- BlueGunBlog -

Таню Киряков спечели бронзов медал на европейското първенство по спортна стрелба с пневматично оръжие във Винтертур (Швейцария). Двукратният олимпийски шампион завоюва отличието на 10 метра пистолет (мъже) с резултат 682,9 точки (582 в сериите и финал 100,9).
Киряков, който след два дни ще навърши 45 години, влезе четвърти във финала с 582 точки и успя да вземе бронзов медал след резултат във финала 100,9.
Европейски шампион стана Леонид Екимов (Русия). Руснакът на практика си осигури титлата още след великолепна стрелба в сериите, когато дръпна пред конкурентите си с резултат 591 точки. Екимов запази хладнокръвие във финала, където записа 100,3 и с общо 691,3 грабна златото. Втори е Валтер Лапейре (Франция) с 683,4 точки (582+101,4).
Таню Киряков е роден на 2 март 1963 година. В дългата си кариера има три олимпийски медала - два златни в дисциплината стрелба с пневматичен пистолет от Игрите в Сеул през 1988 година и на малокалибрен пистолет от Сидни 2000, както и бронзов от Олимпиадата в Атланта 1996. Киряков е и трикратен европейски шампион, като във витрината му липсва единствено световната титла.
Утре европейското първенство във Винтертур завършва със стрелбата на 10 метра пистолет при жените, където ще участват Мария Гроздева, Антоанета Бонева и Ирена Танова.

Автоматът М 21, който се произвежда от “Застава оружйе”, трябва да стане част от въоръжението на армията на Сърбия, реши сръбският съвет по отбраната. Кога този план ще бъде реализиран, ще зависи преди всичко от парите в държавния бюджет, съобщава сръбската преса.
Автоматът М 21, който се произвежда с калибър, отговарящ на стандартите на НАТО, е оценен положително на всички тестове. Освен в страни от НАТО той е продаден и на армията на Перу. Директорът на “Застава оружйе” Раде Громович с гордост изтъква, че НАТО вече е оборудвал част от своите сили с това модерно сръбско оръжие. “Ние сме един от официалните снабдители на ООН. Нашето оръжие присъства в Ирак, Афганистан, Судан. Не сме директни доставчици, сделките минават през американски фирми”, каза Громович.
Той посочи, че специфичното стрелково оръжие е продадено и на България за нуждите на българските войници, намиращи се в кризисни райони. “Застава оружйе” ще изработи 3 000 специално гравирани пистолета CZ 99 за премиера и президента на Ирак. Цената на един пистолет ще е около 500 долара. Те ще се раздават като подаръци на официални гости.

Ирак купува сръбско оръжие за $50 млн.

...Преди седмица-две държавата награди екип бургаски прокурори, задето опандизили наркобоса Митьо Очите, тъй да се каже "по взаимно съгласие", след споразумение между страните. Присъдата е скромна, но прокурорите са извършили немислимото: за разлика от армията в тоги и униформи, която има подкупа за правило, те са отказали да го приемат. Наградата за прокурорите е сигурен симптом за преобръщането на обществената логика: корупцията вече е правило, а правоприлагането – изключение. За капак доблестният прокурор Костов получи иронична награда: пистолет. А заслужаваше поне бронежилетка...

Така или иначе посланието беше: "Ние не можем да те опазим - оправяй се сам..."

Все по-автономните, оборудвани с оръжие роботи за военни цели могат лесно да попаднат в ръцете на терористи. Дори е възможно да бъде създадена раса с ръце на робот, прогнозира топ експерт по изкуствен интелект пред френската телеграфна агенция.
Военните роботи представляват заплаха за цялото човечество, твърди университетският преподавател от Шефилд - Ноел Шарки, цитиран от theage.com.au. Интелигентните машини, разположени по бойните полета в целия свят - от мобилни роботи за хвърляне на гранати до безпилотни самолети, които изстрелват ракети - вече могат да идентифицират и стрелят по цели без човешка помощ.
В момента в Ирак има над 4000 военни американски робота, както и безпилотен самолет, който има хиляди часове полети. През миналото лято там бяха разположени първите три робота, въоръжени с тежкокалибрени картечници. Те са произведени от американската компания Foster-Miller и се оказаха толкова успешни, че военните направиха заявка за още 80 машини.
Засега обаче винаги се налага наличието на човешка ръка, която да натисне бутона или да дръпне спусъка. Ако не сме внимателни, това може да се промени, заявява Шарки.
Няколко държави, водени от САЩ, вече са направили огромни инвестиции в роботи-войници за използване на бойното поле. Южна Корея и Израел дори са разположили роботи-пазачи по своите граници, а Китай, Индия, Русия и Великобритания са увеличили използването на военни роботи.
Вашингтон планира да изразходва $4 милиарда до 2010 година за безчовешки технологични системи, като общите разходи се очаква да нараснат до $24 милиарда до 2032 година, според стратегията на Министерството на отбраната на страната.
Сериозна заплаха, според Шарки, представлява използването на подобни машини от терористи. Заловените роботи може сравнително лесно да бъдат препрограмирани и да заменят атентаторите-самоубийци.
Най-обезпокояващото обаче е прогресията от полуавтономните военни роботи, използвани днес, към напълно независими машини за убиване. Засега все още съществуват няколко пречки за създаване на машини, подобни на Терминатор. Някои от тях са технически, а други - етически. За съжаление, ако техническите бъдат разрешени, то едва ли някой би обърнал внимание на етическите.

При това в центъра на София. Една история от времената, които мислехме, че са отминали. Само дето се случи днес.
Предполагам съм някакъв наивник, който живее в затворен кръг. Защото от много време не ми се беше случвало да присъствам на грозен бой, а май никога не съм виждал на живо вадене на пистолет и заплаха за смърт. Но за всяко нещо си има първи път.
Ако следите блога на "Капитал" може и да помните една случка от миналата пролет, от която, освен всичко друго, става ясно, че обичам да не слушам околните, а да слушам музика. Чудесно е, спестяваш си доста неща.
Тази сутрин обаче, докато чаках трамвай на "Кръста" в "Лозенец", стана толкова шумно, че свалих слушалките и погледнах към отсрещния тротоар. Още преди това забелязах, че там има паяк, който е на път да вдигне не особено нова кола от над средната класа паркирана неправилно. Имаше и някакво момиче, което се опитваше да се обясни нещо, най-вероятно, че е "спряла преди минута", че "веднага си тръгва", знам ли.
После продължих да се разсейвам, до момента, в който тълпата, която чакаше трамвай, наистина се разбуча. Вдигнах глава и видях придружителя на момичето - човек с бръсната глава и лош поглед, който беше извадил пистолет и заплашваше двете момчета от паяка, че ще ги убие. Хвана ме страх. Мислех да направя нещо, но нямаше какво. Просто замръзнах.
Човекът с голата глава започна да раздава юмруци, събори единия на земята, другият се скри. Тръгнах да звъня на полиция, но жената до мен вече го беше направила. В същото време гологлавият вече беше свалил оковите от едната гума на колата, влязъл в нея и вече отпрашваше с мръсна газ.
Бях видял номера, мислех, че съм го запомнил, но в шока си осъзнах, че не мога да си спомня нито една цифра. В този момент дойде трамвая, тълпата се качи. Останах с идеята да изчакам полиция и ако трябва да свидетелствам.
Заедно с мен през булеварда пресече и полицайката, която очевидно придружаваше момчетата в паяка.
Носеше два плика със закуски. Питах момчетата дали мога да им помогна. Те попитаха дали не съм записал номера, и когато им казах, че не съм, те просто махнаха с ръка. Патрулката пристигна, аз също махнах с ръка и се обърнах.
По пътя към редакцията си мислех, че очевидно времената, в които проблемите се решават с пистолети, не са отминали. Че тук все още има хора, за които въпросите на правата и задълженията са вързани със силата. Че пистолетите смразяват кръвта. Че едно общество, в което силните и хората с оръжие не подлежат на наказание, е едно миришещо общество.
По-късно се сетих, че преди години в Германия пътувах от Бремен към Берлин с един полицай. Бяхме се открили в интернет, той отиваше при приятелката си, имаше едно свободно място и ме взе срещу част от сумата за бензин. Караше бързо. Попитах го какво прави ако го спрат. Дали не има казва: "Колеги сме все пак". Той ме погледна обидено и каза: "Защо ще правя това? Ако съм направил нарушение, ще си платя за него".
Въпросният полицай също имаше пистолет.

Американската охранителна фирма Блекуотър предоставя наемници за Ирак. Миналата година наемниците на Блекуотър убиха 17 мирни граждани. Освен това името на фирмата е забъркано и в скандали с нелегален трансфер на оръжие.

17 иракски граждани бяха убити и 24 ранени, когато през септември миналата година американци откриха огън по предполагаеми терористи на един от централните площади в иракската столица Багдад. Това, оказа се, е една от най-тежките грешки на американците в Ирак, но не и единствената. За разлика от преди обаче тази грешка предизвика дискусия в американския Конгрес. В центъра й застана основният въпрос, който отдавна занимава американските медии и международната общественост:
Каква роля играят частните охранителни фирми, които изпращат наемници в Ирак и Афганистан?
Това са добре обучени и свръх модерно въоръжени бивши елитни войници, които се включват във военните контингенти в чужбина срещу доста добро заплащане. Задачите, които те изпълняват са обикновено дело на специалните части за борба срещу тероризма. Американският публицист Джерами Скахил издаде наскоро книга със заглавие " Блекуотър - възходът на най-могъщата частна армия в света".
„Успоредно на 150-те хиляди американски войници в Ирак, правителството на Буш създаде и една армия в сянка, която наброява 100 хиляди души наемници. Поне десет хиляди от тях са в Ирак и не са длъжни да се отчитат пред никого за действията си. Едно от най-мощните формирования от този вид е Блекуотър”, казва публицистът Скахил.
Под ръководството на ултраконсервативния Ерик Принс, възторжен почитател на сегашния президент Буш, Блекуотър се превърна в един от най-важните актьори на доскоро малко известниия бизнес с наемниците за военни операции в чужбина. В момента фирмата печели годишно 600 милиона долара.
Първо стреляй, после питай
Официално задачата на изпращаните от Блекуотър войници е да бъдат бодигардове на застрашени лица - американски дипломати например. Блекуотър поема и охраната на конвои с храна , както и на нефтопроводи. Дневната надница на един бодигард от тази фирма е 600 долара, което доста повече от тази на офицерите с висок чин в американската армия. Добре заплатени тези бодигардове имат само една цел: да изпълнят като роботи дадената им заповед, без да се съобразяват ни най-малко с цивилното население, в което виждат дори потенциален враг.
Запитан от американския Конгрес за ролята, която играят охранителите от фирмата му Ерик Принс с гордост заяви, че нито един от тях не е загинал. Естествено американският бизнесмен омаловажава един очеваден факт в биографията на "Блекуотър": охранителите от тази фирма, явно са водени от девиза: „Първо стреляй и после питай”.

Днес във фоайето на Археологическата експозиция на Регионален исторически музей – Търговище се състоя пресконференция във връзка с предстоящата изложба “Огнестрелно и хладно оръжие от Възраждането и Руско-турската освободителна война”, посветена на 130-годишнината от Освобождението на България”. Присъстваха директорът на музея Магдалена Жечева, историкът Йорданка Петкова, председателят на великотърновския клуб “Традиция” – Върбан Минев и Евгений Гроздев от Търговище, помогнал за осъществяване на идеята.
В изложбата са подредени множество експонати от колекцията на Национално дружество „Традиция” – клон Велико Търново и такива от фонда на Регионален исторически музей – Търговище. Представени са оръжия използвани по време на Национално-освободителното движение на българите, въоръжение, характерно за руската армия и това, използвано от турските войски. Присъстват и копия на Самарското и Хайдушкото знаме, а също и това на Първи търновски революционен окръг. Включени са също военни облекла от това време. Сред най-рядко срещаните експонати са кавалерийска карабина “Дрейзи”, пехотен “Уинчестър”, образци на хладно оръжие и др. В централната част на експозицията в съд с пръст са заровени копчета от униформите на всички войски, сражавали се на територията на страната ни и всякакви видове куршуми с идеята, че пред земята всички са равни.
Изложбата ще бъде открита на 29 февруари от 17.30ч. Гражданите и гостите на Търговище ще могат да я разгледат до края на март, включително на самия национален празник.
На срещата днес стана ясно, че до седмица предстои учредяването на клуб “Традиция” и в Търговище.

13-годишно момиче в Люлин остана без око след избухване на бурканче със самоделен взрив. Тийнейджър взриви мощна бомба до детска площадка в Монтана, за да запише на видео постижението си и да го пусне в интернет. Капак на избухнала шахта отнесе главата на учителката по биология Лидия Цекова, която изливала взривоопасни вещества на метри от училище.
Освен че се случиха в кратък период от време, трите инцидента имат общ корен - те са вдъхновени от интернет. Там към момента може да се намери "от пиле мляко" в областта на взривното дело. Всичко -материали, откъде да си ги купим, технология за производство, формули, съотношение на смесите... Дори не е необходимо да се знае чужд език - всичко
е преведено на български и достъпно за всяка възраст
Невръстните бомбаджии от Монтана били вдъхновени от видеоклипчета на аматьорски взривове, качени в интернет. Те искали да бият досегашните рекорди, като направят нещо наистина мощно.
Описанията в интернет не са достатъчни за един аматьор да направи качествена бомба. Такава е по силите или на специалист химик, или на човек, който се занимава с тези неща от години и е силно мотивиран - например терорист или престъпник. За аматьорите, най-често в тийнейджърска възраст, информацията в мрежата обаче е идеална за забъркването на смъртоносен коктейл, който може да затрие както самозваните химици, така и всичко на десетки метри около тях.
По случая в Монтана е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 339 от НК. Под ударите на същия член попадат всички, които произвеждат или притежават взривно вещество без съответното разрешение. Хората, които разпространяват и
поощряват тази незаконна дейност,
обаче най-често остават чисти, защото "само" пишат и публикуват информация по темата.
"В случай че решите да изпълните някоя от рецептите или да изработите изделия, описани в сайта, единствено вие носите отговорността за евентуалните последствия, произтичащи от това ваше решение." Това е "оригиналното" измиване на ръцете на създателя на българския сайт "Лунен клуб" www.moonclub.hit.bg. Естествено, той е анонимен.
Тайнственият любител на пиротехниката се е дозастраховал по метода на порносайтовете с надпис "Сайтът е забранен за лица под 18 години!!!". И се очаква те да го послушат. От форумите обаче става ясно, че основните потребители са именно непълнолетни, които търсят начин да се снабдят с гърмящи материали. И не става въпрос за невинни пиратки.
Информацията в сайта започва с раздел "Пиротехника , в които влизат средства за възпламеняване, пиротехнически състави, огнени кълба, бомбички и др. В раздела "пиротехнически състави" много подробно е описано
как можеш да си направиш черен барут -
формули, технологии, съотношение и т.н. Производството е онагледено с любителски филмчета, които са качени в YouTube очевидно от България, защото се вижда български кибрит, носят нашенски имена, а освен това създателят на сайта се е извинил за лошото им качество.
Най-итересните материали обаче са в раздела "взривни вещества", разделен на три подгрупи: метателни, инициращи и бризантни, където са и най-популярните взривни вещества като
динамит, тротил, нитроглицерин и др.
Авторът на сайта твърди, че "материалите в него са публикувани само с учебна и познавателна насоченост и нямат за цел да подтикват практическото им изпълнение". Странно защо тогава не само са подробно описани всички реактиви, които са необходими за изработването на взривни вещества, но и местата, откъдето практически всеки може да се снабди с тях - магазини за хранителни и железарски стоки, аптеки и др. Само малка част се продават в специализирани магазини за реактиви, където продажбата е уж контролирана.
Например нитроглицерин се прави чрез обработването на глицерин със смес от азотна и сярна киселина. Глицеринът се продава свободно в аптеките. Сярната и азотната киселина също се търгуват без ограничения. Между другото полицията откри в дома на другата взривена жена в софийския кв. Хаджи Димитър десет литра сярна киселина и пет литра азотна киселина. Разследването установи, че третият пострадал Георги Цеков, дълго време провеждал химически опити,
черпейки познания именно от интернет
В "Лунен клуб" няма изброени конкретни магазини и фирми, от които могат да се купят нужните продукти за бомби. Те обаче са посочени с телефони и адреси в няколкото специализирани пиротехнически форуми, към които има поставени линкове в "Лунен клуб". Например във форума на адрес explodersjnfo има раздел " борса", където са посочени "полезни телефони и адреси във Варна", Сайтовете на фирмите "Химснаб", "Химспектър", "Валерус", възможности за поръчка на реактиви по куриер и т.н. Сред най-спряганите имена там е на "жълтия магазин", недалеч от БАН.
Значително по-богат е друг форум (илюстрацията горе вдясно), където се обсъждат десетки конкретни теми като "Къде в Бургас има KN03?", "Материали във Варна" , "Как се прави корпус с насочена сила", "Къде да си държа химикалите, за да не ги намерят нашите" и др. Истинските хитове обаче са в друг раздел на форума, озаглавен "Пирофилми". Първото видео там е "Как да си направим
бомба от наистина подръчни материали"
и представя създаването на експлозивна смес от перилен препарат и парчета алуминиево фолио. Пак там покрай гледането на филмчета някой си bobi8 пише на друг с прякор trotil: "Предлагам ти NH4N03 по 40 ст./килото, а ако взривяваш скала или бетон, насилвам 20 кила за моя сметка. Въобще нека да обединим взривните си енергии. " A trotil му е отговорил: "Има един проблем, ти си в другия край на България. Има и още един. Ти ми предлагаш насипна селитра, аз използвам пакетирана, защото не е влажна. Ако ще правя нещо голямо, направо ще вземем колата на един авер и ще купим един чувал 50 кг."
В най-популярния български сайт за качване на видео Vbox7 има филмирани както начини за приготвянето на бомба от подръчни материали, така и резултът от взривяването й. Например, който види как
избухват 30 000 главички на кибритени клечки в метална кофа,
едва ли ще повярва, че в интернет само се водят невинни познавателни разговори за експлозиви.
На друг адрес във Vbox -има цяла галерия от записани взривове, която започва от "шест кибрита", преминава през "малък взрив от тротил" и стига до "голям взрив" в софийски подлез, който би унищожил всичко в радиус 10-15 метра.
Търсенията за инструкции за направата на бомби в интернет трябва да бъдат блокирани на цялата територия на ЕС, поиска през септември миналата година еврокомисарят по правосъдието и сигурността Франко Фратини.
Подбудата към терористичен акт или предоставянето на инструкции за направата на бомба или оръжие чрез интернет ще се считат за престъпление сами по себе си според новите правила на Европейската комисия, стана ясно през ноември. Те обаче явно не действат още в България или контролът е твърде слаб, защото Сайтът www.moonclub.hit.bg, който е бил закрит през 2005 г., се е възродил отново. И последиците от това са налице, а вероятно най-тежките тепърва предстоят.

...За международните представители и за местните хора най-голямото предизвикателство пред независимо Косово са "вечните балкански проблеми" - корупцията и организираната престъпност. "Тези проблеми са най-болезнени и се нуждаят от най-бързо противодействие, но същевременно са и най-упоритите", напомни Шкелзен Маличи, политически анализатор, писател и влиятелен интелектуалец. На територията на Косово работят международни канали за трафик на наркотици, оръжие и хора. В Прищина всеки може да си купи нов автомат "Калашников" за по-малко от 200 евро; в Косово има близо 400 хиляди незаконни оръжия, което означава, че всяко семейство има поне едно. По данни на ОССЕ всяка година изчезват по 50 деца - предимно от ромски произход...

По-рано или по-късно ще признаем Косово. И докато на умряло куче вадим нож -
Обезоръжиха 122 варненци, 74 останаха без пищови
на бясното куче ще кажем "дръж".

Естонски компютърни спецове оглавяват звено за киберотбрана на НАТО, пише британският в. "Сънди Телеграф".
Тону Самуел е един от наетите по програмата за война в интернет "бели хакери". 35-годишният специалист почти безпроблемно прониква във всяка "защитена" ведомствена компютърна система. Преди седмица показал на ръководството на голямо европейско летище, че може да се включи във вътрешния им интернет и да пусне по телевизорите в чакалните невинно анимационно филмче. Един истински кибертерорист би могъл да пусне съвсем друга информация - например
бомбена заплаха, която да спре работата на летището
поне за ден. А пробив в системите за насочване на излитащи и кацащи самолети може да доведе до катастрофи със стотици и хиляди жертви.
Реалистичността на тези сценарии бе демонстрирана през април миналата година именно в Естония, когато правителството премести паметник на съветския воин освободител от центъра на столицата на гробище. Това предизвика улични демонстрации на руското малцинство и масирана кибератака срещу държавни естонски сайтове. Според повечето признаци тя била организирана от руски хакери, наводнили естонските сайтове с милиарди съобщения. Премиерът Андрус Ансип се сдобил с Хитлерови мустачки на снимката си в правителствения сайт, за известно време бил блокиран телефонът за спешна помощ на страната.
Експерти от Естония и на Запад са убедени, че зад руските хакери стои и Кремъл. При бъдещи конфронтации между Русия или Китай, от една страна, и НАТО и САЩ, от друга, може да се очаква задействане на мощни държавни ресурси за кибервойна.
Естония е особено уязвима в това отношение. В страната може да се гласува по интернет и да се превеждат пари само с SMS.
Затова там се изгражда
център за обучение на "кибервойници" от НАТО
- експерти, които да се борят с атаки по интернет. За целта в казарма от времето на руската царска армия са събрани спецове от всички страни на алианса, а обучението на "новобранците" ще започне наесен.
Комплексът К5 координира сраженията срещу пълчищата от "ботове", вируси, превръщащи милиони компютри в "зомбита", командвани от хакерите. За злонамерени спецове е фасулска работа да "посеят" някой "бот" в популярни интернет сайтове. Оттам се заразява всеки компютър, от който се разглежда страницата, В ръцете на престъпници "боговете" са
оръжие за масова кражбахак
на номера на банкови сметки и пароли. В арсенала на враждебно правителство обаче те са еквивалент на отнемане на контрола върху спусъците (и предпазителите) на оръжейните системи на противника. Според експерти на НАТО всички големи военни сили в света трупат и потенциал за удари посредством интернет, като досегашните сблъсъци са с умишлено ограничени мащаби и имат характера на "разузнаване с бой". Така хакерите с пагони търсят слабите места на потенциалния противник и се готвят за бъдеща "велика битка". Ако един ден се стигне до размяна на истински киберудари, воюващите страни може да се окажат със фината инфраструктура (банки, транспорт, комуникации), преди да е произведен и един изстрел.

Регулиране на оръжейните доставки и участието на "Газпром" в енергийни проекти в Алжир са основните теми от посещението на президента Абделазиз Бутефлика в Москва, пишат руските медии. Бутефлика иска да върне обратно първата партида от МиГ 29, която получи миналата година като част от сделката за уреждане на дълга на Алжир към бившия СССР. Основният мотив за неприемане на изтребителите е лошото качество или износването на някои от частите и агрегатите им.

Доставката на руско въоръжение беше договорена през 2006 г. по време на посещението на Владимир Путин в Алжир, когато бяха сключени сделки за 8 млрд. долара и окончателно бяха уредени дълговете, възлизащи на около 4.7 млрд. долара. Според постигнатите договорености Алжир трябва да получи 36 изтребители МиГ-29 за 1.5 млрд. долара. Освен това други 28 изтребителя Су-30, 16 бойно-учебни самолети Як-130, осем комплекта зенитни ракетни системи С-300ПМУ2 "Фаворит", както и Т-90С за няколкостотин милиона долара.

"Като цяло повечето от договорите се изпълняват успешно. Проблеми има само при първата доставка на самолетите МиГ-29, за която Алжир предяви претенции към качеството на изтребителите и преустанови финансирането и приемането на самолетите", заяви пред "Интерфакс" източник от военнопромишления комплекс. В замяна на тях северноафриканската страна иска по-модерната версия на МиГ 29 или МиГ 35. Запознат с хода на преговорите уточни, че Кремъл е предложил да компенсира върнатите самолети с допълнителна доставка на модели Су.

Руски военни експерти свързват решението на Алжир да върне 15-те МиГ-а с вътрешнополитически проблеми на страната или с възможно лобиране от страна на други външни партньори. Президентът Бутефлика ще се явява за трети път на избори за държавен глава, което не се харесва на конкурентните му кланове. Те използват ситуацията с МиГ-овете, за да разклатят позициите на най-близкия му съюзник Салах Ахмед Гаид като началник на генералния щаб на армията. "Комерсант" отбелязва, че не трябва да се забравя, че Алжир е бивша френска колония, а последните седмици президентът Саркози даде ясен сигнал, че иска да върне присъствието на френски компании на местния пазар.

Кратко видео за Mig 29 K

Не са за изпускане кадрите към минута 2:30, където братушката изпълнява маневра Кобра.

Индия доставя автомати “Калашников” от България, която отдавна е загубила правото си да произвежда серията. СССР дава лицензи на 18 оръжейни производители, но крайният им срок отдавна е изтекъл.

Няколко страни развиха свои модификации и цената на тези оръжия е много ниска, тъй като се използват евтини компоненти и затова много често те са с ниско качество. Това заяви говорителят на руския производител ИЖМАШ Александър Заварзин, цитиран от вестник The Times of India.

Заварзин изразява недоволството си от Индия, която се снабдява с калашници от България. Повод е новината, че предстои подписване на договор за лиценз, който ще даде право на индийска частна фирма да произведе последната серия на АК-100. Новата генерация ще бъде много по-лека, тъй като основното тяло ще е направено от пластмаса, обяснява Заварзин, информира БГНЕС.

Според изследвания на ИЖМАШ калашниците са предпочитани дори от американските войници в Ирак.

Нелепи взривове и киселина в лицето - това са двата маркера за престъпленията у нас, които се набиват на очи в последните седмици.
Заливането с киселина е
нетрадиционен похват за вендета у нас
Трудно може да му се лепне етикет "мода", макар че последните случаи говорят за пик.
В бобмаджийството обаче си имаме история. Свързана е със силовите групировки и датира от тяхното създаване - в началото на 90-те години на миналия век.
Ако се вгледаме в полицейската статистика, пиковете са няколко.
Безспорно е, че взривовете падат като бройка. Но ако в началото на прехода типичният взрив е за предупреждение - слага се в колата, на вратата или в пощенската кутия, като стремежът е да не се стигне до инцидент с тежък изход, през 2000-2001 г. взривовете вече целят нечия смърт. Такива бяха случаите с аптекарката Христомира, с Маймуняка, със Стоил Славов в асансьора, с Иван Тодоров-Доктора. Имаше и "технологичен напредък" - взривът се задейства чрез джиесем. В резултат "добре облечените бизнесмени"
започнаха да си купуват устройства за заглушаване
на честотите, които може да се използват за това.
Случаят с невръстните бомбаджии от Монтана, които искали да снимат сътворения от тях взрив и да го превърнат в клип, който да се върти в интернет, е нещо друго.
Той е част от
манията да се хвърлят бомбички по стадионите
Технологията е стара, датира отпреди 1990 г. Правят се от химически вещества, които поотделно не са опасни и лесно се намират, но когато се смесят в сглобка с камъчета и тиксо, гърмят. Тази мания е свързана с футболните агитки предимно в София, в по-малка степен в Пловдив. Имаше десетки случаи през последните 10 г. на осакатени и дори убити момчета и момичета, някои - случайни минувачи.
Любопитен е случаят с учителката и нейния съпруг, които изхвърлиха в шахта взривоопасни вещества и съпругата загина на място. Особено е интересна, ако е вярна, изнесената информация, че в дома на семейството са намерени схеми за подготвяне на
самоделни взривове, снети от интернет
Че в интернет има твърде много детайлни ръководства за изготвяне на взривове, включително и за мръсни ядрени бомби, стана ясно още след големите терористични актове през 2001 г. Интернет е медия, която дава много възможности за девиантни производства, включително и наркотици. За щастие засега нашите тийнейджъри не са много систематични и тежки инциденти, каквито знам, че се случват по света, у нас са сравнително малко.
Колкото до киселината, в последното десетилетие у нас има 4-5 случая назалети в лицето жени.
А защо се залива в лицето една жена - за да бъде наранено и накърнено самочувствието й,
да бъде обезличена
Това престъпление е сравнително лесно за извършване, но последствията са в повечето случаи неизличими. По света автори на такива покушения са серийни престъпници. У нас вероятно те са краен израз на психическо отклонение у човек, който изпитва удоволствие от престъплението си. Отчитам, че медиите имат пръст в популяризирането на този похват, макар и със самия факт, че съобщават за престъплението. Разбира се, и по света често хора с отклонения копират престъпно поведение, за което са научили от медиите. Но там и често ги залавят, докато у нас това не се случва.
Въпреки тези трагични инциденти сега
преживяваме период на успокояване
Това е в пряка връзка с подобряването на доходите, възможностите за бизнес и спадането на икономическия натиск. Очаквам обаче нов пик на взривявянията. Свързвам го с предстоящия развой на строителния бизнес и пазара на недвижими имоти. Възможно е да се появят много хора, разорили се един или друг заради неизпълнени ангажименти.
Обратно - едва ли случаите на заливане с киселина ще зачестят. Българите не са жестоки хора като нагласа и тази форма на отмъщение едва ли ще се разширява. Безспорно човешките конфликти стигат до такива тежки форми, че може да се прибегне и до най-кръвожадни отмъщения. Българинът е склонен да взривява коли за отмъщение, но едва ли да осакатява и ослепява е в националния му характер.

Стотици детектори за метали, подобни на тези по летищата, ще бъдат монтирани по улиците на британските и уелските градове като превантивна мярка срещу тревожно нарастващите убийства, извършени с нож или друго хладно оръжие.
В. „Сънди таймс“ съобщи, че днес правителството на Великобритания ще вземе решение каква сума да бъде отпусната на полицията в страната за закупуването на мобилните електронни устройства. Те ще бъдат поставяни край кръчми, клубове, училища и други публични места, посещавани от въоръжени с ножове младежи.
Въпросните детектори се побират в багажника на полицейска кола и могат да бъдат монтирани от един служител за 5 минути, изтъква изданието. Директорката на правозащитната организация „Либърти“ Шами Чакрабарти предупреди, че електронните постове за проверка могат да имат взривоопасен ефект, ако полицията не действа внимателно. В противен случай мярката ще доведе до нарастване на напрежението по претъпканите с минувачи улици на британските градове.
Скок на убийствата с 18%
До предложението за проверки на минувачите с детектори се стигна след рязкото увеличение на убийствата, извършени с хладно оръжие. През 2007 г. те са скочили с 18 на сто спрямо 2006 г. – от 219 на 258, отбелязва „Сънди таймс“. Според сега действащите закони полицията има право да спира и претърсва всеки пешеходец или автомобил в даден район в определен интервал от време. Клубовете, баровете и ресторантите не се нуждаят от нови закони, защото имат право да принудят всеки посетител да премине през детектор за метал като условие да влезе вътре. От миналата година и класните ръководители получиха от парламента разрешение да претърсват за оръжие всеки ученик в класа.
В започналата миналата седмица операция „Картел“ на лондонската полиция са проверявани над 500 младежи на училищна възраст, членове на престъпни банди. Те са извършили 27 убийства на свои съученици по време на обедната почивка. От началото на 2008 г. броят им е 4 и според шефа на лондонската полиция сър Йън Блеър това е недопустим ръст на престъпността.
Нараства броят на убийствата и в други британски градове, като Ливърпул и Манчестър. Дейвид Чинчън от лондонската полиция заяви за „Сънди таймс“, че броят на престъпленията, извършени с огнестрелно оръжие, намалява за сметка на убийствата с нож. „Повечето от тях не са предизвикани от сериозен повод, а от дребни разпри, които ескалират и завършват със смърт“, добави той.

Предстоящото сваляне на повреден американски шпионски спътник е прикрит оръжеен тест и опит за пренасяне на оръжейната надпревара в Космоса, обяви руското военно министерство, цитирано от АФП.
Тази операция, която Пентагонът ще извърши между 20 февруари и 6 март с цел да предотврати навлизането в земната атмосфера на спътника, „не изглежда толкова невинна“, се казва в декларация на министерството. Според Вашингтон целта е да се предотврати падането на спътника на Земята и на токсично замърсяване на съответния район. САЩ се опитват да използват този случай, за да изпробват способността на собствената си противоракетна отбрана за сваляне на спътници, изтъква министерството. В декларацията се добавя, че американският план много приличал на унищожаването от Китай през януари на стар метеорологичен спътник. Тогава обаче Вашингтон обвини Пекин, че е изпробвал способността си да сваля изкуствени спътници.
Миналата седмица Русия и Китай предложиха да се забрани с договор употребата на оръжия в космическото пространство, но САЩ отхвърлиха тази идея.

...В Кентъки жена не бива да ходи по магистралата по бански, освен ако не е придружена от двама полицаи или не е въоръжена с неогнестрелно оръжие...
...в Калифорния - Мъж може да удари нежната си половинка с пощенска марка, но не по-голяма от пет сантиметра. Освен ако самата тя не му е разрешила предварително да ползва по-жестоко хартиено оръжие...
...В Конърсвил мъж няма право да стреля с пистолет, докато жена му получава оргазъм...

Принцеса Даяна е била убита от спецслужбите с помощта на специален светлинен пистолет, който е заслепил нейния шофьор Анри Пол. Тази версия изложи бившият служител на британското разузнаване Ми-6 Ричард Томлинсън, цитиран от “Телеграф”.
Според Томлинсън, който внимателно е проучил материалите по делото за убийството на принцесата, е обърнал внимание на това, че мнозина свидетели говорят за припламване на светлина, която видели миг, преди колата на Даяна да се удари в колоната в тунела. В тази връзка той припомня таен план, с който се е запознал през 1992 г., когато все още е бил действащ служител на Ми-6. Това е било план за ликвидирането на сръбския лидер Слободан Mилошевич. Било е планирано убийството да бъде представено като катастрофа, като за тази цел разузнавачите са искали да насочат към автомобила на президента т. нар. стробоскопичен пистолет – мощен източник на светлина, който да заслепи шофьора и да доведе до смъртта на пътника. Според Томлинсън обстоятелствата около смъртта на Даяна са доста сходни, още повече, че според някои информации шофьорът Анри Пол е бил таен офицер от френското разузнаване, който е сътрудничил на Великобритания. Делото за смъртта на лейди Ди продължава. Досега са похарчени над 12 милиона долара за следствените действия.

Шофьорът на пронцеса Даяна може да е бил заслепен с лазерно оръжие - за 2 години (и $12 млн) комай не са напреднали много.

"Много ми е гот да пускам пиратки", признава момче от Монтана, запленено от гърмежите по Нова година. Иска всеки ден да трещят фоейрверки.

То е съученик на 16-годишния Николай Лечев, който взриви оня ден голяма тръба до детска площадка в града.

И за двете момчета удоволствието е неописуемо - хем страх, хем кеф.

Николай е приготвил самоделно взривно устройство, като използвал барут от пиратки. Поставил го в тръба от строително скеле с дължина около 40 см. Тя била запушена от едната страна със строителен гипс, а в другата - с маджун. Устройството е задействано по огневия способ с огнепроводен шнур.

Случаят бил филмиран с любителска камера

от едно от децата.

Камерата носел приятел на Николай, който после дал касетата на полицаите.

Страстта към огненото удоволствие на момчетата идва не часовете по химия, а от електронен сайт.

Това че учим какво е тротил и пишем формулата, не означава, че веднага някой ще тръгне да взривява, парира Ивон. Тя била само наблюдател на атракцията, но в същото време се ужасявала, когато се разминава с малчугани, защото в града имало вече цели групички, които ей така хвърлят пиратките в краката на момичетата.

Да си разноообразиш с бомби

не е най-добрият начин за развличане, признават момчетата, но някои не се увличали по спорта и решаването на задачи, затова се запасили с гърмящи изделия.

Възрастните се правели на неразбиращи по отношение на импровизираната заря, казват тийнейджърите, участвали в кампанията по заснемането на клипа Ангел К., Филип И., Жорж В. и др.

"Внезапният взрив ни разтърси, но вече съжаляваме", уверяват десетокласниците, решили да се прочуят с видеоклипа.

Щял да се казва "Героите на Мала Кутловица шоу". Три от момчетата заедно с Николай Лечев, който бил на "ти" с барута, са от квартал Мала Кутловица. Бомбата била изработена по указанията на сайта.

"Направих бомбата и поканих и мои приятели да я взривим до детската площадка в парк "Монтанензиум". Близо е до гимназията. На 12 февруари към 16,10 ч, след като удари звънецът, в голямото междучасие се затичахме дотам и се скрихме под мостчето, драснахме клечката от кибрита, но избухна на втория път. Събрахме се осем деца, имаше и три момичета. Другите снимаха с камера, но се изплашихме и избягахме след силния тътен. Аз си носех в училището тръбата в сака." Към тези признания Николай добавя, че в други междучасия гледали сайт с избухването на бомба в интернет в залата по информационни технологии и си набелязали план за действие.

Гражданин се обадил в полицията и мястото на експлозията веднага е отцепено. Униформените откриват метална тръба, в която бил монтиран експлозивът, и част от обгорял огнепроводен шнур.

"От инцидента няма фатални последици, но

полицаи и дознатели нахлуха в класните стаи

и децата се изплашиха. Не само Николай, и другите герои са в шок, разказва педагогическият съветник Клавдия Кънчева.

Според нея родителите плачели, а децата пък не съзнавали , че са извършвали престъпление.

"Вероятно ще издадем заповед специално за забрана на- пиратките, но не виждам как може да се проверят 520 ученици", смята Кънчева. Заедно с класната на 10-и "в" клас след инцидента останали до полунощ в гимназията.

При допълнителното претърсване и изземване в дома на Николай са открити шест кутии от триъгълни - всичките 120 били разрязани. Барутът е използван за направата на самоделно взривно устройство.

По случая е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 339 от НК.

"Ние с няколко момчета гледахме в интернет клип за бомбите и тогава реших сам да си направя една бомба. Купих си триъгълни пиратки, за да взема барута, защото съм малък и от друго място не мога да се снабдя, купих и гипс, за да го ползвам за основа. От няколко месеца съм решил да направя това. Майка ми и баща ми знаят, че ми доставя удоволствие да гърмя, и са ми забранили да се занимавам с бомбички. Правехме филм, едно от момчетата се записа на микрофон преди взрива", признава пироманът.

Именно от нашите деца може да се научи нещо повече за пиратската пиротехника. По-смелите вече пренебрегвали стандартните пиратки с един гръм в черни гланцирани опаковки и се насочили към помощните - Silver Cracker, Tiger Power c фитил.

Гимназистът, дръзнал да взриви тръба под мостчето в парка в близост до детската площадка, избрал триъгълни пиратка със силен гръм "Биг Тайгър" и "Триада". Струват по 3 лева кутията.

"Не съм мислил, че може да се получи някакъв сакатлък, защото нямаше никой наоколо, ако имаше деца, едва ли щях да гръмна.

Сега ме е страх, че баща ми ще ме убие",

казва Николай. Цялата компания била радостна и въодушевена след произведения гръм и трясък и се прибрала зад чиновете.

Отличничката Лора от другата немска гимназия недоумява защо се произвеждат такива опасни пиратки. "Щом нещо може да увреди човешкото здраве, логично би било да се спре от продажба, в края на краищата имало и комисия за защита на потребителите, а пък и вече сме страна от ЕС.

Българите изостават от другите държави по цивилизования начин на живот. Така например в Дания и Исландия купували на децата специални очила, за да си опазят очите по време на фойерверки. В много големи градове

по света си имало специално отредени места за заря

Сега, след като се случи това в ПМГ , ще почнат и при нас да проверяват за бомбички", коментира Лора. -"Мисля, че децата се мерят с бабаитите в кварталите, това е борба за внимание, перчат се с такива подвизи. Николай е много добър ученик, майчино и бащино дете, не е пълен отличник, но има добри оценки - петици, четворки, шестици. Освен всичко това има и добро поведение, не е наказван досега. Той е в хуманитарна паралелка, не може да се каже, че изучава повече химия и от това да се е увлякъл по гърменето. Явно възприема това като детска игра. Все пак е преценил, че няма хора, които да пострадат, заедно с приятелчетата си са избрали тихо и безлюдно място. Излезли са от обсега на гимназията, защото ние се охраняваме с камери", коментира директорката Ксения Йотова.

Според инспектора от Детска педагогическа стая Ваня Славчева това е първият случай на взрив със самоделна бомба, инциденти имало само по празниците. Психолози ще наблюдават момчето.

Надежда Любенова преживява най-черните седмици в живота си. В един ден е загубила най-добрата си приятелка, а вероятно и зрението си. Не й е лесно. Знае каква е причината за взрива в жк "Хаджи Димитър" на 1 февруари, отнел живота на учителката по биология Лидия Цекова. Но не смее да коментира. По всичко личи, че късметлията в групата Георги Цеков, съпруг на загиналата, ще се размине с минимални увреждания. А това само по себе си е извънредно страшно..

Лекарите са категорични, че Георги Цеков вижда. Изследванията му са добри. Благодарение на професионализма на очните доктори в болница "Царица Йоанна", виновникът за експлозията е готов да поднови опасните си експерименти. Преди това обаче може да му се наложи да понесе отговорност. Цеков използва възможността, докато е в "Пирогов" да обмисли версия, при която заниманията му с различни химически вещества да бъдат представени като безвредно хоби. А и не смее да погледне в очите двете си дъщери. Едната е научила шокиращата новина за взривената си майка чак в Канада.

Бракът на Георги и Лидия от доста време е бил чиста формалност. Двамата съжителствали заедно, но това било едно от малкото неща, които ги свързвали. Тя дори обмисляла много сериозно вариант за развод. Въпреки това на 1 февруари, когато мъжът й позвънил на мобилния й телефон с нотки на ужас в гласа и я помолил за помощ, не могла да му откаже. Разбрала, че се е случило нещо страшно и се върнала на бърза ръка вкъщи, въпреки че имала уговорка да се вижда с колежки. Точно такава я описват нейни бивши и настоящи ученици - услужлива, състрадателна, тиха и кротка. "Почивай в мир, госпожо!", "Не мога да повярвам, че това се е случило точно на нея. Никой не заслужава такава смърт, а тя по-малко от всеки друг, защото беше добър човек" -такива ще са на следващия ден коментарите на подрастващите за взрива в софийския квартал "Хаджи Димитър".

В петъчния ден блок 171 е притихнал. Около 15 ч. се разнася взрив. После всичко утихва. Шумът може да е бил причинен от всичко -хвърлена пиратка от малчугани, гръмнала газова бутилка. А и от апартамента на Цекови често са се разнасяли подобни звуци.

В съдбоносния ден обаче се е сбъднал един от кошмарите на Лидия Цекова. Учителката по биология от 1-о СОУ "Пенчо Славейков" неведнъж си е представяла какво би могло да се случи, вследствие на експериментите на мъжа й. Но това, което вижда, когато се прибира вкъщи, надминава очакванията й. Георги стои в средата на стаята, а от ръката му капе кръв. Има няколко откъснати пръста. Вместо да потърси първа помощ, той стои и се кахъри какво ще каже на докторите в "Пирогов", ако го питат какво се е случило. Няма време да обмисли подходящото обяснение. Паникьосан е, че ще бъде разкрит. Първото, което му хрумва е, че трябва по най-бързия начин да се освободи от химическите вещества, които е разпръснал навсякъде из апартамента. Но с тази ръка не може да шофира. А да ги свалят в мазето е неподходящо, защото избите в този квартал често стават обект на кражби. Някой недодялан крадец ще обърка химикалите и ще вдигне блока във въздуха. Пък и в мазето вече има запаси от нитроглицерин, метанол, ацетин и други химикали. Но по-напред трябва да се отърват от бурканите, шишетата и колбите, които са горе.

Лидия няма много близки приятелки, на които би могла да се довери в такъв момент. Позвънява на Надежда, въпреки че и за нея този ден не е лек. Няколко часа по-рано се е върнала от панихида на гробищата. Преди около година открили, че бившият й съпруг е неизлечимо болен от рак. Оставало му малко. Надежда го съжалила и го прибрала, за да се грижи за него.

Приятел в нужда се познава - Надежда Любенова веднага се отзовала. Въпреки болката, Георги Цеков продължил да раздава команди: "Тези химикали ми трябват, ще ги оставим у вас, тъй като у нас в момента не е безопасно. От тези ще се освободим". Така и направили. Част от химикалите били качени в апартамента на Надежда, след което тримата се запътили към канализационната шахта на ул. "Бояджик". Лидия започнала да изсипва бурканите.

Двамата оцелели при взрива доживот ще си спомнят момента, в който главата на биоложката се е отделяла от врата й. Кръвта е плиснала до намиращата се в близост ограда. Режисьорите на филми на ужаси биха останали доволни да постигнат такъв ефект, но това се случва на живо. А най-кошмарното е, че сцената се разиграва почти пред очите на няколко деца, които ще бъдат показвани по вечерните новини в няколко телевизии. Без никакво съобразяване с това какво са видяли, напористи репортери ще им тикат микрофони в устата и ще ги разпитват. Другаде тези деца биха били изпратени още на следващия ден при психолог, защото видяното няма как да не даде отпечатък. Но тук тези експерти не са особено популярни и всичко ще се ограничи до сензацията, която вече е намерена чрез разказите на свидетелите.

Причината, довела до експлозията се доизяснява. Има различни версии, включително и такива, които са свързани с местонахождението на намираща се в близост бензиностанция. Факт е, че взривът изобщо не е бил безобиден, за да изхвърли нагоре капака на шахтата.

В дома на Цекови са намерени купища схеми за самоделни взривни устройства, свободно изтеглени от интернет. Години наред самозваният терорист е попивал информация и се е обучавал в тайните на пиротехниката. Доколко е вникнал в тях, е очевидно. Само пълен кретен, който не познава въобще спецификата на тези неща, може да предприеме такова рисково начинание. Но взривът е достатъчно атрактивен, така че МВР прегръща с радост идеята да направи разкрития в тази посока и започва ровичкане с кого е контактувал Георги и използвал ли е познанията си за направата на взривни устройства. Всъщност единствената жертва на терориста Гошо е собствената му съпруга Лидия. Дано в търсенето на сложни за доказване теории за спасяването на човечеството не бъде пропуснат шансът да се докаже очевидното. Това не е нещастен инцидент, а опасен и безразсъден експеримент и виновникът трябва да си понесе отговорността за него.

Пример за подражание

В някои от руските сайтове, от които Георги Цеков е черпил информация за нестандартното си хоби, има подробни описания за самоделни бомби и други взривни устройства, за различни химически съединения. На повечето места обаче има подобни уточнения още на началната страница: Авторът на този сайт не носи отговорност за информацията, поднесена тук и последствията, които могат да бъдат предизвикани от нея, тъй като сведенията, представени тук, не са предназначени за подражание и/или практическо използване. Почти цялата налична информация е проверена и/или получена от достоверни източници, но авторът не потвърждава, че всички рецепти са правилни и приложими. Опитвайки се да направите каквото и да било от описаното тук, вие действате на свой страх и риск, без никакви гаранции".

Министерският съвет наложи забрана върху използването на касетъчни боеприпаси, които са на въоръжение в Българската армия, до приемането и влизането в сила на международен договор, ограничаващ или забраняващ употребата, производството, трансфера и складирането на този тип оръжие.
Използването на ненадеждни касетъчни боеприпаси създава неоправдано висок риск за цивилното население след приключването на военни конфликти и силно затруднява работата по следвоенното възстановяване поради големия брой невзривени елементи.
Според доклад на международната неправителствена организация Handicap International, 98% от жертвите на касетъчни боеприпаси са цивилни граждани, пострадали след края на военните действия.
Въпросите за използването на касетъчни боеприпаси, както и рисковете, които те представляват за цивилното население, са предмет на активна дискусия сред международната общност.
Възможни мерки за ограничаване или забрана на използването, производството, трансфера и складирането на касетъчни боеприпаси се обсъждат както в рамките на Конвенцията за конвенционални оръжия, по която България е страна, така и в т. нар. Процес от Осло.

Две години лишаване от свобода и 20 000 лева глоба присъди Окръжният съд в Монтана на 48 годишният Валентин Евгениев за контрабанда на оръжие. Оръжието - гранатомет, ракети, произведени в Сърбия и американска оптическа пушка, е купено от сърби и пренесено през река Тимок. Полицаите го открили в дома на един от участниците в контрабандата - Иван Станков в село Балей, община Брегово. Според адвоката на Евгениев, клиентът му е осъден без доказателства.
По-рано, споразумение със съда са постигнали други двама привлечени по делото - Иван Станков и Емил Тодоров. Това бе причина днес те да се яват като свидетели.
Четвъртият в групата, който според магистрати е бил и основният организатор на контрабандата, изобщо не е съден.
Евгениеве задържан в края на лятото на 2005 година заедно с още трима съучастници и е престоял в предварителния арест близо 13 месеца.

Щом адвокатът казва, че "е осъден без доказателства" значи ще се обжалва и е вероятно присъдата още да се намали. И без това тарторът се измъкна, а навремето като ги хванаха, това име даже не го споменаха.

Шериф по сигурността на борда на всеки самолет ще бъде въведен като официална длъжност най-рано от началото на 2009 г. и по всички европейски дестинации и вътрешни полети.
Длъжността ще бъде задължителна за всички страни-членки на ЕС според решение на ЕК. Засега обаче за решението е постигнато само принципно съгласие. Разнобоят в ЕК идe от дилемата дали охраната на борда на самолетите да бъде въоръжена или не.

Както казва Станиславски, ако на сцената има пушка, тя трябва да гръмне. Само въпрос на време е да видим какво ще бъде съотношението между броя на охранителните оръжия в самолетите и броя на изгърмените патрони. Уверението на американският президент Буш е, че въздушни шерифи, препасали пищови, са свръх експерти и стрелят само на месо.
Good! Но дори статистически супермените не могат да се разминат с професионалната грешка. Един нервен куршум малко у лево и ето ти тебе декомпресия и не дай, Боже, падаща машина.
Всички драматични авиофилми съдържат четири задължителни компонента: летящ самолет, лоши герои, добри герои и оръжие на борда.
В "Ер Форс 1" прочутата летящат крепост на президента е превзета с оръжията на собствената му охрана; в "Специално разрешение" едни лоши с оръжие на борда на самолет са взети на абордаж с друг самолет от добрите момчета с оръжие.
Експертите обаче знаят, че най-големият пробив иде не от измъчените и претарашени пасажери, а от обслужващия персонал, за който няма препятствие да вмъкне на борда всичко - от отровни пепелянки (и такъв филм има) до биологично оръжие и най-елементарни ножове и пищови.
Затова ще си плащаме и за новата "сигурност", а ще летим в още по-голямо напрежение.

Една от причините за отнемане на разрешително за носене на оръжие, освен влязла в сила присъда или стартирало досъдебно производство, е и невнесени задължения в Националната агенция по приходите. Това съобщи в програмата „Дарик кафе” началника на група „Контрол на общоопасните средства „ /КОС/ към ОДП Пловдив главен инспектор Добрин Добрев. 30 дни преди изтичане на срока на разрешителното, собствениците трябва да подадат молба за подновяване по РПУ-та по местоживеене. Често от разсеяност носещите оръжие забравяли и оставали без оръжието си. При изземане на оръжието то се съхранява за период от 1 година в оръжейния склад на КОС, но след изтичане на периода и непотърсване от собствениците, оръжието става държавна собственост. От началото на годината са иззети 508 оръжия в Пловдив и областта.

Според Фройд, оръжията – ножове и саби, мечове и пистолети, са фалически символи. Поради това не беше изненада, че точно министърът, който се доказа като изкусен познавач на женската душа, с фразата "тишината в спалнята ражда безумия”, наложи фройдиска стилистика и в PR-а на МВР.

Паметни ще останат снимките, на които Р. Петков връчва кортик, с внушителни размери и позлатена кания на гражданина, разкрил подкуп във фонд "Републиканска пътна инфраструктура”. Междувременно доблестният архитект беше обявил, че заради обнародването на името му се страхува за живота си и ходи с два ножа. С МВР- кортика ножовете на арх.Янев станаха три, а министър Петков пак впечатли с първичен инстинкт към водевила.

Карнавалният формат на назидателната полицейска акция не изненада следящите"смешните движения” в МВР под ръководството на Р. Петков. Голямата изненада беше сред изпълнителите. На специалната пресконференция, непосредствено до човека с ножовете, пред министър Петков, застана главният прокурор на републиката, блестящият юрист и уважаван университетски преподавател доц. Борис Велчев.

Въпреки овладяната мимика, езикът на тялото му буквално крещеше, че не иска снимки в тази компания. За негова сметка, министърът и гражданинът с ножовете, блестяха пред камерите. Пародийният сценарий и гротеската в изпълнението излъчиха ясно послание – който занимава полицията и прокуратурата с корупция няма да получи закрила, а тридесетсантиметров нож за близък бой.

В края на "първото действие” видяхме арх.Янев и Коритаров, с гол в ръката кортик, да си говорят за Кафка в Нова телевизия. Антрактът обаче бе кратък. Явно скандалът "Куйович”, поредната "двойка” на МВР в доклада на Европейската комисия и личният провал на Р. Петков в делото срещу председателя на БЧК Христо Григоров докараха до истерия сценичната треска на вътрешния министър. Само седмица след снимките с артистичния архитект, той отново раздаваше пред камерите ножове и пищови – този път на полицаи и прокурори, работили по делото срещу Митьо Очите. Самият повод за награждаване е твърде спорен. За юридически необременените, четиригодишната присъда на Митьо Очите, който от години е демонизиран от пропагандните центрове на МВР, е подигравка с чувството им за справедливост. Те не могат да бъдат убедени, че има разум, право и морал, ужасяващият престъпник да получи колкото други получават за кражба на кокошка. За юристите обаче е ясно, че споразумението е фактическо признание на провала на прокуратурата да докаже повдигнатите обвинения.

Символичен подкуп на прокурори

Освен заради нелепата развръзка на делото срещу Димитър Желязков, награждаването на магистрати от министър се бие с разделението на властите и с логиката на наказателния процес. В правовата държава прокурорът, като независим магистрат, може да бъде награждаван само от органа, ръководещ съдебната система. Затова и в чл.303 от Закона за съдебната власт (ЗСВл), в прав текст е написано, че само Висшият съдебен съвет може да награждава съдия, прокурор и следовател за висок професионализъм и нравствени качества. Дори министърът на правосъдието няма право да поощрява представители на съдебната власт, а само да предлага това на ВСС (чл.304 от ЗСВл).

От друга страна, в рамките на наказателния процес и най-висшестоящият полицай е функционално подчинен на прокуратурата. Затова сценката, в която "господарят на досъдебното производство” е награден за добра работа от шефа на МВР, е откровен абсурд. Ето защо шоуто с ножове и патлаци е не само неадекватна проява на лош вкус. То е незаконно. След като ЗСВл забранява магистрати да получават дарове от министри, случаят попада в класическата хипотеза на "подкуп” (чл.301 ал.1 от Наказателния кодекс (НК). Според нея "длъжностно лице, което приеме дар, който не му се следва, загдето е извършило действие по служба се наказва за подкуп.”)

Следователно, прокурорите, които публично получиха дарове, забранени от ЗСВл, за изпълнение на служебните им задължения по делото с Митьо Очите, са получили символичен подкуп от МВР. Така, след като награди арх.Янев за разкриване на корупция, министър Петков инициира и публично корумпира на дребно четирима прокурори. Добре, че този път поне главният прокурор не участваше във фарса. Законосъобразният и същевременно сюрреалистичен за нашите географски ширини завършек на оперетата изглежда така:

След приключване на церемонията по награждаването, Борис Велчев разпорежда повдигане на обвинение за подкуп срещу Р. Петков и иска от ВСС имунитета на дарените с ножове и пищови прокурори. В Брюксел са доволни. Европейският парламент налага предпазна клауза на Европейската комисия, с която й забранява да критикува борбата с престъпността в България. Татяна Дончева е новият министър на вътрешните работи...

Реалностите в България обаче са други - Борис Велчев тъжно мълчи в Хамлетово раздвоение между демоничната сянка на Филчев и мечтата му за човешки облик на прокуратурата. Тя се размива в тежкия сън на Р. Петков, в който прокурорите са под пагон, а "ръбът на закона", по който министърът обеща да се движи при встъпването си в длъжност, е кръгъл. От Брюксел гледат лошо и питат как пред камерите МВР громи престъпността, а осъдени криминални босове няма.

Медийно "реалити" вместо реални резултати

Емблематичен отговор на този въпрос даде делото срещу председателя на БЧК Христо Григоров. Преди две години Румен Петков го обвини пред националните телевизии в крупни злоупотреби със средства на Червения кръст. После същите телевизии показваха г-н Григоров окован с белезници, влачен от яки полицаи из съдебни зали. Всички го видяхме. Видяха го и близките му, и дарителите на БЧК. За две минути ефирно време беше съсипан животът на човек и беше компрометирана институция със 135-годишна история. После, за две години разследване, нарушения не бяха открити. Поради личния залог на министър Петков в това дело, в безумната битка с Григоров и БЧК е впрегнат огромен организационен и технически ресурс.

Вместо за бой с престъпността, нашите пари са харчени за имиджа и Егото на министъра. Казусът "Григоров” не е изключение в политиката на МВР за медийната симулация на борба с престъпността. Често, на базата на измишльотини или на умишлена дезинформация, които МВР авторитетно нарича "оперативни данни”, се правят неща, пред които филмите на Тарантино бледнеят. При полицейска акция срещу интернет-залагания например, спецовете от БОП бяха иззели монитори на компютри, преди някой да ги "светне”, че компютърът е "онова нещо отдолу”.

При друга операция, "срещу ислямистки сайт”, камерата, придружаваща полицаите, натрапчиво фиксираше две страховити книги със заглавия, изписани на арабски. Оказа се, че едната е Коранът, а другата - детски приказки. За "мозъчния тръст”, който измисля тези сценарии, човешките съдби и законът нямат особено значение. Важно е публиката да е доволна от полицейското "реалити”, което й дава измамно усещане за сигурност и за смисъл в действията на МВР.

По-паметливите обаче помнят оперетния развой и безславното отшумяване на редица "ювелирни акции”. След гръмогласното обявяване, провалът им се отбелязва мимоходом от медиите, а обръгналата на злоупотреби с хора и права "общественост” гузно мълчи. Както по делото с Христо Григоров, вътрешният министър напуска сцената с репликата "Нищо лично”.

Извън личното, общественият проблем е в това, че показните полицейски екшъни помпят очакванията на хората лошите да бъдат наказани. Прокурори и съдии често стават слуги и жертви на тези очаквания. За да осигурят подобаващ край на полицейската бутафория, те загърбват закон и съвест, обвинявайки и осъждайки хора, чиято вина не е доказана. Други, които не ламтят за награди от МВР и отстояват независимостта си, поемат както негатива от излъганите очаквания, така и рефлекторни съмнения за корупция. Тогава зазвучава сакралната полицейска фраза "Ние ги ловим, те ги пускат” и проблемът се прехвърля от болната на здравата глава. Целенасочено МВР лъска имиджа си за сметка на доверието в прокуратура и съд. За да приключи този абсурд, е достатъчно да се намери прокурор, който да образува дело за злоупотреба с власт срещу поредния полицай, раздаващ пред медиите присъди срещу хора, чиято вина не е призната от съд.

Между другото, в речниците "кортик” е много близо до "корупция”. Сигурно и за това е виновен Зигмунд Фройд ...

Немският танк ”Майбах” показа, че още е в състояние да руши. Платформа с натоварен ”Майбах” върху нея се блъснала в портала на Пионерските казарми, които сега са складова база на Изпълнителната агенция ”Държавна собственост” на военното министрество в Ямбол. Вратите паднали, колоните се срутили. Щетите като стойност не са големи. Възстановяването може да стане за един ден. Военните обаче се въздържат от ремонтни дейности, защото историята може да се повтори. Вероятно до 15 февруари, когато е крайният срок за изравянето на немските танкове и складирането им в базата в Ямбол, строителството няма да започне. Засега входът се затваря с временно опъната телена мрежа.

"ако и да е" - обичам сливенският диалект.

Мария Гроздева се завърна със златен медал от силния международен турнир по спортна стрелба в Хага. Двукратната олимпийска шампионка зае първото място на пневматичен пистолет (жени) през първия ден на турнира със сбор от 481,0 точки (383 в сериите и 98,0 във финала).
Други две българки намериха място във финала - Ирена Танова е трета с 475,1 точки (381+94,4), а Антоанета Бонева е седма - 469 (370+99). Състезанието в Хага се проведе в три дни, като и през трите имаше отделно класиране и финал в дисциплините.
През втория ден на турнира и трите българки отново намериха място във финала на пневматичен пистолет, като Антоанета Бонева завърши трета (475,3), Танова - четвърта (475,0), а Гроздева - пета (473,7).
На третата сесия на пвенматичен пистолет Ирена Танова се класира втора с 479,7, Бонева е трета с 479,1, а Мария Гроздева остана пета с 478,4.

Да си ловджия е въпрос на чест. За други любимото хоби на мъжете си е 100 процента бизнес. Дортмунд поема в пълна доза от тръпката и адреналина за пет дни. От 5 и 10 февруари немският град се превръща в панаир на суетата за авджии от цял свят. Изложението "Лов и куче" привлича като магнит тълпи от хора в кафяво-зелено. Навсякъде се мяркат шапки с пера, наперени дакели и замислени ретривъри.
За петте дни на панаира 250-300 хиляди запалени ловци от цял свят плащат по 12 евро, за да разгледат последния писък в ловното облекло и оборудване, да си харесат място, където да отстрелят следващия си трофей, или просто да се снимат с мечтаната пушка или най-големите еленски рога. Всички са облечени в кафяво и зелено, носят вратовръзки с ловни мотиви или метални инкрустации на животни и авджийски шапки. Естествено този костюм не е необходим, за да те пуснат в изложбените зали, но за маниаците е въпрос на чест да демонстрират принадлежността си. Като масонска ложа сме, обясняват с усмивка авджиите.
Навсякъде се носят апетитни миризми на месни ястия и деликатеси
Естествено не липсва и кучешката храна. Четирикраките ловци сами помагат на стопанина си при избора на гранулите. Важни дакели се разминават с невъзмутими бигъли и ретривъри. В съседство сетер демонстрира колко удобни легла за домашни любимци се предлагат на щанда. На изложението можете да си изберете и другар за лов от елитни развъдници.
Че ловът не е евтино хоби, става ясно за всеки посетител в Дортмунд. Макар че по време на панаира по-голяма част от оборудването и аксесоарите се продават с отстъпки от 10 до 30%. Сред новите модели оръжия интерес предизвиква полуавтоматичният модел на "Криегхоф" - "Семприо". За доставката се чака близо 7 месеца, защото вече има над 7000 поръчки за комбинацията между помпа и карабина.
Цената на ловното оръжие е около 4000 евро
Интерес предизвикват и щутцерите на същата фирма, които се предлагат за 10-15 хил. евро. Ако оръжието е ръчно инкрустирано, цената може да скочи двойно. В средния клас най-търсени са оръжията на "Блазер", които вървят между 3000 и 10 000 евро. Новата оптика на "Сваровски" Z6 също има много почитатели. Въпреки че не се продава в Дортмунд, в света се предлага и пушка за 1,2 млн. евро. Обяснението за високата цена е, че в направата на оръжието са вложени над 16 500 часа ръчен труд. Ловните якета Barbour вървят по 230 евро на панаира. Ако не сте толкова взискателни обаче, можете да си намерите подходяща връхна дреха за лов и срещу 20-30 евро. Шапките вървят по 40 евро. Ако са с перо от сойка, цената им скача на 60. Перушината се затъква, за да изпроси помощта на птичето царство. Именно крилатите горски обитатели издават присъствието на авджията, като кръжат над него. Вратовръзките от еленски рог се предлагат между 6 и 15 евро. Български тази година не се продават, но всеки ловец може да си купи у нас подобен аксесоар на цена от 6-7 лв. През миналата година са продадени около 4000 броя. В Дортмунд има от пиле мляко за маниаците.
Може да се уредите със сокол или орел за помощник
Ако сте решили да похарчите стабилна сума, трудно ще издържите на новите джипове с отстъпка от 1000-2000 евро.
България също има национален щанд в Дортмунд. Тук са и няколко фирми за ловни облекла и представителства на туроператорски компании, които организират ловни пътувания. Привличаме внимание с изложените трофейни еленски рога, зъби и глиги от диво прасе и муфлонски рога. Само за първите два дни на панаира са се записали 25-30 желаещи да отстрелят трофей у нас. Най-много са избралите да ловуват сръндаци. Цената им върви около 300 евро. Не липсват и кандидати за отстрел на диви свине и елени. Най-големият ни конкурент е Унгария, обясняват представителите на дивечовъдните стопанства. Именно маджарите, въпреки съмненията за измама, в момента държат световния рекорд за зъби на дива свиня. След като дълги години първенец е глиган, отстрелян от Тодор Живков. Страната ни обаче е номер 1 за еленските рога. Затова и ловците от Германия и Австрия предпочитат да ловуват в България. Цената на благородния улов върви между 200 и 6000 евро. Те стрелят не за да си начешат крастата и да убият кое да е животно, а заради трофей с определена големина. И са готови да чакат с дни, за да отстрелят точния елен. Защото вече знаят къде на стената си ще поставят рогата му, обяснява Юри Миков, директор на дивечовъдната станция "Витиня". Масовите ловци обаче стрелят заради тръпката. Затова и такива отиват да ловуват в Полша, където да ударят елен, но да им излезе двойно по-евтино, защото не е трофеен експонат, обяснява зам.-шефът на Държавната агенция по горите Йордан Радославов.
Във Финландия се отстрелват 100 000 лоса всяка година без да са трофейни, разказва Миков. През миналата година у нас са ловували 3465 души, или с 9% повече от авджиите през 2006 г. Събраните от бранша приходи са 5,6 млн. лева. 80% от авджиите през 2007 г. са били българи. През тази година се надяваме на по-голям интерес заради новите, по-ниски цени, казва Радославов. Листата на дивеча за отстрел е намалена средно с 5 до 20%. Правят се и сезонни отстъпки. Чужденците предпочитат да ловуват елени най-много в стопанството "Черни Лом". Кандидатите за диви прасета най-често резервират пътуване до "Витиня", "Арамлиец" и "Студена", обясняват специализираните туроператори. Всяка от дивечовъдните станции обаче може да се похвали със свои редовни клиенти, които идват на лов десетки поредни години, при това по няколко пъти на сезон.

Щуцер звучи по-добре от щутцер, ама това са подробности.

Revvin' up your engine
Listen to her howlin' roar
Metal under tension
Beggin' you to touch and go
Highway to the Danger Zone
Ride into the Danger Zone
Headin' into twilight
Spreadin' out her wings tonight
She got you jumpin' off the track
And shovin' into overdrive
Highway to the Danger Zone
I'll take you
Right into the Danger Zone
You'll never say hello to you
Until you get it on the red line overload
You'll never know what you can do
Until you get it up as high as you can go
Out along the edges
Always where I burn to be
The further on the edge
The hotter the intensity
Highway to the Danger Zone
Gonna take you
Right into the Danger Zone
Highway to the Danger Zone

В света се наблюдава нова надпревара във въоръжаването, но не по вина на Русия. Това заяви днес на разширено заседание на Държавния съвет на Русия президентът Владимир Путин. Темата на заседанието е “Стратегия за развитие на Русия до 2020 г.” Путин произнесе реч, в която обяви политическата и икономическата програма на страната за следващите 12 години - един вид "политическо завещание" на настоящия президент към неговия приемник, отбелязват руските медии. На заседанието присъстваха около 750 души – губернатори, депутати, лидери на партии, обществени дейци, главни редактори на медии, представители на духовенството.

В речта си Путин разкритикува политиката на НАТО, която според него води до нова надпревара във въоръжаването: „Това не е наша грешка, не ние инвестирахме милиарди долари в развиването на оръжейните ни системи. НАТО води политика на разширяване. Той достига до нашите граници. Ние изтеглихме базите си от Куба и Виетнам. Но какво получихме в замяна? Нови американски бази в Румъния, България, нов противоракетен щит в района на Полша“, каза още руският президент. Отношенията на Русия с НАТО се обтегнаха заради руските притеснения от плановете на Вашингтон да разположи елементи от програмата си за противоракетна отбрана в Европа, оттеглянето на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и противоречията около бъдещия статут на Косово.

Според Путин в продължение на десетилетия Русия строго спазва своите задължения, изпълнява всички международни споразумения с сферата на сигурността и контрола на въоръжението. “Но нашите партньори от НАТО не ратифицират дори някои документи, не ги изпълняват, изисквайки от нас едностранното им спазване", отбеляза Путин.

Руският държавен глава заяви още, че Русия трябва да разработи нова стратегия за сигурност с оглед на заплахите.
„За укрепване на националната сигурност е необходима нова стратегия за изграждане на въоръжените сили до 2020 година”, заяви Путин. Според него трябва да се създават нови видове въоръжения с използване на нови технологии, но при това „разходите трябва да бъдат адекватни”...

Заради набезите на цигански банди, от няколко дни служители на Министерството на отбраната (МО) са започнали да откопават и изваждат немските и съветските танкове "Майбах" и "Т-34" по границата край елховското село Лесово, предаде вчера агенция "Фокус". Първият танк, изваден от земята край границата, бил германски "Майбах". Старите бойни машини се транспортирали до складовата база на Изпълнителната агенция "Държавна собственост" към МО в Ямбол. Началникът на базата в града Илия Илиев уточнил, че всички танкове-огневи точки по южната ни граница, ще бъдат извадени. Откопаването е факт, след като цигани разкостиха само за месец три бронирани машини, за да ги предадат за скрап. В базата танковете ще бъдат съхранявани в автентичния им вид. Поради повишения нездрав интерес към бронираните машини, се вземат всички необходими мерки за опазването им, уточни Илиев. Охраната ще им бъде засилена и денонощна. За изваждането са били сформирани нарочни екипи от специалисти. Това обаче щяло да е доста трудно поради обстоятелството, че танковете били вкопани на непристъпни места, където не можело да достигне кран или друга тежка техника. В базата в Ямбол нямали информация колко са заровените танкове покрай границата, но вероятно ги има в държавния план за отбрана от онова време, по думите на военни. "Майбах"-ът със 76-милиметрово оръдие тежал 12-14 тона, което било доста примамливо за циганските банди. Съветските Т-34 обаче били значително по-тежки. Интересът към тях бил повишен и заради антикварна стойност.

Ева Анна Паула Браун е родена на 6 февруари 1912 г. в Мюнхен, в семейството на преподавател и е средната от три сестри. Родителите на Ева са фанатични католици и възпитават дъщерите си в строгост и аскетизъм, макар че семейството живее в охолство - има голям и хубав дом, автомобил и прислуга. В младостта си бъдещата фрау Хитлер не се отличава с нищо от връстниците си. Чете дамски романи, учи чужди езици, устройва любителски театрални представления и изобщо не се интересува от политика. Истинската страст на фройлан Браун са спортните занимания и танците. Тя мечтае да стане танцьорка и дори актриса и да се снима в Холивуд, където на върха на славата си са нейните кумири Джон Гилбърт и Фред Астър.

Първата сериозна работа на 17-годишното момиче, току-що завършило обучението си в католически лицей и търговски институт, обаче е доста прозаична - Ева става асистент на официалния фотограф на германските национал-социалисти Хенрих Хофман. Именно във фотостудиото на Хофман тя се запознава с Адолф Хитлер, 40-годишния лидер на партията. Хитлер веднага забелязва красивото момиче. Първо, цветът на очите й напомня очите на неговата майка. И второ, фамилията й пророчески съвпада с отличителния цвят на нацистите (Braun на немски означава "кафяв"). Когато Хофман му представя асистентката си, Хитлер проявява към нея нескрит интерес и започва да ухажва младата хубавица от уважавано баварско семейство. Кани я на пикници, на театър, подарява й скромни джунджурийки, но не предприема решителни инициативи. Ева обаче хлътва до уши в своя кавалер. Момичето споделя съкровените си чувства единствено със своя дневник. Срещите с Хитлер я тласкат от пълно отчаяние до пълна екзалтация.

На 11.02.1935 г., четири дни преди рождения си ден, Ева записва: "Ако имах кученце, нямаше да се чувствам така самотна… Днес той дойде. Но нито пудел, нито подаръци. Даже не попита какъв подарък бих искала за рождения ми ден. Сама си купих бижу". Седмица по-късно, на 18.02. срещата с любимия й дава крила. "Вчера той се появи съвсем неочаквано и се получи чудесна вечер. Той иска да ме измъкне от фотоателието, да ми подари собствен дом…Безкрайно съм щастлива. Той ме обича", споделя в дневника си влюбеното момиче. Щастието на Ева обаче е краткотрайно. На 11.03. тя отново е хвърлена в бездната на отчаянието: "Защо изобщо го срещнах? Ужасно е… По-добре да се бях свързала с дявола! По-лошо от това не може да бъде. Аз съм му нужна за определени цели, за нищо друго". "За три месеца нито една нежна дума. Нима това е любов?", записва Ева на 28.05.

Повечето историци и изследователи на личността на Хитлер отбелязват неговата студенина по отношение на женския пол. В младостта си той е напълно равнодушен към жените, по-късно ги намразва, а според някои източници Хитлер просто е хомосексуалист. Сред изследователите му битува мнението, че е бил импотентен и в редките си прояви от сексуален характер почти изцяло е разчитал на специални възбуждащи препарати. Хитлер реагира възторжено на красивите актриси като Марика Рьок или Олга Чехова, например, както и на засуканите съпруги на партийните си другари, но възторгът му е чисто платонически. Вождът изключително рядко се решава на интимни контакти. Историята е съхранила спомените на актрисата Рената Мюлер, удостоена с покана за романтична вечеря в личните покои на Хитлер. В мечтите си Мюлер се вижда като бъдещата любима на могъщия фюрер, а вместо това става участник в грозна мазохистична сцена, която завършва с яростна мастурбация на фюрера. Накрая Хитлер благодари на Рената за приятелската помощ и я отпраща.

Рената Мюлер изпада в силен стрес и не след дълго слага край на живота си, превръщайки се в поредната самоубийца в списъка с любовници на фюрера. Митци Ройтер, фанатична поклонничка на Хитлер, се опитва да се обеси, след като е отритната от своя идол и оцелява по чиста случайност. Племенницата на фюрера - Хели Раубал, в която той е влюбен и с която, според мълвата, съжителства, се прострелва в главата. В разгара на войната се застрелва и великолепната Инга Лей - съпруга на съратника на Хитлер Роберт Лей. Лудо влюбената във фюрера Юнити Митфорд, годеница на известния английски нацист Осуалд Мосли, се прострелва в слепоочието с пистолет, който й е подарен от нейния кумир, но остава жива и живее няколко години с куршума в главата си.

Ева Браун също не успява да се измъкне от проклятието на фюрера. Нещо повече, тя прави три опита да сложи край на живота си. И трите пъти заради Хитлер. Първият й опит за самоубийство е през 1932 г., след цели три години на хладно ухажване и редки срещи. Ева отчаяно се нуждае от решителна стъпка от страна на Хитлер. Тя продължава да живее в дома на родителите си и да работи като асистентка във фотографското студио, а той продължава да се бори за власт. Семейството й е против отношенията на дъщеря им с омразния политик, а баща й органически не понася потенциалния си зет. Но Хитлер и не мисли да се задомява. През 1932 г. той става канцлер, но отново не прави очакваното предложение на Ева. Изгубила всякаква надежда, тя се опитва да се застреля с пистолета на баща си. Куршумът попада в шията й. Момичето остава живо, възстановява се и използва огромната уплаха на Хитлер, за да го вкара най-после в леглото си и да го накара да я представи в обществото като своя официална любовница.

От този момент Ева започва да живее с една единствена натрапчива мисъл - да се омъжи за Хитлер. Тя е прекрасна жена, създадена за семеен живот и за майчинство, католичка, принудена да живее в грях, която мечтае за законен брак с мъжа, на когото е посветила живота си. Ева е готова на всичко, за да постигне целта си. Мислите й са заети единствено от Хитлер. При това тя има много бегла представа за политическите процеси, протичащи по това време в Германия. Но за сватба не става и дума. Ева мечтае поне за дете от любимия си, но получава от него категоричен отказ. Тя, любовницата на "най-великия човек в Германия", продължава да живее в Мюнхен с родителите си, не вижда любимия си с месеци и сама си купува цветя и подаръци. Отношенията им отново са в задънена улица и Ева прибягва към изпитаното вече средство - самоубийството. Три години след първия опит тя се нагълтва с приспивателни, но лекарите отново успяват да я спасят. Второто й "самоубийство" обаче, най-накрая й дава възможност да се премести в собствен дом и за дълго да разпределя времето си между редките срещи с фюрера, устройването на уютно "гнездо" и мечтите си за брак.

Ева си дава сметка, че фюрерът няма желание да се ожени за нея, но до последно се надява на законен брак. Дните й преминават в скучни и празни занимания, скрита от чужди очи в резиденцията на Хитлер в Бергхоф, където се премества да живее. Разхожда се, къпе се в езерото, снима с фотоапарата си и дори прави любителски филм за фюрера. Но най-важното е, че е до него. Разбира се, когато това не го дразни. Хитлер свиква с незабележимата и предана фройлан Браун, започва да я нарича "единственият близък човек" и поставя името й на първо място в завещанието си. Но историята следва своя ход, войната наближава към края си и когато изходът й става очевиден, Хитлер изпраща Ева в Бавария, като й забранява да припарва по какъвто и да било повод до Берлин. Тя обаче, нарушава забраната му и през пролетта на 1945 г. се появява в бункера, където по това време се помещава щабът на фюрера. Хората, намиращи се в тайното убежище, включително и Хитлер, вече са напълно деморализирани, но според свидетелства на очевидци, Ева Браун проявява необикновено спокойствие и самообладание. Тя категорично отказва да остави фюрера, когато той предлага на всички от обкръжението си да избягат и да се спасят. Повлияни от мъжеството й, много от приближените му решават да останат в бункера. Хитлер е поразен от тази преданост на любовницата си. "Много съм горд с фройланд Браун", споделя той с един от секретарите си, - "какво мъжество! Каква преданост!". И най-после се случва това, което Ева очаква цели 15 години - Хитлер й предлага ръката и сърцето си. Брачната церемония се провежда в късната вечер на 28 април 1945 г. в бункера. Навън се взривяват снаряди, съветските войски обстрелват Берлин, а облечената в черна рокля булка сияе, хванала под ръка жениха си и приема поздравления от стенографката и адютантите му. Някой по навик се обръща към нея с "фройлан Браун", а тя гордо го поправя: "Сега може да ме наричате фрау Хитлер". Законният брак на Ева продължава само няколко часа и когато Хитлер взема решение да сложи край на живота си, тя е принудена да сподели съдбата му. Третият й опит за самоубийство се оказва успешен - тя изпива ампулата с цианкалий в момента, в който Хитлер се прострелва с пистолета си. Измъчената от войната Европа проклина името на мъжа й, съветските жени вият от мъка на гробовете на съпрузите и синовете си, но всичко това е далеч от фрау Хитлер. Тя умира щастлива.

Пистолетите Walther PP на Ева Браун и на Хитлер (от галерията на pishtov.com).

Американските и иракските сили за сигурност разпространиха видео, в което са записани деца, обучавани за терористи, съобщи BBC. Децата, които са били на възраст под 11 години, са били обучавани и въоръжавани от Ал-Кайда. Записите са открити при акция на коалиционните сили при разкриване на скривалища на групировката в северен Багдад, заяви говорител на американските военни. В материалите се показват деца, които размахват оръжия и гранати по време обучения, уточнява BBC. В записите са заснети над 20 деца. На един от видеозаписите е представена имитация на отвличане, на която дете принуждава заложник да застане на колене, опирайки пистолет в главата му. На друг, децата са с черни маски на лицата си и обявяват скорошно кърваво клане над заложници.
Според американските военни такива материали за използвани с цел пропаганда на идеите на Ал-Кайда и привличането на нови последователи. Американските части смятат още, че заснетите деца са участвали напълно доброволно в записите и няма признаци, че те са били отвличани или насилствено принуждавани да участват в тях.
Много често родителите на тези деца са част от мрежата на Ал-Кайда и децата им израстват в такава среда, което за съжалениe ги обрича да последват съдбата на близките си, добави говорителят на американските военни. Според иракския министър на отбраната обаче, тези записи са знак за отчаяното положение на Ал-Кайда, а децата са обучавани най-вече с цел отвличане, за да може групировката да засили средствата си чрез подкупи.

Видео

Агенцията за военно-морски изследвания към ВМФ на САЩ (ONR) съобщи за успешно проведени изпитания на най-мощното в света електромагнитно оръдие. Снарядът в това оръдие се изстрелва не от газове, образуващи се в резултат на изгарянето на барут, а с помощта на мощно електромагнитно поле.

В бъдеще американското морско електромагнитно оръдие ще може да поразява цели на разстояние до 200 морски мили (около 370 километра). При това снарядът се движи със свръхзвукова скорост – 7 пъти по-бързо от скоростта на звука в начален стадий на полета и около 5 пъти по-бързо при поразяване на целта. За сравнение далекобойността на корабното оръдие MK 45 с калибър 127 милиметра е само 13 морски мили (24 километра).

Освен високата скорост на снаряда и огромното разстояние, което преодолява, използването на електромагнитно оръдие прави боеприпасите по-компактни и безопасни. В разработването на новото оръжие участват няколко десетки държавни организации, инженерни компании и университети. Повече подробности за проекта, включително и видеозапис на изпитанията, могат да бъдат открити на сайта на ONR. Естествено, почти цялата техническа информация е засекретена и не е достъпна. Очаква се американския флот да бъде оборудван с електромагнитни оръдия към 2020-2025 година.

Оръжието на 122 варненци е било отнето през 2007 г. 74 от тях са останали без пистолетите си, а останалите 48 – без ловните си пушки. Това сочи справка на Главна дирекция "Превенция и противодействие на престъпността" след множество проверки за спазване на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Проверките са извършени в изпълнение на разпореждане на министъра на вътрешните работи, съобщиха от МВР.

73-ма от варненци, кандидатствали за разрешително за носене на огнестрелно оръжие, са получили отказ. Броят на получилите отказ за носене на оръжие за страната е 887. Без разрешително за придобиване на оръжие са останали 1500, сочи справката на полицията.

През 2007 г. са били иззети общо 2047 огнестрелни оръжия, 1130 от които са къси нарезни оръжия за охрана и самоохрана и 917 ловни пушки. Най-много иззето оръжие има в Пловдивско /508/, Пазарджик /166/, София /146/, Бургас /125/ и Варна /122/.

Въпрос: И кой диша по-спокойно сега?
Отговор: Министърът, като отчете дейност по борба с престъпността (и слепите виждат, че престъпленията стават с незаконни оръжия, а не със законно регистрираните) и бандитите, които си останаха въоръжени.

Службата на корабите във Военноморските сили е най-търсена от младите варненци. Това заяви пред "Позвънете Новини" специалистът в Регионалния информационно - консултантски център към Военноморски клуб - Варна подп. от резерва Атанас Пенев. Центърът освен със социална адаптация на освободени кадрови военнослужещи се занимава и с набирането на кадрови войници. "Корабите са търсени, защото се дава възможност да се изпълняват и мисии зад граници. Най-пресен пример е участието в такива мисии на фрегатата "Дръзки", допълни Пенев. От няколко месеца се работи по набиране на кадрови военнослужещи и от домовете за деца лишени от родителска грижа. "Има желаещи от тези домове. След като се запознаят с условията, някои кандидатстват и биват приемани", каза специалистът в информационно-консултантския център. Според него привлекателно за младежите било осигуряването на работа, квартира и израстване в длъжност.

Тъй като е зададен въпрос от Мистър Deyan Bunalov, аз от мое име отговарям - преди да завърша Информатика в Икономическия Университет във Варна, съм завършил Техникум по Корабостроене и корабоплаване (4 годишен курс) и съм виждал не само на снимка море и кораби. Относно "Флотски арсенал" - през 90-те години участвах в изработването на Информационна компютърна система на завода, като автор на подсистемата "МТС".

Аз също обаче имам въпрос към Deyan Bunalov: поради что господине се срамите да напишете един сайт на БЪЛГАРСКИ език за фрегатата, та който българин потърси информация за кораба, да я получи от първа ръка, а не от журналистите, които наистина не винаги са достатъчно компетентни.

Двама мъже са простреляни при опит за кражба от частна вила в Плевен. Единият от тях, на 25-години, е с огнестрелна рана в главата, а другият – 18-годишен, е прострелян в таза, съобщават от плевенската полиция.
Престрелката е станала на 4 февруари около 15.00 часа в местността Плочата край Плевен. Четирима мъже, придвижващи се с лек автомобил, са засечени в момент на кражба от вила на 67-годишен плевенчанин. При скандал крадците нападнали собственика с камъни и колове.В сблъсъка възрастният човек прострелял единия от нападателите си в главата, а друг в таза, със законно притежаван пистолет «Берса».
След инцидента групата се качила в лекия автомобил и напуснали вилната зона. Пред плевенската болница стоварили ранените, а съучастниците им избягали с автомобила в неизвестна посока. При полицейската проверка е установена самоличността на четиримата нападатели – 18-годишен от Долни Дъбник, 25-годишен и 30-годишен от село Петърница и 43-годишен от село Ралево. Двамата простреляни са настанени за лечение в САРИЛ на Плевенската болница. Съучастниците им са задържани в Първо РПУ Плевен. Допълнителна проверка установила, че те са осъждани за предишни престъпления. Пистолетът е иззет. По случая е образувано досъдебно производство в ОДП - Плевен. Уведомени са Районна и Окръжна прокуратура – Плевен.

Браво на нашенеца!
На зло куче, зла тояга.

Напълно в противоразрез със сексапилната си и женствена визия фолк звездата Десислава се сдоби с пистолет. Револверът е газов, марка „Блоу мини”, и цената му варира около 100 лв.
Сексапилната изпълнителка се запалила по огнестрелните оръжия от предизвикателна фотосесия, която засне преди време.
„Определено мъжки спорт, но много приляга и на фини дами като мен”, обосновава страстта си Деси.
Певицата категорично отрича, че ще носи оръжието в делниците си или по време на участия. Пищната блондинка споделя, че е добронамерена към всички и няма нужда револвер за самозащита.

Само да запитам - има ли връзка между избраната марка и филма Blow Job на Анди Уорхол...?

История
Истината около това оръдие е замъглена от много митове, но следната история е общо-взето максимално истинна:

Идеята за това оръдие се оформя някъде през '35та, когато Heereswaffenamt пита Круп какво оръдие би могло да потроши линията Мажино при директна атака. От Круп изчисляват, че калибърът трябва да е между 70 и 100 см. През '36та Хитлер посещава Круп и след разговор по въпроса, пита дали е възможно да се построи такова оръдие. От Круп казват, че може, но ще е много трудно. Хитлер не поръчва нищо определено, но Густав Круп си знае работата и е започната инженерна работа по въпроса. През '37ма официално е одобрено построяването на оръдието.

Поради огромните габарити построяването му отнема ок. 4 години. В края на '40та е готово и през '41ва дава първите си тестови изстрели. Тогава Мажино вече е преодоляна отдавна, но Хитлер настоява да бъде завършено възможно най-скоро. В началото на '42ра официално е събрано оръдието в Ругенвалде и е демонстрирано пред Фюрера. Наречено е "Густав" в чест на Густав Круп. В същото време второ оръдие, "Дора", е завършено, и елементи за трето са в строеж. Проблемът е, че в момента на завършването им, оръдията са вече безпредметни, понеже в Европа не са останали никакви вражески тежки укрепления.

Цел обаче се появява през първата половина на '42ра. Немското настъпление в Крим достига до Севастопол, който представлява силно укрепен пристанищен град, обкръжен от укрепления, някои от които датират от Кримската война през 1854-56. Вермахтът вижда в това идеален обект за показна масирана класическа операция по превземане на крепост с огромна пропагандна стойност. За целта са събрани многобройни обсадни оръдия, някои още от Първата Световна, други модерни ракетни системи. Идват и 600мм мортири "Карл". Примадоната на мащабното представление е напълно заслужаващия такава роля "Густав" (всъщност практически това е единствената роля, която е способено да изпълнява...).

Оръдието е домъкнато по специална вниматлено положена железопътна линия. На избраната позиция, Бахчисари, 16км северно от Севастопол, е положена бойната четирикратна ж-п линия в полуокръжност, защото оръдието е с неподвижен лафет и това е единствения начин за прицелване. Зад тази линия до 1.2км се простират бараките на прислугата и площите за сглобяване, муниции и обслужваща техника.

Първия си боен снаряд оръдието изстрелва на 5 юни 1942 като част от масираната канонада по града. Първите цели са брегови укрепления на ок. 25км от оръдието. Те са разрушени из основи само с 8 снаряда. Следващата цел е укреплението "Сталин", разрушено същия ден с 6 снаряда. Общо за първия ден са изстреляни 14 снаряда, което е отличен резултат за чудовищния калибър. На 6 юни оръдието изстрелва 7 снаряда по още едно укрепление - "Молотов" - , а след това още 9 по погреб с муниции, намиращ се на 30м под морското дъно, построен така, че да бъде неуязвим от конвенционални оръжия. Но Густав е крайно неконвенционално оръжие, и погребът е разрушен изоснови. В процеса е затрита и малка платноходка. На 7ми са изстреляни 7 снаряда по външно укрепление, което е подлежало на пехотна атака. Следващите дни до 11ти са дадени за профилактика на оръдието. На 11ти 5 снаряда са изстреляни по укреплението "Сибир", а на 17ти са изстреляни последните 5 снаряда по укреплението "Максим Горки".

С това приключва бойната биография на оръдието. След доста зрелищния си дебют, оръдието е върнато в Есен за ремонти. Пробите и профилактиката, заедно с бойното използване, достигат края на живота от 300 изстрела на оръдието и цевта му трябва да се смени. Идва ред на Дора - през август '42 е изпратена при Сталинград, но няма данни за дейността й там. При съветското контранастъпление е изтеглена доста бързо.

От там нататък информация за оръдията почти няма. През '43та и двете са в Ругенвалде за някакви тестори стрелби. Предполага се, че Густав за малко се появява край Ленинград, но обсадата свършва преди да може да бъде задействано. По-нататък нищо не е известно до Май '45та, когато 3та американска армия намира части от Густав в Бавария. Части от Дора и от третото оръдие са намерени в Круповата фабрика в Есен и на тестовия полигон Мепен. Днес са останали само няколко неактивни снаряда из музеите.

За финал - това най-голямо оръдие в историята не е нищо повече от кощунствено разхищение на време и ресурси. За цялата война то изстрелва едва 48 снаряда. Просто в съвременната война няма място за такива мастодонти и съвсем показателен е факта, че единственото му бойно използване е при старата крепост Севастопол.

Конструкция
Общото тегло на оръдието е 1344т. Такава грамадна конструкция е трябвало да може да се разглобява на части и така да може да се транспортира от нормален влак. Сглобено, цялото достига 42,976м дължина, 7,01м ширина и 11,6м височина. За транспорт цялото се разглобява на множество компоненти, които се превозват със стандартни транспортни влакове. При пристигане на позиция се полагат четири успоредни влакови релси за самото оръдие плюс две външни за двата 10т кранове, които също пристигат разглобени. Първо се извеждат двете части на грамадния лафет, прикачат се една към друга и върху тях се построява част по част цялото оръдие. Целия процес по подготовка на позицията и сглобяване на грамадното оръдие отнема три седмици и прислуга от 1420 души, командвани от Генералмайор. Ок. 500 от тях са директна прислуга на оръдието, останалите са допълнителен обслужващ персонал. Към оръдието са прикрепени разнообразни части, вкл. собствен щаб за планиране и разузнаване за определяне на целите, както и голям брой противовъздушни и охранителни части. Има и малка група инженери надзорници от Круп.

Технически данни:
Калибър: 800мм
Дължина на оръдието: 32480мм
Дължина на цевта: 28957мм
Възвишение: +10" до +65"
Бойно тегло: 1328.9т
Дължина по буферите: 42976мм
снаряди:
- Експлозивен с тегло 4800кг (400кг взрив) и макс. обсег 47км
- Бетонобоен с тегло 7100кг (200кг взрив) и макс. обсег 38км

Трима мъже с атлетично телосложение спокойно си пият кафето на брега на р. Сена в Париж и уточняват последни подробности за своите "легенди", преди да се впуснат в поредното си "приключение". Те са руски ветерани от няколко войни на територията на бившия СССР, като последните им битки са били в Чечня. Като повечето професионални военни те вече се пристрастени към адреналина на войната и не могат да живеят без екстремни преживявания. Има и още един момент. След като бойните действия в Северен Кавказ утихнаха, много от кадровите войници не могат да си намерят свястна работа в Русия освен като част от силите за сигурност, охрана или да се влеят в престъпния свят. Предимно като наемни убийци. Много от ветераните отказват да сторят това, тъй като за тях думите "чест", "вярност", "братя по оръжие" не са празни клишета. Прекалено скъпо са платили за своите принципи и прекалено много от техните другари оставиха костите в различните "горещи точки" в бившия Съветски съюз. За това ветераните са принудени да воюват за други държави като САЩ, Израел, Франция в различни краища на света.
Голям брой от тях се насочват към
френския Чуждестранен легион
В историята има малко военни части, които са обгърнати толкова от военния романтизъм като митичните легионери. Днес обаче този образ е променен, тъй като те трябва да отговарят на изискванията на XXI век. Старите образи вече не съответстват на реалността. В тях те бяха доведени до съвършенство от Холивуд във филми като "Красивият жест" и "Легионери" , където "войниците на късмета" са представени като отряд от престъпници и нещастни мъже, които са хвърлени да унищожат до крак своя враг или да загинат някъде сред пясъците на пустинята.
Според официалния сайт на легиона по-голямата част от него са славяни, макар че се приемат хора от целия свят. След войната в Афганистан и последвалото кърваво разпадане на СССР има неограничен брой ветерани от бившите съветски републики. Руснаците са на първо място, след тях са украинците, които са около 15% от числеността на легиона. Има много доброволци от Прибалтика, Белорус и Молдова. Унгарците са на трето място като най-голяма етническа група. Интересното е, че самите французи нямат право да служат в легиона освен офицерите, разбира се. Но там с радост приемат наемници от френскоговорещите Канада, Белгия, Швейцария и Монако. Един легионер дори споменава в интервю, че само от Монако в него служат 2000 души, макар че в цялото кралство живеят общо 30 000.
Има данни и за български доброволци
Вече има голям брой от Латинска Америка и Азия.
Един интересен факт. След падането на Берлинската стена през 1989 г. голям брой военни от бившата ГДР се вливат в легиона. Част от тях просто са безработни, тъй като е преценено, че са негодни за критериите на Бундесвера в нова Германия. Другите са служили в граничните войски и са отговорни за смъртта на стотици немци, които се опитали да преминат на Запад по време на студената война. Преди това огромен брой немци са служили в легиона след пораженията на Германия в Първата и Втората световна война.
Благодарение на интернет националният състав в момента е доста пъстър за цялата 177-годишна история на частта. В него служат мъже от 136 страни. Над 80% от доброволците отиват в легиона тъй като имат нужда от пари и са безработни. Другите 20 на сто са привлечени от славата, историята и желанието за авантюри. В момента най-мощното оръжие за набиране на доброволци за Чуждестранния легион е глобалната мрежа. В ерата на глобализацията в елитната част служат вече не само рамбовци или престъпници, а в по-голямата си част имигранти, които са напуснали родината си заради мизерията. Днес легионерите трябва да могат да си служат с компютъра и високите технологии също толкова лесно, както и с автомат "Фамас", френско производство.
"Новият френски легион отразява реалностите на живота", казва 53-годишният бригаден генерал Луи Пишо де Шанфльори, който командва тези сили, които в наше време наброяват 7699 войници. "Светът се промени.
Легионът трябва да се адаптира към новата епоха,
новите методи за вербуване и новите технологии", допълва военният. Шанфльори е завършил френската елитна военна академия "Сен-Сир" и командва Чуждестранния легион от юли 2006 г. Той е професионален кадрови военен, каквито всъщност са 90% от офицерския състав. Той е учудващо усмихнат за своята сурова професия и винаги е готов да се пошегува. В стъкления му шкаф лежи пистолет, който му е подарен от американския ген. Норман Шварцкопф, който ръководи войната срещу Ирак през 1991 г., под чието командване воюват легионерите по време на операция "Пустинна буря".
В наше време "войниците на късмета" действат рамо до рамо с френската полиция и армията, като патрулират на гари, летища с цел да пресекат терористични нападения. Те участват във военни мисии в Афганистан, Чад и Кот д'Ивоар заедно с регулярните части на френската армия. През 1992 г. бяха разположени заедно с войските на САЩ в Сомалия. Части на легиона действат в миротворчески мисии в Косово, Руанда и Камбоджа, а през 2004 г. участваха при спасителните акции в Югоизточна Азия след разрушителното цунами. Две години по-късно те помогнаха във възстановяването на разрушени мостове в Ливан след кратката война с Израел.
Френският Чуждестранен легион е създаден през 1831 г., за да се поеме големият поток бежанци във Франция от другите европейски страни след поредица от революции на Стария континент година по-рано. Неговите командири се гордеят с факта, че първи от френските подразделения пристигат в дадена "гореща точка". "Частите, където са предимно ергени и чужденци, по-лесно се мобилизират, без политиците да се замислят за политическите последствия.
Просто няма вдовици и сираци",
обяснява Шанфльори. Това е едно от правилата на легиона - не се приемат женени мъже, а представителки на нежния пол просто не се допускат. За цялата си история през него са минали 350 000 души, от които 35 000 бойци загиват в сражения или при изпълнения на служебния дълг.
Макар задачите и структурата на частта да са се променили, традиционната философия на легиона се е запазила до днес. Неговият девиз е "Легионът е нашето отечество". Той рекламира себе си като "школа за втори шанс" за мъжете, които бягат от различни проблеми като нещастна любов и социални катаклизми. Прессекретарят на частта лейтенант Грегори Гавруа нарисува психологическия портрет на типичния новобранец. "Затворен човек със сложна психика, който е загубил своите корени и иска да започне живота си отначало. Това не са най-популярните качества, които търсят цивилните работодатели", обяснява Гавруа.
В легиона се постъпва на доброволни условия за пет години. Новобранците се отказват от истинските си имена и избират нови, по свой вкус. Те вече нямат паспорт, а военна книжка с печат "Чуждестранен легион". Един от последните постъпили на име Самюел се нарекъл Гандолф, в чест на героя от "Властелина на пръстените". Постъпването не дава на чужденците автоматично право за получаване на френско гражданство, освен ако не бъдат ранени или получат тежка травма при изпълняването на военния си дълг. Това става след приключването на срока на действие на договора.
Приемат се мъже от 17 до 35 години с добра физическа подготовка, които преминават през редица
физически и психически тестове
Вече почти не се взимат хора, които имат криминално минало, каквато бе практиката в миналото. Центрове за приемане на доброволци има из цяла Франция, повечето желаещи обаче отиват да се запишат в Марсилия или на о. Корсика. Заплатата е 1000 евро месечно за новобранците, 1300 евро за тези, които са служили вече няколко години. Военните, които взимат участие в бойни действия, получават двойно повече. Ветераните, които отслужат 15 години, което е три срока, имат право на пенсия.
"Отношенията между всички са много напрегнати", казва Самюел. През първите седмици той общувал с другарите си от Непал, Ирак, Румъния и Украйна на езика на жестовете. За четири месеца новобранците трябва да научат 400-600 френски думи - достатъчно, за да общуват на бойното поле, в казармата и в столовата. В резултат на това, както казват офицерите - именно френският език сплотява легионерите под френския трикольор.
Като повечето въоръжени сили днес легионът предлага възможност за изучаване на всякакви тесни специалности - от снайперист и водолаз до парашутист, готвач или каменоделец. Чуждестранният легион си има оркестър и отбор по маратон, които гастролират навсякъде по света. Но всички легионери трябва отлично да владеят оръжието и постоянно да са готови за бой.

Още: Чуждестранният легион се модернизира

Разградският исторически музей представя изключително интересна изложба по повод 130-годишнината от Освобождението. Освен богатата местна колекция от образци на огнестрелно и хладно оръжие от Възраждането изложбата включва и национални светини - саби на Стефан Караджа и Георги Раковски и кама на Левски.

Пушки евзалии, правени в оръжейните работилници на Европа, и шишане кремъклии, изработени в България могат да бъдат видени до 7 март в изложбата на Разградския музей.

Най-старото оръжие е турски ятаган от 1793 година.Уникално в експозицията е пространственото оформление. Според експерти - оръжейници такова се прави за първи път в България, разказва Елена Иванова, главен уредник в музея.

Фирмите от отбранителната ни индустрия най-сетне склониха да се присъединят към Кодекса на поведение (етичен кодекс) на Европейската агенция по отбрана (ЕАО), където страната ни членува от февруари м.г. Това съобщи военният министър Веселин Близнаков.

Преди нас и последните три държави от ЕС, които упорстваха – Испания, Унгария и Румъния, казаха „да“ на евронормите в сферата на отбранителната индустрия. Извън тях остана само Дания, която има право по договор да не участва в някои европейски отбранителни проекти.

Близо година нашите компании отказваха да станат част от Кодекса, което предизвика тревоги у МО, въпреки че присъединяването на всяка страна е доброволно. Основните притеснения на българските фирми били, че всичките им сделки трябва да се обявяват на официалния сайт на ЕАО, както и това, че трябва да влязат в пряка конкуренция с далеч по-известни на пазара компании от Евросъюза.

Унгария пък упорстваше, тъй като смяташе, че ЕАО има консервативно отношение към офсетните практики и би загубила офсетни сделки. Отказът на Испания пък беше заради силното лоби на отбранителната й индустрия в управляващите среди в Мадрид. Заради това страната се опасяваше за своята конкурентоспособност на международния пазар за отбранителни продукти и за оцеляването на своите средни и малки предприятия.

Общ пазар на ЕС за оръжия

„Нямаме друг избор. Миналия петък се събрахме в Казанлък и взехме решение да се присъединим“, коментира вчера пред „Класа“ зам.-председателят на сдружение „Българска отбранителна индустрия“ проф. Стефан Воденичаров. Според него обаче това касаело повече военното министерство, отколкото компаниите от сектора, тъй като техните интереси били основно извън ЕС.

Според професора с присъединяването към евронормите и на последните 4 страни се реализира желанието за общ оръжеен европейски пазар.

Намеренията за това бяха обявени от Европейската комисия още през декември 2006 г. , когато бе съобщено, че ЕК се готви да приеме законодателство, което да задължи държавите - членки на съюза, да отворят частично оръжейните си пазари за конкуренция от чужбина. Планът на комисията за създаване на единен пазар целял да повиши конкурентоспособността на европейските марки оръжия в света чрез засилване на вътрешната конкуренция и значително ограничаване на протекционизма на национално ниво. Още тогава еврокомисарят за промишлеността Гюнтер Ферхойген коментира в Брюксел, че това е първата комисия, която предприема тази радикална стъпка.

Именно огромното желание за национален протекционизъм накара българските оръжейници да забавят с цяла година последната си дума за Кодекса. Родните фирми не пропускат повод да се оплачат, че МО ги пренебрегва при сделките за отбранителни доставки, което било напълно грешна политика.

Компаниите от ЕС в обща надпревара за оръжейни доставки

Кодексът за поведение влезе в сила през юли 2006 г. Той е създаден на базата на чл. 296 от Договора за създаване на Европейската общност, като основното му предназначение е да се отвори пазарът на отбранителни продукти и чрез него да се осигури предоставянето на възможност за свободна конкуренция между фирмите. В него има едно важно условие, че става дума за доставки за отбраната, надхвърлящи един милион евро без ДДС. Кодексът окуражава конкуренцията в областта на доставките за отбрана.

...Разглезени в България са политиците и управниците. Време е да им кажем да не разчитат на заплати, автомобили, екскурзии в чужбина само от данъците, които им плащаме. Нека да почнат да заработват своите заплати. Виждаме колко депутати има в пленарната зала. Точно такъв процент са и министрите в своите уютни министерски кабинети. Търсиш ги по важен национален или отраслов проблем. Няма ги. Или са в чужбина на почивка, на футболен мач или да получат някакъв нов орден или отличие. Или откриват нов хотел, ресторант, бар на свой приятел, или раздават награди: пистолети, кортици, гранатомети и т.н. Участват в спортни състезания. Благотворителни балове. Пресконференции. Шоупрограми. Обидно...

Съгласно промените в закона за частната охранителна дейност, готвени от МВР, ползването на лично оръжие за частна охранителна дейност, се забранява. Така за всеки един обект фирмите ще трябва да закупят оръжия, което ще ги натовари допълнително. Измененията предвиждат и освен в самите фирми документи за назначаване на служители да се изпращат и в МВР.
Друг проблем бил отнемането на лицензите на частните охранители, ако срещу служител на фирмата е образувано дознание. От бранша алармираха и за липса на кадри в охранителния бизнес. Затова настояха за 30-дневен срок, в който служителите да предоставят всички разрешителни преди да започнат работа.
Частните охранители се обявиха и срещу забраната за използване на кучета и коне, които се използват много често в работата им. Сега в страната работят около 1200 частни охранителни фирми и при всички тях има проблем с кадрите.

The new Beretta Perennia over-and-under is the best example of how all of these characteristics may be blended together in the correct proportions in order to reach a single goal, a grand result of elegance, modernism, efficiency and style.

“Никога вече няма да работя за фирма, която произвежда военни оръжия”, обявява не друг, а човекът, превърнал се в синоним на автоматичната стрелба и масовите убийства. Михаил Калашников, конструктор на кръстеното на него най-известно оръжие в света, посети неотдавна немската фирма German Sport Guns (Немски спортни огнестрелни оръжия), която се намира в Ензе-Хьониген в областта Зауерланд. Там 88-годишният руснак подписа лицензионен договор. Фирмата ще бъде единствената производителка на оръжия, която ще може да използва името му. В новата работилница ще бъде произведен първият модел невоенен Калашников (с изключение на един модел от времето на ГДР) – 22-калибрена пушка за спорт и лов.

Исторически погледнато, този факт крие доста ирония. Защото Калашников разработи някога автоматичното си оръжие, за да може страната му да се отбранява от германците през Втората световна война. Сега точно Германия ще работи върху оръжие със същото име, което обаче ще служи за забавление през свободното време. Конструкторът ще държи правата върху марката и ще може да ги продава. В Русия той разпространява и водка, която носи името му. Така Калашников се радва на закъсняла победа на откритието си в мирни времена, въпреки че притежателите на лицензи в Китай, Виетнам, България и други страни продължават да произвеждат АК 74. Лицензионните права държи произлизащият от съветската държавна компания “Ижмаш” оръжеен холдинг “Ижмаш”.

В началото на историята, която започва преди повече от 60 години, Михаил Калашников е прост механик и войник. Той иска да защити родината си и прави откритие, което улеснява убиването на врага и става популярно в целия свят.
Като малък Михаил живее заедно със 17-те си братя и сестри в село Куря в алтайския регион. Когато започва Втората световна война, той отива на служба като танкист. Шансът му да помогне на родината обаче се появява, когато германците взривяват танка му и го раняват. В болницата Калашников има достатъчно време, за да мисли. Така той разработва уред, който записва работата на двигателите на танковете. Когато показва първите скици на приятелите си, те му се присмиват.

Младият конструктор обаче продължава да работи, но този път се концентрира върху изработката на ново оръжие. Първият му модел се появява в железопътно депо в Казахстан. След като го усъвършенства, Калашников го предлага на експертите, а те го отхвърлят.

Въпреки това руснакът е горд, защото истинските специалисти забелязват идеята му. Утвърдените имена го похвалват и за награда го изпращат да учи в Москва. Калашников продължава да работи по откритието си дори след като войната приключва.

Той крие от началниците си, че родителите му са изселени от Сталин, и че един от братята му е осъден на девет години принудителен труд. За сметка на това обаче получава небивал шанс. Прототипът му най-накрая е изпробван, тестван е във вода и в кал, хвърлян е на земята… Така на 20 февруари 1947 година в оръжейния завод “Ижмаш” започва серийното производство на автомата, прочут по целия свят като АК 47.

Калашников изобретява оръжие, което военните смятат за перфектно. То работи при всякакви климатични условия, лесно е за поддръжка, а отделните му части не се губят при почистване. С АК 47 войниците стрелят осем пъти по-точно, отколкото с другите оръжия от Първата и Втората световна война.

Калашников направи убиването лесно. През 1949 година Червената армия официално въвежда АК 47. Днес по света са в обръщение около 70 млн. автомата, но всъщност никой не знае колко копия има по бойните полета.

Първоначално автоматът е обвит в тайнственост. ЦРУ и другите разузнавателни служби разполагат само с няколко екземпляра. Повече бройки от оръжието са “пленени” чак във Виетнам и по време на шестдневната война. След това АК 47 е променен, на пазара се появяват нови модели, а името става синоним на терор. Президентът на Египет Мохамед Садат е един от многото известни мъже, застреляни с “Калашников”.

Десетилетия наред откривателят на АК 47 живее изолиран в Ижевск, днешната столица на руската република Удмуртия. Оръжието му е познато в целия свят, но никой не е виждал лицето му. Дори съседите му не знаели кой всъщност е Михаил Калашников. Той получава разрешение да пътува чак през 1990 година. От всичко най-много съжалява за това, че на два пъти не е могъл да приеме поканата Фидел Кастро. А би искал да се запознае с него, защото той се е бил за народа си.

Днес Калашников живее в малко панелно жилище в Ижевск с пенсия от 40 евро. Въпреки това е почетен жител на града. “Не всичко трябва да бъде гледано през призмата на парите”, твърди конструкторът. И до днес приходите от лиценза за производството на Калашников отиват в “Ижмаш”. Американският му колега Юджийн Стоун, изобретил винтовката М-16, стана милионер благодарение на разработката си. “Той обаче не е получил отличие от правителството”, казва гордо Калашников. “Аз за сметка на това съм два пъти Герой на социалистическия труд, три пъти получих ордена “Ленин”, а през 1971 година дори станах доктор на техническите науки. Не бих се сменил с него.”

Сеещото смърт откритие не му осигури богатство. Но кой знае, може би неговият “Калашников” ще поеме на втора триумфална обиколка около Земята – този път като спортно оръжие, което ще служи за разбирателство между народите.