- BlueGunBlog -

Дипломати от 109 страни се споразумяха да прекратят използването на касетъчни бомби в следващите осем години, предадоха световните медии в четвъртък. Решението беше взето, след като Великобритания обяви официално, че ще унищожи резервите си от този вид бомби. В договора за касетъчните бомби очаквано не фигурират обаче такива страни като САЩ, Русия и Китай, които се явяват най-големите производители на подобен род оръжие.

САЩ вече няма да могат да съхраняват такива оръжия в базите си в Обединеното кралство, след като британското правителство предложи международна забрана на предизвикващите полемика опасни оръжия. Британският премиер Гордън Браун вчера определи конвенцията за глобалната им забрана, която ще бъде официално подписана в Осло през декември, като "огромен успех”. Браун допълни, че правителството му ще положи усилия новата конвенция да получи възможно най-голяма международна подкрепа. Той изрази увереност, че постигнатото споразумение съответства на интересите и ценностите на Великобритания и ще направи света по-безопасен.

Участниците в международната конференция в Дъблин до последния момент уточняваха доколко военнослужещите от страните, подписали конвенцията, трябва да "си сътрудничат" с колегите си от неподписалите страни, на първо място САЩ. Миналата седмица САЩ заявиха, че конвенцията ще изложи на риск участието им в съвместни мироподдържащи и спасителни операции, тъй като повечето американски военни подразделения имат касетъчни бомби в своя арсенал.

Поради големия обсег на поразяване, този вид бомби са едни от предпочитаните при воденето на военни действия. Голяма част от по-малките бомби, на които се разпръсква основната бомба, не избухват и много често биват активирани от случайни цивилни граждани. Така в следвоенния период в Ливан от подобни бомби са загинали 200 души, а също толкова са жертвите и в Косово и Ирак.

Българската оръжейна индустрия бележи все по-големи продажби на международните пазари и си завръща старите позиции. Това заяви вчера зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев в Пловдив, където бе открита осмата международна изложба за отбранителна техника "Хемус 2008".
По негови данни през 2007 г. фирмите от бранша са изнесли продукция на стойност 180 млн. евро, а това е съпоставимо с обемите на износ в най-силния период преди 20 г., когато годишните приходи са били между 200 и 300 млн. долара.
Тази година ще достигнем нивото от 1989 г., прогнозира Куюмджиев, като посочи, че само за първите 4 месеца са издадени разрешителни за износ на стойност 100-120 млн. евро. Българските фирми се връщат и на традиционните си пазари в Северна Африка, Европа и САЩ.
Специалисти от бранша отбелязват, че от тази година ще имат възможност и за пряко договаряне с правителството на Ирак, тъй като досега ние изнасяхме оръжие за там единствено чрез американски посреднически фирми. Специално за изложбата от Ирак бе пристигнала многочленна официална делегация на министерството на националната сигурност.
"С около 30% са се увеличили продажбите ни през миналата година", каза изпълнителният директор на "Арсенал" Христо Ибушев. Според него се е увеличил много пазарът на боеприпаси, а не на оръжие.
Изложението бе открито от президента Георги Първанов, който обикаля повече от час по щандовете. Главнокомандващият се нагледа на всякакви видове оръжия, боеприпаси и комуникационна техника. Задържа се на щанда на шведските изтребители "Грипен" и изпробва тренажора на щатските "F-16".
Най-силно той се впечатли от новата автоматична минохвъргачка на завод "Аркус". Чудовището е 30 мм калибър и изстрелва по 29 гранати за 30 секунди на разстояние до 1,7 км. "Това е наша нова разработка, но вече има продадени доста екземпляри от нея", поясниха от фирмата.
Сред впечатляващите артикули на изложението бе и внушителната далекобойна ракета за поразяване на кораби RBS15, производство на SAAB и DIEHL.
Мениджъри и специалисти от над 25 държави са се регистрирали за посещение на "Хемус 2008". В нейното осмо издание участват 103 фирми от 20 държави. 47% от тях са производители на оборудване за сухопътни войски, 15% работят в сектора "Техника и технологии за общо осигуряване на войските", а 11% са специализирани в снаряжения за военновъздушните сили. Представени са още антитерористично оборудване, машини и екипировка за военноморските сили.

Най-новите технологии на американската корпорация "Локхийд-Мартин" ще представи днес в Пловдив вицепрезидентът й Уилям Пъркинс. В рамките на Международното изложение за военна техника Хемус 2008, специалисти и журналисти ще имат възможност да изпробват уникалния F-16 - симулатор на щанда на „Локхийд-Мартин".

Системата за тренировъчни полети F-16 осигурява както симулация на полет, така и бърза реакция в критични моменти. Разполага с панел за управление на изтребителя, тактическа и оръжейна тренировъчна техника.

Изтребителят от пето поколение F-35 „Мълния” на „Локхийд-Мартин", който изпълни успешно първия си полет в края на 2006-а година, постави началото на най-голямата по мащаб програма за полетни изпитания в световната авиационна история.

“Локхийд Мартин” с F-16, “Боинг” с новите F-18 и шведският консорциум СААБ с “Грипен” са корпорациите, отправили оферти към българската страна за въоръжение на нашите ВВС.

Преди повече от година румънският министър на отбраната отправи предложение към София двете страни да обединят усилията си при покупката на изтребители. Според Букурещ по този начин би могла да се издейства от производителя по-изгодна цена, а също така да се обедини и центъра за подготовка на пилоти и сервизна поддръжка на летателните апарати.
Новите високотехнологични оръжия, предназначени за борба с тероризма, са конструирани така, че да ги обезвреждат, без да ги убиват. Това се разбра по време на научна конференция в рамките на военната изложба Хемус. Целта е терористите да бъдат хващани живи, обезвреждани и евентуално превъзпитавани, обясниха участниците в конференцията.

Част от новите технологии са изработените от българския Институт по металознание мини, които само зашеметяват, без да убиват. Според неофициална информация, за тях вече има купувач. Мините всеки момент ще бъдат внедрени в производството. Същият институт е разработил и неоткриваеми с технически средства мини със стелт покритие. За борба с тероризма е предназначена и новата гама ръчни гранати със светлинно, звуково, кинетично и сълзотворно действие.
Нашите военни предприятия, които са сертифицирани по международните стандарти, ще намерят ниша в различни направления, както го правят и сега. Това заяви президентът Георги Първанов, преди да открие Международната изложба на отбранителна техника „Хемус 2008” вчера в Пловдив. В нейното осмо издание участват 103 фирми от 20 държави, които ще покажат новите си продукти и услуги до 31 май в Международния панаир - Пловдив. Сред гостите бяха министърът на отбраната Николай Цонев, началникът на ГЩ на армията ген. Златан Стойков.

„Изложбата е от изключително значение, защото запознава с потенциала на българската отбранителна индустрия“, заяви още държавният глава.

Според Явор Куюмджиев, заместник-министър на икономиката и енергетиката, българската отбранителна индустрия връща позициите си на международния пазар. По негови данни през миналата година фирмите от бранша са изнесли продукция на стойност 180 млн. евро. „Само за първите 4 месеца на тази година са издадени разрешителни за износ на стойност 100-120 милиона евро“, допълни още Куюмджиев. Той каза, че българските фирми се връщат на традиционните си пазари в Северна Африка, Европа и САЩ.

Страната ни предизвика интерес сред партньорите от НАТО с няколко иновативни разработки. Сред тях е нова парализираща мина. „Тя е предназначена за охрана на обекти и има няколко варианта. Единият е светлинно шоков, който служи само за сплашване. Другите са с гумени прожектили, които поразяват врага. Най – голям интерес има към варианта с нервно-паралитичен или сълзотворен газ“, заяви пред „Класа“ експерт от фирмата производител. Според него количеството газ е толкова, че само да неутрализира противника, без да го увреди. Експерти твърдят, че тази разработка може да промени напълно стандартите в производството на мини.

Интересен проект е и заглушителят за дистанционно активирани взривни устройства „Комета“. „В момента той е приет на въоръжение от Министерство на отбраната (МО) и е предложен на МВР. Системата се ползва от конвоите ни в Ирак и Афганистан“, заяви пред „Класа“ изпълнителният директор на фирмата производител Красимир Пингелов.

Източници в американските разузнавателни и спецслужби съобщават, че в следващите 24 часа членове на терористичната мрежа “Ал Кайда” планират да поместят в ислямистките сайтове в Интернет нов пропаганден видеоклип, призоваващ всички “бойци на джихада” да използват оръжия за масово унищожаване – биологическо, химическо или ядрено, в атаките си срещу Запада, съобщава американската телевизия ABC News.

“Получихме достоверни сведения, че “Ал Кайда” ще разпространи ново послание с призив за използването на оръжия за масово унищожаване срещу мирното население. Въпреки че подобни изявления са се появявали и преди, ФБР и Департаментът за държавна сигурност нямат конкретни сведения за нарастване на непосредствената заплаха за САЩ. ФБР и разузнаването гледат на съобщението като източник на информация за допълнително разследване”, уточнява прессекретарят на ФБР Ричард Колко, който посочва, че новата заплаха е била включена в редовните бюлетини до 18 000 полицейски участъци в страната, като повод за повишено внимание, допълва Reuters.

Изпълнителният директор на Специализираната група за мониторинг на терористичните съобщения в Интернет IntelCenter, Бен Вензке, уточнява, че очакваното видео под името “Ядреният джихад, Абсолютният терор” (Nuclear Jihad, The Ultimate Terror) всъщност е стара компилация от няколко предишни изявления на Осама Бин Ладен, подготвена от самите привърженици на “Ал Кайда”, а не от официалното ръководство на терористичната мрежа. Според Вензке, подобни религиозни фундаменталисти, може би дори не са имали контакти с действащи терористи. Според групата IntelCenter, информация за друг, нов запис с призив за използването на оръжия за масово унищожаване, засега не се е появила онлайн.

През последните няколко месеца от началото на годината, в Интернет бяха поместени 4 нови записа на Осама Бин Ладен, чиято увеличаваща се честота вероятно цели да покаже на западните специални и разузнавателни служби, че ръководството на “Ал Кайда” следи внимателно световните събития, реагира бързо на случващото се и комуникира често и с лекота със своите членове и последователи навсякъде по света.

Въпреки адекватната реакция на американските власти, според самият директор на ФБР Робърт Милър, “има разлика между възможността за публикуване на терористични послания в Интернет и реалните комуникационни възможности на “Ал Кайда” за поддържането на вътрешна връзка”. “Както всички знаем, достъпът до Интернет вече е толкова свободен, че почти всеки може да помести онлайн каквото си иска”, посочва Милър.

В заключение, в изявлението на ФБР във връзка със заплахата, службата посочва, че не разполага с доказателства към момента “Ал Кайда” да разполага с оръжия за масово унищожаване, въпреки открития им стремеж към това, който безусловно буди опасения.

Фактът си е факт – лишените от свобода зад решетките на Врачанския затвор майсторят огнестрелно оръжие. Което обаче става напълно легално и е част от тяхното обучение като майстори-занаятчии по приложни и декоративни изкуства. Цяла дузина черешови топчета от различен калибър може да се видят на оригиналната изложба, подредена във фоайето на библиотека „Хр. Ботев” във Враца. Пушкалата са част от общо 40-те модела на красиви и полезни вещи за бита, които се изработват от възпитаниците на затворническото училище „Мито Орозов”. Лишените от свобода показват трудолюбие и талант и се надяват, че клиентите от гражданството, търговци и бизнесмени ще харесат тяхната продукция и ще си поръчат съответни количества. Което ще зарадва превъзпитаваните затворници и техните педагози, защото е част от програмата за социализация на хората зад решетките.

България си връща традиционните оръжейни пазари в Северна Африка, в Европа, а през последните години и в САЩ. Започват да се разработват иракският, египетският и азербейджанският пазар, това съобщи заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев преди старта на международната изложба за отбранителна техника „Хемус 2008” в пловдивския панаир.

За пръв път се преговаря и за директни доставки на оръжие на арабския пазар, досега сме изнасяли през американски фирмиq заяви още Куюмджиев.

През последните години България се връща към нивата на износ на специална оръжейна продукция, която сме имали преди 20 години, уточни зам.-министърът.

През 2007 година страната ни е изнесла оръжейна продукция за 180 млн. евро, а от началото на тази година до сега, са издадени разрешителни за износ за 120 млн. евро, което означава, че до края на годината ще бъдат надскочени миналогодишните показатели. За сравнение по времето на социализма износът на военна продукция от България е възлизал на 200-300 млн. долара. Изключение е бил периодът в началото на 80-те години, когато за 1 година сме изнесли продукция за 1 млрд. долара. Българската военна промишленост годишно произвежда продукция за 450 млн. лв. Едва 1,5 процента от това производство влиза в българската армия.

В специализираното изложение за военни технологии “Хемус 2008” участват 103 фирми от 20 държави. Със своя продукция се представят 55 български и 48 чуждестранни производители на оръжие и военна техника.

Високо равнище на пацифизма сред гражданите на Русия сочи допитване на руския фонд Обществено мнение, проведено в 100 селища от федерацията, пише московският в. Время новостей, цитиран от БТА. Почти три четвърти от запитаните - 74 на сто, се обявяват категорично против свободното носене и продажба на бойни огнестрелни оръжия, пояснява изданието.

Само 14 на сто от хората в Русия смятат, че ако оръжието се легализира, това ще подобри криминалната обстановка в страната, ще осигури на гражданите повече сигурност и повече възможности да защитят семейството си. В крайна сметка злоумишленикът би се замислил дали си струва да нападне минувач, за да му вземе портмонето, ако рискува да получи куршум, цитира вестникът заинтересован потребител на Интернет. Дванайсет на сто от анкетираните нямат мнение, добавя Время новостей.

Участниците в допитването посочили множество добре известни, но спорни причини да не желаят легализиране на оръжието в Русия. На първо място са опасенията да не нарасне броят на убийствата (15 на сто от запитаните). Според статистиката обаче убийствата в Русия днес са много повече, отколкото в страните, които разрешават да се носи оръжие, пише изданието.

Хората в Русия обаче упорито се страхуват, че легализацията на оръжието ще предизвика ново насилие и безредици, а всекидневният живот ще стане много по-опасен.

Мнозина смятат, че руското население още не е готово за такъв атрибут на личната свобода като пищов на кръста, тъй като жителите на страната са хора непредсказуеми и агресивни по характер, много пият, употребяват наркотици и нямат традиции да боравят с оръжие, обобщава данни от анкетата Время новостей.
Макар да не са склонни да държат барута сух, хората в Русия знаят къде да го открият и как да го използват, отбелязва изданието. Според допитването, 69 от мъжете в Русия и 12 на сто от жените знаят да стрелят. 49 процента смятат, че в техния град или село човек може да си намери оръжие независимо от забраните, а според 28 на сто това става сравнително лесно.

Една четвърт от запитаните са заявили, че ако животът им бъде заплашен, ще могат бързо да се сдобият с оръжие. Наистина, бързо означава според тях месец или два. Надали обаче винаги ще разполагат с тъй продължително време, за да обмислят дали да стрелят в отговор, забелязва Время новостей.

За първи път шведската компания СААБ - световен лидер в областта на отбраната, авиацията и космическите технологии, ще участва със собствен щанд (P3) в международната изложба за отбранителна техника „ХЕМУС 2008", която ще се проведе от 28 до 31 май в Пловдив.

По време на тазгодишното издание на изложението ще бъдат представени, някои от продуктите на СААБ, включително изтребителят „Грипен", както и продуктите на компанията „СААБ Майкроуейв системс" (Saab Microwave Systems) - радарите Sea Giraffe AMB и Giraffe AMB, система за локализиране на оръжия Arthur и системата за въздушно наблюдение, предупреждение и командване Erieye.

Екипът на СААБ ще бъде представен на форума от директора "Маркетинг и продажби" в "Грипен Интернешънъл" Боб Кемп, вицепрезидента на СААБ Ларс Кампнер и директора на СААБ-България Даниел Боестад.

„Грипен" е първият от новото поколение многоцелеви изтребители, който е на въоръжение. Оборудван с най-модерна технология, той е в състояние да изпълнява широк набор от операционни мисии „въздух-въздух" и „въздух-земя" като използва най-съвременни оръжия. „Грипен" е предназначен да отговаря на предизвикателствата, свързани с настоящи и бъдещи заплахи като в същото време е в съответствие с най-стриктните изисквания, отнасящи се до сигурността на полета, надеждността, тренировъчната ефективност и ниските оперативни разходи

Erieye е система за въздушно наблюдение, предупреждение и командване за пълен контрол на въздушната и морска обстановка. Тя позволява взаимодействие със съюзни и национални системи чрез канали за обмен на данни и за криптиран пренос на глас, контрол на изтребителната авиация, мониторинг и контрол на операции по дозареждане във въздуха, както и управление на въздушния трафик и охрана на въздушното пространство (Air Policing).

Sea Giraffe AMB е многофункционален военноморски 3D радар за пълна тактическа ситуационна информираност. В него е въплътен дългия опит на СААБ в експлоатацията на над 500 радара GIRAFFE в повече от 30 държави в целия свят.

Giraffe AMB е многофункционална радарна система за наблюдение, подходяща както за бойни, така и за мироопазващи операции. GIRAFFE AМВ използва една антена, която осигурява мониторинг на 360° на сферична въздушна зона, като едновременно с това локализира и предупреждава за летящи ракети и мини.

Arthur е радарна система за локализиране на оръжия. Тя позволява бързо откриване и противодействие на всички възможни артилерийски заплахи днес, което е основна цел на защитата на цивилното население и на военните части.

Всеки, който е гледал поне един уестърн в живота си, знае, че в САЩ навремето оръжието е решавало кой е правият в спора. Странно е обаче, че и днес точно оръжието определя живота на модерната страна и дори е решаващо за това кой да я управлява.

За изключителното влияние на Националната оръжейна асоциация NRA върху президентските избори разказва кореспондентът на сп. "Шпигел" Грегор Шмиц.

Много от политолозите и политическите стратези постоянно отчитат въздействието върху политиката на най-голямата и влиятелната лобистка организация - Националната оръжейна асоциация NRA, в която членуват четири милиона души. Нейната сила се прояви и на изборите през 2000 г.

Тогава Ал Гор загуби срещу Джорж Буш, защото той се застъпи да се ограничат оръжията. Това му донесе крах в щатите Западна Вирджиния и Охайо, където подобни мисли са ерес.

Националната оръжейна асоциация NRA е основана през 1871 г., малко след Гражданската война в щатите, с цел офицери да подобрят лошите стрелкови умения на войниците. Оттогава NRA се е развила до най-авторитетния и определящ фактор за правото да се притежава оръжие, гарантирано във втория допълнен член от американската конституция.

Оказва се, че точно това право се приема и до днес в САЩ като равнозначно с гражданската свобода и част от изконните американски ценности. И затова исканията за ограниченията върху оръжието могат да провалят всеки кандидат за президент.

"В крайна сметка всичко е въпрос на свобода. Демократите няма да ви помогнат, ако бъдете нападнати", коментира висшият шеф от оръжейната асоциация Уейн Лапиер. Всяка година организацията провежда панаир на оръжието, на който на семинари се чуват мислите на оръжейното лоби за политиката. На тазгодишния в Луисвил до Лапиер е инсталиран екран, на който се появяват образите на враговете на "свободата" - Тед Кенеди, Хилари Клинтън, Барак Обама.

Колко е влиятелна организацията говори и това, че за седем месеца е привлякла 100 000 нови членове. Затова и политиците внимават как се отнасят с нея. Малко преди изборите през 2000 г. 750 000 протестираха във Вашингтон срещу прекалено либералните закони за оръжието. Но след неуспеха на Ал Гор дори демократите се отдръпнаха от тази тема

А в сегашната кампания гледат да я заобикалят.

Кандидатът за номинация на партията Барак Обама направи гаф в тази област, която добре дойде на републиканците. Забележката му, че бели избиратели обичат оръжието, защото са озлобени, веднага бе подета като рефрен от тях. Бившият съветник на Буш Карл Роув заяви на митинг: "Това не сте го знаели, че отивате на лов само от неудовлетвореност. Аз обаче съм огорчен и отивам на избори". Друг вече бивш кандидат за номинация на републиканците Майк Хъкъби също се присмя на Обама. По време на речта му се чува трясък от падащ предмет. Хъкъби реагира с: "Това беше Обама. Някой е насочил срещу него оръжието си и той се хвърли от страх на земята".

Страхът от влиянието на Националната оръжейна асоциация накара и кандидатът на републиканците Джон Маккейн да промени много от позициите си. Сенаторът от Аризона протестираше преди срещу неконтролираната продажба на оръжие по панаири и срещу голямото влияние на парите на лобистите от асоциацията. Но се сети, че иска да става президент, и смекчи позициите си. Сега той просто настоява за разумни проверка при закупуването на оръжие, "за да не могат децата да се убиват по улиците на Чикаго". Той започна да използва темата, за да атакува постоянно демократите. "Ако Клинтън или Обама бъдат избрани, правата за носене на оръжие, ще са в опасност, приятели мои", каза той на един от митингите и иронизира, че Обама дори не знае дори с какво оръжие се ходи на лов.

Истината е, че за оръжейното лоби дори Маккейн е твърде либерален

"Той обаче е най-малкото зло. При демократите трябва да треперим всеки миг, че ще отнемат оръжието ни", казва висш лидер от асоциацията.

Обама няма никакъв шанс да бъде подкрепен някога от оръжейното лоби. Някои политолози се питат дали тогава той има шанс да стане президент, защото Националната оръжейна асоциация отразява един широко разпространен манталитет. Според статистиката около 40 на сто от всички американски домакинства разполагат с оръжие. 30 000 годишно са жертви на стрелби. Забраната за носене на особено големи калибри оръжия изтече, но не бе удължена от Конгреса, а върховният съд може това лято да вдигне забраната за столицата Вашингтон.

Кореспондентът на сп. "Шпигел" цитира и един от посетителите на изложението на организацията в Луисвил, който от двадесет години ходи всеки ден на работа с оръжие, защото така се чувства сигурен. "Ако всеки ученик или студент можеше да носи оръжие, не биха се случвали тия масови убийства в училищата, защото лудите щяха да бъдат спрени на място".

Салон за автомобили в американския щат Мисури предлага безплатен пистолет за всяка закупена кола. От Макс Мотърс съобщиха, че от началото на промоцията, продажбите са нараснали с 400%, съобщава Би. Би. Си.
Клиентите могат да избират между ръчен пистолет или карта за бензин на стойност $250, но почти всички неизменно избират оръжието. "Невероятно хубаво е, че живеем в свободна страна, където можеш да притежаваш оръжие, ако пожелаеш", каза Марк Мюлер, собственик на автокъщата.
Само за изминалите три дни са продадени повече от 30 автомобила – успех, който собствениците отдават на находчивата си маркетингова стратегия. "С изключение на едно момче от Канада и един възрастен господин, всички предпочетоха пистолета пред безплатната карта за бензин".
Мюлер препоръчва пистолета Kel-Tec .380, който той описва като "практично малко оръжие, което може да поберете в джоба си". Той допълни, че промоцията е вдъхновена от скорошно изявление на вероятния кандидат за президент на Демократическата партия Барак Обама.
"Направихме го заради Обама," казва Мюлер "Той призова американците да имат състрадание към всичките тези хора от Средния запад, които осмислят живота си единствено с оръжията и Библиите си. Намирам думите на Обама за доста обидни. Ние наистина ходим на църква в неделя и всички носим оръжие".

Само ще отбележа, че в различните щати в Америка законите за оръжието са различни. Нивото на престъпност също.
А изобретателността на търговците да привличат по законен начин клиенти във всички щати е на почит.

Франция официално обяви незабавното изтегляне от оперативно действие на повече от 90% от своите запаси от касетъчни оръжия.
Международна конференция в Дъблин, която се провежда в момента иска да забрани този вид оръжия. В нея участват представители на 109 държави, целта на които е до края на май да подпишат споразумение по договор забраняващ използването на касетъчните бомби. В съвместно комюнике министрите на външните работи на Франция Бернар Кушнер и на отбраната Ерве Морен заявиха, че дори без да се знае окончателният текст на споразумението, Франция е решила да изтегли незабавно своите ракети M26. "Това е важен жест, който свидетелства за отговорното отношение на нашите армии. Това оръжие съставлява повече от 90% от нашите запаси от касетъчни оръжия", уточнява комюникето.

...И Ботев, и Левски са убивали хора, но не за да забогатеят бързо. Яне Сандански също е убивал, Гоце Делчев също. Те дори са предвождали организирани групи от хора, които са нарушавали законите на тогавашната държава и са използвали насилието като инструмент. На всички тях сме кръстили и улици, и дори градове. Все пак те не са убивали, за да забогатеят бързо и нечестно, а са служели на благородни цели. Нека не правим герои от хора, които натрупаха богатство от това, че помогнаха на десетки хиляди деца да станат наркомани. И да не забравяме, че револверът на Левски никога няма да бъде в един музей с пистолета на Карамански.
Честността и почтеността трябва да станат "модерни"; обществото трябва да го наложи. Иначе обществото ни ще се размие, ще живеем все по-зле, а накрая - може и така да стане - в чужда държава...

Като че ли нямаше нещо, с което Националният военноисторически музей да изненада посетителите си, особено когато става дума за Освободителната война от 1877-1878 г. Последната изложба "Воини на свободата", която отвори врати вчера, опровергава това. Защото освен непоказвани в нея досега наши експонати за първи път в България гостува Военният музей на Сърбия и Музей за история на Москва. За първи път в София могат да се видят сабята на младия тогава сръбски княз Петър Караджорджевич, който през 1903 г. става крал, гуслата на друг балкански съюзник - черногорския владетел Никола Петрович, и богато украсена със седеф и сребро кремъклийка "джефердар". И, разбира се, униформата на сръбски войник с традиционната "шаека" на главата и пушка "Крънка" сръбско производство. Представено е и лично оръжие на сръбските участници във войната - от старинните пищови на доброволците до револвери "Колт", "Галант" и "Смит&Уесън" на офицерите.
Оказва се, че ако в отрядите на Гарибалди е имало българи, сражаващи се за свободата и обединението на Италия, то италианците си връщат дълга. Цял батальон ветерани гарибалдийци от Ливорно участва в Освободителната война в състава на сръбската армия, за което свидетелства и знамето им, съхранявано сега в Белград.
Сред експонатите от Държавния исторически музей на Русия се открояват два мундира на император Александър II, ордените на генералите Скобелев и Гурко. Особено уникална е верижка с 16 миниатюри на руски отличия, принадлежала на министъра на войната Дмитрий Милютин.
Зад витрините са и лични вещи на княз Александър I Батенберг, който се сражава при Плевен като поручик от Осми Вознесенски улански полк - револвер, сребърна табакера, подарък от руския император Александър II, далекоглед, самовар.
Сред разноцветните шинели и униформи на войниците се откроява и експонат, какъвто притежават малко военни музеи в света - бялата униформена рокля на медицинските сестри от тази епоха. Сведущи по модата дами твърдят, че кройката е достойна за ревю на Версаче. А за да бъде внушението пълно, пред дрехите на медсестрата е изложен комплект хирургически инструменти, принадлежали на лекаря от Опълчението д-р Димитър Молов.
Специално за откриването на изложбата Националният военноисторически музей получи изключително ценно дарение - крепостно оръдие, произведено през 1799 г. Щедрият дарител е Ивайло Танчев, председател на софийския клуб на Национално дружество "Традиция", който е откупил оръдието и го е реставрирал.
Изложбата ще бъде открита за посетители до средата на юли, след което, по установената вече практика на българските музеи, ще гостува в лятната ни столица Варна.

Имам и други забележки, но сега само ще уточня, че галантният револвер посочен по-горе всъщност е Galand (по-прецизните го произнасят Галан). Оръжейникът Шарл Франсоа Галан е работил в Лиеж и Париж и през 1872 г. запатентова ударно-спусков механизъм с двойно действие, който по-късно се използва, освен в "Уебли" в Англия и "Колт" в САЩ, така и широко по целия свят. Именно Галан е изобретил и револвера "Велодог", копиран по света повече от който и да е друг модел.

Напоследък се наблюдава повишен интерес от българските ловци към ловните карабини. Като консултант в ловно-рибарски магазин често ми се налага да отговарям на едни и същи въпроси, свързани с тях, и затова ще се опитам да запозная читателите с отговорите на по-голяма част от тях.

Марлин 336 CS
Системите, на базата на които се изработват ловните карабини, са няколко: със затвор към спусковата скоба - т. нар. "Lever Action", с болтов затвор, полуавтоматични, тип помпа, чупещи се, по подобие на ловните гладкоцевни пушки.
Карабините, които се зареждат с помощта на лост, прикрепен към спусковата скоба (с-ма Lever Action), са рядко срещани на българския пазар. Повечето от нас са ги виждали в уестърните, в които те непременно се използват. Българският ловец притежава обикновено карабина "Марлин 336" кал. 30-30. Оръжието е много компактно и маневрено и при определени навици на стрелеца отстъпва по скорострелност само на самозарядните карабини. Това се отнася за всички карабини "Lever Action". Дължината на "Марлин" е 98 см, на цевта 51 см, магазинът побира 6 патрона, а теглото на оръжието е 3,2 кг. Причината този тип карабини да не бъдат разпространени в България е тази, че се произвеждат отвъд океана и вносът им е доста проблематичен, а и обикновено се изработват в калибри, популярни на американския пазар.

Щаер Манлихер Скаут
Най-разпространени не само у нас, а и по света са карабините с така наречения болтов затвор. Почти всичките използват в чист или преработен вариант система "Маузер" от 1898 г. При нея със завъртането на затвора около оста му и при движението му назад се изважда празната гилза (или неизстреляният патрон), а при обратното движение се вкарва нов патрон в цевта, взвежда се ударникът и се заключва затворът. Някои фирми произвеждат карабини с болтов затвор, който се движи само напред и назад, без да се завърта около оста си. Такива са "Браунинг Ацера", "Маузер М96", "Хайм СР 30", "Блазер Р 93". Но най-разпространени си остават карабините, произведени по класическата схема. Най-достъпни са карабините на "Збройовка-Бърно" - моделът М 98. Оръжието е произведено по класическата схема на "Маузер М 98" в калибър 7 х 64; .270 Win.; 30-06; 7 Rem.mag.; 300 Win.mag. Магазинът побира 3 или 4 патрона в зависимост от калибъра, дължината на цевта е 605 мм, а теглото на оръжието 3,3 кг. Произвеждат се в два варианта: стандарт и лукс.

Беркут - 2M1
За по-заможните български ловци интерес представлява производството на фирмата "Щаер - Манлихер". Австрийците произвеждат оръжие отпреди повече от 100 години, така че високото качество на оръжията им не може да изненада никой. Карабините "Щаер" се произвеждат в почти всички извести европейски и американски калибри, като се започне от 223 Rem. до 9,3ґ62 и 8ґ68. Карабините са с дължина на цевите от 51 и 60 см за обикновените калибри и 65 см за вариант "Магнум". Най-интересният модел на фирмата е "Щаер Манлихер Скаут". Оръжието се произвежда с изцяло синтетични приклад и ложа, обикновено в сив или черен цвят. В приклада е поместен резервният пълнител. Предната част на полуложата е изработена от две части, които могат да се отварят напред и по този начин служат за двунога, като така се постига по-добра опора за оръжието и оттам се подобрява точността му. Произвежда се в два калибъра - 223 Rem. и 308 Win. Общата дължина на карабината е само 98 см, а на цевта - 48, 5 см. Отгоре са монтирани мерник и мушка, които се прибират в специални легла, когато не се използват, както и специална база за монтиране на оптически мерник.
Самозарядни карабини "Бар II" и "Бар II Лайт" на "Браунинг"
Друг интересен модел е "Про Хънтър" на същата фирма. Това е оръжие за професионален лов със специално оформени приклад и ложа от устойчива на удари и лоши атмосферни условия пластмаса. Оръжието се произвежда във всички стандартни за фирмата калибри и дължини на цевите 51 или 65 см.
Повечето фирми предлагат различни видове ложи за своята продукция. Обикновено това са стандартни - дървени и синтетични, а по поръчка - и с луксозна дървесина. Спорен е въпросът, кой вид е за предпочитане. Оръжие с дървен приклад и ложа е по-красиво, но пък синтетичният е по-практичен.
Някои фирми, като "Блазер" и "Зауер" например, предлагат и сменяеми цеви за своите модели. По този начин ловецът свиква с едно и също оръжие, сменяйки цевите има и различни калибри, а излиза и по-евтино, отколкото за всеки калибър да се купува съответно отделна карабина.

Друг вид карабини, които се намират на българския пазар, са самозарядните. Те работят на принципа на свободния затвор и газоотводен принцип.
Със свободен затвор работят единствено карабините кал. 22 с периферно възпламеняване. Всеки друг калибър е твърде мощен за оръжие, работещо по този начин. Най-популярните са "ZКМ 611", "CZ 511" и "Марлин". От тези модели безспорно най-интересен е "ZKM 611". Карабината се произвежда в калибър 22 магнум. Цевта е дълга 52 см, общата дължина на оръжието е 97 см, а теглото - 2,8 кг. Пълнителите са съответно за 6 и 9 патрона. Интересна особеност на карабината е, че с помощта на един болт тя се разглобява на две почти еднакви части, което я прави удобна за транспортиране.
От карабините, които работят на принципа на отвеждане на барутните газове, на българския пазар могат да се намерят моделите на "Браунинг", както и руските "Беркут" и "Тигър". Самозарядните карабини "Браунинг" са може би най-добрите в своя клас. Все пак именно тази фирма е измислила този вид оръжие. Предлагат се в два основни варианта: "БАР II" и "Бар II Лайт". Разликата в двата варианта е в теглото на оръжието. "БАР II" тежи около 3,5 кг, а "БАР II Лайт" - около 3,1 кг. Калибрите са 270 Win.; 308 Win.; 30-06; 7 Rem. mag.; 300 Win. mag. Предлага се и калибър 338 Win. mag., но само за по-тежките версии заради по-силния откат. Прикладите и полуложите могат да бъдат дървени (стандартно или луксозно изпълнение) или синтетични (моделът "Сталкер"). Синтетичният вариант е от специална материя, която не позволява ръцете да се пързалят, а на пипане е като гладко кадифе. Главите на карабините могат да бъдат черни, черни със сребърни вложки или бели с гравюра. За препоръчване е магнум моделите да бъдат оборудвани с БОСС система (балистично оптимизиране на стрелковата система), която намалява чувствително отката, но повишава сериозно звука при изстрела, а и вдига цената на оръжието с около 300-350 евро.
Другите самозарядни карабини, които могат да се намерят на българския пазар, са руските "Тигър" и "Беркут". За карабините "Тигър" е писано много и за тях съвсем спокойно може да се подготви отделна статия, но за карабината "Беркут" много малко се знае. Оръжието е произведено от ЦКИБ - СОО (Централно конструкторско-изследователско бюро за спортно и ловно оръжие). Фирмата произвежда оръжие само в дребни серии и по поръчка на организации, което предопределя и високото качество на продукцията. Много руски ловци и до ден днешен не познават продукцията на тази фирма. Карабината е в калибър 7,62ґ54. Аз имах удоволствието да я държа в ръцете си и ми направи много добро впечатление с изключителната си компактност и високо качество.

Това в общи линии са моделите карабини, които се срещат най-често по рафтовете на оръжейните магазини. Много от ловците робуват на заблудата, че от две карабини с еднакъв калибър по-мощна е тази с болтов затвор пред самозарядната. Според тях причината е, че част от барутните газове се похабяват за презареждане. Истината е, че процесът на презареждане започва след като куршумът е напуснал цевта и това важи за всички оръжия, които работят на този принцип, и по този въпрос може да се намери информация във всеки учебник по балистика.
Карабините тип "помпа", както и чупещите се, се срещат толкова рядко, че са по-скоро екзотика за българския лов, която не е предмет на тази статия

Крайните квартали на Велико Търново бяха огласяни от изстрели. Причината – старата столица беше домакин на републиканския шампионат по динамична стрелба. Стрелци от 10 клуба от цялата страна се бориха за призовите места на единствения у нас военен полигон пригоден за интересния спорт. Стрелба с ловна пушка, пистолет и калашник бяха сред най-атрактивните етапи на динамичната стрелба. Освен прецизност, участниците трябваше да покажат и изключителна бързина.
Цял ден състезателите се целиха в хартиени мишени, подвижни махала и гумени чинийки. Скрита в 3-метровите окопи се целеше и единствената дама на импровизирания фронт. Тя обаче показа завидни качества и дори надмина мъжете. Освен това твърди, че подобна надпревара истински я забавлява. „Ловец съм от 6 години и в момента няма по какво да стрелям и реших да участвам в този турнир. За първи път участвам, за мен е чест и удоволствие. Истински се забавлявам”, казва Мирослава Герганова.
Мястото на сраженията беше военният полигон край Велико Търново. Той разполага с най-голямата база за динамична стрелба в страната. Така участниците влязоха в реална бойна ситуация под открито небе. Според организаторите в България няма другаде изграден терен такъв, който да поеме състезание от този тип – толкова обемно, с толкова много различни и подредени стрелкови ситуации. Динамичната стрелба е изключително атрактивен, но все още не толкова популярен спорт у нас. Амбициите на организаторите са скоро във Велико Търново да се провеждат най-големите състезания от международен и световен мащаб.

В света, който тръпне в очакване на задаващата се икономическа рецесия, единствената индустрия, на която изобщо не є пука от нея, е военната. Защото попътен вятър сега духа само в нейните платна, при това той е доста по-силен от времето на студената война. И съответно планетата е много по-натъпкана с оръжия, отколкото бе преди по-малко от 20 години. Според последната неофициална информация на специализираните служби на ООН на Земята вече се харчат годишно за отбрана над 1200 милиарда долара. Една четвърт от тази цифра, или 300 милиарда долара, отиват за закупуването на нови танкове, на нови свръхмодерни самолети, на всевъзможни технологични дяволии, които
убиват по-добре и по-масово
При това производството им процъфтява не само в САЩ, но и в Европа, и в Азия, и в Латинска Америка.
"А когато рухна Съветският съюз, надпреварата във въоръжаването спря и научните изследвания за производството на ново поколение оръжия бяха изоставени", обясни пред в. "Кориере дела сера" командвалият неотдавна мисията KФОР в Косово генерал Фабио Мини. За популярния военачалник развихрилите се отново със страхотна сила производство и търговия на оръжия са следствие от избора на САЩ и НАТО да отговорят на международния тероризъм с няколко истински войни.
За генерал Мини това е голяма грешка, тъй като тероризмът е можело да бъде победен по-бързо и ефикасно с инструментариума на разузнаването, без да се стига до скъпоструващата надпревара във въоръжаването, която се появява съвсем закономерно след пренебрегването на далеч
по-евтините шпионски операции
и веднага определя като свой приоритет използването на научно-техническите постижения.
Съвсем в унисон с тази тенденция е например сключеният през февруари договор между ВВС на САЩ и концерна Boeing за инсталирането върху американските изтребители на устройство за лазерен лъч, който е в състояние да унищожи за секунди противников самолет. Според италианския генерал на лазера залага и презокеанският оръжеен гигант Northorp Grumman, чиито шефове смятат, че всесилният лъч ще замени съвсем скоро тактическите ракети. Представители на конкурентната компания Raytheon Missile Systems пък вече говорят за смъртоносни микровълнови оръжия, за унищожителни електромагнитни залпове, за "пушки" с куршуми от високочестотна енергия, превръщащи целта в изпарения, и за други чудесии. Тоест все неща, които звучат малко познато по простата причина, че сега военната индустрия се "вдъхновява" от постиженията на цивилната наука, а не обратното, както бе в недалечното минало.
В оценките си за оръжейните разходи по света медиите в големите столици на Западна Европа са единодушни, че
най-големият "прахосник" са САЩ
По простата причина, че сега Вашингтон отделя за отбрана 4,7 на сто от брутния си вътрешен продукт, или колосалната сума от 528,7 млрд. долара.
Що се отнася до страните от Европейския съюз, то този процент в тях е средно 1,8, като "първенец" е Великобритания с 2,4 на сто (59 млрд. долара), следвана от Франция - 2 на сто (53,1 млрд.), и Италия - едно на сто (29,9 млрд.).
През 2006 година Съединените щати са похарчили за нови оръжия 141 млрд. евро, докато членуващите тогава в ЕС 25 страни, взети заедно - едва 39 млрд. За да се добие представа за разходите на САЩ за отбрана, е достатъчно да се припомни фактът, че Вашингтон "издържа" цели 12 самолетоносача. Всеки от тях е като градче с пет хиляди жители, а последният "Рейгън" е дълъг колкото три футболни игрища. Тези острови от метал обикновено плават в компанията на десетки бойни кораби за поддръжка, като така оформената бойна група е в състояние да предприеме унищожителни атаки в която и да е точка на света. Разбира се, това "удоволствие" струва страшно много пари, но те ще продължават да се харчат и нещата няма да се променят дори когато през следващия януари Джордж Буш напусне политическата сцена на САЩ. Отсега е ясно, че ако в Белия дом се настани републиканецът Джон Маккейн, към въоръжените сили ще продължат да текат реки от долари. Но същата "участ" очаква военните и ако президент стане демократ - Хилъри Клинтън вече обеща "експанзия и модернизация на военния сектор", а Барак Обама е убеден, че личният състав на сухопътните войски трябва да бъде увеличен с 65 хиляди човека, а този на морската пехота - с 27 хиляди души. Така че и при когото и да е от двамата разходите за отбрана ще растат стабилно.
Както между впрочем става и в Русия, където по личното настояване на Владимир Путин тази година отбранителната индустрия би трябвало да погълне някъде към 40 млрд. долара. Но тъй като Москва храни амбиции да си върне съвсем скоро позагубената роля на основен играч на международното поле, тя е изготвила мащабен и скъпоструващ план за постигането на тази цел. Той трябва да бъде изпълнен до 2020 г. и включва приемането на въоръжение на
нови невидими бойни самолети
от типа Stealth, на нови поколения унищожителни ракети, подводници и конвенционални въоръжения.
Черешката върху отбранителната торта на Русия би трябвало обаче да станат разработваните усилено във военните институти т. нар. термобарични оръжия. Според специалистите те представляват убийствена смес от експлозиви и горивни материали, получена след обработка на изходния материал на ниво атоми.
В сектора на високите технологии отдавна се е хвърлил и Китай, който оповести в началото на март, че тази година военните му разходи ще надхвърлят 58 млрд. Долара, или със 17 на сто повече от 2007 г. Все пак по всеобщата оценка на военните специалисти Русия и Китай не са в състояние да се съревновават със САЩ. Що се отнася до нововъведенията в отбранителната сфера, то според сметките двата колоса са изостанали поне с 20 години и в обозримото бъдеще могат да играят само регионална роля. Косвено доказателство за това изоставане е отказът на Индия да използва повече съветски и руски оръжия и пренасочването є към американския пазар. Очакванията са, че през следващите 5 години тя ще похарчи там за нова военна техника 55 млрд. долара, включително за 126 свръхмодерни бойни самолета.
При така натъпканата с пушки и барут Земя съвсем закономерен е въпросът какво ще стане, ако някой запали фитила на големия конфликт? Ами нищо чудно планетата да се подпали и да изгори като звезда. Има обаче надежда това да не се случи, стига военното съперничество между държавите да се изнесе в космоса. На миналия 21 февруари САЩ съвсем мирно свалиха свой разузнавателен спътник, който им се бе изплъзнал от контрол. Да, ама
Китай и Русия протестираха
защото според тях американците просто били проверили дали антиспътниковите им оръжия са надеждни. Операцията се оказа успешна, а военните спецове обясниха, че при евентуална световна война победата ще бъде за този, който успее да унищожи пръв спътниците на противника. Защото, останал без "очи" и "уши", той ще може единствено да се предаде.

Саудитска Арабия скоро ще получи голяма пратка съвременни руски оръжия, пише британският вестник "Дейли Таймс", цитиран от БГНЕС.
"Слуховете за пробивно споразумение със Саудитска Арабия, традиционен купувач на американската военна техника, започнаха да кръжат, след като през ноември миналата година Владимир Путин се срещна с принца-наследник на саудитския трон Султан ибн Абдала Азис ал Сауд. Русия и Саудитска Арабия обаче предпочетоха да не разкриват подробности за преговорите, които продължиха около 6 месеца", пише вестникът.
Според негови данни "саудитското правителство тогава се заинтересува от покупката на широк спектър руско отбранително оръжие - от авиация и бронирани машини до ракетни комплекси". "В съответствие с подробностите на сделката половината от договора е за закупуване на 100 хеликоптера, основно "Ми-17" и "Ми-35". Половин милиард долара са заделени за закупуването на 150 танка "Т-90С". В договора са включени и 20 системи за противовъздушна отбрана със среден обсег "Бук-М2Э" и няколкостотин бронетранспортьора "БМП-3".
Сделката с Русия е била сключена след провала на преговори на саудитците за отбранителна техника със САЩ и Франция, се отбелязва в публикацията.

Пентагонът информира Конгреса за своето намерение да продаде на Румъния 48 самолета F-16, произведени от американската група "Локхийд Мартин" в рамките на договор, който може да достигне 4.5 млрд. долара, предаде Франс прес, цитирана от БГНЕС.
Половината от самолетите, включени в продажбата може да са нови F-16C/D Block 50/52, а другите са подновени и модернизирани стари F-16C/D Block 25, уточнява Агенцията за сътрудничество и сигурност на отбраната към Пентагона в комюнике.
"Предложената продажба ще позволи на румънските ВВС да модернизира своя застаряващ авиофлот, чрез закупуването на нови и употребявани самолети с оглед да задоволи нуждите на своята въздушна отбрана и да подкрепя операциите на коалицията", заяви агенцията.

Грузинското министерство на отбраната е съгласувало с украинската компания "Укрспецэкспорт" въпроса за доставката на 20 танка "Т-72", съобщиха информирани източници.
"Бойната техника вече е преминала предпродажбена подготовка в Лвовския танков завод и доставката на бойните машини ще стане след получаването на парите", заяви един от източниците за руската информационна агенция "Интерфакс".
Според неговите сведения танковете се доставят в Грузия "на цена 250 000 долара за брой". Събеседниците на агенцията подчертаха, че "това е само една от сделките за доставката на тежко въоръжение от Украйна за Грузия".

Възрастен мъж си гръмна мъжествеността без да иска. 70-годишният жител на пернишкото село Студена се простреля в слабините с незаконно притежаван пистолет.
Оръжието е антика - подарък от стар приятел, вече покойник. Трофеят бил завещан на нещастно пострадалия от бивш шеф в Държавна сигурност. Той стоял забравен в чекмедже и не бил чистен от години. Днес възрастният мъж търсел инструменти в шкафа и попаднал на пищовчето. За зла участ в цевта си стоял патрон, който гръмнал и го уцелил.
Пострадалият е настанен в "Пирогов". Според лекарите няма опасност за живота му. Като спомен от скъп приятел обаче, куршумът ще си остане в бедрото му, където заседнал.
След като се посъвзел от преживения ужас, дядото започнал да се хвали, че въпреки инцидента пак ще може.
Той е разпитан от полицията. Според съседи е обискирана и къщата му.

Стар, млад... Правилата за безопасно боравене са за всички. Не се ли спазват - бам! и патката пада простреляна.
И не разбрах само какво "пак ще може" - да се напикава ли?

Boeing обяви, че е провела успешно първите наземни изпитания на тактическо лазерно оръдие, монтирано на борда на самолет С-130Н. Корпорацията разработва за Пентагона високоенергиен химически лазер - оръжие ATL (Advanced Tactical Laser), което да разрушава, поврежда или изважда от строя цели, но без да нанася щети на странични обекти.
Проверката на възможностите на химическия лазер, така също и на оптичната и компютърната апаратура, се е състояла миналата седмица във военно-въздушната база Къртланд, щата Ню Мексико, съобщи официалният представител на Boeing Скот Фенчер.
По думите му “стрелбите” по наземни цели са показали напредъка, достигнат при реализацията на програмата за тактическо лазерно оръжие с въздушно базиране.
“Изстрелите” са произвеждани през отвор с диаметър 125 сантиметра, разположен на дъното на фюзелажа на модифициран военно-транспортен самолет. След няколко подобни проверки ще се премине към въздушни изпитания.
Предполага се, че високоенергийният тактически лазер може да се пренастройва и в зависимост от мощността на генерирания лъч да оказва смъртоносно или несмъртоносно въздействие на човека.
Тоест, той ще може да се използва както в бойни действия, така и за разгонване на демонстрации в градски условия например.

...В неуредиците, в които живеем, винаги ще има нужда и от метла, и от пистолет...

Именият германски стрелец Ралф Шуман направи световен рекорд в дисциплината 25 метра бърза стрелба с пистолет по време на Световната купа в Мюнхен.
Шуман постигна 790,0 точки - в сериите 589 и финала 201, което е нов световен рекорд. С постижението си германецът спечели златния медал в дисциплината.
Българите на бърза стрелба не намериха място сред първите 20. Стоян Пушков е 21-и с 573 точки, а Събин Чаушев е 28-и с 569 точки.

Танкове "Пантера" от Втората световна война могат да напълнят хазната на армията. 25 зловещи немски машини са скрити у нас. Всяка една от тях струва поне 10 милиона евро на Запад, твърдят колекционери на военни антики. Извън България са оцелели едва 14 "пантери", с които Хитлер газеше Европа.
"Крайно време е днешните ни генерали открито да заявят къде са тези танкове. Има съмнение, че може да са претопени или продадени", заяви о.р. Теодор Одрински, който е председател на сдружение "Броня и чест". В организацията влиза бившият министър на отбраната Йордан Мутафчиев и още половин дузина генерали. 25-те "пантери" са дарени от III украински фронт за българската армия през 1945 г. От военното министерство признаха, че следите на танковете се губят миналия век.
Когато "пантерите" идват у нас, те се командват от ген. Чергиланов в Горнобанската танкова бригада. После обаче армията ни започва да внася съветски танкове и през 50-те години немските машини са снети от въоръжение.
Ако тези танкове бъдат продадени днес, държавата ни ще получи половин милиард лева, което прави почти 60% от годишния бюджет за отбрана. За 2008 г. Министерството на отбраната има бюджет 1 147 838 000 лв.
"Пантера" е най-добрият немски танк, произведен след известния "Майбах", но има по-съвременен дизайн. Разликата между двата е в боеприпасите. Чрез зарядната си камера танкът "Пантера" прави много по-мощна стрелба.
"Нямаме информация за въпросните машини. Единствено в сведения от държавния военноисторически архив от 1947 г. са посочени като налични 20 броя танкови оръдия С5", заявиха пред "Стандарт" от Министерството на отбраната. Бивши офицери уточниха обаче, че танковете са забелязани през 1996 г. в склад край Гоце Делчев.

...Районната прокуратура в Пазарджик да повдигне обвинение срещу тъста на Иван Евстатиев - Борис Димитров, с чийто пистолет „Байкал” се простреля бившият кмет на Пазарджик, ще настоява лично директорът на Областната дирекция на полицията комисар Емил Ганчев. Очаква се обвинението да бъде за неправомерно предоставяне на лично оръжие...

Става както когато коментирахме темата "деца и оръжие" - виновни не са децата, че са взели пищова и са направили беля, виновни са възрастните, че не са съхранявали правомерно оръжието или, иначе казано, безотговорно са го предоставили на беладжията.
Каквото и доверие да се има към другия, отговорността остава на притежателя на оръжието.

---

...Като ставал от масата, Евстатиев неочаквано попитал:
"Дядо, ти имаш ли патрони за пистолета, защото ако нямаш, мога да ти уредя?" Тъстът отговорил, че има патрони...
Откъде другарят Евстатиев може да уреди патрони за тъста си? По закон всеки притежаващ оръжие, може да си закупи патрони единствено чрез служба КОС. Евстатиев е имал пушка, но не и пистолет. Как тогава законно може да уреди боеприпасите. Явно незаконно, а по вторият начин, чрез свои приятелчета в МВР, или да ги купува крадени, или да ги внася контрабанда.
Както и да е - само да се пооправи малко човечецът и може да му давате заявки за муниции. Що пък да не уреди и вас...?

Регионалният исторически музей в Хасково посреща посетители по повод европейската инициатива "Нощта на музеите". Вратите на институцията ще останат отворени до малките часове
Целта на проявата е привличането на младите хора. Тя се провежда в навечерието на международния ден на музеите - 18 май.
Тази година местното историческо хранилище отбелязва празника с две изложби.
Снощи беше открита експозицията "Оръжието през вековете". Тя включва експонати на отделите "Археология", "История на България ХV-ХІХв." и "Нова история" и в нея са представени и оръжия, притежавани от известни в миналото хасковлии.
В другата изложба регионалният исторически музей показва предмети от най-новата история на града. Тя носи заглавието "Хасково - спортна слава".

Генералите отдавна мечтаят да въплатят в реалния живот фантазиите от киното и да създадат войник, подобен на Терминатора, от едноименния филм – притежаващ нечовешка сила, способен да лети и въоръжен не по-лошо от военен кораб.
Най-простият начин е да се облече човекът в компютъризиран костюм с множество функции. Подобни идеи в Пентагона се появиха още през 80-те години, но тогава те бяха неуместни – експертите изчислиха, че подобна екипировка при тогавашните възможности на техниката трябваше да тежи не по-малко от 40 kg, освен това, зарядът на батериите щеше да стигне само за 4 часа. С други думи, ползата от такъв костюм щеше да е малка, а цената – надхвърляща разумните граници.
С развитието на нанотехнологиите, проектът отново е актуален – сега той се нарича Future Force Warrior (Войн на бъдещето). Ако той бъде реализиран, всеки пехотинец ще прилича на Терминатор. Основното оръжие на войника ще е автомат, стрелящ не само с куршуми, но и с мини-ракети с калибър 15 мм, както и с обездвижващи противника електрически разряди. С него целта не може да бъде пропусната, благодарение на системата за насочване, реагираща на топлина.
Специални очила позволяват на Война на бъдещето да вижда в тъмнина, а при необходимост те ще играят ролята и на бинокъл. Ако и това е недостатъчно, войникът ще има на разположение мини-монитор, чрез който да разглежда обектите под различни ъгли, мощни микрофони позволяват да се чуе разговор на 50 метра разстояние, а чувствителни датчици сигнализират за наличие на взривни вещества в близост.
Инженерите не са забравили и защитата. Костюмът на пехотинеца ще представлява вид доспехи, самостоятелно отразяващи всички удари, а куршумите ще отскачат от тях, като от танкова броня. Същите тези наноматериали могат да се превърнат в синтетични мускули, увеличаващи силата на войника с 25-30 %.
Не трябва да се мисли, че това оборудване ще бъде просто окачено по войника. Цялата тежест ще поеме здрав скелет, който на практика ще е външен скелет на човека. Войникът на бъдещето ще го управлява с помощта на сензори, включени към мускулите – това ще осигури естествен характер на движенията.
Но и това не е всичко. В качеството на полезен бонус, костюмът-чудо ще включва „кибернетични ботуши“, позволяващи да се бяга със скоростта на велосипед и да се правят скокове по няколко метра, както и катерене по стени.
Има и друг начин – вместо да се разработват сложни електронни устройства, могат да се развият естествените способности на самия човек. Един от вариантите са хапчета, подобни на стероидите, позволяващи укрепване на мускулите и увеличаване на издръжливостта, както и премахване на умората. Може да бъде приложена технология, ускоряваща оздравяването – инфрачервени лъчи за по-бързо зарастване на получените рани. Изобщо, в това отношение съвременната наука има какво да предложи.
В резултат, числеността на войските, мечтаят американските пълководци, може да се съкрати – всеки войник ще струва колкото цяла рота, а може би и полк. Загубите при това също ще намалеят, така че в перспектива „армията на бъдещето“ ще струва по-евтино, отколкото съвременните войски, независимо от всичкия си хайтек.
Всичко това обаче засяга „традиционните войници“ от плът и кръв. В същото време, големи битки все по-често се водят в Интернет. Хакерска атака на сървърите на държавни структури може да нанесе много по-големи поражения, отколкото терористичен акт. В Пентагона прекрасно разбират това и се готвят достойно да посрещнат виртуалните заплахи.
В пресата се промъкнаха данни за нов свръхсекретен проект на Агенцията за съвременни отбранителни изследвания DARPA. Известно е само, че той е посветен на разработката на Интернет оръжие, както отбранително, така и нападателно. За този проект Министерството на отбраната на САЩ отделя огромни средства, сравними само с бюджета на „Звездни войни“ - програмата за противопоставяне на Съветския съюз в сферата на космическото въоръжаване.
В частност, за разработката на виртуално оръжие ще бъде създаден пълноценен симулатор на Световната Мрежа с всички нейни сайтове и стотици милиони потребители. На този онлайн полигон ще се тестват различните оръжия, призвани да донесат победа на САЩ във войните на 21 век.

Американска компания оглави екип от учени, които ще разработят миниатюрни роботи за подобряване на военното ситуационно разузнаване. ВАЕ Systems подписа споразумение с Лабораторията за проучвания на Американската армия на стойност 38 млн. долара. Съгласно договора, ВАЕ ще води обединението на учени и изследователи от армията, академичния свят и индустрията, съобщават от компанията.
Технологичното обединение за микроавтономни системи и технологии (MAST) ще проучва и разработва автоматизирани съоръжения за използване в градска среда и в сложни местности като планини и пещери. Екипът ще изобрети отделна мултифункционална колекция от миниатюрни роботи за събиране на информация, които могат да достигнат места, недостъпни или опасни за човека.

Националната програма "Да оцелееш" е създадена през 1996г. по идея на Томо Борисов, собственик и управител на "Секюрити Група Алфа". Програмата е предназначена за широк кръг хора - представители от всички възрастови и социални групи с акцент върху психологическите и социалните предпоставки на самозащитата като част от ежедневието на съвременния човек. Сред приоритетите й е обучаването на деца и гарантирането на тяхната сигурност. Акцентира се върху превантивните мерки срещу противообществените прояви и неправомерните действия на недобросъвестни граждани. Националната програма цели предоставянето на знания, практически умения и поведенчески навици и нагласи за адекватни действия при екстремални ситуации.
В програмата участват утвърдени експерти и преподаватели, които осъществяват запознаване и обучение по основни познания за правата на гражданите с акцент върху правата при самозащита; техники за самозащита, поведенческа психология, оръжезнание, криминалистика, безопасност на движението по пътищата, противопожарна подготовка, медицинска подготовка, противодействие на тероризма и ограничаване последиците от терористични действия, природни бедствия и редица други.
Националната програма “Да оцелееш” подготвя гражданите да оказват пълно съдействие на усилията на всички държавни органи, които допринасят за осигуряването на обществения ред и повишаване сигурността, както и при осъществяване на превенцията и профилактиката в тази насока от органите на МВР.
През месец октомври 2003г. е учреден Алфа "Клуб "Да оцелееш" като част от Националната програма. Членове на Клуба са видни български и чуждестранни специалисти, които съдействат за подобряването на знанията за самозащита на българските граждани. Техните усилия са подкрепени от изявени представители на професионалните гилдии у нас, интелектуалци, журналисти, политици, бизнесмени.
Сред приоритетните форми на обучение на гражданите са семинарите, разгърнатата издателска дейност, широкото партньорство с медиите, дискусионните форуми и изложенията.
До момента по програмата са обучени над 6000 души на възраст от 6 до 65 години - деца, ученици, граждани, журналисти, бизнесмени. При сформирането на групите и определянето на продължителността на обучението се прилага индивидуален подход към всеки кандидат, отчитайки неговите специфични нагласи и конкретни проблематични нужди.

В ерата на Студената война плановете на военните за разработване на следващо поколение мощни оръжия с нови възможности, както в САЩ, така и в Русия, винаги са били зорко пазени в тайна. Различните програми за нови видове бомби и ракети са изисквали високо ниво на достъп до военни тайни, като естествено властите не са се нуждаели от одобрението или разрешението на обществото, за да изобретяват оръжия.
В Интернет ерата обаче техническата действителност, наред с воденето на кибер война с използване на голямата инфраструктура на цивилната мрежа не позволяват да се създаде масивна военна бот мрежа, която да срива мрежите на врага чрез разпространяване на атаки от типа DoS (denial-of-service), без обществото да разбере рано или късно за това. Ако научат, хората могат да не са много съгласни с подобни действия на властите, пише arstechnica.com.
Освен това започват да се публикуват и статии, като тази на полковник Чарлс Уилиамсън в Armed Services Journal, в която той се опитва
да спечели общественото мнение за военна бот мрежа
Целта на полковника е наистина да се създаде кибер оръжие, което да се намира под контрола на американските въздушни сили Air Force. Уилямсън разказва доста неща, за които преди време само се намекваше в продължаващите опити да се спечели одобрение на обществото след официалното откриване на новото командване Air Force Cyber Command (AFCYBER).
Самият факт, че такава статия съществува, означава, че Air Force преценява възможността за пускане на масивни DoS атаки като важно военно предимство, с което враговете на САЩ вече разполагат, а правителството твърдо е решило да вземе мерки по въпроса. Голяма част от PR кампанията на AFCYBER включва статии и интервюта с офицери, които доста свободно говорят за нуждата от офанзивни способности, но резервирано отговарят какво включват тези способности. Имайки предвид обаче случая с DoS атаките, който е широко дискутиран, то става ясно за какви нови методи за нападение иде реч.
Статията на американския полковник е много добър PR продукт, отнасящ се до военната бот мрежа – аргументите в нея са много силни, особено когато Уилямсън описва
неизбежния провал в случай, че САЩ само се брани
от подобен вид нападения. Офицерът казва, че както всяка крепост в историята, която все някога бива превземана от упорит нападател, така и кибер отбраната на САЩ не може да бъде достатъчно силна, за да отблъсне всички атаки. Общо призната истина в кръговете за сигурност е, че всяка електронна „крепост”, която се създава, независимо дали е с цел да се защитят медия файлове от неупълномощени зрители или финансови данни от крадци, в крайна сметка може да бъде превзета с достатъчно голямо колективно усилие.
Основавайки се на факта, че кибер защитата е обречена на провал, полковникът казва, че САЩ се нуждае от мощно кибер оръжие, което да спира чуждите нападатели.
Обществото обаче се опасява от факта, че военните искат да използват гражданска инфраструктура за своите цели. Освен това по-важен е въпросът откъде ще дойдат машините, които ще захранват бот мрежата. Решението на Уилямсън е
използване на старите компютри на военните като бот мрежови търтеи,
вместо да бъдат изхвърляни. В допълнение, той повдига и отхвърля възможността военните да заразяват цивилни компютри с троянски коне и да ги превръщат в зомбита. Не се знае обаче дали властите ще отхвърлят тази възможност, тъй като някои от враговете на САЩ правят точно това.
Последният проблем, засегнат от полковника, са политическите усложнения, които биха настъпили, когато бъде нападната цивилната мрежова инфраструктура на друга държава, използвана за атака на САЩ. Това ще бъде и най-голямото предизвикателство пред властите. Според Уилямсън, най-добрият начин да се избегнат подобни проблеми между страни в приятелски отношения, е държавите да се обединят и заедно да подобрят своята мрежова защита и разузнаване, за да се минимизира рискът от възникване на подобни проблеми.

Фалшивите продукти представляват ежедневна заплаха за цялата електронна индустрия. Наскоро обаче ФБР и Министерството на отбраната на САЩ повдигнаха въпроса за още по-голямата заплаха в лицето на електронния троянски кон, който се спотайва в компютърна интегрална схема или в рутера и позволява на хакерите достъп и контрол върху дадена машина или мрежа.
Причината за тези нови страхове за нарушаването на законите и за националната сигурност се крие в операцията “Operation Cisco Raider”, която разкри
15 случая на криминални престъпления с фалшиви продукти,
част от които били закупени от военни агенции, компании за оръжия и фирми за електроснабдяване в САЩ. По време на двугодишната операция били издадени 36 заповеди за обиск, като в резултат на тях са открити 3 500 фалшифицирани мрежови компоненти на Cisco Systems. По пазарната оценка, общо те струват над $3.5 милиона, съобщава Интернешенъл Хералд Трибюн.
От ФБР все още не са сигурни дали действията на обръча от замесени лица са били част от спонсориран от държава опит за разследване. Сериозната потенциална заплаха, според федералната агенция за разследване на САЩ, се състои във възможността за
дистанционно подслушване или контрол върху компютърни мрежи,
за които се смята, че са изключително добре обезопасени и сигурни. Говорител на Cisco Systems обаче каза, че компанията е разследвала случая за фалшиви нейни продукти и не е открила никаква секретна задна вратичка във въпросното оборудване. Специалистите на мрежовия гигант не са открили и никакви доказателства за модифициране на продуктите в смисъла, вложен в официалното изявление на ФБР, което е включвало и презентация на важни документи, засягащи проблема.
Според компанията, фалшификаторите са се интересували от копирането на масови продукти с цел бърза печалба, като от Cisco знаят за какво служат продуктите. Говорител на ФБР каза, че агенцията не намеква за намеса на китайското правителство в организацията за фалшифициране с цел да се добере до секретна информация. Оказва се, че ФБР е работило в тясно сътрудничество с китайското правителство, като в резултат на разследването са били извършени арести в страната.
Опасенията на отдела за борба с кибер престъпленията
към ФБР относно производството и разпространението на фалшифициран мрежов хардуер са се увеличили неимоверно много. Въпреки уверенията на Cisco, значителен брой индустриални и технологични мениджъри споделят заплахата от тайно добавяне на злонамерена електроника с цел покваряване на компютърно или мрежово оборудване.
В инфраструктурата на отбраната и националната сигурност на САЩ съществуват много големи пробойни. Една от основните причини за това е, че компаниите аутсорсват производството на интегрални схеми на места, където това струва по-евтино.
През април агенцията за изследвания в областта на отбраната DARPA, която е част от Министерството на отбраната на САЩ, започна да разпространява
чипове със скрити електронни троянски коне
на компании за военно оборудване, участващи в програмата “Сигурни интегрални схеми”. Целта е да се тестват техники за откриване на скрити електронни капани. DARPA все още не е готова да обяви резултатите.
През април на техническа конференция в Сан Франциско екип от изследователи от университета в Илинойс представи документ, който подробно описва как се модифицира микропроцесор Sun Sparc, използван в оборудването за автоматизирано производство. Учените са създали стелт система, която им позволява да се логват автоматично в даден компютър и да крадат пароли.
Опасността от подобна скрита електроника е, че тя може да пробие дори и най-силните компютърни защити,
предоставяйки на хакера таен ключ за достъп до мрежа или компютър
Модерните интегрални схеми се състоят от милиарди компоненти, така че прибавянето на малък брой елементи, които да извършват определени функции, е изключително трудно да бъде засечено.
Потенциалната заплаха от тайни хардуерни задни вратички се дискутира от няколко десетилетия. Проблемът бе повдигнат отново по време на първата война в Ирак, а наскоро и в случая с бомбардирането от страна на Израел на сирийски комплекс, за който е имало подозрения, че е ядрена централа. И в двата случая се появиха слухове, че разваленото радарно оборудване всъщност е било изключено дистанционно.

Военен парад в Москва, а пред телевизора беловласи “активни борци” ахват от възторг. Путин и Медведев в едър план един до друг, все едно двуглавият орел от герба на Русия. Ново ахкане, но този път от умиление. Аз също гледам перфектно строените карета войници и матроси, гледам дефилиращите танкове, бронетранспортьори, оръдия, катюши и ракети, в това число мобилните междуконтинентални чудовища “Топол-М”, гледам как прелита елегантният стратегически бомбардировач “Ту-160”, ескортиран от свръхзвукови изтребители. И започвам да си мисля, че боговете сигурно са полудели. Ами че нали сме в 2008 година! Какво значи демонстрация като тази на централния площад в столицата на Русия? Какво е посланието, което тя носи? Защото послание, разбира се, има. Какво е то? Какво казва Русия на света от Червения площад? Световните медии веднага го разчетоха. Ние сме пак тук – казва Русия, - ние се възраждаме, ние сме световна сила, можем, ако искаме, и света да унищожим, затова не си играйте с нас, не ни влизайте в периметъра на влияние, иначе може да стане страшно. Да, точно това казва на света Русия, но защо го казва? Логичният отговор може да е един-единствен – защото се чувства застрашена. Но от кой? Веднага, без да искам, правя аналогия със Северна Корея, любителката на същите помпозни военни паради, чрез които и тя отправя предупреждения и закани към Южна Корея и САЩ. Защото я заплашвали. Но в параноята на Северна Корея има логика – тя е сталинистка държава, анахронизъм,
нещо като чучело от едно минало
за което проспериращите демокрации отбягват дори да си спомнят. Нормално е държава като Северна Корея да има перманентна нужда от външен враг, с който да плаши народа си и така да го държи в подчинение. Какъвто беше случаят и със СССР. И за него външният враг беше цели 70 години постоянна величина. Врагът не биваше никога да изчезва, винаги трябваше да е готов да подкопава отвътре и да заплашва отвън постиженията на съветския “строй”. Но нали всичко това за уж оздравялата от сталинизма Русия е вече само история? За Пхенян сънародниците им от юга и САЩ са постоянният външен враг, добре, може да се каже, че има резон, но за днешна Русия кой е този толкова опасен враг, че да е нужно да му се показват мускули с грандиозен военен парад? Войниците и машините, извадени на Червения площад, трябва да впечатлят някой, нали? Но кой? НАТО? Нормално мислещ човек не би стигнал до такъв извод, защото само един глупак би могъл да реши, че някакъв си парад, барабар със заплашителния си подтекст, може да впечатли съюз от 26 развити демокрации от двете страни на Атлантика, три от които при това разполагат с потенциал (производствен, икономически, финансов, ядрен, ракетен - всякакъв) многократно по-голям от този на Русия. А може би целта е да се направи впечатление на Вашингтон? И това едва ли е вярно, защото сред управляващите в Русия има хора с акъл, има институции с традиции и източници на информация, има кадърни стратези и е абсолютно сигурно, че всички те са наясно с реалното съотношение на силите между Русия и САЩ. Тогава? Тогава няма съмнение –
спектакълът е за вътрешна консумация
Хем да се внуши наличието на враг (а там по традиция това означава “американския империализъм”), хем народът да се впечатли от възродената мощ на Русия. За повишаване на самочувствието и националната гордост.
Добре, само че честен ли е този подход? Не е. Защото внушава фалшиви представи. Русия в момента няма външен враг, който реално да застрашава сигурността й. Едно време, когато съветският вид социализъм беше единият международен полюс, а капитализмът беше другият, когато те стояха един срещу друг и се гледаха лошо в очите, Кремъл можеше да плаши народа си с “врага”. Но днес Русия и НАТО, Русия и САЩ, Русия и Европейският съюз поддържат добри отношения, не изповядват антагонистични идеологии, всички са демокрации. Нечестна манипулация е да се внушава на “масите”, че Русия е застрашена от Запада. А точно такъв беше подтекстът на военния парад на 9 май.
Този парад обаче навежда и на други мисли. “Ден на победата” над нацистка Германия! Хубаво, така поискал навремето Сталин - Райхът да подпише безусловната си капитулация и само със СССР, нищо че предишния ден вече я е подписал с представители на съюзниците. Тоест да подпише капитулацията си два пъти. Защо Лондон и Вашингтон са се съгласили не се знае. Но така става. И вече 60 и кусур години битува представата, че СССР е разгромил нацизма сам. За ролята на западните съюзници в тази световна война или нищо не се казва, или се говори
даже не с половин, а с четвърт уста
Да, Червената армия разби немците при Сталинград и се понесе на запад към Берлин, но по това време Германия беше вече смазана от англо-американските бомбардировки. Атлантическият океан беше изчистен от немските подводници и огромните конвои с оръжие, боеприпаси и стоки от Америка към Мурманск пътуваха вече почти безпрепятствено. Армията на Ромел в Африка беше разгромена, съпротивата в Европа от Норвегия до о. Крит обезкръвяваше нацистката военна машина. Която впрочем бе вече останала без жизнеспособен тил. Немците в Русия в 1944 г. бяха като ръка, която продължава да мърда, макар и отрязана от рамото. Такава е истината за разгрома на Третия райх. С гигантския десант в Нормандия и откриването на втория фронт изходът от войната бе вече ясен. Хитлер също обичаше внушителните военни паради, маршируващите с патешка стъпка край вдигнатата му ръка войски от Абвера и SS вдъхваха чувство за непобедимост и през първите години след 1939-а те наистина газеха през Европа непобедени.
Но само до време
Защото на демокрациите това им е и хубавото, и опасното – не обичат да афишират колко са силни. Но когато ги предизвикат или нападнат, то си проличава. Германия и Япония така се опариха от тази истина във Втората световна война, че днес са първи съюзници на бившите си неприятели. А с предизвикателството на надпреварата във въоръжаването в следвоенния период изпарването на СССР бе толкова силно, че доведе до неговото разпадане. Умен е само този, за когото миналото е богатство от житейски опит.
Което май не важи за тройната коалиция на БСП, Сакскобургготски и ДПС. За да не останат по-назад от руснаците, и те решиха да демонстрират с военен парад силата на нашата армия. Не че у нас не е имало паради и по царско време. Цар Борис III редовно ги правеше на Гергьовден и докато в Берлин в парадите на фюрера бръмчеше бронебойна техника, у нас публиката по тротоарите на София се умиляваше от напетия вид на кавалерията. Не е ясно какъв бе смисълът на сегашния парад пред бившия дворец – глупаво е да се предположи, че е трябвало да респектира някого. Първо, защото нямаме кого да респектираме и второ, защото цялата демонстрация беше повече от мижава. Щом толкова можем да покажем от новата ни професионална армия, по-добре щеше да е да не подражаваме на Путин и неговите генерали. Тяхната армия е от милион и половина наборници и още 800 хиляди обслужващ персонал, те ако не могат да превъзмогнат наслоенията от комунизма, у нас нали уж манталитетът е вече друг. Друг, ама друг път! Защо една Швейцария например не прави военни паради? А разполага с въоръжения, от които на нас може да ни се завърти шапката. Защо Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, защо англичани, португалци, испанци, шведи или финландци не правят паради? Защо немците вече не правят паради? Или японците? Защо гърци и турци също не правят паради? Чехи, унгарци, поляци, словаци, та май и румънци не правят вече паради.
Ние обаче сме “по-така”
По-точно не ние, а тези които управляват и представляват България са “по-така”. Докога?
И още само няколко думи, просто като напомняне и на една друга истина. Куршумът и гранатата преобразиха войните със стрели и копия. Картечницата и танкът пратиха в запас кавалерията. Първата световна война бе спечелена в океаните. Втората – във въздуха. Оттук насетне на Земята ще тежи най-много онази сила, която първа овладее Космоса и обезсмисли ядрените ракети носители. Не е зле това да се помни, щом разчитаме посланието на московската демонстрация по случай Деня на победата. Най-точна за случая е лаконичната реакция на американски заместник-министър на отбраната, за която прочетох в нашенски вестник. “Щом искат да показват остаряла техника, тяхна си работа” – казал той.

Хип-хоп звездата Remy Ma, чието истинско име е Реми Смит (Remy Smith) бе осъдена на 8 години затвор, заради стрелба по жена пред клуб в Ню Йорк.
Въпреки твърденията й, че стрелбата е "инцидентна", 26-годишната Remy Ma се разплака, когато чу сериозната присъда.
През месец юли 2007 година, Remy Ma извадила пистолет и стреляла по своя приятелка пред нюйоркски клуб, защото смятала, че жертвата й е отмъкнала няколко хиляди долара.
Между другото, за подобно деяние, участничката в доста успешния проект Terror Squad, можеше да получи до 25 години в затвора, което е доста повече от крайната присъда.
Като част от Terror Squad, Remy Ma бе номинирана за награда грами през 2004 година, със сингъла Lean Back, а само преди месец се пусна слух, че тя и годеникът й, рапърът Papoose, ще се венчаят в затвора.

Правосъдие?

При акция на антимафиоти от сектора за борба с организираната престъпност при ОДП–Стара Загора, в с. Бузовград, община Казанлък бе открита незаконна оръжейна работилница. В момент на преработване на газови пистолети в бойни са задържани Р.Н. (49 г.) от Казанлък и съгражданинът му Х.В. (54 г.). При извършения оглед са намерени и иззети различни по вид и марка газови пистолети в различна степен на преработка в бойни: четири напълно преработени, 19 в процес на преработка и 13 - непреработени. Иззети са и 250 бойни патрона: 150 - калибър 9х19 мм, 22 - калибър 7,65 мм; 30 – калибър 5,56 мм и още 48 от различен калибър; множество части за оръжие; прибори; инструменти и екипировка за производство на оръжие. Работилницата се е помещавала в къща, наета от Р.Н. преди няколко месеца. Според работещите по случая оръжието било предназначено за въоръжаване на престъпни групировки от страната и чужбина. Срещу двамата е повдигнато обвинение по чл. 337 и 339 от НК.
Преди шест години (на 20 декември 2001 г.) Р.Н. е бил задържан в момент на преработване на оръжие с друг съучастник в нелегална работилница в Казанлък. В момента е в изпитателен срок на условна присъда за това престъпление. Задържан е за 72 часа. На Х.Г. е наложена мярка "подписка" . Работата по случая продължава.
Твърди се, че задържаните са продавали пистолетите по 200 лв. бройката.
Както се знае, в Казанлъшко не поливат градините с вода, а само с нафта - за да не ръждяса заровеното оръжие.

На церемония утре Естония ще подпише споразумение с още шест страни - членки на НАТО - Германия, Италия, Испания, Словакия, Литва и Латвия, за преустройване на щабквартирата за киберотбрана в Талин в "център за превъзходство на НАТО". В него ще работят 15 експерти от тези държави и 15 от САЩ. Те ще се занимават с изучаване на всички аспекти на кибервойната, оповести БТА.
Официално одобреният център няма да бъде под командването на алианса, тъй като правилата на съюза по отношение на разпределението на отговорностите между страните членки и централното ръководство са много строги. На практика обаче той ще приближи НАТО с една крачка към разрешаването на дилемата как да бъдат защитени базираните в интернет информационни ресурси -от правителствени комуникации и военни тайни до лично банкиране и имейли, срещу атаки на хакери. "Мисията на центъра е да подобри колективната способност на НАТО и нейните членки за киберзащита", гласи документ, който приканва и другите страни от алианса да се възползват от услугата.
Естония предложи за първи път идеята за създаване на център за киберотбрана още през 2004 г. припомня ДПА.

Венецуелският президент Уго Чавес ще купи оръжия за около 2 милиарда долара по време на посещението си в Русия, съобщава в днешния си брой вестник „Комерсант“.
„Уго Чавес ще посети Москва в края на май, за да подпише ново руско-венецуелско споразумения за военно и техническо сътрудничество“, пише изданието, цитирано от Франс прес. Венецуелският лидер и новият руски президент Дмитрий Медведев се договориха през март по време на телефонен разговор да си разменят посещения.
„Договорите с Венецуела очевидно ще бъдат първата голяма военна сделка, подписана при президентството на Дмитрий Медведев“, констатира „Комерсант“, добавяйки, че неговият предшественик Владимир Путин е отделял специално внимание на военното и техническо сътрудничество, както и на международните отношения.
По време на двата мандата на Путин износът на руско оръжие се увеличи от 3,68 милиарда долара през 2000 г. до около 7,5 милиарда за миналата година, припомня вестникът.
Венецуелският президент обяви също, че страната му ще купи китайски бойни тренировъчни самолети, предаде Ройтерс.
През последите години Чавес купуваше интензивно оръжия и изтребители. Вашингтон го обвинява в превъоръжаване, което може да дестабилизира региона. Венецуела и Китай подписаха в петък договор за изграждане на рафинерия на китайска територия като част от по-голям план за намаляване на зависимостта на Венецуела от американските енергийни пазари.
„Ще купим китайски самолети К-8“, заяви Чавес по време на неделната си програма, описвайки изтребителите като „отлични самолети за нашите момчета“. „Продължаваме да работим по въпроса с оборудването за армията, въпреки че ме обвиняват в започване на надпревара във въоръжаването.
Не започвам надпревара. Военните разходи са нужни за отбраната на страната“, добави той.

На повечето хора им се е случвало да предизвикат инцидентно телефонно обаждане, когато простичкият интерфейс на GSM-а пренабере последния набран номер. И неведнъж сте чували необичайни истории за подобна случка в неподходящ момент.
Но хроникьорът Джеф Нолан разкрива една крайна ситуация в сайта techdirt.com. Американски войник в Афганистан случайно набрал номера на родителите си в Орегон в разгара на сражение с бунтовници. Войникът притиснал апарата в “Хамър”-а си и звъннал... у дома.
Родителите на войника не си били вкъщи, но съобщението се записало на гласовата поща, като се чували изстрели, многобройни клетви и виковете на сина за проблемите с оръжието и за нуждата от още амуниции. Най-лошото е, че обаждането било преустановено, след като друг войник извикал "Пазете се – РПГ!" (ръчен противотанков гранатомет).
Както можете да си представите, родителите на момчето изпаднали в ужас, но накрая успели да се свържат със сина си, който казал, че е малко объркан от цялата история. И така, поуката е една: не забравяйте да активирате функцията за автоматично заключване на клавиатурата на мобилния си телефон, особено ако сте на… фронта.
Случката предизвика ожесточена дискусия. Сред най-обсъжданите теми е въпросът дали изобщо войниците имат право да носят мобилните си телефони по време на битка и това не ги ли излага на допълнителен риск.
Настоящ войник от щатската армия твърди, че когато отиват да патрулират, военните взимат със себе само най-необходимото – тук не се включват клетъчните телефони. Друг от коментарите допълва колко нелепо би било за войниците да се промъкват в засада, за да изненадат врага, и да им зазвънят мобилните апарати.
Участник във форума под статията твърди, че е чувал за използването на мобилни телефони като полеви способ за запазване на персоналните комуникации от британските пехотни части в Афганистан. На фронта те се справяли по-добре без радиостанции.
“Ако става дума за редовен патрул, войникът не би трябвало да носи телефона и техническите проверки щяха да го открият”, твърди друг от коментаторите.
“Когато чух новината, помислих, че става дума за видеоигра. Ако това е човек, който току-що се е събудил и е включил телевизора, той би решил, че пускат нов филм. Тъжно е, че сме станали толкова безчувствени”, констатира един от форумистите.

Afghanistan Firefight Heard On Voice Mail

Бунтовници от движението “Революционни въоръжени сили на Колумбия” (ФАРК) са се снабдявали с оръжие от България и други страни от Източна Европа. Това твърдят, че са разкрили, колумбийските власти, след като иззеха компютрите на втория в йерархията на организацията Раул Рейес при атака на правителствената армия на територията на Еквадор, предаде онлайн изданието на испанския в. “Ел Паис”.

Откритията сочат, че Венецуела е свързващото звено между бунтовниците и търговците на оръжие в Източна Европа. Тя е имала особен принос при уреждането на сделки за закупуването на ракети земя-въздух, с които да се свалят колумбийски самолети. Американските сили за сигурност разполагат с информация, че 7 700 автомати Калашников AK-47 и ракети SAM Strela II идват от България.
На 6 март Виктор Бут, един от най-влиятелните търговци на оръжие в света, бе задържан в Тайланд. Той бе пристигнал там да преговаря за закупуването на 100 руски ракети земя-въздух (SAM) за ФАРК. Шест месеца преди това сириецът Монзер ал-Касар бе задържан в Мадрид по същата причина.

В компютъра на Рейес е намерен имейл от 8 февруари 2008 г., в който бунтовникът Иван Маркес обяснява, че сътрудници на венецуелския президент Уго Чавес преговарят с властите в Беларус за закупуване на оръжия. “Приятелят от Беларус ще изпрати пакета чрез черния пазар, за да избегне проблемите. На 17 този месец ще пристигне в Каракас високопоставен представител. Анхел ни помоли да сме там, за да се срещнем лично с него”, се казва в съобщението. Анхел е псевдоним на Уго Чавес, а “приятелят” е Виктор Шейман, секретар на Съвета за сигурност на Беларус, твърдят експертите, анализирали информацията.

Доставките са ставали благодарение на съседни страни. В това число е не само Венецуела, но и Еквадор и Никарагуа, твърдят колумбийските власти. Те признават, че друга основна причина за доброто въоръжение на ФАРК е и корупцията в армията.

Лазерът е източник на монохроматична, кохерентна, насочена светлина - изпуска тънък, добре насочен, кохерентен лъч с постоянна дължина на вълната (еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово- механични и термодинамични процеси - използва се стимулирано излъчване. В наши дни намира широко приложение в медицината, шоубизнеса, промишлеността, химията, биологията и други. Лазерът се използва както за развлечение и лечение, така и като оръжия за убиване.

Идеята за използване на насочен светлинен лъч се появява през 1898 г. в романа на X. Уелс "Война на световете", а след това - в научно-фантастичния роман на А. Толстой "Хиперболоидът на инженер Гарин", където устройство създава поток от неразсейващи се лъчи. Пръв изказва предположение, че е възможно стимулирано излъчване на светлината Алберт Айнщайн (1917 г.).

За година на раждане на квантовата електроника се приема 1954 г., когато съветските учени Н. Г. Басов и А. М. Прохоров от физическия институт "П. Н. Лебедев" и американците Ч. Таунз, Дж. Гордън и X. Цайгер от Колумбийския университет едновременно и независимо едни от други получили стимулирано излъчване на електромагнитни трептения със свръхвисока честота. Този уред съветските учени нарекли молекулен генератор, а американците - мазер. През юни 1960 г. в лондонското списание "Физикъл ревю летърз" се появило съобщение от Т. Меймън, че е получил червена флуоресценция на рубинов кристал, като го осветявал със зелена светлина. Два месеца по-късно списание "Нейчър" съобщава за работата на лазера. Принципът на действие на този уред бил еднакъв с този на мазера, поради което Меймън просто заменил първата буква на думата мазер с "л" и това сложило началото на лазерната епоха. В началото на 90-те години ослепяващите лазерни устройства били преценени като изключително жестоки, нехуманни и заклеймени от Червения кръст и ООН. През 1995 година обаче, Китай продължава да разработва и продава такива оръжия като AM-87 Neodymium Laser Blinder и може би вече има второ или трето поколение от тях. Много страни, включително САЩ, разработват оръжия, чийто вторичен ефект е слепота, тъй като ОНН забранява само ослепяващите оръжия със специално предназначение. Разработването на ослепяващи оръжия започнало като форма на не смъртоносни начини за усмиряване на тълпи - идеята била предизвикване на временна слепота с нефокусиран лъч, за да обхване по-голяма част от тълпата. При все това, те имали достатъчно мощност, за да изгорят ретината и да доведат до загуба на зрението.

Лазерните ослепяващи оръжия имали и скрито нововъведение - функционирайки близо до инфрачервения спектър, който не се регистрира от окото като светлина, те увреждат без да предизвикат мигането, което обикновено предпазва окото. Освен това могат и да заслепяват визуалните сензори на врага, включително тези на бойните превозни средства, артилерията и ракетните установки. Американските военни имат две такива анти-сензорни заслепяващи устройства - Dazer и Cobra. Те са статични, предназначени да откриват и неутрализират оптическите и електро-оптическите сензори на врага при различните системи оръжия. Проблемът е, че разликата между енергията, необходима за временно или трайно ослепяване, не винаги може да се определи. Освен това даден лазер може да ослепява временно или постоянно, в зависимост и от множество други фактори - атмосферните условия, обхвата, ориентацията на целта, продължителността на експозиция, честотата, интензивността на лъча и много други. Това снижава тяхната популярност. Използвани на бойното поле, лазерите могат да бъдат много опустошителни психологически. Перспективата да бъдеш ослепен в битката лесно може да накара даже и най-устойчивите да паднат духом. Почти всички лазерни оръжия - инфрачервени и с видима светлина, могат да се използват като временно ослепяващи с вторичен ефект трайно ослепяване. Сканиращите лазерни ослепяващи оръжия първоначално били предназначени за монтиране на превозно средство с цел контрол на големи тълпи. Поради по-голямата си мощност те са с по-голям обхват на действие и ослепяват трайно незащитените обекти. Подобни превозни средства имат и специална система, генерираща силен звук, за да привлече погледа на обектите точно преди стрелбата. Само най-безскрупулни режими биха използвали тези оръжия срещу хора. Тактическите ослепяващи устройства се използват по-скоро в бойни условия - за разстройване на визуалните сензори на вражески установки и превозни средства. Срещу въздушни цели, пилоти и ракети с оптично насочване, се използват ослепяващи устройства с променлива честота. Подобна цел имат и лазерните гранати - сфери от прозрачна високо устойчива на удар пластмаса, изпълнени с малки, но фокусирани лазери, които могат да сочат към всяка точка от сферата. След задействане лазерите излъчват през сферата в бърза последователност с 360° покритие. Използват се в малки затворени помещения поради 10-метровия им обхват.

Mалкият лазер вече се продава свободно. Какво е това - война на улицата или съвременно развлечение? Продукцията на китайската компания Wicked Lasers наподобява популярните лазерни играчки, но с малко по-голям корпус и десетки и стотици пъти по-големи изходни мощности на лъча. В САЩ джобните лазери се продават свободно и легално, макар че са с клас на опасност IIIB. Цените им - от 100 до няколко хиляди долара. На пазара вече има джобни лазерни устройства със син и зелен цвят на лъча. Мощността на лъча на топ-модела на синия лазер е 40 миливата, а зелените от серията Spyder имат версия за $2000 (в цената влизат и защитни очила), със средна изходна мощност на лъча 0,3 вата и пикова мощност - 0,45 вата! И всичко това - в малък цилиндричен корпус с диаметър само 20 милиметра и дължина 198 милиметра (без външни захранващи блокове и системи за охлаждане). Това е най-мощният джобен лазер достъпен, на потребителския пазар. Вътре в корпуса има и две батерийки за захранване тип CR123A.
Какво може да прави такъв лазер? При експозиция 1-2 секунди - да спука надут балон с тъмен цвят, при експозиция няколко секунди - да запали кибрит или хартия. Това могат даже "средните" модели с мощност на лъча 75-125 миливата (значително по-малко от най-мощния модел), стига лъчът да се задържи на едно място 5-10 секунди.
Внимание: даже продаваните навсякъде малки червени лазери със слаб лъч (от 0,5 до 1-2, и по-рядко - до 5 миливата), са опасни при пряко попадане в очите! Въпросът е не в мощността, а в малкия диаметър на лъча, безвъзвратно увреждащ отделните клетки на ретината (класическите червени лазери имат 100 миливата мощност на изхода). Ако лъчът се насочи към кожата, без да се задържа дълго в една точка, нищо няма да се случи.
Лазерите от серията Spyder намират приложение във военната сфера, медицината и научните изследвания. А за своя зелен "супермодел" с мощност на лъча 0,3 вата компанията предвижда далечина на въздействие 193 километра! Напълно е възможно с тях да се освети и спътник на ниска орбита.

Мъжете харесват войната още от детинство. Повечето от тях, когато пораснат, продължават да вярват, че биха убили в името на своята родина, особено ако някой е насочил оръжие към тях.
Мъжете лековерно приемат, че ще са способни да натиснат спусъка, но според малко известно изследване, проведено сред американската армия, за това как всъщност се бият войниците във военна обстановка, се оказва, че едва 2% от тях убиват с готовност, съобщават авторите на новата документална филмова минипоредица „Истината за убиването“, който ще бъде излъчван от 25 май по Viasat Explorer.
Установено е, че по време на Втората световна война само 15-20% от американските войници в предните редици на фронта действително са стреляли по врага, като не повече от 2% са го правили с намерение наистина да причинят смърт. Останалите войници са предпочитали да избегнат убийство, като или нарочно стреляли във въздуха, или гледали да изпълняват други задачи.
Наистина ли е било така? Възможно ли е едва 15-20 души от всеки 100 действително да са натискали спусъка и дори да е имало войници, изкарали цялата война без да дадат дори един-единствен изстрел? Какво би накарало човек да иска да убие по време на битка? Британският журналист Гръб Смит се е заел със задачата да намери отговора на този въпрос.
След края на Втората световна война бригадният генерал С. Л. А. Маршал и сътрудниците му интервюират хиляди пехотинци, участвали в ръкопашни боеве. Резултатите от това проучване са публикувани в излязлата през 1947 г. книга на генерала „Мъже срещу огъня”, в която той стига до изумителен извод: когато се случело да се изправят лице в лице с неспособен в този момент да се защити вражески боец, едва 15-20% от американските войници стреляли с цел да убият. Генералът подчертава, че при обстоятелства, които биха смекчили евентуалното чувство на вина, като, например, присъствие на командващ офицер, този процент рязко се покачва, но стига да имали избор, повечето войници избягвали да натиснат спусъка.
Изследването, проведено от генерал Маршал, е подложено на унищожителни критики. В действителност обаче резултатите, до които достига, са подкрепени от косвени доказателства, установени по време на различни конфликти и бойни ситуации.
Гръб Смит се среща с подполковник Дейв Гросман, който в наскоро публикуваната си книга „За убиването” изброява множество случаи, при които войниците са проявявали същото нежелание да убиват. Гросман, бивш боец от елитния Корпус на рейнджърите на американската армия, а сега преподавател по военна наука в Държавния университет в Арканзас, е убеден, че този факт красноречиво доказва една основна истина за човешкото поведение. Гросман твърди, че подобно на другите представители на животинското царство хората са далеч по-склонни само да демонстрират агресивно поведение, отколкото действително да убиват.
Когато сме много уплашени, рационалната част на нашия мозък (преден кортекс) блокира и остава да функционира основната част на мозъка (амигдалата), която всъщност е същата, както при кучето. С други думи, мозъкът ни почти се връща в предчовешко състояние. Решаването на конфликти при животните от един и същи вид обикновено става чрез демонстрация на превъзходство – борбите между тях изглеждат жестоки, но рядко завършват със смърт. По време на битка войниците преживяват дилема: от една страна е рационалният стремеж да убият в името на своята родина, а от друга – неспособността да извършат убийство поради еволюционния инстинкт, който им казва: „Не убивай!”.
Американските военни са силно притеснени от установеното от генерал Маршал и полагат максимални усилия очевидната съпротива срещу убиването да бъде отстранена. За тази цел е разработен изцяло нов подход към боевата подготовка, която вече включва и психологическа мотивация. Резултатите са изключително успешни и този нов подход доказва, че независимо какво нежелание изпитваме да извършим убийство,

* телата ни могат лесно да бъдат обучени да убиват

Възниква обаче друг въпрос: ще запазим ли душевното си спокойствие, приемайки извършеното от тялото ни?
Според резултатите от проучването на генерал Маршал на едва 2% от войниците мозъкът е пригоден да приеме извършване на убийство непрестанно, всеки ден. За да установи каква е тайната им и дали и той самият е от този рядък тип, Гръб се среща с един от водещите британски специалисти по психопатия, който изследва доколко силно е чувството му за състрадание.
С цел да достигне до истината за убиването, Гръб Смит преминава през основно боево обучение в елитните части и изпробва силите си в ожесточена двадесет и четири часова симулация на битка, воювайки заедно с цивилни доброволци срещу парашутисти с опит от зони на военен конфликт като Босна и Персийския залив.
Във филма ще видим и интервюта с експерти по психология, военна наука и неврология, с един специалист по история на британската армия и с бивш парашутист, участвал във Фолклендската война.

* Войниците не стрелят!? А кой уби 60 млн. души?

Повече от 60 милиона души загиват във Втората световна война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкръвена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.
С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност.
През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската демократична република от остатъка на своята окупационна зона.
Втората световна война е глобален военен конфликт, протекъл през средата на 20 век. Наречена е така, защото бойни действия се водят на пет от седемте континента и в три от океаните - Атлантическия, Тихия и Северния ледовит, и в тях участват всички развити страни в света по това време.
Като резултат от агресивната политика на тези държави, избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война - японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.
До момента на немското нападение съветското командване не приема никакви отбранителни контрамерки. Според Виктор Суворов Съветският съюз изпълнява собствени планове за превантивно нападение срещу германските войски, с което може да се обясни неподготвеността на Червената армия за отбранителна война и изненадата на Сталин от германското нападение. Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е голяма част от хубавото лятно време. Три дни по-късно СССР е нападнат и от Финландия.
След германското нападение Съветският съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира около 70% от въоръжените си сили, подсилени със съюзнически сили срещу СССР. Съветските войски не са подготвени да окажат сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени. Едва 24 часа след нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета. Милиони военнослужещи в Червената армия доброволно се предават в плен. През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).
Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 - 1942 г.
През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 - февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.
След битката при Сталинград пораженията на немците се превръщат в провал.
На 20 февруари 1945 г. съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа.

След битката при Гетисбърг от бойното поле са събрани 27574 мускета. Оказва се, че 90% от тях са все още заредени, а 6000 съдържат от три до десет патрона. Няколко десетилетия по-късно, по време на битката край Роркс дрифт в Южна Африка малка група британски войници се оказват пред значително по-многочислена зулуска армия на разстояние един изстрел, но въпреки това средно дванадесет от всеки тринадесет британски куршума успешно не улучва целта. Говори се, че през Първата световна война е имало офицери, които притичвали напред-назад из окопите с извадени саби и карали войниците да престанат да стрелят над главите на вражеските бойци, а да се прицелват по-ниско.

Трето място на Международния турнир по стрелба с гладкоцевно ловно оръжие в Ниш, спечели Красимир Михтиев. В състезанието в Република Сърбия участваха стрелци от страната-домакин, България, Гърция, Италия и Черна гора. Турнирът се проведе на осем сцени, с общо 98 изстрела с патрони 12- ти калибър.

По административни причини Красимир Михтиев и другия представител на В. Търново Светослав Костадинов не успяха да получат навреме разрешителни за пренасяне на оръжията си и участваха в надпреварата с “пушка-помпа – “РЕМИНГТОН – 760” предоставена им от организаторите. Макар и с непознато оръжие и без никаква предварителна подготовка с него, в надпреварата на 2 май двамата постигнаха отлични резултати - Михтиев взе бронзов медал, а Костадинов е седми.

През следващите два дни турнира продължи с надстрелване с късо нарезно оръжие (б.р. с голямокалибрени пистолети по правилата на Международната Асоциация по Динамична Стрелба (IPSC)). В тази надпревара се включиха още двама от топсъстезателите на Българската Ассоциация по Динамична стрелба – Методи Марков и Димитър Мангъров. След оспорвана битка между над 120 стрелци, на 12 различни сцени, с по минимум 215 изстрела, в стандартната категория Методи Марков е шести, Димитър Мангъров осми, а Светослав Костадинов 20- ти. Красимир Михтиев зае пето място в свободната дивизия. В отборното класиране българските стрелци са трети.

Само да отбележа, че Светльо Костадинов е от София, а не от В.Търново, и че пушката е Remington 870.
На снимката по-горе Михи е със жълтата, а Светослав е с черната тениска.

В началото на 50-те години в Калифорния (САЩ), се заражна един нов динамичен стрелкови спорт. Постепенно този нов спорт завладява стрелците из целите Съединени щати и някои страни от Европа, докато през месец Май 1976 г., по време на международната пистолетна конференция състояла се в Колумбия (САЩ), четиридесет представители на различни страни били поканени, за да определят основните принципи и да начертаят бъдещето на спорта наречен Динамична Стрелба. Създадена е IPSC (The International Practical Shooting Confederation). За първи президент на IPSC е избран п-к Джеф Купър.

Наред с правилата и конституцията на IPSC, по време на първата конференция е определен и основният принцип - баланс между точност, скорост и контрол на мощта на оръжието. Ражда се и мотото на организацията - DVC (Diligenta, Vis, Celeritas). В превод от латински това означава Точност, Мощ, Бързина.

Днес IPSC - стрелбата е популярна още с наименованията ПРИЛОЖНА или ДИНАМИЧНА стрелба.

В динамичната стрелба състезателят трябва да обедини точност, бързина и контрол на мощта на оръжието в печеливша комбинация. Използваните мишени са хартиени и метални. Най-масово използваната хартиена мишена е с размер 57/45 см със зони А, С, D. Поразяването на централната "А" (размер 15/32.5 см) на мишената носи максималните 5 точни. Поразяването на останалите зони в зависимост от мощта на използвания боеприпас носи от 4 до 1 точки. Поразяването на каквато и да е метална мишена винаги носи 5 точки. Пропускането на хартиена или метална мишена носи 10 наказателни точки. Повечето от упражненията изискват стрелба от близко разтояние до 10 м. По-рядко мишените са на разтояние от 10 до 15 м. и изключително рядко на разстояние до 40 м.

За повечето от опитните стрелци може би звучи лесно да се улучи зона с размери 15/32.5 см на разтояния по-малки от 45 м. Комбинацията от ограничено време и използването на мощни оръжия с калибър от 9х19 до .45 AUTO превръща това във вълнуващо предизвикателство.

С цел избягване на превъзходството на един състезател над друг поради вида на оръжието, оръжията са комбинирани в групи - дивизии. Съгласно правилата на IPSC съществуват следните дивизии: Open, Standard, Modified и Production за пистолет и Standard за револвери. Освен тези групи, съгласно правилата на НКПС "Динамик", за Бългаия е въведена дивизия "Макаров", която включва най-популярното у нас оръжие.

IPSC е вълнуващ стрелкови спорт поради прилаганите при организиране на състезанията принципи, като: Предизвикателство, Разнообразие, Обективност на оценяването и други.

Използването на подвижни, появяващи се, реактивни, частично прикрити и дори наказателни мишени в реалистична подредба, допълнително повишава нивото на адреналина и прави спорта още по-занимателен.

Въпреки, че корените на този стрелкови спорт са бойно-приложни, той се развива изцяло като спортна дейност, както карате, айкидо, спорта стрелба или стрелба с лък.

Трябва да се знае, че динамичната стрелба е скъп спорт поради необходимостта от надеждно оръжие, удобни аксесоари и много боеприпаси. Сега IPSC е най-бързо развиващият се световен стрелбоки спорт, наблягащ на безопасността и културата при боравене с огнестрелно оръжие, оценяващ точността, бързината и контролна на отката по време на състезание. Практикуват го хора от цял свят, всяка възраст, пол, убеждение, дори такива с физически недъзи.

IPSC има своя собствена олимпиада, провеждаща се на всеки 3 години наречена The World Shot. Най-върховното постижение в този спорт, разбира се е титлата Световен Шампион.

IPSC в България

Днес IPSC е популярен спорт с представители в 70 страни по света, наречени Региони. От 2003 г. България е приета за Регион. Официален представител е Национален клуб по приложна стрелба "Динамик". Всяка година представителите от 70-те региона се събират на Годишна Асамблея. Дейността на "Динамик" е насочена към повишаване културата на боравене с огнестрелно оръжие, развиване на спорта Динамична стрелба, обособяване на учебни центрове в тази посока, работещи на световно ниво.

Членовете на клуба са измежду служителите на МВР и МНО, агенции за сигурност, граждани любители на оръжията с максимално висока култура на боравене с огнестрелно оръжие.

В клуба членуват група инструктори с богат опит на национално и световно ниво, обучили хора в безопасно боравене с огнестрелно оръжие и стрелкови техники.

България е страна с демократично законодателство по отношение на огнестрелните оръжия и с присъствието си, IPSC ще донесе на гражданите допълнителен позитивизъм по отношение на законното притежаване на огнестрелно оръжие, както и допълнителен контрол.

Хайдушкото движение е най-масовата народна съпротива на българите срещу социалното и националното потисничество по време на петвековната османска власт по българските земи. Хайдушките чети поставят началото на национално-освободителната борба на българите, която завършва с възстановяване на българската държава през 1878 г. Огромен брой народни песни разказват за хайдутите.

Всяка пролет – около Гергьовден - смели мъже от села и градове напускат своите домове и се отправят към хайдушките сборища по горски поляни. Организират се в дружини с водач-войвода и със знаменосец. Хайдутите живеят под прикритието на разлистените гори чак докато слана попари и оголи дърветата. Затова самите хайдути възхваляват в песните си гората като своя “майка зелена”, планината – като свой баща, а оръжията си – като свои братя и сестри. Хайдушките дружини водят битки с османлиите в района, където действат. В други случаи те устройват сурови наказания за местни властници, които тероризират бедното население с насилие, отвличания в робство, принудителен труд и непосилни данъци. Затова народът възпява хайдутите като свои закрилници и отмъстители за неволите на онеправданите. Една от песните е посветена на прочутия с храбростта си войвода Дончо Ватаха от подбалканския град Копривщица, който действа през първата половина на ХІХ век в Тракия. Народните песни са съхранили имената на още множество реални герои от хайдушкото движение. Друг текст от товавреме изрежда някои от най-известните водачи през късния период, когато четите вече се борят за национална независимост на българите. В текста хайдутите изглеждат безгрижни – “дружина върви и пее, гората листи люлее”. Но това е боен поход, чиято мисия е “Свобода или смърт юнашка!” И някои от героите на песните действително загиват в борбата за освобождение от османския поробител. Какви са мъжете, дръзнали да се борят с оръжие срещу османската власт и да защитават най-бедните прослойки? Песен описва как “Стоян млад юнак” съблича дрехите си на търговец и облича “дрехи юнашки”, за да отиде в хайдушката дружина и да стане неин знаменосец. В други текстове се разказва и за мъже-земеделци, които напролет, вместо да хванат ралото и да орат земята, грабват своите пушки и саби, за да станат хайдути. Обичайно в дружините участват мъже. Но песните пазят спомен и за доста дръзки моми и жени, пренебрегнали обичайната женска съдба – да се оженят и отглеждат деца, за да участват в хайдушките дружини. Такъв обрат описва песента за мома Стоянка. Тя хвърля “хурка шарена с позлатено вретено”, съблича женски одежди и облича хайдушки дрехи, запасва сабя, нарамва пушка, втиква чифте пищове в пояса на мъжките си дрехи и отива на хайдушкото сборище “на връх на Стара планина”. Нещо повече, някои от тези смели жени стават водачи на хайдушки дружини, макар да се пее “де се е чуло видяло мома войвода да бъде”. Жените успяват да спечелят състезанията, с които се избира войвода. Популярен сюжет е как всички хайдути стрелят по окачен на дърво пръстен, но само един успява да го улучи и този най-умел стрелец става войвода, дори ако е жена. Колко масово става хайдушкото движение подсказва често използваният в народните песни образ “под всяко дърво юнак, във всяка долчинка и байряк”. Прочутият Петко войвода води дружина от 150-200 души. Той става толкова популярен сред българското и гръцкото население в Тракия, че самият султан го кани за свой везир, според една песен. Но той отказва с думите: ”Не ща везирин да ставам,/ не ща в сараи да седа./ Стига ми мене царството, дето ма тачи народа”.

С военен парад в центъра на София българската армия, която вече е изцяло професионална, демонстрира силата си на Гергьовден - Деня на храбростта. На площад "Александър Първи" реч държа президентът и върховен главнокомандващ Георги Първанов. Длъжни сме да инвестираме в силно и модерно военно образование, в една високо професионална подготовка на офицерите и професионалните военни, да инвестираме в силната им и трайна мотивация, каза държавният глава. Българската армия остава източник на национално самочувствие и достойнство, на автентичен патриотизъм. Днес ние имаме силна армия, в което са се убедили партньорите и съюзниците ни при участието на бойците ни в мисии извън страната. В тях нашите военни показват, че по нищо не отстъпват на армиите с десетилетна история в НАТО. Ние сме последователен и предсказуем съюзник, който е в състояние да изпълнява ангажиментите си, за да постигнем повече мир, сигурност и стабилност на континента, каза Първанов.

След словото му прозвуча националният химн на фона на 20 артилерийски салюта. Стотици софиянци бяха събрани на площада, за да видят тържествения марш на военните.

Парадът откри вертолет "Ми-17", носещ националното знаме. След него дефилираха представителните части, предвождани от знамената светини. Първи преминаха участвали в мисии военни в униформи тип "Сахара". Последваха блоковете на Военната академия "Георги Стойков Раковски", Националната гвардейска част, Националния военен университет "Васил Левски", Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров", Втора Тунджанска лека пехотна бригада, 68-ма бригада Специални сили, на Военновъздушните и на Военноморските сили.

В началото на въздушния парад преминаха два щурмови вертолета "Ми-24". Прелетя тройка транспортни вертолети "Кугър", следвана от учебно-тренировъчни самолети "Пилатус РС-9М" от Военновъздушната учебна база "Долна Митрополия", щурмови самолети "Су-25" от Безмер, изтребители "МиГ-29" от Граф Игнатиево. След тях преминаха верижни и колесни машини и бойна техника, които са на въоръжение в българската армия, акцент сред които е най-новата придобивка на Сухопътните войски - бойната бронирана машина M 1117 "Гардиън". Хората видяха танкове "Т-72", бойни машини на пехотата "БМП-1П", "БМП-23", 122-мм самоходна артилерийска гаубица 2C1 "Гвоздика", самоходна минохвъргачка Б1.10 "Тунджа", универсалното верижно леко шаси /"МТЛБ-У"/, модернизирани бронетранспортьори "БТР-60 ПБ МД-1", леки автомобили с повишена проходимост - бронирани "Мерцедес", противотанков управляем ракетен комплекс "Конкурс", реактивна система за залпов огън БМ-21 "ГРАД", 152-мм оръдие - гаубица Д-20, ракетен комплекс 9К-79 "Точка", зенитноракетен комплекс "Оса"- АК, пускови установки "С-300".

Сред присъстващите на парада бяха министър-председателят Сергей Станишев, министрите Михаил Миков, Евгений Желев, Емел Етем, депутати, военни аташета, ветерани.

Преди това пред паметника на Незнайния войн на площада край храм-паметника "Св. Александър Невски" тържествен водосвет на знамената светини и бойните знамена на Българската армия отслужи главният секретар на Светия синод епископ Наум. Президентът прие почетния караул със знамената на представителните армейски части. Държавният глава, министърът на отбраната и началникът на ГЩ на БА поднесоха венец на паметника на Незнайния воин.

Според житието му Свети Великомъченик Георги Победоносец е роден вероятно през 275 г. в Кападокия (Мала Азия). Двадесетгодишен получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като нейн защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 303 г. по време на управлението на император Диоклециан.
Св. Георги се превръща в светец-покровител на войската. Затова 6 май е ден на храбростта и празник на Българската армия. Тогава се освещават бойните знамена.
В народните песни светецът често е възпяван как спасява млада и хубава девойка, предопределена за жертва на змея. Всъщност това е метафора за победата над студа, зимата и освобождаване на пролетта и растежа. Затова се смята, че св. Георги е покровител на земеделци и животновъди.
Звярът - дракон, ламя, змей или хала, е символ на злото в света и в човека. Убивайки митичното чудовище, героят възстановява хармонията на битието. Звучи съвсем като холивудски екшън с хепи енд.
Вечната борба на доброто и злото продължава да се случва и в нашия модерен свят, но не с копие и с меч, а с нови средства. Упадъкът на морала и девалвацията на изконни български ценности са модерните оръжия на същия този змей. Къде е сега св. Георги да ни спаси отново?

Огнестрелно оръжие и щикове от национално-освободителните войни и войните за национално обединение могат да видят новозагорци на подредената от Национално дружество "Традиция" - клон Нова Загора, Исторически музей Нова Загора, Община Нова Загора и Ротари клуб изложба, посветена на 6 май.
Експозицията предлага редкия шанс да се видят картечен пистолет "Судаев" калибър 7,62, руски и български медали за храброст, свидетелства за зрелост от военните училища и школата за запасни офицери. Акцент в изложбата е тежка картечница "Максим Соколов" - калибър 7,62. Част от оръжията и щиковете в изложбата са на новозагорския колекционер Николай Костов.

Прототипът FMG-9 на фирмата Magpul Industries Corp е маскиран като обикновено фенерче, но с натискане на един бутон се превръща в напълно функционален картечен пистолет (Glock 18). Ако пък не е нужен вече, отново може да се сгъне и да се прибере като дебел портфейл в задния джоб.

Не е предназначен за гражданския пазар обаче, защото обикновено автоматичните оръжия са забранени за граждани (не само в България).
Впрочем идеята за сгъваем картечен пистолет, предназначен за скрито носене, не е нова. Юджийн Стонър (Eugene Stoner), създател на американския автомат М16, е разработил в началото на 1980-те години картечният пистолет Ares FMG, който обаче не влязъл в серийно производство.

Отвътре капачето на кутийката е маркирано ''R.M. Waylett, 126, Wigmore St., Portman Square, London W.1''. Годината на производство е 1870. Проектиран за малък пръст на дама, затова е и името ''Femme Fatale'', изписано отвън на кутийката около стилизирана звезда. Револверът-пръстен е с патрон със щифтов възпламенител (pinfire) с приблизителен калибър .06, 7-гнезда в барабана. Действа на пепърбокс принципа, без цев, с тънко чукче, взвеждано с нокът.

...Горкият Лечков, ... и той си има своите христостоичковски случки – с полицията. Едва ли си е направил всички възможни изводи, защото на една от последните си пресконференции заяви: ”Сега пък са се заяли със сина на Гълъбин Боевски.” Представяте ли си, момчето само с „два пистолета във всяка ръка” и те се заяждат...

68-годишен плевенчанин е ранил двама мъже, опитали да откраднат ламарина от съседска вила. Това информират от пресцентъра на полицията в Плевен.

Сигналът е подаден от възрастния мъж на тел. 166 на 2 май около 13.00 часа. Той съобщил, че малко по-рано, докато бил в имота си във вилна зона „Долината на славеите” край Плевен, видял двама мъже, които демонтирали ламаринена конструкция от съседска вила. При опита му да предотврати кражбата, 68-годишният бил нападнат от крадците. Защитавайки се, той произвел изстрел със законния си пистолет „ТТ” и ранил нападателите, които след това избягали с конска каруца.

След подадения сигнал са организирани бързи оперативни мероприятия и служители от Второ РПУ Плевен са установили и заловили двамата бегълци. Те са плевенчани, на 38 и на 40 години, открити са в дома на единия от тях. Известни са на полицията като автори на множество кражби, за които са осъждани. След злополучния им опит за кражба на 2 май, 38-годишният е прострелян в глезена на левия крак, а 40-годишният - в лявата седалищна част. Настанени са за лечение в Плевенската многопрофилна болница, няма опасност за живота им.

След снемане на обяснения във Второ РПУ Плевен 68-годишният доброволно е предал оръжието, с което е произвел изстрелите срещу крадците. Образувано е досъдебно производство.

Браво на дядото! Срещу наглите крадци това е истината - стрелба на месо. След като законодателно-полицейско-съдебната система на може да озапти престъпността, храбри единици от населението взимат закона в свои ръце. В тях ми е надеждата. Остава и законът така да бъде променен, че не крадците (защото са цигани), а потърпевшите да имат права.
На тези, които казват "ау, ако има повече оръжие ще се изтребиме" случката показва, че всички остават живи, някои обаче получават възмездие за престъплението си на място, чрез куршум в задника.
Писано неотдавна: Цитат с коментар

Мата Хари ще остане завинаги световен символ на шпионажа със своята изключителна енергия, издръжливост, екзотичност, безстрашие и сексапил. Маргарета Гертруда Зеле, както е истинското име на шпионката, е родена през 1876 г. в холандската провинция Зееланд. След 2 неуспешни брака през 1905 г. дебютира на сцената в Париж под псевдонима Мата Хари. Така се ражда легендата Мата Хари, която издига стриптийза до ранга на изкуство и завладява публиката с необикновения си стил и екзотичност. Кариерата й на танцьорка трае до 1912 г., когато е завербувана като таен агент от Франция.
Французите обаче подозират, че работи и за германците. Изпращат я на мисия в Мадрид. По време на престоя є те прихващат съобщение от немското военно посолство в испанската столица до Берлин, в което се говори за френски агент H-21, номера на Мата. На 13 февруари 1917 г. френското контраразузнаване прави претърсване в хотелската є стая в Париж и макар да не намира убедителни доказателства, я арестува и обвинява, че работи за немците. Процесът срещу нея е кратък и съдът я обявява за виновна. Разстреляна е в ранната утрин на 15 октомври.

Да откаже на такава покана едва ли е по силите на никой мъж, затова естествено се отзовах и аз. Лошото на поканата беше мястото - музейната сбирка на Висшето национално училище за полицейски кадри в Лион. Но човек не винаги успява да си избере доброто кафене. Точно така се е случило и с двама пруски офицери през Първата световна война. Фаталната и оскъдно облечена хавайска танцьорка показвала прелестите си на сцената на "Кафе дьо Пари". При това, докато полюшвала бедра и бюст, с пръсти успявала да им предаде необходимата информация. При танцът със седемте воала залата избухвала в бурни овации. Роден бил типът на жената-вамп. Но от нейните прелести се заинтересували и друг тип познавачи. Резултатът е известен. Танцьорката разстреляли като шпионка, прусаците изгонили, а стриптийз за първи и последен път бил използван като език в шпионажа.
Разкриването на т. нар. "Афера Мата Хари" принадлежи на френската полиция, която с право е поставила материалите в този музей. Още повече, че училището за ченгета е единственото във Франция. Кандидатите трябва да имат завършено висше образование - право, литература, философия, медицина, и след грижливо пресяване и тригодишен курс излизат с ранг на полицейски инспектори.
Колекцията в музея е събрала експонати още от началото на XVIII век. Обикновено той е затворен за посетители, но веднъж в годината, когато се повежда Международният фестивал на криминалния жанр, за два дни музеят посреща гости.
След Мата Хари любопитството привлича витрината на Франсоа Видок - най- прочутия каторжник между полицаите и най-прочутия полицай между каторжниците. Защото от обикновен бандит този гениален криминалист се издига до шеф на "Специалната бригада". Починал на 82 години от естествена смърт, той преминава във вечността като прототипа на Жан Валжан от "Клетниците" на Виктор Юго. Но от живота му черпят сюжети още и Балзак, Евгений Сю, Ламартин.
Най-интересни, пък и най-актуални са оръжията, при които, наркотикът замества куршума. Сложна паноплия от стрели, лъкове, хладно оръжие и поставени между тях шишенца. Тук гидът, иначе многословен, лаконично произнася - дрога.
Портрет на един човек, чието име трябва да се помни - доктор Едмонд Локард. Седемтомният му труд е наречен "Библия на научната криминалистика". Звучи странно, но преди него никой не е допускал, че отпечатъците на пръстите, на подметките, анализът на погълната на храната и т. н. могат бързо и сигурно да доведат до престъпника. Първата лаборатория на д-р Локард е в Екюли, квартал на Лион. Днес тук е и прочутата му колекция от снимки на татуирани затворници - 378, както и кодът, с който може да се разчете езика, произхода и информацията, която всяка татуировка съдържа.
На витрината на известния италиански антрополог професор Чезаре Ломброзо е изложен трудът му "За престъпните типове". По-пикантна е аферата на голямата "дукеса" Анастасия. Към 1927 година в Париж се появява жена, която твърди, че е единствената отървала се по чудо при разстрела на семейството на цар Николай II. Царят е имал доста пари и бижута в местните банки. Съблазнителната рускиня бързо влиза в доброто общество с няколко изискани бала и още по-изискани авантюри. Кредиторите не се скъпят - наследстовото на Романови е сигурна полица. Но антропологичната система на проф Алфонс Вертийон, едно друго голямо име в тази колекция, доказва, че измамницата има право само на безплатната супа в местния затвор. Което є получава.
Колекцията на музея продължава с няколко хитроумни бомби на анархисти: чанти, които избухват при отваряне, врати на шкафове, които стрелят, бастуни (не чадъри) пистолети, чанти с динамит и часовникови механизми, даже коли, заредени с експлозив. Уви, нищо ново под слънцето. Извинете, нови са само прецизността на запалващото устройство и силата на експлозива. Но това вече не е за музея.

Постоянен достъп до интернет и възможности за подмяна на елементи от бронята предоставя новата бронирана машина за пехотата ни. Бойната бронирана колесна машина М 1117 "Гардиън", произведена от американската компания "Текстрон марин енд ленд системс", беше представена днес на територията на бившата авиобаза в Доброславци, където е събрана техника за тренировки преди военния парад на 6 май.

Машината, която е една от общо седемте нови бойни бронирани машини, също ще участва в Гергьовския парад. Останалите шест машини са в база "Инвикта" в Кабул и с тях разполага българският военен контингент. Американски инструктори започват да обучават в Афганистан българските военни да работят с новите бронетранспортьори.

Първите седем машини са доставени със стандартното за американската армия въоръжение, което включва 12,7-мм картечница "Браунинг" и 40-мм гранатомет. Има и отделна стойка, позволяваща монтиране на 7,62-мм картечница, която използват българските военни. Американското въоръжение ще бъде подменено за сметка на изпълнителя, за да бъдат изпълнени техническите изисквания на българската страна, обясни подп. Георги Ралчев от Щаба на Сухопътните войски. Съгласно договора предстои дооборудване на машината с 12,7-мм картечница НСВТ, която е на въоръжение в българската армия, както и 7,62-мм танкова картечница, която ще бъде поставена на мястото на гранатомета. Изискванията ни са изпълнени, даже надвишени, за балистичната и противоминната защита, каза подп. Ралчев. Има и бронировка на корпуса, осигуряваща защита от пряко попадение на 60-мм мини.

Черта на бронировката на новата машина е, че тя е модулен тип, което дава възможност листове от нея, при повреда, да бъдат сменяни от екипажа. При взривяване на експлозив - 8кг тротилов еквивалент, под дъното на машината или в друга точка, под колело, личният състав остава защитен. Диаметърът на едно колело на новата машина е 1,27 метра. Машината може да премине еднометров ров, заяви подп. Ралчев.

В бронетранспортьора има монтирани различни системи. Той трябва да бъде дооборудван с късовълнова станция и софтуер, който да дава възможност да се визуализират GPS-данни. Бронетранспортьорът ще разполага и с лаптоп военно изпълнение, с което бойците ще имат достъп до интернет по всяко време. Въпреки някои липси към момента, тази машина, както и другите в Афганистан, могат да изпълняват бойни задачи, защото разполагат със стандартните за американската армия комуникации, каза подп. Георги Ралчев.

Климатичната система поддържа нормална температура вътре при амплитуда от -40 до 60 градуса навън. От типа 4Х4 като показания бронетранспортьор ще бъдат осигурени 30 машини, които са нужни на мисията ни в Афганистан и стават за патрулиране, конвоиране, водене на бойни действия, аварийно спасяване и други задачи.

По рамковото споразумение, сключено с "Текстрон", ще се преговаря за още 30 машини с удължена база - 6Х6, в които могат да се качат до 10 души. Споразумението дава възможност да се заявят различни конфигурации.

Практиката е показала, че машината изминава 160 000км без нужда от намеса на специалисти за ремонти. Машината развива 104км в час. Около 1000 такива машини се използват от американската армия основно в Ирак и Южен Афганистан.

За повече и по-точна информация - M1117 Guardian Armored Security Vehicle (ASV) ASV-150

Видео от представянето: