Бързият съд на шамара

Като му писне да чака справедливост, българинът пердаши като Стоичков.

Кратко и ясно трябва да споделя, че приемам за (почти) нормално това, което направи Христо Стоичков.

Твърдя го с пълната отговорност на човек, който също пъха фотоапарата си в салатата на много хора и това му е част от работата. Мога да се обоснова - ако Стоичков разбиваше банкомат и някой го снима, това сигурно щеше да е от полза за обществото. Ако вечеря с красива жена, която не му е съпруга, няма да го снимам, защото това точно не е моят тип журналистика (освен ако красивата жена не е общински съветник). Но Стоичков с държането си прави онова, което правят всички българи. Той е говорител на българите - особено когато псува (дори и когато носи син буркан на джипа си - всеки нашенец има такава мечта). Не го оправдавам, но както и всички други, които решават да въздават справедливост заради нарушения си мир, са намерили разбиране от моя страна.

Натъпкването на българина в ръкавицата на модерния начин на живот създаде сериозна обществена нерегламентирана теснотия. Отвсякъде родната свинщина ни залива - точно със същия апломб, че сме изобретили компютъра и летенето с "Боинг". Ама не можахме да ги измислим тук, а ги измислихме там - защото у нас крамолата, кавгата и битката в нашия двор винаги са били по-важни от летенето. Всеки ден виждаме, че правото няма никакво намерение да покрие трудната и неясна част от човешките взаимоотношения. Дефицитът на справедливост вече влиза в чиниите ни и много българи губят търпение.

Има една дума, с която все по-често се сблъсквам напоследък - самоуправство. Това остава единственият начин да се защитиш от посегателство - независимо дали те снимат или настъпват в автобус, освирепяването е процес, който имаше своите натрупвания у нас и днес дава резултати. Не се сърдете на огледалото на българщината - славния дивак Стоичков. Вижте какво стои зад този необикновен хулиган. Той решава да въздава справедливост така, както всеки пенсионер намушква с нож нападателя си, защото полицията не смята за инцидент влизането в чужд двор и чака да стане кърваво, за да се намеси. Бащи заплашват с пистолет малки дръвльовци, защото закачат дъщеря му. Никой в училището обаче преди това не си е направил труда да не се стигне дотам. Всеки ден срещам такива бащи - някой пипа дъщеря му, а прокуратурата казва, че няма доказателства. Докато един ден на едната от двете страни й писва - или дъщерята е изнасилена, или бащата става убиец. Не си измислям казуси - това се случва всеки ден именно докато говорим за ценности, а избягваме да се диагностицираме и да се санкционираме. Ценностите у нас ще се появят след драконовска санкция - няма да стане с блага дума, с избори, няма да стане без кютек.

Стоичков е още един симптом - да се разбере, че междучовешките отношения в една държава на немного добре възпитани хора (като България) трябва да се регламентират и санкционират много по-строго от други държави. Трябва да станат ясни неща като лично пространство, посегателство върху личността, сексуално насилие (и намеците също са такова) и най-накрая трябва да стане ясно, че трябва да има правосъдие за дребните инциденти, за да няма кървави статистики. Никой вече не се надява на правосъдие при шамар или обида - имам две страници списък с хора, които са се опитали да се съдят за шамар - съдът им се подиграва. И всеки си връща на другия - за шамар - с юмрук, за обида - с бой, и за пипане на чужда булка - с причакване по тъмното.

Нацията иска силно да има справедливост и все повече се наема да я въздава сама. Въпрос на време е някой да хване пушката като в песента "Хей, Джо!" и да изтреби тия, които нарушават крехкия мир между нас. И това няма да е Стоичков. В този смисъл Камата вече не се чувства и много много българин - той не харесва България, както не я харесват милиони българи в самата нея. Просто Стоичков има алтернатива и я ползва - къде законно, къде урбулешката.

Нищо обаче не го оправдава, че пренася наши мурафети на европейски терен. Той можеше да се осланя на испанското правосъдие и щеше да получи разбиране. Но той не може да забрави, че е българин, в голяма степен всъщност той се е самозабравил като българин в Испания, където има всичко, но не се сеща, че има и правосъдие. Разбирам го, без да го оправдавам напълно. Просто на нас ни е трудно да сме нормални и ни трябва вилица на врата, за да станем нормални. Дотогава - щом няма правосъдие, и саморазправата ще е правосъдие. Другото са банални приказки от лъжливи усти.

Илиян Савков, Мартин Карбовски, ide.li

Израел представи войник – робот

Най-новият израелски войник може да вижда през нощта, никога не задрямва на пост и носи 300 кг, без да се оплаква, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Гардиум, както се казва новият робот-войник, е поръчан от израелската армия, за да замества хората в опасни мисии. Той е на четири колела и се командва от център, който може да е много отдалечен от бойната линия. В зависимост от необходимото Гардиум "получава" сензори, камера, оборудване за нощно виждане, като и картечница. Роботът може да се движи сам в градове по предварително зададен маршрут. Той може и да патрулира по границата, като камерите му сканират постоянно на 360 градуса.
Роботът струва между 600 000 щатски долара, колкото е цената на автоматичната конструкция, до няколко милиона долара в зависимост от монтираното оборудване.

class.bg

Роботът явно ще бъде не толкова неубедителен и слабоват, колкото го представяха на промо-видеото:

Правосъдие?

Двегодишна условна присъда с 4 годишен изпитателен срок постанови Пловдивският районен съд за 38-годишния Боян Жеков, който заплаши с газов пистолет съученик на дъщеря си в Основно училище „Климент Охридски” в село Скутаре. До присъдата се стигна след постигане на споразумение между страните, съобщиха от прокуратурата.
Жеков е признат за виновен по две обвинения: за извършване на хулиганство и за заплаха за убийство. Наложено му е едно общо най-тежко наказание за това, че в понеделник сутринта е заплашил с газов пистолет петокласниците Богдан и Йордан, които опипвали дъщеря му Бетина. Това станало малко преди началото на първия учебен час в класната стая на децата. Едно от тях извикало директора, а той сигнализирал в полицията.
До присъдата на бащата се стигна по реда на бързото производство, което е приложимо в случаите, когато извършителят е заловен на местопрестъплението.
Ако Жеков извърши друго нарушение на закона и получи присъда, ще трябва да излежи в затвора и условното си наказание.

dariknews.bg

М. Стависки - убийство на човек и още един в продължителна кома = 2.5 г. условно.
Б. Жеков - заплаха с газов пистолет на двама гамени = 2 г. условно.
При това става въпрос само за заплаха, даже не ги е опердашил, както им се полага.

Оръдие на паркинг в Русе

Любопитно съчетание на военна и цивилна техника може да се види в Русе. Непосредствено зад сградата на Регионалния исторически музей в Русе на пл. "Батенберг" е "паркирано" оръдие. Теренът е празен, поради което там редовно паркират МПС от близо 2 години. Обяснението е:
Регионален исторически музей – Русе получи за фонд “Оръжие” като дарение от БТК 100 милиметрово зенитно оръдие, съхранявано повече от 20 години в двора на ПРПС. За оръдието е известно, че е взето от Велико Търново при разформироване на военно поделение там. Това е оръдие КС-19, създадено в края на 40-те години на ХХ в. През 50-те години то е основно зенитно оръдие за държавите от Варшавския договор (вкл. и на българската противовъздушна отбрана).

ruseinfo.net

Споко, оръдието е завързано с верига за велосипед за едно колче забито в градинката отзад.
Оръдие с богата история влезе във фонда на отдел „Оръжие” Русенския музей

Лъчево оръжие (Active Denial System - ADS) срещу репортер (видео)

Още по темата:
Оръжие с енергиен лъч готвят за Ирак

Цитат с коментар

...В защита на съдебната система можем да кажем, че този силно дискредитиран образ не се базира на пряк личен опит с нея. По-малко от 10% от българските граждани през последната година са влизали в съд – било като свидетели, било като страна по дело или за административни справки. Това обаче не решава проблема, а само го усложнява. При такова силно убеждение, че у нас правосъдие на практика не се упражнява, то просто не се търси в съответните институции. Едва 14-15% от хората у нас считат, че има някакъв смисъл да се опитат да съдят например държавата или общинските власти, когато интересите им са засегнати или правата – нарушени. Това обяснява и слабостта на гражданското общество у нас: как да си търсиш правата, когато предварително си убеден, че няма смисъл? Защо тогава се чудим на нарастващите примери на насилие в отношенията между хората, дори в училище? То е и вследствие на убеждението на мнозинството хора, че и по въпросите на личната сигурност и раздаването на справедливост важи принципа „Направи си сам”. С газов пистолет или без...

Марчела Абрашева, „Галъп Интернешънъл“, class.bg

По моето скромно-арогантно мнение скоро частно правосъдие ще се раздава не само с газов пистолет, но и с боен... Всъщност мутрите отдавана го раздават по този начин, има голяма вероятност обаче, това явление да придобие масовост.

България е сред незаконните производители на "Калашник"

България е сред страните, които незаконно произвеждат автомати "Калашников", заяви високопоставен представител на концерна "Ижмаш".
Редица страни продължават незаконното производство на автомат "Калашников", нарушавайки грубо сключените по времето на СССР лицензионни договори, заяви за Интерфакс директорът, отговарящ за външноикономическа дейност в концерна "Ижмаш", Александър Заварзин.
"Твърдението, че през съветската епоха автоматите "Калашников" уж безконтролно са се произвеждали в чужбина, в действителност не е много точно. При всеки конкретен случай обезателно са издавани лицензи, като правило за десет години с възможност за удължаване.
Последните лицензи са изтекли през 90-те години на ХХ век. Русия не ги е удължавала. Редица страни, като например Германия, доброволно са прекратили производството на наши автомати. Но има и страни, които продължават да ги произвеждат, променяйки малко само външния вид и наименованието на автомата", каза Заварзин.
Той разкри, че над десет завода в света произвеждат автомати "Калашников" без лиценз, което си е пиратство. Те се намират в България, Румъния, Полша, Израел, Китай и др. Даже в САЩ прочутият автомат се произвежда незаконно.
"В последно време САЩ ни обвиняват, че ние се занимаваме с пиратско производство на техните електронни продукти, но самите те произвеждат значително количество автомати "Калашников" или създадени на неговата база оръжия без лиценз", заяви Заварзин.
Той подчерта, че оригиналният производител на автоматите е и остава "Ижмаш", който е развил технологическите и конструктивни особености на това оръжие.

club.bg

__________(i)__________

Отново стрелят по „незаконния“ АК-47
Спорният въпрос не е в лицензионните такси, а в цялата техническа и търговска документация на фирмите

България е сред страните, които незаконно произвеждат автомати „Калашников". Рефренът е познат от последните десетина години. За пореден път тези дни чухме подобно порицание от Александър Заварзин, завеждащ външноикономическата дейност на концерна „Ижмаш", цитиран от руската агенция Интерфакс.
Според руския високопоставен източник България грубо нарушавала сключените по време на СССР лицензионни договори за производство на оръжие.
Разбирай: Не си плащате на Русия. Също: Не питате дали може да се изнася и за кои страни (за да не се настъпваме по обувката с цени и пазарни ниши!).
Основният проблем тук е, че оръжейните лицензи са ни предоставени от СССР, а не от Русия. Съществен и нерешен проблем е също, че тяхното предоставяне е вървяло с пълна техническа и търговска документация по производството, подобренията му, както и пазарите, на които се изнася оръжието.

Русия не е правоприемник на СССР
Висящият въпрос, който сума ти демократични български правителства се заричаха да решат и не решаваха, се съдържа в отговора на въпроса: Русия приемник ли е на СССР, или не е?
Работни групи от двете страни ежегодно си чешат езиците по този въпрос два пъти годишно в рамките на редовните сесии за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
Очевидно е, че България няма да признае Русия за правоприемник на СССР. Още по-сигурно е, че Русия ще настоява за това право.
Работата, разбира се, не е в цената на годишните роялти (лицензионни такси), които ние бихме платили охотно. Още повече че те едва ли имат и 10 млн. долара барабар с лихвите. България или частната компания „Арсенал“- Казанлък биха платили незабавно тези пари, само и само да няма повече пререкания.

Не сме сами в „незаконното“ производство
Не е случаен и фактът, че досега нито Полша, нито Чехия са признали Русия за правоприемник на СССР. Техните имена също се спрягат периодично като незаконни производители на калашници.
Причината - плащането на роялти върви с цялата техническа документация по внесените подобрения в изделието – в случая автомат АК–47. С две думи, заводът в Казанлък доброволно и безвъзмездно трябва да разкрие цялата информация по собствения си автомат „Арсенал“, както внасяните през годините подобрения в АК-47. (Харесван, ценен и търсен на много пазари в Африка и Близкия изток, а с някои страни оттам Русия има подписани оръжейни договори.)
На практика това означава да посочи защо произведеният по лиценз в България „Калашников“ дава много по-добри резултати при пустинни изпитания, отколкото оригиналният, произведен от „Ижмаш“.
Благодарение на което и до днес основният му пазар е в Арабския изток. И малко в Латинска Америка.

В НАТО или извън него
Дори и да пренебрегнем факта, че България е член на НАТО, а Русия – не, пак не върви да се предоставя фирмена и търговска информация, която в цял свят е обект на специална защита.
Ако България се съгласи, че Русия и СССР са едно и също, трябва и да даде отчет къде, кога и на чии пазари е било изнасяно оръжието. За колко. Не е известно само дали не се дължи на „Ижмаш“ и част от платената на българския завод цена - като специално лицензионно възнаграждение. Все пак по онова време имаше Варшавски договор и Съвет за икономическа взаимопомощ, на които България беше член. Но дори и тогава е съмнително дали са предоставяни всички подобрения в лицензионните оръжия на братския СССР, или просто сме си удължавали срока на лиценза.
Сега обаче времената са други. И едва ли по света има търговска фирма, включително „Ижмаш“, която да предоставя изчерпателна търговска информация на конкуренти.
Но руската компания едва ли се надява на пълен успех, тя по-скоро иска да освободи някои пазари за себе си. Колкото и малки да са.
Е, ние не можем да се мерим с Русия като износител на оръжие. Това обаче не значи, че трябва да предоставим и останалите си пазари просто така.
Няма такава фирма. Няма такава държава.

Стела Ненкова, class.bg

Тучи сгущаются на Западе (рус. ез.)

В последнее время в СМИ все чаще появляются тревожные прогнозы о неизбежности новой Большой войны. Не очередного локального конфликта, подобного тем, что десятками тлеют в разных уголках земного шара. К ним, как не цинично это может прозвучать, уже все давно привыкли. Нет, разговор идет именно о Большой, страшной войне. Войне, которая идет не “где-то там” на экране телевизора, а которая идет прямо “тут” и касается каждого. Войне, возможно, даже более страшной, чем та, что отгремела шестьдесят с лишним лет тому назад, оставив глубокую рану на сердце нашего народа и унеся миллионы жизней наших соотечественников…Но откуда же идет эта угроза ?

Где тот враг, которого на всем следует опасаться ? А враг все там же, где он и был во времена существования СССР. Он никуда не уходил. Он лишь наблюдал и ждал. И копил силу. Ведь, в самом деле, что бы там не говорили просвещенные “демократы” и “либералы”, про царство Добра и Света, которым в их представлении являются США, объективно, это единственное, на сегодняшний день государство, которое, в любой момент может прилететь в любую точку мира и сделать там все, что ему угодно. А угодно ему бомбить мирные города, захватывать ресурсы, делить людей на “плохие” и “хорошие” народы, свергать правительства, создавать новые государства… Список можно продолжать бесконечно.

Чего же они хотят ?

Чего же добиваются США ? Ответ прост – власти и денег. Им определенно нравиться быть единственной в мире сверхдержавой, и они сделают все возможное, чтобы такое положение вещей сохранялось и впредь. Однако, мир стремительно меняется, сохранять “статус кво” и почивать на лаврах Америке с каждым днем становится все труднее и труднее. Потихоньку поднимается, после тяжелой болезни 90-х Россия, расправляет могучие плечи Китай, теснит американский доллар, как средство международного расчета, крепнущий евро… И это не принимая во внимание Иран, растущую Индию, бунтующую Латинскую Америку…

Со всем этим американцам надо что-то делать, причем как можно быстрее. Придушить евро, дать укорот Китаю, нейтрализовать растущее влияние России, навести порядок на Ближнем Востоке.

И все это желательно сделать одновременно. Задача, казалось бы, непосильная. Не идти же, в самом деле, США войной на весь мир ? Американцы, конечно, парни горячие, но совершать такую самоубийственную глупость они не собираются.

Они вообще, лично вступают в войну в самом крайнем случае, предпочитая загребать жар чужими руками. Именно с этой целью в США выработана концепция “Непрерывной войны”. Т.е. разжигания во всем мире контролируемых военных конфликтов и революций. Зачем оккупировать страны Восточной Европы, если там можно устроить цветные революции и привести к власти проамериканские марионеточные режимы ?

К чему идти войной на Европейский союз, если достаточно создать в его центре радикальное исламское государство, вооружить его и устроить множество “маленьких победоносных войн” на территории Объединенной Европы ? К чему лезть в Индию, если на нее можно натравить Пакистан ? Что там на очереди, Китай ? А как у него взаимоотношения с оккупированным Тибетом ? А не намечается ли заварушки с Тайванем ? Так и представляется этот Дядюшка Сэм, сидящий в безопасности у себя за океаном и дразнящий оттуда мерзким гундосым голоском – “А вот и не подеретесь, а вот и не до крови”.

Невеселые перспективы России

Как уже говорилось выше, США всегда предпочитают действовать чужими руками, лишь в крайних случаях лично вступая в драку. И похоже, в отношении РФ они готовятся именно к такому вот “крайнему случаю”. Нет, конечно, будут и попытки оранжевых революций (собственно, уже есть), и финансирование сепаратизма, и попытки стравить нас с Китаем..

Но все это так, скорее для успокоения совести. Они прекрасно понимают, что трюк, который они однажды проделали с СССР, повторить второй раз им уже вряд ли удастся. Итак, что же нас ждет в случаи самого неблагоприятного, силового развития событий ?

Прежде всего, давайте признаем, что США на сегодняшний день обладает самой хорошо вооруженной и современной армией в мире. И если бы не обладание атомным оружием, вполне возможно, РФ давно бы уже разделило участь Югославии. США постоянно наращивает свой военный бюджет, расходуя львиную его долю не на производство обычной военной техники, а на разработку принципиально новых видов вооружений. Одним словом, пытаются достичь критического военно-технического преимущества. При достижении которого, у их врагов уже не будет никаких шансов. Вообще.

Проиллюстрирую это таким примером. Во времена колонизации Африки европейцами, ее коренное население этому весьма активно сопротивлялось. Особенно отличились в этом зулусы.

Выступая с копьями и щитами против ружей, они не раз добивались победы, пускай и в силу значительного численного преимущества. Когда же у колонистов на вооружении появились пулеметы, зулусы уже больше не побеждали. Никогда. Их участь была предрешена.

Так вот, когда у американцев появится такой “пулемет”, мы уже вряд ли сможем им что-то противопоставить. Совсем. Даже числом взять уже не получится. И этот самый “пулемет” сегодня активно разрабатывается.

Вот те самые новинки, которые сейчас находятся в стадии разработки и с которыми нам, не дай бог, придется иметь дело в ближайшем будущем:

* -Рельсовые электромагнитные пушки, с дальностью стрельбы свыше 400 километров. Таковыми в будущем планируется оснащать американские корабли.
* - E-Bomb - Электромагнитные заряды, выводящие из строя всю электронную технику.
* -Лазеры воздушного базирования, уничтожающие ракеты на взлете.
* -Малогабаритные межконтинентальные крылатые ракеты на газотурбинных двигателях 5 поколения, позволяющих реализовать концепцию “Быстрого глобального удара”

Плюс к этому, программа замены палубной авиации беспилотными штурмовиками, оснащение противоракетами всех кораблей американского флота и много другое. Таким образом, сценарий возможного будущего конфликта между РФ и США может выглядеть так:

* -Удар по территории РФ тысячами, а то и десятками тысяч ракет “Быстрого глобального удара”, оснащенными, в том, числе миниатюрными атомными и электромагнитными зарядами.
* -Ввод в воздушное пространство РФ огромной армии летающих беспилотников. Цель – уничтожения уцелевших военных объектов и стартующих ракет “Возмездия”.
* - Перехват немногочисленных уцелевших после удара российских ракет силами ПРО дислоцированными в непосредственной близости от границ РФ (в Чехии, Польша и т.д.). Использования лазеров воздушного базирования для перехвата ракет “на старте”.

Если какие-то ракеты умудрятся прорваться через все это, их встретят ПРО установленные на кораблях, а затем ПРО установленное непосредственно в США.

Что может противопоставить этому Россия ? Если исходить из сегодняшней ситуации в вооруженных силах, то только одно - дать прощальный залп и надеяться, что хоть одна из наших ракет долетит до США. С другой стороны, пока что американцы еще только разворачивают систему ПРО и доводят до ума свой “пулемет”. Так что время для выработки “ассиметричного ответа” у нас еще есть. Лет пять, минимум.

snariad.ru

Калашников бум-бум, но не с патрони, а с чаша водка

Навярно най-популярната руска марка Калашников от известно време има нов продукт на световния пазар. Интересното е, че този път той не убива, а напротив – създаден е с идеята да сплотява и създава нови приятелства. 88-годишният генерал Калашников навлиза в нови бизнес-територии – след феноменалния световен успех на АК-47, генералът даде името си и личната си рецепта за производство на водка с име Калашников. Британският му агент Джон Флори, чиято е идеята за създаването на тази водка, в ексклузивното интервю на Константин Вълков за zar.bg

Q: Казват, че разширяването на бизнес-портофолиото на определена марка е нещо добро. Но когато генерал Калашников, два пъти герой на социалистическия труд и многократно награждаван в Русия за своето чудно огнестрелно изобретение с марка Калашников започна да произвежда водка пак с марка Калашиков – всички отбелязаха, че това е най-странното маркетингово упражнение. Как се роди идеята да направите водка с име Калашников?

A: Работих като консултант за една компания, която искаше да разработи продукти на база достатъчно популярна източноевропейска марка. Лично аз не можах да намеря много популярни в света източноевропейски марки. Една от тях обаче се отличаваше и тя беше Калашников и АК-47. Разбира се, Русия е популярна навсякъде по света с водката си. Генерал Калашников обича водка и прояви желание да разшири портфолиото на марката Калашников. Така се стигна до създаването на водка с марка Калашников, направена по рецепта на самия генерал Калашников.

Q: Тоест – не само името, дори рецептата е на генерал Калашников?

A: Да. Това е рецепта, която семейството му е използвало много години. Ние просто започнахме да я произвеждаме.

Q: Разбирам, но марката Калашников не носи ли и отрицателен заряд. Все пак това е оръжие, използвано от много армии по света, някои от тях терористични, гангстерски, революционери, които свалят правителства. Какво е посланието на водката?

A: АК-47 стана масово оръжие, защото е достъпно като цена. Но генерал Калашников просто е създал оръжието, той не го продава. А нашето послание с водката е “за дружбу” – “за приятелството”. Абсолютно сме спрели всякакви асоциации с насилие.

Q: Успешна ли е водката, продава ли се добре?

A: Да, току-що стъпихме на американския пазар. Американците харесват дизайна на бутилката, вкуса и самото име.

Q: Калашников в Америка? Интересно. Как все пак убедихте генерал Калашников, че трябва да даде името си за производство на водка?

A: Отне ми много време. Година и половина. Представих му бизнес-план. Случи се в изключително подходящо време – в Русия се случваха промени, а самият генерал харесва новите проекти. Освен това той оцени шанса, че това може да помогне за развитие на репутацията му по света.

Q: Къде се видяхте за първи път с генерала?

A: Срещнахме се на обяд в Москва, но самият генерал все още живее в градчето Ижевск. Разбира се, от време на време идва в Лондон. Аз пък понякога отивам в дачата на генерала.
Q: Все пак приятелството е странно – един британски бизнесмен малко над 40-те и 88-годишен знаменит руски генерал…

A: Всичко е комбинация между неговата мъдрост и моята енергия.

Q: Къде произвеждате водката?

A: Произвеждаме я под лиценз в Санкт Петербург.

Q: Как рекламирате водката?

A: Като водката на генерала. Никъде по бутилката няма да видите някаква препратка към оръжието Калашников. Става дума единствено за генерала като изобретател и национален герой в Русия.

Q: Първата ми мисъл, когато разбрах за водката, е какви странни игри могат да се правят – примерно по един шот всеки път, когато по CNN съобщават за използването на автомати Калашников в различни части на света.

A: Не, по етични причини не бихме промотирали такъв тип реклама. Нашето послание е, че трябва да се пие за приятелството.

Q: Харесва ли ви да играете на шах?

A: Играл съм, но не съм много добър.

Q: Защото, изглежда, познавате добре руската култура и популярни неща там. Познавате добре и Каспаров, нали?

A: Срещнах Гари в Лондон и на практика заедно направихме това, което сега правя с генерал Калашников. Използвахме името, марката “Каспаров” по различен начин, в някои продукти.

Q: Това популяризиране на името “Каспаров” беше ли свързано с плановете му за политическа кариера?

A: Въобще не сме говорили за това. Нашето партньорство беше изцяло комерсиално.

Q: Тогава какво точно произвеждахте с марката “Каспаров”?

A: Това бяха неща свързани със спорта – дъски за игра на шах, електронни шах-игри, часовници, писалки и т.н.

Q: Срещате ли се с Гари?

A: Не сме се виждали от много години.

Q: Имате ли наум друга легендарна руска марка, която искате да превърнете в нов и успешен продукт?

A: Ако имах, едва ли ще мога да го кажа сега, защото все пак е комерсиална тайна.

Q: Тогава имате ли руска марка-мечта, която бихте желали да превърнете в продукт.

A: Мисля, че вече съм постигнал това с Калашников, защото това навярно е единствената рука марка, която е толкова добре позната в света.

zar.bg

Армията ни е на изчезване, не я унижавайте

Набрали инерция от скандалите в МВР някои хора решиха да се докарат пред властта като доблестни борци срещу престъпността. Така се роди новината, че фрегатата „Смели" е задържана за контрабанда.Не след дълго „новината" бе последвана от силна воня.

Сензацията се оказа напарфюмирана партенка, пусната от шепа натегачи. Това, че полицаи и митничари са открили няколко стека цигари и кашон с пиене очевидно не е подвиг в мирно време. Но не това е унизителното. Тези хора обаче са си позволили да се качат на военен кораб, да тършуват из него, което нарушава вековни традиции във флота и не се връзва с никакви правила от свeтовната практика. Ако американски, френски, британски или каквито и да било други митничари и полицаи си бяха позволили подобна идея, те щяха да бъдят спряни още при първата крачка - по всякакъв начин, включително и с употреба на оръжие. В това могат да бъдат сигурни всички, които си мислят, че правата им са безкрайни. Още по-срамно е обаче бездушието на висши офицери от Българската армия. Те не защитиха екипажът, който се е връщал от съвместно учение с кораби на други държави. 110 доблестни мъже бяха подложени на унизителен обиск, разпити и съпровождани до тоалетната. На техния кораб! Не стига, че флотът ни вече разполага главно с кораби, които отдавна трябва да са в музея и да са пълни с плъхове, ами и едната чест на моряците бе отнета. И защо? Защото трафикирали водка и цигари за по-малко от 1000 лева.Това ако не е тъпотия - здраве му кажи. Няма спор, че всякаква престъпност и трафик трябва да се преследват от закона, но това не означава да се набляга на показните акции, които завършват с провал. След ден-два някой сигурно ще се извини за гафа с фрегатата „Смели". Дали шефовете на митниците и гранична полиция се чувстват удовлетворени? Защото номерът е плосък...Създава се впечатление, че има хора в правоохранителните структури, които разчитат на подобни смешни изпълнения, за да отчетат пред обществото, а и пред ЕС, че са рицари на справедливостта. Тези доспехи обаче отдавна не им стават.

Както и да е, акцията ще отшуми и ще я забравим. Ще остане горчивината у моряци и командири, че са омърсени несправедливо. И всичко това, защото начело на армията ни през последните години се изредиха цял отбор неадекватни хора, без желание за истински реформи, а и без качества да ги направят. Случайни смешници газеха по достойнството и честта на хората с пагони. Доскорошният военен министър поръчвал да му носят безплатни обяд и вечеря, защото му се полагали. Колко авторитетно, нали? През това време тайно и полека бяха разпродадоха под масата апетитни армейски имоти, докато бойците обосяваха и участваха в натовски мисии с пластмасови бинокли от панаирджийски сергии. Нашите момчета в Афганистан и Ирак все още не разполагат със свестни бронирани машини, а споровете за техните заплати омръзнаха дори на пацифистите. Армията бе разграбена под грифа „секретно", бойният дух бе смазан от абсурдни съкращения, тъпи решения и заповеди, от унизителни заплати. Затова днес малцина са тези, които искат да облекат военната униформа. Няма ги вече и ония луди командири, които хем можеха да пият като за световно, хем поразяваха целите и правеха фигури със самолетите, от които на партньорите от другите армии им се изправяха косите и се кръстеха за Бог да им е на помощ. Всичко това вече е в нафталина на времето. Какво от това, че в НАТО никой не уважава шушумигите. Нито крадците. Може би е време скандалите от МВР да се пренесат и във войската. Макар че така във войската, както не останаха генерали, които да спретнат един преврат, така вероятно няма да се намерят и такива, които да извадят някой и друг документ. Въпреки това някои среди очевидно са разтревожени, че процесите в МВР могат да се окажат заразителни. Накрая искам да спомена за поканата, която отправиха хора от флота чрез нашия сайт: организаторите на онзиденшната акция да се командироват на „Смели" в едно от следващите учения. Очаква ги романтична морска разходка, прехласване по лунната пътека и отпускане на душата с „Черно море, много е добре..."

Огнян Стефанов, frognews.bg

_____(i)_____

Моряшки бунт заради уволнения на командири от „Смели"

Не само командирът на фрегата „Смели", капитан ІІ ранг Ваньо Мусински, но и командирът на корабния дивизион ще бъдат наказани жестоко за извършени митнически нарушения. Нито един от стотината военни моряци от фрегатата не бил попълнил митническа декларация, съобщават източници от Военна полиция и митниците. Според тях имабо съмнение, че част от алкохола и цигарите били изхвърлени в морето, поради което заловените бутилки и кутии са мизерно количество. От „Смели" обаче са категорични, че акцията е преднамерена. Разследването продължава. Очаква се проверката от специална армейска комисия и Инспектората на министерството. Чак тогава командващия ВМС вицеадмирал Минко Кавалджиев щял да предложи наказание за подчинените си. Решение за него трябва да се вземе от министъра на отбраната и началника на ГЩ на БА.

Представител на обвинените моряци информира от Варна, че всичките стотина военни моряци от екипажа на „Смели" са готови да напуснат армията, ако дори един от тях бъде наказан.

frognews.bg

Дъвки и пистолети

Да поговорим за оръжието в училище

Нямате представа колко съм готин. От два месеца си имам пистолет. Щрак. Вие знаете, но си траете. Ваш проблем. Щрак. На мен ми е забавно. Ето, мога да си играя на руска рулетка в училище. Щрак. И на вас ви е забавно, нали. Буууууууууууум.

Главният герой на тази случка се казва Пол Боевски, а тихи статисти са всичките му съученици в 18 СОУ в София. За финал се чува един изстрел. Това не е филм.

Преди тези сцени ученикът е извадил пълнителя от пистолета. Стреля, но "то, нали няма патрони, и нищо не стана. След това насочи пистолета към главата си, но на четвъртия път явно е имало заседнал и се гръмна", разказва негова съученичка, която е била свидетел на случката. Стряскаща е лекотата, с която момичето описва случката и оръжието, все едно темата е последната мода в кецовете.

След гърмежа всеки започна да говори. Петнайсетгодишният Пол го правеше ужасно арогантно, баща му Гълъбин - гузно и оправдателно, учениците в 18 СОУ - обяснително, а техните учители - неразбиращо. Медиите от своя страна с възмущение показаха на няколко пъти, че всеки може да си купи газов пистолет, в някои определени случаи той дори може да бъде поръчан в интернет и доставен до входната врата.

"Няма забрана за продажбата на газови пистолети на непълнолетни", обяснява Ангел Харалампиев, който държи сайта oragie.com. Експерти от сектор КОС (Контрол на общоопасните средства) към МВР потвърдиха същото. Газовите пистолети не са огнестрелни оръжия и контролът върху тяхната продажба се оказва само и единствено в ръцете на морала на търговеца.

Потърсихме директора на КОС Божидар Василев, който отказа да коментира случая обстойно с обяснението, че службата му не носи отговорност за газовите пистолети. Той обаче обясни, че Пол Боевски е извадил голям късмет, защото дори и такова оръжие може да нанесе сериозни телесни повреди, особено ако изстрелът е произведен отблизо. По телефона Василев само зададе два въпроса: "Ако един ученик от два месеца парадира с оръжието си,

Къде е класът? А къде са учителите?

Величка Стойчева, директорът на 18 СОУ, знае отговора само на втория въпрос. Дни след инцидента тя ни кани в кабинета си. Обяснява случая накратко. Говори за причините. После въздъхва: "Аз такова нещо не бях преживявала." Пита дали може да запали цигара, а после изпушва пет една след друга.

Стойчева разказва, че Пол Боевски наистина е ходил с поне два газови пистолета на училище от два месеца. Нито един от учителите обаче не е знаел, въпреки че пистолетите са вадени зад гърбовете им в час. "Другото, което реално е най-шокиращо, е, че само едно от децата е казало за случаите на родителите си. Така ни обясниха на педагогическия съвет. Било ги страх от наказания."

Бащата на Пол Боевски, който сдаде поста си на общински съветник след инцидента, заяви, в едно от многобройните си интервюта през седмицата: "Тези деца не говорят с родителите си. Ако им бяха казали - тука има

Един луд с пистолет

те щяха да се обърнат към учителите и аз щях да разбера. Не може два месеца да ходиш в училище с пистолет. Явно децата не споделят с родителите си."

И наистина, училищата явно са се капсулирали напълно. Миналата седмица стана ясно, че част от инцидентите с битите учители са били прикривани. "Нужна е пълна прозрачност на тези случаи, тъй като директорите понякога проявяват склонност да ги прикриват, считайки, че това ще доведе до някакви негативи на училището и на самите тях", обобщава министърът на образованието Даниел Вълчев. Какво излиза - учениците ги е страх, но и директорите ги е страх.

В този смисъл отворената позиция на ръководството на 18 СОУ по случая е похвална. Но директорът там трябва да брани имиджа на едно елитно училище с около 1800 деца. Заради тази бройка Величка Стойчева може да си позволи да поддържа щат от двама училищни психолози и един съветник. Един от тях, Таня Предова, е млада, модерна жена, която само за няколко минути разказва за двата аспекта, които според нея са важни за случая "Пол Боевски".

"Лесният достъп до оръжия ги направи нещо като аксесоар за децата", смята Предова (Впрочем, когато преди седем месеца "Капитал" писа по уж шеговитата тема "Какво можем да намерим в ученическата раница?", се натъкна и на газови пистолети.) "Оръжията не се възприемат като заплаха, а като забавления", допълва психоложката. Според нея вторият основен проблем е, че в семействата генерално няма изградени "доверителни отношения". С други думи, учениците гледат на пистолета като на играчка, а освен това не говорят с родителите си. "Истината е, че темата "оръжия" в България е табу", смята експертът Ангел Харалампиев.

От 2001 Наско Христов поддържа сайт за оръжие. Един от първите материали в него са съвети към родителите какво да е отношението им по темата "деца-оръжие". "Показвайте го по подходящ начин на децата си, със спокойното обяснение какво е неговото предназначение, защо е опасно и защо деца не бива да си играят с него", пише той. Той добавя и три правила, на които децата трябва да бъдат научени, за да оцелеят: "1. Ако видите оръжие, никога не го пипайте; 2. Отдалечете се незабавно; 3. Съобщете на възрастен."

Случайно или не, за да се стигне до инцидента в 18 СОУ

И трите са били "нарушени"

Не само от едно дете. От цял клас.

Какви ще са последствията от това? Пол Боевски вече получи възможно най-сериозната мярка на училищно наказание - преместен е до края на годината в друго СОУ. Има вариант да бъде санкциониран и по закона за противообществените прояви на непълнолетни, но нали не вярвате, че това ще се случи. Ръководството на 18 СОУ обмисля да накаже и друг ученик, който е бил нещо като "съучастник" на Боевски. Охраната в училищата обаче ще продължи да няма право да пребърква раниците на децата. Родителите ще са загубили още част от доверието си към училището като институция. Поне гърмежът от пистолета на Пол Боевски може да мотивира повече хора да разпитат децата си дали такива неща не се случват и в техния клас. Газовите пистолети ще продължат да се продават като пакетче дъвки, а Пол Боевски още на есен ще се върне в старото си училище. А както пита директорът Величка Стойчева: "Каква е гаранцията, че няма да го направи с картечница?!"

Веселин ДИМИТРОВ, capital.bg

Щом Веселин Димитров предлага да поговорим, нека поговорим, Но едва ли ще стане разговор, аз лично няма да се включа, защото ми "бактиса" години на ред да говоря едно и също. Пък и поводът едва ли е толкова важен, ако не беше намесен шампиона Гълъбин Боевски, при това общински съветник, при това от ГЕРБ.
Щото ако беше някакво друго дете, леко обгореното му слепоочие, щеше спокойно да мине в графата "дребни инциденти", както например запалването и смъртта на 7 човека при пътен инцидент няколко дни по-късно, за който се писа и разговаря много по-малко.
Едва ли ще стане разговор, но аз предлагам да говорим за тези седем човека (5 младежа и двама по-възрастни), още повече, че причината и за двата инцидента е една и съща - неспазване на правилата за безопасност.

Ще допиша статията, защото от нея не става ясно откъде е цитата, като дам линка за правилата за безопасност в pishtov.com. Спокойно, няма да има реклама - pishtov.com е некомерсиален, аз не продавам оръжие, само давам безплатна информация за размисъл.
Ако някой я търси.

Робокоп - на щат в американската армия

На големия екран филми като "Робокоп", "Универсален боец" и предстоящата премиера на Iron Man (Железният човек) показват хора машини с изключителна сила и мощ. По тях досега се захласваха предимно хлапетиите, които тайно завиждаха на Бате Арни и Долф Лундгрен. Сега обаче в американския щат Юта фантастиката е на път да се превърне в реалност.
Екзоскелетът
Американски учени създадоха роботизиран костюм, който ще помага на войниците да вдигат тежки неща без усилие. За първи път миналата сряда бяха демонстрирани официално опитите за създаване на супер солджъра в покрайнините на Солт Лейк Сити. Вече са изработени прототипите на метални накрайници за краката и ръцете, които се очаква да подобрят физическата подготовка на US бойците. Информационните агенции показаха и видео на войник, облечен със спецекипировката, който безпощадно млати боксова круша.
Екзоскелетът XOS е от алуминий. Електрониката му позволява да усеща всяко движение на облеклия го човек и да се движи с него. Той е почти като втора кожа. Притежава гъвкавост, която съответства на човешката, но здравината и издръжливостта му далеч надхвърлят нашите възможности.
Сред предимствата е, че "металният обков" на крайниците всъщност е много лек и не затруднява придвижването. С помощта на екзоскелета лесно може да се вдигне товар от 90 кг, дори когато човек тежи много по-малко. Той може да предпази войниците от травми, когато им се налага да вдигат често тежко.
Първите модели ще се използват основно в снабдяването. Създателите на роботизирания костюм се надяват да го усъвършенстват, така че да може да се използва на бойното поле за носене на тежки оръжия и дори на ранени.
Захранването
Остава обаче да бъде решен проблемът със захранването с енергия за достатъчно дълъг период от време. В момента все още не е намерено разумно и изгодно от икономическа гледна точка решение.
Екзоскелетът е изработен от компанията "Саркос", която се занимава с проекта няколко години и вече работи по следващи усъвършенствани модели на екипировката. Така или иначе от американската армия са потвърдили желанието си да получат определен брой от роботизираните костюми още следващата години. Там не крият, че се надяват да разполагат с подобрена версия до 8 години.