Петров. Всичко това създава огромни рискове за хората и околната среда, припомнят военни експерти.

На този фон историята на дългата подготовка за обезвреждане на боеприпасите е повече от скандална.

Пет години: програми, концепции, стратегии... и нищо
Още през 2003 г. Министерството на отбраната разработва Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните боеприпаси. Документът е одобрен от Министерския съвет през март 2004 г. и е представен пред парламента, за да бъде включен в разходите на бюджета. Програмата е определена и като един от 11-те приоритетни проекта за модернизация на Българската армия (отделен въпрос е дали унищожаването на стари боеприпаси наистина е част от модернизацията на армията).

Решение обаче какво да се прави с тях все още няма. В резултат процесът по унищожаване така и не е започнал. В четвъртък дългогодишният началник на Генералния щаб на армията, сега началник на кабинета на президента, ген. Никола Колев обясни, че причината била… липса на средства. При силния от няколко години бюджет и почти безогледното разпределяне на излишъка миналата година едва ли точно това е автентичното обяснение за подценяването на проблема. Оценките за това колко би струвало унищожаването на боеприпасите също се разминават в пъти - от около 25 млн. лева до 2-3 пъти повече. "При всички случаи не е проблемът, че няма пари - това са нищожни суми на фона на бюджета на министерството", коментира военен експерт пред "Капитал". На въпрос каква тогава е причината за забавянето той я оцени като микс от неграмотност как да се подходи към процеса и надежди, че от боеприпасите могат

"Да се извадят пари"
Над 10 западни компании, между които американската "Дженерал дайнамикс", наистина са проявявали интерес да изградят мощност за унищожаване на старите боеприпаси. Те са предлагали различни решения на проблема. Единият вариант е изграждане на специализирано съоръжение за унищожаване на стари боеприпаси, който ще струва между 30 и 50 млн. евро. Някои фирми са били готови сами да финансират проекта с държавни заеми от съответните правителства. Другата идея е била да се направят две подвижни платформи, които да могат да се местят от поделение на поделение и на място да унищожават ненужните снаряди. Това е най-модерната технология и е по-безопасна от построяването на завод, защото не се налага транспортиране на боеприпасите до него. Имало е и други по-екзотични предложения за унижощаване на боеприпаси под вода или чрез замразяване на много ниски температури.

Всички тези предложения са били отхвърлени от бившия екип на МО, начело с Веселин Близнаков. Преди две години той одобрява концепция за продажба на старите снаряди "на парче" на частни български фирми. Запознати със сделките източници от МО твърдят, че те са реализирали добри печалби, но само малка част от тях са отишли в министерството. "Ако печалбата е 70 лева на кг, от тях за държавата остават само 10 лева", заяви служител в екипа на Близнаков, който от месец и половина е извън министерството. Самите продажби са били извършвани от фирмата "Търговия и снабдяване" ЕООД, която е собственост на МО. Сделките не са публични и минават в графата "военна тайна". Знае се, че сред купувачите на тези снаряди е имало не само фирми, специализирани в работата с взривове, като "Дунарит" - Русе, "Арсенал" - Казанлък, "Аркус" - Лясковец, но и обикновени оръжейни търговци, както и фирми, които търгуват с метали. Те са купували снарядите, за да ползват метала от гилзите, тъй като международната цена е около 33 евро/кг.

По тази схема са били продадени около 30 000 тона стари боеприпаси в последната година. Идеята е била с тези средства да се финансира унищожаването на останалите експлозиви, които не са толкова атрактивни за частните фирми, тъй като не съдържат скъпи метали. Техните количества са около 50-55 000 тона. Имало е гласове в министерството да не се дават на частни фирми само атрактивните боеприпаси, от които могат да се извлекат ценни метали, а да се групират в лотове - актрактивни с неатрактивни, за да може да се реши проблемът, а не просто да се усвоят едни пари от фирмите. Кой знае защо обаче екипът на Близнаков решава да стартира продажбата на парче. Процесът, изглежда, не е бил последователно структуриран, а според различни източници има противоречия и между министерството и Генералния щаб кой и как да го провежда. Още повече че военните договори са тайни и няма възможност за обществен контрол над избора на купувачи, цените, продаваните количества и процедурите по извозването и обезвреждането им. В същото време интерес от различни фирми е регистриран, още повече че министерството е обявило, че е склонно да продава складовете заедно с боеприпасите и земята под тях.

В този смисъл спекулациите, че взривовете в София са плод на "икономически интереси" и "далавера", може да се окажат не далеч от истината - най-малкото косвено заради дългото забавяне, което оставя възможност за кражби и дребни сделки около взривоопасните складове.

Много идеи, малко действия
Идеи как да бъдат унищожени боеприпасите не липсват в професионалната общност. "Най-добрият вариант би бил да се закупи стационарен или един или два мобилни инсинератора, в които да се утилизират излишни боеприпаси без съществени вреди за околната среда", смята председателят на сдружението на специалистите по боеприпаси в България ст.н.с. д-р Валентин Радев. По неговите думи някои фирми вече са проявявали интерес към подобни доставки. Например американската компания DEIHL предлага да продаде на България такива съоръжения или като директна доставка, или под формата на офсетна програма. Цената на подобно съоръжение е от порядъка на 10 млн. евро, но не е невъзможно да бъде намерено и за по-малка сума, твърдят експерти.

В професионалната общност смятат за удачен вариантът цялото количество боеприпаси, което подлежи на утилизация, да се продаде на една или две големи фирми. "Така те ще имат стимул да финансират покупката на инсинератори", смята Радев. Той смята за грешна и неправилна досегашната практика, при която незначителни количества са продавани на различни компании. Първоначално започва продажбата на боеприпаси, комплектовани основно с месингови гилзи, които се търсят заради високата цена на месинга. В същото време обаче остават неутрализирани боеприпаси, които никой не иска да купи. Затова трябваше да бъдат продавани на лотове - ценните с по-малко ценните, смятат специалисти. Нещо като продажбите на "Кралица Марго" в комплект с някой от томовете събрани съчинения на Тодор Живков по времето на социализма.

Споровете как точно да се реши проблемът с боеприпасите сигурно могат да продължат безкрайно. Докато те не започнат да се "самоообезвреждат" по опасния начин, на който станахме свидетели в четвъртък. Този път като по чудо без жертви.

През 1982 по повод Фолклендската криза Маргарет Тачър припомни старата сентенция, че дипломацията без оръжия е като оркестър без инструменти. В тази терминология съвременната отбранителна политика на ЕС прилича на оркестър от глухи музиканти с големи инструменти, но без диригент. Структурата на въоръженията в страните - членки на Европейския съюз, все още отразява вековното наследство на европейски вражди. Европейските държави продължават по инерция да се въоръжават, като че ли ще се бият една срещу друга, а не заедно срещу общ неприятел. Ненужното дублиране и хаотичното разнообразие на въоръжения и техника в европейските партньори от НАТО прави европейските разходи за отбрана далеч по-малко ефективни от тези на САЩ.

Причината за това състояние е ясна. В отбраната нямаме обща политика на ЕС и тя е оставена в националния периметър на 27-те страни членки.

Европа харчи за отбрана
около 200 000 000 000 (200 милиарда!) евро годишно, което е около 1/2 от американския военен бюджет. Но, както подчертава Резолюцията на Европейския парламент от април 2002 (цитирана впоследствие от десетки европейски лидери), европейските разходи имат 5 пъти по-малък КПД от американските. Тоест едно евро, похарчено от ЕС за отбрана, върши работа колкото 20 евроцента, похарчени от САЩ. Очевидно за работата, която вършим, стигат 40 милиарда, а останалите 160 милиарда евро годишно наливаме в климатичните промени.

Иначе казано, ако Европа достигне американската ефективност, всички ние в ЕС бихме могли да намалим отбранителните си разходи наполовина, като същевременно увеличим 2.5 техния ефект. Спестените 100 милиарда евро могат да намерят далеч по-добри приложения - за пълно изкореняване на световния глад или болести, образование, екология или за всяка друга от благородните каузи на ООН. Сиреч тези 100 милиарда евро, вместо да подклаждат глобалното затопляне, могат да му противодействат ежегодно.

В България бюджетът на МО за 2008 е 1.3 милиарда лева. Тоест, ако имаме по-добра европейска координация, със 750 милиона лева можем да свършим 2.5 пъти по-добра работа в отбраната. А страни като България и Франция, които дават в ЕС най-голям процент от своя БВП за отбрана, естествено са най-заинтересувани от спешно въвеждане на нови общоевропейски стандарти в отбранителната сфера. Българското правителство не трябва да се комплексира от съавторство на подобен мащабен проект. България първа започна още през 1990 дискусията за разпускане на Варшавския договор и за разширението на НАТО на Изток, първа създаде Атлантически клуб, а той предложи създаването на общата бригада за Югоизточна Европа. Тоест нова българска инициатива не би дошла на празно място.

Предстоящото завръщане на Франция във военната организация на НАТО, както и започващото френско председателство на ЕС създават изключително благоприятна среда за
Най-дълбоката форма на европейска интеграция - отбранителната
Още в края на 2007 комисарят по индустрия и развитие Гюнтер Ферхойген предложи създаването на общ европейски пазар на въоръжения, който да оптимизира европейските харчове. Тази първа стъпка на Европейската комисия е похвална. Но дефинитивното решение е друго и то е заложено в Лисабонския договор. Трябва ни скок към ново качество. Страните - членки на ЕС, трябва да се споразумеят как да прехвърлят отбранителната политика като компетенция на ЕС. Съюзът следва да координира и синхронизира под ръководството на нарочен комисар по отбраната политиките на близо 40-те държави от своята орбита (27 членки + Турция, Хърватия, Македония, Албания + Швейцария, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн), както и да разпределя труда си с останалите две членки на НАТО - САЩ и Канада. Така ще реализираме огромни, но много разумни икономии от жива сила, ненужно въоръжение и техника, както и разходи, спестяващи стотици милиарди и глобално затопляне.

Създаването на обща европейска армия е неизбежно, но колкото повече го бавим, толкова по-дълго ще пропускаме ползи. В бъдещата европейска отбранителна политика ще трябва да отчетем, че общата сигурност е общо дело. Справедливо ще бъде да приемем общ подход към отбранителното бюджетиране, който да признава отбранителните разходи за принос към бюджета на ЕС, както и да окуражава страните членки да харчат за общата ни отбрана в граници около средните за ЕС. Така ще избегнем излишното превъоръжаване, типично за някои страни членки, и ще насочим този ресурс в по-полезни посоки за общото благо на евро-атлантическата общност и света. Изобщо време е Швейцария, Швеция и ние на Балканите да престанем да се пазим от своите съюзници, а да се пазим заедно с тях.

Общата европейска отбранителна политика ще даде нов мощен стимул за изследванията и науката, ще консолидира парцелирания европейски отбранителен сектор и ще го направи по-конкурентен с американския.

С общата си отбранителна политика общият отбранителен бюджет и общата европейска армия евроатлантическата общност ще се върне към корените си - европейските общности за въглища и стомана и НАТО, заченати през 1949, за да преодолеят недоверието, да прекратят враждите и войните в Европа. Само така ЕС ще заеме полагаемото му се място в световните дела.

*Всички усещаме, че ЕС става все по-полезен за подобряване на ежедневието на обикновения европеец. Тази статия възникна в резултат от една либерална дискусия, възникнала в НДСВ: докъде може да се простре положителното влияние на ЕС върху живота на гражданите? Стигнахме да извода, че това влияние ще бъде безгранично, далеч отвъд сегашните ни представи за него. Тепърва ще въвеждаме стандарти, водещи към качество на живота, в борба с неговата противоположност - климатичните промени. Стига да искаме и да не се плашим да искаме, можем да ускорим тези процеси. Лисабонският договор ще донесе и още една добра новина - законодателна инициатива вече получава и гражданското общество. Остава то да се възползва от това извоювано право.

Вероятно трябва да си меко казано странен американец, за да бъдеш очарован от отровното растение рицин. Миналата седмица (статията е от април) последният такъв чудак, Роджър Вон Бергендорф, беше подведен под отговорност от областния съд в Невада, съобщи theregister.co.uk.
Бергендорф може да кандидатства за награда като неуспешен пример на Дарвиновата теория за еволюцията. Той е единственият човек в наши дни, който явно случайно се е самоотровил с протеиновия токсин, но не достатъчно ефективно, че да остави на ФБР единствена възможност да присъства на погребението му.
Жалбата на щатското правителство срещу Бергендорф, заведена на 15 април, обрисува следната картинка: губещ човек, отритнат от обществото, беден, но все още разполагащ с достатъчно средства, за да се сдобие с два нерегистрирани пистолета със заглушители, семена от рицин, стандартна колекция от анархистка литература по темата отрови и рицинова пудра или “суров” рицин, открити от ФБР.
Бергендорф заявил пред следователите, че производството на рицин било “екзотична идея”. Той се е занимавал със стриване на прах от рицинови семена като хоби от 2005 г., докато е живял в бедност в Юта и Невада. Стривал ги в мазето на свой братовчед (който също е обвинен за връзка по делото) и съвсем отскоро в хотелска стая в Лас Вегас.
Подсъдимият бил известен с обичта си към животните, но се е наложило любимото му куче да бъде евтаназирано, защото Бергендорф реално го изоставил, когато се отровил, бил хоспитализиран, изпаднал в кома и стаята му била претърсена.
Бергендорф "проучил" Интернет, за да открие своята рицинова рецепта, и изтеглил “Готварска книга за анархисти” (Anarchist's Cookbook). Той “изпял” метода си на ФБР, което надлежно рапортувало, че нарушителят е извършвал “поредица от стривания на рициновите семена с ацетон, след което изсушавал сместа, за да отдели маслото". В самопризнанията си Бергендорф заявил, че не си спомня къде е извършвал обработката на отровното семе и дали е правил въпросните дейности над растения, купени от магазина с градински принадлежности.
"Бергендорф потвърди, че е имало хора, които са го докарали до лудост с действията си в продължение на години и си е мислел, че може да им навреди, като си обработи няколко отровни растения. Той е категоричен, че тези помисли и планове никога не са доведени до реалност", пише в обвинението.
Цялото растение рицин е отровно, но най-силно токсични са семената. При убийството на Георги Марков е използвано минимално количество от отровното вещество. Още по времето на Първата световна война рицинът е бил обект на интерес от страна на военните специалисти в областта на химическото оръжие, заради високата си токсичност и достъпност.

50 000 тона боеприпаси са изнесени от военни складове за последните 3 години и правителството трябва да информира колко от тях са унищожени и колко продадени, заяви във Варна депутатът от Българска нова демокрация Лидия Шулева. Според председателя на партията Николай Свинаров е възможно истинските причини за взрива в Челопечене да бъдат прикрити. Бившият военен министър настоя за по-голяма яснота при разследването...

Обикновено политиците виждат злоупотреби с властта само когато са в опозиция.

Спецове от Министерство на отбраната демонстрираха днес чисто новата придобивка от Германия - робота бомбаджия. Ловката машина започна обезвреждането на снаряди от същите, които на 3 юли вдигнаха във въздуха "Бомбеното" край Челопечене.
Роботът излезе днес на показ край Чепинския манастир. Представиха го експерти от Генералния щаб. Той пристигна от Германия, като бе купен по разпореждане на министъра на отбраната Николай Цонев. Цената му е 350 хил. евро, научи Агенция Стандарт нюз.
Сръчният автомат показа на журналисти как безшумно и безвзривно се справя с бомбите. Устройството с мощна, насочена водна струя по налягане прерязва взирвателя като реже 10 - 15 мм в минута. Така за 10 - 12 минути се обезврежда 125-милиметров снаряд. Целта е да се отдели взривателят от основното тяло на боеприпаса. Тялото, което остава след срязването, се унищожава отделно.
Според експерти този робот не може да се използва за нуждите на МВР при обезвреждане на взривни устройства, тъй като ДОТИ изцяло унижова бомбите, а тук се премахва взривителят.
На представянето на чужбинската придобивка присъстваха началникът на Генщаба Златан Стойков и първият му заместник ген.-лейт. Галимир Пехливанов.
От утре окончателно ще бъде определен екипът, който ще започне основната дейност по унищожаване на останалите в поделението в Челопечене боеприпаси. Генерал Пехливанов е поискал да се увеличи 10 пъти броят на сапьорите, за да се обезопаси максимално бързо районът на поделението.

Ползвателите и съхранители на оръжия, боеприпаси и взривни вещества в област Варна стриктно спазват изискванията на уставите и инструкциите. Това сочат резултатите от проверката, разпоредена в понеделник от областния управител.
„Складове с боеприпаси и взривни материали в областта има само в общините Варна, Суворово и Девня”, разкри Димитър Димитров, служител по сигурността към Областна администрация. Към складовете има осигурена охрана, системи за сигнализация и видеонаблюдение, ограда, защитно осветление и измерване на температурата и влажността.
Производители на взривни вещества в областта са две фирми – “Никас” в Суворово и “Ескана” в Девня. На девненската фирма е било препоръчано да удвои от 5 на 10 човека охраната на склада си, посочи експертът по сигурността.
„В областта има 22 склада за радиоактивни вещества. 34 са складовете със силно действащи отровни вещества, предимно селскостопански препарати”, съобщи шефът на варненската полиция комисар Димитър Димитров. Складовете, в които се съхраняват взривни вещества, са четири. Оръжейните магазини са 17, от които 12 във Варна. Стрелбищата са четири, а работилниците за оръжия и боеприпаси – пет. Магазините за пиротехнически изделия в областта са 23. Подобни изделия се съхраняват в три склада.
През последната седмица полицията е проверила всички оръжейни магазини. „Констатирано е само едно нарушение – пропуск във водене на документацията, за което е бил съставен акт”, посочи комисар Димитров.
В областта има 16 825 законно притежавани огнестрелни оръжия. Най-много са ловните оръжия - над 9000, пистолетите са 7625, пушките тип “помпа” – 167, а автоматите – 21. В общият брой влизат личните оръжия на военни и полицаи, а над 90 % от издадените разрешителни са на частни охранители.
През 2007 г. и началото на 2008 г. са били отказани 41 разрешителни за притежаване на оръжие, а 36 разрешителни са били отнети, най-често за отпадане на основанието за носене на оръжие, разкри още шефът на варненската полиция.

Още не е доставен немския робот за обезвреждане на снаряди без експлозия, който ще се ползва за ликвидиране на последиците от взрива на военните складове край Челопечене. Това каза пред Дарик експертът по боеприпаси към Министерство на отбраната полк. Валентин Радев, след като вчера военният министър Николай Цонев съобщи, че роботът вече е пристигнал. Полк. Радев подчерта, че сапьори продължават да разчистват района от осколки и неизбухнали боеприпаси, като всички се отбелязват по нареждане на прокуратурата.
Според него вината за взрива от 3 юли не е на професионалното ръководство на армията, а трябва да се търси в забавянето на процеса по утилизация на излезлите от употреба боеприпаси.
Силите предимно са насочени към почистване на мястото около поделението, защото хората напират да правят нещо там. Даже комбайн видяхме. Една малка група работи по почистване на боеприпасите вътре и чакат робота, каза Радев.

Пореден ясен пример за безхаберието на властта в Абсурдистан (наричан също България): роботът още не е пристигнал, а министърът твърди, че е тук от вчера.

Американската корпорация Sierra Nevada обяви, че е готова да започне производство на нов тип акустично оръжие с название MEDUSA (Mob Excess Deterrent Using Silent Audio).
Както съобщава ABC News, в него ще бъде използван аудиоефектът на микровълните. Кратки импулси на микровълново излъчване нагряват вътрешните тъкани в главата на човека и предизвикват аудиосигнали, разпознавани от човешкия орган на слуха.
По думите на представители на Sierra Nevada, тези импулси въздействат на човека както със силата, така и с дразнещия характер на звуците. При това, обикновените средства за аудиозащита, прикриващи външните слухови канали не действат.
Новият тип оръжие може да бъде използван както за военни цели, така и от полицията срещу масови безредици.

В рамките на два дни българското правителство обяви, че ще купи общо 5 военни кораба за нуждите на армията си. 3 от тях ще са втора ръка и ще бъдат доставени от Белгия. Става въпрос за две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер”, които струват 54 млн. евро. Сумата ще се изплаща на вноски до 2015 г.
При посещението си в петък в Париж премиерът Сергей Станишев е обещал страната му да вземе и две корвети „Гоуинд” от Франция. Първоначално бе обявено, че сделката ще е за четири кораба, но съдовете били намалени наполовина заради финансови проблеми.
„Френските бойни кораби са съвсем нови и досега не е произведен нито един от тях. Има само чертежи и рисунки, но не и плаващ прототип”, пише в. „Сега”. Изданието изтъква, че България е била резервирана към офертата заради високата й цена. Трите стари белгийски кораба излизали 10 пъти по-евтино от двете фрегати. По-рано държавата се сдоби за 23 млн. евро с 25-годишната белгийска фрегата „Дръзки”.
Корветите обаче ще бъдат първите нови многоцелеви кораби за българския военноморски флот след 1989 г. Президенът Никола Саркози обещал на Станишев да не бъде подведен със сделката за тях.

Поделение 18 250 в Челопечене е Разснарядителна база за боеприпаси с изтекъл срок на годност и се състои от два цеха за разглобяване на боеприпаси и извличане на взривни вещества и складове за боеприпаси, съобщиха от пресцентъра на министерството на отбраната. В складовете се съхраняват излишни за въоръжените сили боеприпаси, които подлежат на утилизация (термин за обезвреждане и унищожаване на припасите - бел. ред.)
Поделението е подчинено на бригада "Логистика" към Генералния щаб и в момента е в процес на ликвидация. По данни на министерството съставът на взривните вещества в базата основно е тротил и хексоген.
Складът за утилизация на боеприпаси в Челопечене е собственост на армията и е бил реорганизиран през септември 2004 г., съобщи през юни тази година в. "Българска армия". Във военната база са били зачислени двама офицери и четирима сержанти. Привлечени са били и цивилни - работници, назначавани по допълнително щатно разпределение.
Това, по информация на "Българска армия" е единственото поделение у нас, разполагащо с цехове, площадки, хранилища, също и с оборудван полигон за взривни работи край с. Столник и с подготвени кадри за разснарядяване и унищожаване на бойни и халостни припаси. През 2002г. правителството е позволило на базата да бракува и да търгува чрез закрити търгове на отпадъчните барути и взривни вещества, отломките от черни и цветни метали и празната дървена опаковка.
Официалното издание на армията, посочва, че през септември и октомври миналата година в базата в Челопечене са доставени всички видове и количества стреляни елементи - основно артилерийски гилзи и празните опаковки от цялата армия.
Възможностите на базата са били да утилизира годишно 1500 т. бойни материали.
Със заповед на военният министър от 25 март тази година поделението в Челопечене е попаднало в списъка за разформироване. Затова в базата трябвало да дойдат външни специалисти, да приемат опасните бойни припаси и да извършат обезвреждането им на полигона край Столник, или на полевия учебен полигон край Сливница.
Според извършен преглед в базата са се съхранявали около 570 тона бойни припаси със завити взриватели, които са съхранявани на открити площадки. По време на наводнението през 2005 г. те са престояли и значително време под водата. Взриватели от разснарядени изстрели, които са съхранявани в нехерметична - нещатна опаковка вследствие на наводнението са силно корозирали.
В момента в поделението са приети, но не са унищожени, около 1650 тона негодни бойни припаси и елементи за тях, пише "Българска армия". Това обаче е със 150 тона повече от едногодишните възможности за утилизация в базата. Към момента се съхранява и значително количество гилзи, празна опаковка, метални и дървесни отпадъци. Очаква се да се доставят в базата и още над 28 хил. броя гилзи за гаубица М 30 и оръдия Д 44, както и още около 150 т. стоманени отпадъци, 9 т. стрелкови бойни припаси и 450 т. дървени отпадъци.


Експлодиралото поделение било в процес на ликвидация. Досега там не са взривявани боеприпаси и от половин месец в поделението не се извършва утилизация. Базата се охранява от охранителна фирма "МОБА" (Министерство на отбраната и Българската армия), съобщиха от МО. В края на 2004 г. тогавашният военен министър Николай Свинаров по настояване на Генералния щаб създава МОБА, чиято цел е точно да охранява секретни обекти на армията. През следващата година се обявява специална обществена поръчка за 45 обекта. Свинаров обаче не възлага директно изпълнението на задачата на фирмата на МО, както му позволява законът, а кани и други компании. Така частната фирма "Бюро за охрана и сигурност -ИТ" ООД печели поръчка да охранява 19 от тези 45 обекта. Интересното при нея е, че тя е създадена почти едновременно с държавната фирма, а собствениците й са бившите военни Иван Топчийски и Александър Иванов. Още по-интересното тук е, че тази фирма печели поръчките за онези обекти, за които се изисква охрана с автоматично оръжие. Лиценз и разрешение за ползването на такова в България обаче има единствено държавната МОБА.
По експлозиите е образувано досъдебно производство от Софийската военно-окръжна прокуратура срещу неизвестен извършител.
По данни на МО общо 1494 тона опасни материали са изгоряли и гръмнали вчера край София. Това са:
- стрелкови боеприпаси - 96 т
- ръчни гранати - 52 т
- изстрели за гранатомет ПГ - 7 - 210 т
- 23 мм изстрели - 75 т.
- 76,2 мм изстрели - 48 т
- 85 мм изстрели - 252 т
- 100 мм изстрели - 21 т
- 115 мм изстрели - 17 т
- 122 мм изстрели - 83 т
- 125 мм изстрели - 94 т
- 152 мм изстрели - 211 т
- реактивни дълбочинни бомби - 20 т
- бойни заряди - 23 т
- взриватели - 204 т
- пиротехнически средства - 68 т
- други взривни вещества - 20 т

От сегашната държава и Бог не може да ни опази.

Фрегатата "Гоуйнд" е създадена специално за износ към чужди пазари, но компанията производител DCNS (съкращение от Direction des Constructions Navales Services - една от най-големите корабостроителни корпорации в Европа) така и не успява да пробие с нея навън. "Ситуацията във Франция е несигурна за военни кораби", коментира през март главният изпълнителен директор Жан-Мари Поамбьоф при представяне годишните резултати за 2007 г. Според тях печалбата на DCNS е била 146.1 млн. евро (или с 34% по-ниска на годишна база), а прогнозите за 2008 г. са за спад в приходите с 5-10%, като сред тях е записана евентуалната сделка с България.
По принцип държавните поръчки носят около 75 процента от работата и DCNS трябва да подходи изцяло рационално и с нова политика зад граница, обяснява пред изданието "Дифенс нюз" Саш Туса от "Голдман Сакс".
На фона на глобализацията е логично много държави да търсят сигурност в морето на търговските трасета и районите за проучване и добив на ресурси. Азия, Близкият изток и Латинска Америка предлагат най-големи възможности, включително за DCNS. В същия контекст са и евентуалните продажби в Черно море, като допреди няколко седмици в Париж не бяха изгубили надежда България да купи "Гоуйнд".
Франция обаче не успява дори в държавите от Магреба, където има традиционно силно влияние.
Първите планове бяха да се продадат корвети на Алжир за 800 милиона евро, но тази оферта се трансформира в такава за по-големия холандско-френски кораб FREMM със силен политически елемент в нея. "Подсладител" беше идеята на DCNS алжирският петролен гигант "Сонатрак" да финансира частично покупката с пари в брой срещу възможност да си изгради обслужващи бази на френска територия. Шефът на търговския отдел на DCNS обаче бе уволнен през февруари 2008 г. заради "загуба на доверие" и "застрашаване на групата". Само ден по-рано авторитетният в"Фигаро" го обвини в икономически шпионаж и корупция при сделката за френски фрегати за Тайван в началото на 90-те години.
Удар нанесе и Мароко в началото на годината, след като предпочете друг производител и поръча на холандската "Схелде навал шипбилдинг" (Schelde Naval Shipbuilding) три корвета от типа "Сигма". Очакваше се Рабат да заложи на френските "Гоуйнд", а във връзка с визитата в Мароко миналата година на президента Никола Саркози Париж дори предложи 6000-тонната FREMM. Мароко е предпочел "Сигма", тъй като този кораб вече е на вода, твърдят източници, близки до преговорите. Франция все пак не е напълно губеща, тъй като на борда на кораба има много френско оборудване. В опит да предотврати подобни провали в бъдеще в началото на юни Париж създаде специална група, чиято цел е да реагира бързо на негативни развития в оръжейните сделки, както и да рекламира френското оръжие в богати пазари като Либия, Саудитска Арабия и ОАЕ.
Две фрегати "Гоуинд" изникват и покрай протичащите в момента либийско-френски преговори за закупуване на френско оръжие за 5.7-6.4 млрд долара. Анализатори обаче сочат, че това не е най-важната част - ядрото на френския интерес е да модернизират 17 либийски самолета "Мираж", продадени на Триполи през 70-те години.

Правителството ще закупи от Белгия две фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” за нуждите на Българската армия. Това предвижда проектът на договор, одобрен на днешното заседание на кабинета. Документът подлежи на ратификация от Народното събрание, съобщи правителствената информационна служба, цитирана от Агенция "Фокус".
С придобиването на фрегатите и минния ловец ВМС ще бъдат в състояние да изпълняват поставените пред тях цели в контекста на колективното отбранително планиране в рамките на НАТО.
Плавателните съдове притежават необходимото съвременно въоръжение и технически средства и имат пълна оперативна съвместимост с корабите на НАТО. Този факт дава възможност те да оперират с период на автономност 12 месеца в различни точки на световния океан.
Преференциалната цена на двете фрегати и минния ловец, допълнителното оборудване, резервните части и инструменти, симулаторите за тренировка на личния състав и обучението на екипажите в Кралство Белгия, включени в основната конфигурация по договора, е 54 млн. евро. Те ще се изплащат на вноски до 2015 г. включително.

Задържан е един от основните търговци на оръжие в Казанлъшко, съобщиха от Областната дирекция на полицията в Стара Загора. 38-годишният А.Ю. от с. Габарево е арестуван в питейно заведение в центъра на гр. Павел баня вчера по време на специализирана полицейска операция на ГДБОП и сектор “Борба с организираната престъпност”. При извършеното претърсване в стопанска постройка към дома му са били намерени и иззети 10 автомата “Калашников” със сгъваем приклад (АКСУ) кал. 7,62; 10 пълнителя за тях, четири заглушителя за пистолет “Макаров”, един газов пистолет "Байкал" преработен в боен - с удължена цев, 420 патрони от различен калибър - 9 бр. – кал. 9х19; 9 бр. – кал. 5,56; 139 бр. – кал. 7,62х39 мм; 263 – кал. 7,62 “Мосим”; части за автомат “Калашников” и пистолет “Макаров” и 60 гр кафеникаво прахообразно вещество, което при направения полеви наркотест е реагирало на хероин. Оръжието, предназначено за лица от криминалния контингент, е било опаковано в полиетиленови торби и укрито в тайници в дома на задържания.
Срещу А. Ю. е образувано досъдебно производство за притежание на незаконно оръжие и наркотици. Той вече е осъждан за изнудване и към момента на задържането е в изпитателния срок на условна присъда. Задържан е за 24 часа и днес предстои внасянето на искане за мярка за неотклонение “Задържане под стража”, съобщи говорителят на Районна прокуратура – Казанлък Кръстин Кацаров.
А. Ю. е известен като един от най-активните търговци и производители на оръжие в казанлъшки район. “Работата по документиране на цялостната му престъпна дейност и установяване съпричастността на други лица продължава”, подчерта в заключение началникът на сектор "БОП" Алекси Алексиев.

Над шест месеца се точи сагата с новите бронирани машини, които Министерството на отбраната закупи от американската фирма "Текстрон Марин & Ланд Систъмс". От 10 април пък шест от седемте нови БТР-а M1117 Guardian стоят в двора на военната ни база в афганистанската столица Кабул. Машините не са получили лиценз, тъй като не са въоръжени. Едва преди няколко дни представителите на "Текстрон" са изпратили шест 40-милиметрови гранатохвъргачки. Предстои те да бъдат освободени от митницата.
От новите БТР-и са свалени и руските картечници, които нашите военни бяха пригодили. Те са заменени от щатските 12,7-милиметрови картечници M2HB. Това е стандартното въоръжение на тези машини и затова не е възможно да получат сертификат без тях, поясниха от МО. Ръководството на ведомството обаче не пожела да каже кой е виновен за ситуацията - българската страна, която не е поръчала въоръжението, или американската фирма, която се е забавила с доставката.
Все още не е насрочена и дата за среща, на която да се уточни размерът на неустойката за забавянето на доставката. 320 000 лв. е максималната сума, която трябва да изплати "Текстрон". Неустойката е по 0,1% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 на сто. За техниката в България закъснението е 32 дни, за шестте машини в Кабул - 29 дни, уточниха от МО.
Ведомството сключи договора за БТР-ите на 7 декември 2007 г., а те пристигнаха в България и Кабул на 10 април т.г. Бившият военен министър Веселин Близнаков, който сключи договора, обяви, че са се договорили машините да бъдат доставени в Кабул до Коледа на 2007 г. Именно затова била избрана и тази фирма. По-късно стана ясно, че МО е подписало договор, в който има клауза, че неустойките започват да текат едва две седмици след като "Текстрон" получи разрешение от сенатската комисия да изнесе машините от САЩ.

Две български и една чуждестранна фирма се конкурират за продажбата на 66 % от капитала на военния завод във Велико Търново, пише “Янтра Днес”. Конкуренти за придобиване на мажоритарния пакет от “Терем Ивайло” ЕООД са габровска машиностроителна фирма, от която военният завод е купувал инструменти, софийска фирма, специализирана в производството на оптически прибори и технологии и износ на въоръжение, с която дружеството не е имало партньорски отношения. Документи са подадени и от гръцката оръжейна фирма “Теон сензорс”. От участие в надпреварата са се отказали германски фирми, чиито поръчки се изпълняваха във военния завод. Документи не подаде и фирма, контролирана от Христо Ковачки, който усилено проучваше пазарната конюнктура на “Терем Ивайло”.
В момента комисия разглежда подадените заявления за участие в конкурса и ще направи предложение до Съвета на директорите на “Терем” ЕАД за избор на кандидати, които да бъдат допуснати до втория етап на конкурса. Срок за това обаче няма. Фирмите, допуснати до финала, ще имат 40-дневен срок за оглед и подаване на оферти, както и да внесат депозит за участие в конкурса от 500 хил. евро.
Местните оръжейници са песимисти за продажбата на “Терем Ивайло”. Един от недостатъците е военното поделение 22060, което е на входа на завода. Сред военните усилено се говори, че цената на акциите за продажба ще бъде вдигната десетократно и така бъдещият купувач за великотърновския завод ще трябва да плати близо 37 млн. лв.
Купувачите трябва да запазят предмета на дейност на дружеството най-малко 5 г., но на този етап няма гаранции от Министерството на отбраната за подаване на регулярни поръчки за изпълнение.
"Само с пожарогасители и котлони - гражданското производство на завода, не можем да се издържаме", коментира ситуацията преди продажбата инж. Иван Славчев, изп. директор на “Терем Ивайло”.
Пред приключване е договор за ремонт на установки за военно въздушните сили и нова поръчка в близките месеци от военните не се очертава. В момента съотношението между военното и гражданското производство е 50 на 50, но след месец може да стане 80 към 20 в полза на гражданското производство, коментира инж. Славчев.
Военният завод е в т.нар. "стратегическа група за продажба" заедно с корабноремонтния завод “Флотски арсенал” ­ Варна, “Терем Хан Крум” ­ Търговище и “Терем Георги Бенковски” ­ Пловдив.

Трийсет хиляди американци умират от огнестрелни рани всяка година. Те са застрелвани на работното си място, по пътя към училище, в супермаркета. С твърдоглавото си и опасно решение, което отмени ключови алинеи от закона за контрол над оръжията във федералния окръг Колумбия, Върховният съд на САЩ само даде допълнителни гаранции, че безсмислена смърт ще застигне още повече американци. Върховният съдия Антонин Скалия съобщи решението, което е радикален обрат в позицията на институцията през последните 70 години. Той обяви, че Втората поправка гарантира правото да се притежава оръжие с невоенни цели, въпреки че поправката ясно обвързва това право със служба във “въоръжени сили”. Решението ще даде на защитниците на правото за притежание на оръжие нов силен законов коз в опита им да оспорят законодателството за контрол над оръжията в цялата страна.

Решението ще струва живота на невинни хора, ще причини неизмерима болка и страдание и ще превърне Америка в още по-опасна страна. То ще подкопае и нашия авторитет пред света, като изпрати посланието, че САЩ поставят правото на притежание на оръжие над човешкия живот.

В страната вече има пренасищане на пазара на огнестрелни оръжия: между 193 и 250 милиона оръжия, според различни статистики. Вредата, която те причиняват, е очевидно разтърсваща - 33 убити миналата година при стрелба в Техническия университет във Вирджиния, шестима убити тази година в Северния илинойски университет. Докато съдът се готвеше да оповести решението си, работник в завод в Кентъки застреля началника си, четирима колеги и се самоуби.

Градове и щати се опитаха да предотвратят убийствата, като въведоха закони за контрол над оръжията. Федералният окръг Колумбия, където престъпността е една от най-високите в страната, забрани притежаването на почти всички късоцевни оръжия и изисква всички останали огнестрелни оръжия да се съхраняват незаредени, разглобени или с поставен предпазител.

Съдът обаче отхвърли този закон с 5 срещу 4 гласа и обяви, че човек има конституционното право да държи у дома си оръжие за самоотбрана. Това е голям обрат за съда: пред 1939 година той ясно постанови, че Втората поправка защитава правото на хората да носят оръжие само за военни цели във въоръжени сили. Съдията Джон Пол Стивънс, който гласува против, с право каза, че със сегашното си решение съдът създава ново конституционно право, което ще предизвика големи катаклизми в закона.

Дори и да съществува конституционно право за притежаване на оръжие за невоенни цели, конституционните права не са абсолютни. Първата поправка гарантира свободата на словото, но това не означава, че законите не могат да предвиждат някои забрани, като например разпространяването на заплахи за извършване на насилие. Съдията Стивън Брейър, който също гласува против, ясно заяви, че интересите, свързани с обществената сигурност във федералния окръг Колумбия надделяват над всяко право на собствениците на оръжие да използват това оръжие. Съдия Скалия беше против и друго решение на Върховния съд този месец - това, което призна правото на задържаните в Гуантанамо, Куба, да обжалват задържането си. Той заяви, че това със сигурност ще доведе до повече убийства на американци. Думите му важат с още по-голяма сила за решението на съда за Федералния окръг Колумбия.

Оръжейното лоби ще разтръби това решение като край на фактически всички ограничения над оръжията, навсякъде и при всички случаи. Това не трябва да става. И днешното решение все пак дава силно основание да твърдим, че това не трябва става. Ако решението влезе в сила за всички щати, а не само за окръг Колумбия - което не е сигурно - ще има сериозни спорове какъв ще е ефектът му върху други, не толкова мащабни закони за оръжията. Съдиите може да стигнат дотам да вземат решение за всеки случай поотделно. Поддръжниците на контрола върху оръжията трябва да се борят в съда, за да гарантират, че изискванията за регистрация и проверки на досиетата, както и законите срещу продажби на едро - откъдето предимно идват оръжията, използвани в престъпления - ще бъдат потвърдени.

Съдът им остави вратичка да отвърнат на удара. Той ясно даде да се разбере, че има ограничения, които не поставя под съмнение, включително забраната криминални престъпници и психично болни да притежават оръжие, както и забраната за носене на оръжие на специални места като училища и правителствени сгради. Последната част е голям позор - когато съдиите са на работа във Върховния съд, оръжията там ще продължават да са забранени, но когато по-голямата част от американците са на работното си място, няма да имат тази защита.

Наглото и вредно решение, което дава на крайните десни победата, към която се стремяха от десетилетия, показва, че избирателите трябва да имат наум Върховния съд, когато отиват да гласуват за президент през есента. Сенаторът Джон Маккейн каза, че ще назначи във Върховния съд съдии като главния съдия Джон Робъртс и съдията Самюъл Алито - и двамата привърженици на това решение. Ако на съда бъде позволено да се наклони дори още малко към крайното дясно, правата и безопасността на американците ще пострадат още повече.