Следите остават  

19 септември, 2008

Свръхчувствителен метод за разчитане на отпечатъци ще позволи снемането им от експлозиви и куршуми.
Всеки уважаващ себе си престъпник е наясно, че трябва да носи ръкавици и че не трябва да пипа каквото и да било на местопрестъплението. Това е така, защото кожата на пръстите или по-точно нейните шарки са уникални за всеки човек. Нещо като персонален подпис, който свързва извършителя с местопрестъплението или оръжието, което е използвано.

Пръстовият отпечатък обаче се деформира с времето, тоест шарката не е статична, тъй като кожата на пръстите се подменя с нова. И въпреки това досега не е регистриран случай някой да не е разпознат по стар отпечатък дори да са минали много години от снемането му. Не са открити и двама души, чиито рисунъци да са толкова еднакви,че да не могат да бъдат разграничени. Ето защо използването на пръстовите отпечатъци като доказателствен материал е широко прилаган от криминалистите похват.

Престъпниците, разбира се, добре знаят как действа полицията и как да се предпазват от нея (българските им колеги знаят първото и именно затова не се налага да правят второто). Проблемът на "лошите" е, че не само пръстовият отпечатък е почти напълно сигурен метод за идентификация. Такива са също зъбите и геномът. Достатъчно е да се намери само един косъм или парченце кожа и ДНК подписът на индивида е налице. Той също е абсолютно уникален за всеки човек и гарантира съдебно преследване и влизане в затвора.

Полицията използва и други отпечатъци освен пръстовите. Доста престъпления са разкрити по следи, оставени от гумите на кола, от обувки или нещо друго с характерен рисунък. И все пак в съда най-доброто доказателство си остава "измъкнатото от пръстите".

Ток и прах
Криминологът д-р Джон Бонд (не може да не ви направи впечатление съвпадението с името на прословутия филмов герой) от полицейското управление в Northamptonshire, Англия, открива, че някои метали и сплави като медта и месинга леко кородират при докосване с ръка. Тази корозия се дължи на изобилието от йони по кожата на човек. Вероятно най-голяма роля за разграждането на метала има положително зареденият и много агресивен натриев йон, който, за беда на престъпниците, присъства с голяма концентрация в кожата на всеки един от нас.

Полученият корозионен отпечатък съдържа в себе си шарката на пръста. Отстраняването му може да стане само чрез абразивно изстъргване, което означава, че полаганите досега от престъпниците усилия за премахване на следи няма да им помогнат. Дори върху взривени експлозиви и изстреляни куршуми отпечатъкът се запазва. Само една минута контакт между ръката и метала са достатъчни, за да се образува "новата" улика.

Откритието на д-р Бонд, който е и изследовател към университета Leicester, Англия, вече е приложено на практика за разкриване на случай на двойно убийство, който е бил влачен девет години без успех. Благодарение на новата методика обаче убиецът ще си получи заслуженото.

Как се разчита отпечатъкът? За разлика от конвенционалните технологии, които използват химически тестове, правещи забележимо оставеното от пръстите вещество, новият метод е изцяло физичен и може да бъда повтарян многократно. Той наподобява принципа на лазерните принтери. Изследваната повърхност се покрива със специален фин прашец, който залепва по кородиралата част в следствие на силите на привличане, породени от ток с огромно напрежение - 2500 волта.

Специалният прашец, отложен върху набраздената повърхност, "рисува" пръстовия отпечатък, така че той вече може да бъде заснет и поставен в компютър за възстановяване и сверяване с базата данни. Въпросът е само от колко малко парче от шарката на един пръст може да бъде изграден цял отпечатък с достоверност, позволяваща използването му в съда.

Д-р Бонд споделя пред BBC, че е "напълно възможно хиляди студени (неразкрити) случаи да бъдат отново разследвани с помощта на новия метод. Единственият начин заподозрените да са премахнали отпечатъците си е да са ги изстъргали, което никой не е считал за необходимост досега. Методът ще позволи дори събирането на улики от изстреляни куршуми."

Терористи от всички страни - треперете!
Голям интерес към разработката на английските учени-криминолози проявяват американските им колеги. Те са надяват, че чрез новия метод ще могат да снемат отпечатъци от избухнали взривни устройства. Причина за техния оптимизъм е, че металът мед е често използван материал от терористите-бомбаджии.

Според Рон Сингър, ръководител на криминалната лаборатория във форт Уорт, щата Тексас, САЩ, основното преимущество на новия метод е неговата "дълготрайност" и възможността анализът да бъде повтарян многократно, ако се налага. Ученият вижда също и недостатък - жиците и куршумите са относително много малки в сравнение с човешкия пръст и парчето отпечатък върху тях също ще е миниатюрно. "Въпросът сега е от колко малко пръстова шарка ние ще сме способни да възстановим целия рисунък и да идентифицираме извършителя на престъплението", коментира Сингър пред MIT Technology Review.

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.