Морално ли е съществуването на наборна армия?

"Е няма човек, който да има власт над духа,

та да задържи духа в деня на смъртта;
и в тази война няма уволнение"
Всичко това видях, като занимавах сърцето си
С всяко дело и всяко зло, което става под слънцето,
че има време, когато човек властва над човека
за негова повреда..."
Еклесиаст 8:8,9

Зная, че за мнозина, особено по-възрастните сред нас, въпросът изглежда обърнат - те се питат по-скоро "морално ли е съществуването на наемна армия", наричана за благозвучие "професионална".

Та всеки, който има "мъжко сърце" и пр. "е длъжен с оръжие в ръка да защити Родината си, когато тя го призове!". Да, така са ни учили.

Искам дебело да подчертая, че тук коментарът по отношение на Българската армия е съвсем косвен, той е повод да говорим за принципите. В почти всички проучвания през последните 15 години при измерването на рейтингите на институциите доблестната Българска армия винаги е в челото на одобряваните институции.

Без в никакъв случай да претендираме за изчерпателност, ще се опитам да посоча няколко доминиращи особености на наборната армия, по-скоро от социологическа, от човешка гледна точка, а не според текста на Устава.

Най-напред наборната армия е "всенародна". Ако си се родил с определени природни белези (пол), то ти неизменно влизаш в списъците на армията. И стоиш в тези списъци почти през целия си съзнателен живот.

Второ, армията с нищожни изключения, е "мъжка". "Под знамената" се свикват само лицата от мъжки пол.

Трето, армията в "нормалния си вид" (т.е. когато няма някакво извънредно положение) мобилизира само хора на определена възраст.

Четвърто, армията обучава почти всички тези хора, т.е. млади мъже, на поведение по време на евентуална война. Учи ги да използват различни оръжия за унищожаване на човешки животи, понякога - за масово унищожение.

Правя всички тези уточнения, защото те изглеждат дотолкова естествени, че си струва да поразсъждаваме за тях. И понеже по-голямата част от населението са жени, а най-младите никога няма да разберат какво представлява армията, рискувам да предизвикам учудване у мъжете в зряла възраст с повтаряне на очевидното.

Но очевидно ли е то?

Първото, върху което се гради една наборна армия, е всеобщото убеждение, че "гражданинът Х" (а защо само "мъжът Х" ще уточним по-долу) дължи защита на родината си, дължи и години от живота си, и ако трябва - самия си живот. И - естествено - щом врагът ще дойде с оръжие, трябва да бъде и посрещнат с оръжие, ерго, трябва да се обучим как да боравим със средствата за защита. Разговарял съм с много командири - и генерали, и капитани. За всички тях основно огорчение в работата е било, когато е трябвало да мотивират войници, които хич, ама хич не са смятали, че мястото им е "зад портала на казармата". Да обучават хора, които меко казано, искат "да се скатаят" незабавно от служба.

Ако трябва да задълбочим това разсъждение, можем да обобщим, че превръщането на Българската армия от наборна в професионална е своеобразно "организирано отстъпление". Просто защото не вярвам, че някой от "набор 1995" изобщо ще отговори на призовката си за армията. Младите вече знаят достатъчно. Ще попитат: Какви врагове - съюзниците ни от Турция, Гърция и Румъния?! Или омаломощената Сърбия? Или пък Македония?! Кой ни заплашва?

Или пък - на какво ще ме учите в тази армия? Да сглобявам автомат? Да копая окопи? Абе вие в кой век живеете - да не мислите, че наскоро е убит ерцхерцогът Фердинанд? И милиони ще се избият, понякога направо с щикове? А кой си мисли че може да ни прати на война?! В името на какво - на защита вилите в Драгалевци?

Какви окопи, какви автомати?! Войните днес се водят преди всичко от авиация. Но аз не бих поверил машина за 20 милиона долара на не-професионалист, на наборник. Нито пилотирането, нито поддръжката. Е, война днес се води и по суша, предимно от артилерия и бронирани машини. Но кой ще се научи на нещо задълбочено на управлението им за няколко месеца, или дори година?

Тук е другата уловка. Да, излизат нови технологии, нови оръжия. Как се обучават на тях "човекоединиците"? Ами викат ги запас. Те подлежат на служба до дълбока старост. Не мисля, че българският бизнес ще позволи качествените му хора да бъдат откъсвани своеволно от производството. А колкото повече умения, особено технически има един мъж - толкова е по-ценен за армията. И щеше да се стигне единствено до повечко корупция.

Второто, което никой никога дори не си даде труда да обясни, е защо в армията на Р България редовна служба дължат само лицата от мъжки пол. Това е класическа форма на дискриминация по полов признак. Логиката, въз основа на която това възниква е ясна - "мъжете са по-висши от жените, затова и само те могат да гласуват.

Следователно и те имат задължението да защитят страната си". Но слава Богу, от има-няма 100 години жените имат съвсем равни избирателни права. Всъщност в модерното военно дело, когато не се иска толкова физическа сила да се носи тежката кремъклийка или сабя, възможните умения на мъжете и жените са на практика изравнени. И откъде накъде младите момчета дължат на държавата си вярност, години от живота си или задължението да убиват, а момичетата - не? Ако Законът за всеобщата военна служба задължава група хора, само защото са мъже, защото са синеоки, защото са цигани или пък са с ръст над 180 см височина - то той е дискриминационен. И противоконституционен. Останалото са мъжки пиянски приказки за превъзходството на мъжкия пол (след още две уискита ще са за "превъзходството на бялата раса"").

Трето. Армията, както беше устроена досега, вземаше данните за раждането на едно момче, следеше адресните регистрации, и при навършване на определена възраст привиква младите мъже на медицински прегледи. Нормално е самата институция да преценява здравето им, да му мислят ТЕЛК, ако министър Масларова, която плаща социалните осигуровки, реши, че е нужна повече достоверност на медицинските изследвания... И овластени офицери разполагаха с правото да предопределят съдбата на почти всяко българско момче. Да го пратят за най-малко 2 години на което си искат в България място, а понякога и за 3 - във флота. Да изпратят човек с висше образование примерно в строително поделение, където примерно 80% от личния състав не знае елементарен български...

Но най-важното тук е прекъсването на образованието на по-интелигентните.
Двете години служба се дължаха в най-блестящата възраст (18-20 г.), когато усвояването на различни науки става най-лесно! Не беше предвидено това фамозно обучение да се съобрази с индивида, с най-доброто за неговото развитие.

Четвърто. По-горе се спряхме защо младите хора няма да служат повече. Но и обучението в армията е напълно безполезно, така, както беше осъществявано. Не искам да критикувам доктрината на армията ни, но онова, което са научили българските мъже си е чисто загубено време и много, много потрошена "народна пара". Не вярвам, че някога вече на който и да е българин му се налага да защити страната си с автоматично оръжие. С пушка. При всички войни, които са били водени в миналото, генералните щабове са планирали жертви. Но тези "планирани жертви", примерно 15% от изпратената на война армия, вече са свръхнеприемливи!

Никой вече няма да отиде като в скотобойна срещу дъжд от куршуми. ЗАЩО? - ще попитат младите. За родината! - ще отговорят политиците. И младите ще се върнат, и ще претрепят от бой същите тези политици. Това е била мечтата на левите интелектуалци между двете световни войни (спомняте си Вапцаров - "В заводите Круп днес отливат гранати..."). Онова, което българското общество сякаш не схваща достатъчно ясно, че се е случило в 21 век, е както пълния триумф на "дясното" по отношение на идеята за частната собственост и свободната инициатива, така и пълният триумф на "лявото", що се отнася до човешките права и антимилитаристичните настроения. В Европа дори "лявото" доминира. Никой вече не може да си позволи гневни тълпи младежи, както през 60-те години. Както когато френските студентите са натирили дьо Гол, а американчетата са си горели призовките на митинги във Вашингтон. И тогава в Щатите са разбрали окончателно, че наборната армия е умряла работа.

Може би дамите не разбират какво е военен ред. Да, ако има армия, трябва да има абсолютен ред, абсолютно гарантирано подчинение. Това означава ако получиш пряка заповед, да я изпълниш веднага, и после - ако искаш - да я оспорваш. Означава ако си водач на танк и получиш пряка заповед, да минеш с танка през родната си къща и да убиеш майка си, която отказва да излезе, пък после се оплаквай на по-висшия командир ако искаш! Такъв е военният ред. Той предвижда други хора напълно да разполагат с тялото и живота ти. Да не разполагаш с никаква лична свобода по време на служба.

Вижте и още нещо. В англо-саксонската традиция, където армиите най-често са наемни, най-низшият военен чин е наречен "private", т.е. - личност, частно лице. А при нас е "редник", просто един от редицата (на руски - рядовой), просто усещане за лесна заменяемост, една крачка до идеята за пушечно месо. Но вече няма идея, заради която младежите от цивилизованите страни да се подчинят на заповед и мобилизация, която ще ги изпрати на заколение.

Българската армия е харесвана, дотолкова, доколкото е победила при Одрин и Сливница. Но не заради гарнизоните в Елхово и Звездец. Всички се възхищаваме от победата. Но някои не са склонни да се разделят със свободата, други - с комфорта си.

Още от древността основен белег за цивилизованост се е смятала не технологията, а социалното устройство. По-развитите държави са имали армии, почти винаги - наемни; имали са и роби. Хора, чиито тела и живот са били подчинени на други. Днес мнозина вярват, че цивилизацията не се е развивала нагоре, а че сме забравили огромните знания на "предците". Ако не се лъжа и в разказите си за Атлантида Платон не се смущава от робството като част от обществените отношения.

Аз съм сигурен, че няма да минат и 2 поколения, и идеята за наборна армия ще изглежда на младите хора точно толкова неморална, колкото и идеята за робството...
В-к Дума

Николай Тончев
big.bg

Идиоти с оръжие

Кажи "А-а-а-а-а..."

http://idiotswithguns.blogspot.com/ (Idiots with Guns) - интересен блог с много снимки събрани от интернет, за това колко лесно се пренебрегват правилата за безопасност.

НС "Полиция" ще издава европейския паспорт за оръжие

Европейският паспорт на огнестрелно оръжие, който беше въведен в българското законодателство с последните промени в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, ще бъде издаван от директора на Национална служба "Полиция" или упълномощени от него лица. Това е приел днес Министерският съвет, съобщиха от правителствената информационна дирекция.

Европейският паспорт за оръжие за самоотбрана ще се издава само на лица, притежаващи валидно разрешение за носене и употреба. Те трябва да са представили също така разрешение за внасяне или транзитно преминаване на оръжието от съответната държава - членка на ЕС, две снимки и документ за платена държавна такса.

Когато оръжието е за ловни, спортни и културни цели, трябва да бъде представено и уведомление или покана от съответната държава от ЕС.

Европейският паспорт съдържа лични данни на притежателя на оръжието, данни за индивидуализация на оръжието, разрешителните, които са издавани за него и разрешителните от посетените държави-членки, забрана и разрешение за пътуване в определени държави, информация за носенето на оръжие при пътуването в ЕС.

Гражданите на държавите от ЕС също ще могат да носят в България и употребяват притежаваното от тях огнестрелно оръжие - за самоотбрана, за ловни или спортни цели, при същите условия. Те трябва да притежават европейски паспорт на оръжието и разрешение за носенето и употребата му, издавано по реда на правилника.

Пренасянето на взривни вещества от и до териториите на държавите - членки ще се извършва след получаване на разрешение и документ за пренасяне на взривни вещества в рамките на ЕС. То съдържа информация за вида на разрешението, подробности за операторите, пълно описание на взривното вещество, сведения за пренасянето, разрешения от органите на държавите - членки, през които се преминава и от органа в държавата - членка при получаване.

Dnevnik.bg

Скотланд ярд погва водните пистолети

Скотланд ярд предупреди участниците в игра, свързана с престрелки с водни пистолети в градска среда, че има риск силите на реда да се объркат една година след атентатите на 7 юли 2005 г., причинили смъртта на над 50 души в британската столица, съобщи Франс прес.

В комюнике на полицията се казва, че е възможно използваните от участниците в играта водни пистолети да бъдат взети за истинско оръжие и това да предизвика паника, която да доведе до сблъсъци със силите на реда.
Играта "Стрийт Уор" (Улична война), която е организирана в интернет и вече е на мода в Ню Йорк, Ванкувър, Сан Франциско и Лос Анджелис, се състои в това да изпръскаш с вода съперниците си, идентифицирани чрез техните снимки и адреси. Победител е играчът, останал "сух" в края на 3-седмичната игра.
Транспортната полиция в Лондон също предупреди участниците, че има риск да уплашат минувачите и пътниците в обществения транспорт, които не са забравили кръвопролитните атентати от миналата година.

segabg.com

__________

Британците се въоръжават масово с... водни пистолети

Рекордни продажби на водни пистолети регистрира сайтът Amazon.co.uk тази година. Оказало се, че това е една от най-търсената стока в момента на пазара.
Цели 850% е ръстът в продажбите на водно "оръжие", като млади и стари масово се въоръжават с цел превенция от задаващите се рекордни жеги. Според синоптиците Англия тепърва трябва да очаква най-големите жеги от десетилетия насам.
От години насам обаче не е имало и такъв ръст в продажбите на водните пистолети, като наред с класическите модели се продават и свръх модерни водни пушки с помпи.

dnes.bg

Британска баба прогони крадец с нож

80-годишната Уинфред Хелън извадила по-голямо острие

Британска пенсионерка прогони с дръзка контраатака нахлул в дома є крадец с нож, съобщи информационният сайт Анананова. 80-годишната Уинфред Хелън била сама в къщата си в Ливърпул, когото в дома є проникнал въоръженият с хладно оръжие грабител. След като видяла бандита да тършува из хола є, възрастната дама преценила, че острието на ножа на натрапника не е повече от десетина инча (24 см.). Вместо да се уплаши и да телефонира на полицията, госпожа Хелън се сетила в този момент за една сцена с актьора Пол Хогън от филма "Дънди Крокодила". В нея австралиецът хвали ножа си с култовото изречение: "Това не е нож, ето, това е нож!"

Вдъхновена от любимия си герой храбрата британка се добрала тихо до кухнята и извадила от шкафа с посудата най-големия нож за рязане на месо с дълго 14 инча (около 30 см) острие. С касапския инструмент в ръка Хелън се върнала в хола и се изправила, без да є мигне окото, срещу натрапника. "Попитах крадеца, сочейки оръжието му: "Ти казваш, че това е нож?" После насочих моя кухненски нож към корема му и добавих: "Ето, това е нож!", описва инцидента смелата баба пред репортери от местните медии.
Крадецът толкова се шашнал от дързостта на възрастната дама, че се постарал час по-скоро да се изнесе от дома й. В момента полицията издирва бандита по даденото от Уинфред Хелън словесно описание.

monitor.bg

Ето това е предимството да си гледал екшън-филми и да си чел екшън-сайтове като pishtov.com и да не се чувстваш като овца пред ножа на престъпниците. 8)

Екстремисти използват над 250 000 деца като войници

Десетки хиляди момичета са подложени на сексуално насилие, според УНИЦЕФ
Съветът за сигурност обсъди мерки за защита на малолетните

В районите на конфликти децата са едни от най-безмилостните войници.

Екстремисти използват над 250 хиляди деца като войници във въоръжени конфликти по света, съобщи специалният представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти Радхика Кумарасвами, цитирана от ИТАР-ТАСС.
Макар че положението в зони на конфликти като Сиера Леоне, Бурунди, Либерия и Конго бележи подобрение, ситуацията в Близкия изток показва, че децата продължават да страдат, отбеляза г-жа Кумарасвами пред Съвета за сигурност на ООН. "Осем до десет деца загиват или биват ранени от избухнали мини всеки ден. От 2003 г. насам над 14 милиона деца са били принудени да напуснат родните си места. Десетки хиляди момичета са подложени на сексуално насилие, а отвличането на деца стана нещо обичайно и доста разпространено", посочи тя.
Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Ан Виниман съобщи, че от 1996 г. до днес над 2 милиона деца са загинали при военни действия, 6 милиона са били ранени или осакатени, а 12 милиона деца са останали без подслон в зоните на конфликти.
Заседанието на Съвета за сигурност бе посветено на ефективността на приетата преди година резолюция срещу използването на деца във въоръжени конфликти и експлоатирането на непълнолетни от правителствата и бунтовническите групировки в зоните на военни действия. Съветът потвърди готовността си да разгледа въпроса за въвеждане на санкции ­ от ембарго за доставка на оръжие до финансова блокада ­ за онези, които продължават да нарушават международното законодателство за защита на децата в районите на военни действия.

monitor.bg

Уго Чавес купува оръжие от Русия за милиарди долари

Венецуелският президент Уго Чавес беше посрещнат в руския град Волгоград с хляб и сол [Reuters]

Венецуелският лидер Уго Чавес договори в рамките на визитата си в Русия оръжейни доставки за милиарди долари, писа в. "Файненшъл таймс". На срещата си с руския президент Владимир Путин в сряда се очакваше да бъдат уточнени покупките на 30 бойни самолета Су-30, 30 военни хеликоптера и 100 хиляди автомата "Калашников". Според руския министър на отбраната Сергей Иванов само сделките със самолетите и хеликоптерите поотделно струват по 1 млрд. долара.

Сделките на Чавес с Москва не са добра новина за САЩ, защото венецуелският лидер е сред най-изявените американски противници. Говорителят на Държавния департамент Том Кейси изрази загрижеността на американското правителство и настоя Русия да преосмисли сделките си с Венецуела. Иван Сафранчук от Световния институт по сигурността коментира, че договорите на Русия с Венецуела са своеобразен отговор на сделките между САЩ и Полша, при които през юни Варшава закупи 48 изстребителя Ф-16 на стойност 3.8 млрд. щатски долара. Той допълни, че Венецуела е един от най-големите износители на петрол и затова е важно да бъде партньор на Русия.

Чавес планираше своята визита в Русия за по-ранна дата - през май или юни, но от Москва решиха, че е най-добре тя да се състои едва след срещата на Г-8 в Санкт Перебург, за да се разбере в каква насока ще тръгнат руско-американските отношения. След Русия Чавес заминава за Иран, който също е един от най-големите износители на петрол в света.

Дневник

______

Чавес: Венецуела не е агресор, но има нужда от нови оръжия

Венецуела не е агресор, но има нужда от обновяване на оръжейния си арсенал. Това заяви президентът на страната Уго Чавес, който е на двудневно посещение в Русия.
“Не съм агресор и не съм дошъл да търся оръжия, за да водя война срещу всички”, заяви Чавес, който е в Ижевск, родния град на изобретателя на автоматите Калашников. “Просто оръжията, с които разполага армията ни са остарели и не се произвеждат повече. Ето защо трябва да потърсим нови, които да са надеждни”, допълни той. Венецуела закупи наскоро от Русия 100 000 автомата Калашников и преговаря за създаването на фабрика за производството им на своята територия. Освен това авиацията й сключи договор за закупуване на 30 руски военни самолета Су-30. Същевременно това предизвика недоволството на Вашингтон, откъдето поискаха Русия да преразгледа сделката, която не е в неин интерес или в интерес на Венецуела. По-късно вчера Чавес трябваше да се срещне и със самия Михаил Калашников и ще посети завода Ижмаш, който произвежда автоматите. “Това е отлично оръжие, което няма равно на света”, подчерта Чавес.
В програмата му бе насрочена и среща снощи в Москва, за да се срещне с президента Владимир Путин и да подпише договора за самолетите.

pozvanete.bg

______

Москва ще достави на Каракас самолети, хеликоптери, кораби и подводница
Президентът на Венецуела: САЩ са сляп и тъп гигант
Чавес купи руско оръжие за около $3 млрд.

Съединените щати са сляп и тъп гигант, заяви президентът на Венецуела Уго Чавес, предадоха руските осведомителни агенции.
"След около 200 години можем да кажем, че САЩ са били предназначени да напълнят света с нищета уж в името на свободата - това става в Ирак, в Близкия изток, в Латинска Америка. Най-голямата заплаха за света е империята Съединени щати. Това е безсмислен, сляп, тъп гигант, който не разбира света, не разбира правата на човека, не разбира нищо от човечност, от култура, съзнание и съзнателност", заяви Чавес при откриването на паметник на Симон Боливар в Москва, където е на визита.
В Русия Чавес сключи договори за доставката на руско оръжие на сума около 3 милиарда долара - три пъти по-голяма от очакваната. Русия ще достави на Венецуела самолети Су-30 на сума 1,5 милиарда долара, вертолети Ми-35 за 250 милиона долара, ще построи завод за автомати "Калашников" и за боеприпаси за тях на сума 200 милиона долара. Освен това Венецуела купува от Русия подводница клас "Амур" и други бойни кораби, както и зенитно-ракетни комплекси "Тор-М1" на обща сума около 1 милиард долара.
Чавес заяви, че целият този арсенал е необходим на Венецуела, за да се защити от готвената от САЩ агресия. Държавният департамент на САЩ подозира, че част от закупеното от Чавес оръжие е за партизаните в Колумбия.
Вчера Чавес и руският президент Владимир Путин обсъдиха в Кремъл ситуацията около иранската ядрена програма, положението в Близкия изток, тенденциите на световния пазар на петрол, както и търговско-икономическото и военно-техническото сътрудничество между двете страни.

monitor.bg

Пентагонът продавал незаконно оръжие

Агенцията на Пентагона, отговаряща за тила и снабдяването, незаконно е продавала хиляди единици военно оборудване, което впоследствие е попаднало в Китай и Иран. Това се посочва в доклад на американската Сметна палата, цитиран от телевизия Ен Би Си.
През юни т.г. агенти под прикритие на Сметната палата купили от Пентагона оръжие за $1 млн. с белязани банкноти. Оръжието, сред което и РПГ, предвидено за унищожаване, се продава свободно дори в интернет на адрес www.gov.liquidation.com.
Представители на ведомството съобщили пред агентите, че част от намиращото се в излишък секретно оборудване вече е било експортирано за Китай и Иран, предаде Ен Би Си. Сметната палата е разкрила най-малко 79 купувачи на 2669 забранени за продажба стоки на стойност 466 млн. долара за последните 7 месеца.

segabg.com

Адресът на сайта всъщност е govliquidation.com.

Тъпчат US бойци с електроника

Щатите хвърлят $73 млрд. за армия на бъдещето

През 2007-а Пентагонът ще изразходва за научноизследователски и конструкторски проекти в областта на въоръжението $73 млрд. от общо $512,9 млрд., отделени от бюджета за военни разходи. 3 млрд. от тази сума ще получи Агенцията за перспективни изследвания в областта на отбраната DARPA. Тя се занимава с проекти, които са истинска революция в отбраната, но са свързани с риск от провал. Става дума за акули шпиони, имплантирани чипове, войници роботи. И въпреки че президентът Джордж Буш не е сред поддръжниците на агенцията, бюджетът й непрекъснато расте.
Сред финансираните проекти ще бъде DARPA Falcon, в рамките на който се разработва принципно нов вид въоръжение - свръхзвуков бомбардировач. Излитайки от САЩ, той ще може два часа да нанася удари по всяка точка на планетата, отстояща на разстояние 16 700 км от авиобазата. Скоростта на бъдещия самолет ще надминава 5-7 пъти скоростта на звука. За сравнение максималната скорост на днешните изтребители рядко надминава скоростта на звука с повече от 3 до 3,5 пъти, и то при екстремен режим на работа на двигателя. Инженерите от Arnold Engineering Development Center вече проведоха серия изпитания на прототипа в аеродинамична тръба, където той успя да развие скорост, превишаваща скоростта на звука 14 пъти. Според инженерите тяхната рожба ще поддържа суперскоростта през целия полет на около 30 км височина. Новият бомбардировач ще види бял свят през 2025-а.
Интерес предизвиква още едно събитие през идната година - тогава ще бъде частично реализирана програмата Future Force Warrior (FFW) - Войнът на армията на бъдещето. По своята сложност тази система не отстъпва на C4ISR. Всеки боец ще бъде буквално натъпкан с електроника. Първата бойна група, снабдена с новите средства за свръзка, ще се появи това лято. Ако системата покаже боеспособност на полигона, първата такава бойна единица ще бъде изпратена в Ирак през 2007-а. Оборудването на всеки боец ще включва персонален компютър комуникатор с навигационна система, малък монитор, монтиран в шлема, и лично стрелково оръжие. Както твърди National Defense Magazine, всеки войник ще знае във всеки момент къде са другарите му, като локацията им ще се изобразява на монитора.
Сред съвършено новите разработки на DARPA е електронна система, сканираща мозъка на войника на бойни действия. Така учените ще изследват и психофизическото състояние на боеца, и механизма на вземане на решения. Системата използва неврофизиологични сензори, с които измерва мозъчната активност и сърдечния ритъм. В бъдеще тази технология ще позволи да се определи за всеки каква информация може да възприема най-добре и да се разработва съответната индивидуална тактика за него на бойното поле. На първо място това ще помогне на войника да взема решения в трудни ситуации, когато трябва да се обработва голямо количество информация. Срещу което, разбира се, веднага се обявиха организациите за защита на човешките права.

Радослава Григорова

_____

Изпитания във Форт Бенинг

Future Combat Systems е концепция за армия на бъдещето. Тя включва 18 компонента и две отделни "надсистеми" - "войници" и "компютърни средства за свръзка и управление". Всеки от 18-те компонента, комбинирани в четири групи, се разработва като отделна програма. Най-сложната част от тях е "системата за електронни комуникации" (Command, Control, Communications, Computer, Intelligence, Surveillance and Reconnaissance или съкратено C4ISR). Именно тя е в основата на системата Future Combat, нейният скелет. И от нейния успех зависи дали има бъдеще целият проект. Следващата година на полигона във Форт Бенинг ще бъдат проведени изпитания на два от компонентите от FCS - наземните и летателните апарати, организирани със съдействието на DARPA. С проекта FCS е свързано и друго крупно изпитание, планирано за 2007-а - известното рали Grand Challenge. 100-километровото трасе ще бъде променено с цел автороботите да бъдат научени да се ориентират в градска среда, съблюдавайки правилата за движение и дори да паркират. Като цяло машините нямат военно приложение, но връзката с проекта FCS е автоматизираният тежкотоварен автомобил Multifunctional Utility/Logistics and Equipment Vehicle (MULE), който е основен елемент от системата за свръзка. Електрониката в него ще бъде поръчана на компанията, която спечели най-много победи до 2015-а със свое изобретение в сериите Grand Challenge.

standartnews.com

Добре дошли в новия многополюсен хаос

Добре дошли в новия световен многополюсен хаос. Сега държавата Израел е във война с Хизбула, но не и с държавата Ливан, която не контролира собствената си територия. Иран има силно влияние, но не и контрол над Хизбула. Свежа от триумфа си на срещата на върха на Г-8 в Санкт Петербург, Русия вероятно поддържа най-близки отношения със Сирия (която снабдява с оръжия) и Иран в сравнение с всички сили от Групата на осемте. Китай също се намесва тук, както и водещите европейски сили, на фона на поредния неуспех на Европейския съюз да действа единно. Съединените щати притежават най-мощната армия, която светът някога е виждал, и за какво я използват? За да евакуират гражданите си от Ливан. Ако американският държавен секретар Кондолиза Райс съумее да стане посредник за прекратяване на огъня, това ще е само чрез сложна многостранна дипломация.

И така, добре дошли в новия многополюсен хаос - и сбогом на еднополюсния миг на очевидно неоспоримо американско превъзходство. Свръхсилата! Мега-Рим! Спомняте ли си тези изрази? Оказва се, че точната дума тук е "момент": кратък епизод между края на стария двуполюсен свят от времето на Студената война и началото на новия многополюсен свят на 21-ви век. Тази нова многополярност е резултат от най-малко три тенденции.

Първата и най-познатата е възходът или възраждането на други държави - Китай, Индия, Бразилия и стремящата да възвърне позициите си Русия, чиито ресурси са сравними с тези на утвърдените западни сили.

Втората е растящата сила на играчите, които не са държави. Те биват доста различни видове. От движения като Хамас, Хизбула и Ал Каида до неправителствени организации като Грийнпийс, от големи корпорации в енергийния сектор и фармацевтичните компании до регионите и религиозните групи.

Третата тенденция е свързана с промени в мерната единица за силата. Разработването на технологии с много голям потенциал означава, че съвсем малки групи от хора могат да предизвикват утвърдените западни сили по изключително разнообразни начини - като забият самолет в Световния търговски център в Ню Йорк, поразят с ракета Хайфа, насочат оръжието срещу американската армия в Ирак, взривят бомби в лондонското метро или обгазят със зарин токийската подземна железница.

В резултат на развитието на информационните технологии и глобализиранeто на медиите, най-мощната армия в историята на света може да загуби война, не обаче на покритото с прах и кръв бойно поле, а на арената, където се води борбата за световното обществено мнение. Ако обърнете внимание на стремителния спад на популярността на Съединените щати от 2002 г. насам, което институтът Пю отчита дори и в държави, традиционно симпатизиращи на Вашингтон, можете да защитавате тази теза съвсем спокойно.

Чистият ефект от тези коренно различни тенденции е намаляването на относителната мощ на утвърдените западни сили, на първо място - на Съединените щати. Слабо забелязвана от голяма част от света и помрачена от непрекъсната войнствена риторика, правителството на Буш на практика се приспособи към тази реалност през втория му президентски мандат. От 2005 г.насам, съгласно изработен от Кондолиза Райс подход, то прибягва до многостранната дипломация не само когато става въпрос за другите двама членове на "оста на злото" - Иран и Северна Корея, но и за повечето от останалите предизвикателства, макар и постоянно да настоява, че вариантът за употреба на сила остава на масата.

Прилагането на този подход е затруднено от плътното концентриране на време и ресурси за Ирак и от нежеланието за ангажиране в преки, двустранни преговори с "лоши" режими като иранския. Американската външна политика от 2006 г. обаче безспорно е много различна от онази от 2003 г., когато започна войната в Ирак. Северна Корея извършва опити с ракети, които могат да носят ядрени бойни глави, каквито може би вече вече произвежда? Вашингтон казва: върнете се край масата, за да подновим шестстранните преговори! Иран възобновява дейностите си по обогатяване на уран? Вашингтон казва: ще ви предадем на ООН! Хизбула изстрелва ракети срещу Израел? Вашингтон казва: настъпи часът на дипломацията! Нека се върнем в 2003 г. Когато Жак Ширак наивно говореше за многополюсен свят, той обедини две твърдения: светът е многополюсен и това е хубаво. Твърдение номер едно се оказа вярно. Твърдение номер две обаче все още не е доказано. Като за начало, верността му до голяма степен зависи от това дали става въпрос за многополюсен ред или за многополюсен хаос. Редът е висша ценност в международните отношения. Той предотвратява избиване на много хора. В момента имаме многополюсен хаос и не е ясно каква може да е формата на многополюсния ред. В исторически план появата на нови сили и мръсната борба за по-добри позиции увеличава шансовете за насилие. Така е оспорвана властта и вътре в държавата.

Либералните интернационалисти мечтаем за един свят на демократични, миролюбиви и спазващи човешките права страни, които действат чрез международни съюзи и организации в съответствие с международното право. Вгледайте се много внимателно в Канада. Някои от силите с растящо влияние се вместват в това определение: например Канада и Австралия, чиито природни ресурси ще увеличат в бъдеще тежестта им; но също, до голяма степен, Индия и Бразилия. Русия и Китай, както и много от недържавните играчи, които сега дават тон в световната политика, с положителност не се вместват в тази картина. Хенри Кисинджър пише, че геополитиката в Азия през 21-ви век може да прилича на тази в Европа през 19-ти, с велики сили, които се борят за по-добри позиции, използвайки войната като продължение на политиката с други средства. Може обаче да бъде и по-лошо.

Възможно е да се стигне до съперничество между велики сили на световната сцена плюс тероризъм. И корпорации. И транснационални религиозни общности. И международни неправителствени организации. Не се вижда морална равностойност между тези толкова различни актьори. Общото между всички тях е, че никой от тях "не стои добре" в световен ред с държавна структура. Възможно е онова, на което ставаме очевидци от двете страни на израелско-ливанската граница, да е просто прелюдия. Когато Тони Блеър отдавна ще си е отишъл и американско-британското присъствие в Ирак ще е само символично, може да си спомним за по-ранните предупреждения на британския премиер, които са толкова злощастно свързани с войната в Ирак - за опасността от наличие едновременно на оръжия за масово унищожение, тероризъм и провалени държави. Разпространението на ядрените оръжия, както и на оръжията за масово унищожение като цяло, е една от най-големите опасности на нашето време. Тя стои редом до тази, която поражда глобалното затопляне и е също толкова трудно да й се противопоставим. Защитимо ми се струва твърдението, че опасността от ядрена война сега е по-голяма от когато и да било след Кубинската ракетна криза (Карибската криза) през 1962 г., макар и размерът на възможното бедствие да е далеч по-малък.

Кой би поел риска да се хване на бас, че през следващите 10 години в изблик на гняв няма да бъде използвано ядрено оръжие? Аз не бих. А вие? Така че внимавайте с пожеланията. По принцип многополюсният ред е нещо прогресивно в сравнение с еднополюсния по същата причина, поради която е мъдро да има добре регламентирано разделение на властите при демокрацията. Напредъкът обаче е налице само ако многополюсният модел е либерален ред и прилагателното и съществителното са еднакво важни. Но ако събитията от тази седмица са мостра за това, което ни очаква, новият световен многополюсен хаос може да се окаже много лош, повярвайте ми. И е възможно тогава човек дори да изпита носталгия по лошите стари дни на американското превъзходство.

Тимъти Гартън Аш "Гардиън"
express.bg

Комерсант: Бизнесът с оръжия е втори по корупция

За последните 10 години, по данни на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира / SIPRI/, военните разходи в световен мащаб са се увеличили с една трета и в цени за 2003 г. надвишават 1 трилион долара, връщайки се към нивата от епохата на Студената война, пише в днешния си брой руският вестник Комерсант.

Оборотът на международната търговия с оръжия възлиза на 50 милиарда долара през 2005 г. САЩ разполагат с 50% от пазара, Русия - с 11%. Едновременно с това се наблюдава активна консолидация на пазара. Ако през 1990 г. на петте най-големи компании се падаха 22% от пазара, днес те владеят вече 44%. Конкуренцията между корпорациите се изостря, а непрозрачността на пазара увеличава корупцията.

"Борбата се води за колосални дългосрочни контракти, от които зависи съществуването на една или друга корпорация за години напред", се казва в доклад на Трансперанси Интернешънъл /ТИ/. Затова производителите са склонни, за да увеличат шансовете за спечелване на търга, да заплатят на отговорните лица голяма сума.

Пазарът на оръжия, независимо от растежа, не може да се конкурира по обем с телекомуникациите или нефтогазовия бизнес. Въпреки това експертите от ТИ смятат, че той е много по корумпиран и отстъпва по този показател само на строителството. Съгласно най-консервативните оценки комисионната може да достигне до 10% от общата сума на сделката. В някои страни дори, даже легалната търговия с оръжия, е изключително корумпирана.

По данни на министерството на търговията на САЩ именно този бизнес акумулира 50% от всички подкупи. Експертите от ТИ смятат, че причината за това се крие в непрозрачността на военните бюджети. В много страни /Франция, Русия/ парламентът установява само обема на държавните поръчки за отбрана, без да контролира изразходването на средства. Своята роля играе и фактът, че през последното десетилетие над 60% от международната търговия с оръжия се пада на развиващите се страни, където корупцията е особено разпространена.

Важен фактор е и затвореността на военната общност и че решения, "стимулирани" от подкупи, се вземат от хора на най-високо равнище. Затова разобличаването на корупцията става след десетилетия, когато се сменя властта. Така например в момента се води процес срещу вицепрезидента на ЮАР Якоб Зума, обвинен, че е получавал подкупи от френска оръжейна компания в началото на 1990 години.

Британският гигант BAE Systems е обвиняван, че е превеждал нелегално суми на Аугусто Пиночет по време на неговата кървава диктатура. Но търговията с оръжие е едва 5% от парите на военно-промишления комплекс. Лъвският пай се пада на вътрешния пазар. Най-големият отбранителен бюджет, който съставя половината от световния, е на САЩ.

Именно там са и най-гръмките корупционни скандали. Световна известност получи историята с Halliburton. През 2005 г. имаше още един скандал с високопоставени чинове от ВВС, обвинени, че са сключили договори за милиарди с компанията Боинг по завишени цени. Всъщност фактът, че корупционните скандали се разразяват в САЩ не е свидетелство за по-голямата корумпираност на американския ВПК, а по-скоро за по-голямото равнище на политически и обществен контрол. В по-недемократичните страни подобни сделки остават съвършено неразкрити за обществото.

actualno.com

Далекобойните снайпери или докъде се простира митът

Четейки художествена литература, срещаме пасажи, в които, било то добрият или лошият герой, произвеждат сполучливи изстрели на огромни дистанции със “свръхспециални снайпери”. Не претендирам, че съм голям познавач на много такива произведения, но си спомням един криминален роман, в който “нашият” е нает да “очисти” наркопласьор, който се спуска с парапланер /парашут/. Разстоянието е 2600 /две хиляди и шестстотин/ метра. Първият изстрел е несполучлив. При втория опит дистанцията от стрелеца до “обекта” вече е 2800 /две хиляди и осемстотин/ метра. Естествено, целта е поразена.
Самият аз се запитах: “Възможно ли е това?”. Снайперистът в случая е използвал един от най-престижните калибри за супердалечни изстрели – 338 Lapua Magnum. Авторът на романа или е бил добре запознат, или е ползвал мнението на експерт. Относно калибъра, едва ли би могло да се предложи по-подходящ за целта. 16,2-грамовият куршум, излитащ от дулния срез със скорост 900 м/сек., притежава оптимален балистичен коефициент 0,675. За съпоставка – повечето куршуми в калибър .30 /или 7,62/ рядко надвишават балистичен коефициент 0,450. Известно е, че балистичният коефициент /БК/ влияе на траекторията на куршума по два основни начина:
- първо, при по-висок БК куршумът пада по бавно;
- и второ, отнасянето при страничен вятър е по-малко, отколкото при куршум, изстрелян със същата начална скорост и в същия грамаж, но с по-нисък БК.
Но да се върнем на “нашия човек” в романа, който поразява летяща с 35 км/ч цел на разстояние 2800 метра. Аз си “поиграх” да изчислявам какъв спад би имал този куршум на тази дистанция. Отговорът е просто шокиращ: 184,16 метра! Да, не е грешка в десетичната запетая – 18 416,40 сантиметра или 184 метра и 16 сантиметра. За сметка на това пък страничното отклонение от вятър, който великодушно духа със скорост 5 м/сек. /нормален морски бриз/, под ъгъл от 90 градуса ще бъде само 36 метра и 7 сантиметра – нищо работа! За да ви объркам още повече, ще прибавя и времето, за което куршумът ще пристигне в целта. То е 7,5 секунди. Това автоматично означава, че след като е въвел ветровата поправка от приблизително 35 метра обратно на вятъра, и дал необходимото завишение от приблизително 184 метра, се налага стрелецът да изчисли и предварението на движещата се цел, или колко метра ще измине целта за 7,5 секунди, ако се движи с 35 км/ч. Естествено, в това число не включваме забързване или забавяне на обекта, завои, пориви на вятъра и още куп фактори, които биха оказали влияние, докато ние с вас се побъркваме от сметки. Единственият параметър, правещ възможна ситуацията, е енергията на куршума, която от грандиозните 6567 джаула деградира до жалките 385 джаула. Все пак това е енергията, носена от пистолетния патрон 9 пара при излитане от цевта.
Явно, професионален снайперист не би влязъл в ситуация, която крие толкова много неизвестни. С това не искам да кажа, че дългобойните изстрели са обречени на неуспех, напротив. Световните шампионати по стрелба на дистанция от 1000 ярда /равно на около 915 метра/ доказват, че при добра тренираност и перфектно оборудване е възможно десет попадения да влязат в кръг с диаметър 10 сантиметра. Разбира се, стрелбата се изпълнява с подпряно оръжие, а стрелецът е седнал на удобна, специално предназначена за целта платформа.
Предпочитани калибри са .300 и .338. Някои състезатели се явяват с калибри собствени разработки, т.нар. wildcat /уайлдкет/, които са уникални и не се произвеждат серийно. Други използват добре изпитаните магнуми, но почти всички сами снаредяват боеприпасите за състезанието и тренировъчния процес.
Неведнъж съм чувал хвалби от ловци, полицаи и военни, че от 1000 метра могат да уцелят силуетна мишена в главата с СВД /”Драгунов”/ в калибър 7,62 х 54R. Съгласен съм, че при статична цел, слаб вятър или липса на такъв, и добра тренираност това е възможно. На 1000 метра спадът на куршума 9,7 грама /150 грана/, изстрелян с начална скорост 840 м/сек., и БК 0,447, е само 12 метра и 92 сантиметра, а страничното отнасяне при относително безветрие /1 м/сек./ е 78,5 сантиметра. Времето, за което куршумът изминава един километър, е 1,97 секунди.
В интерес на практичността и истината, обаче, е по-добре да спестим “локумите” около легендите за трикилометрови изстрели по силуетни мишени.
Някои от вас ще ми зададат въпроса защо тогава военният “Маузер 98” в калибър 8 х 57, с механичен мерник, е разчетен за разстояние от 2600-2800 метра. Отговорът е отчайващо прост: защото оръжието на това разстояние все още може да убива, а стрелбата по сгъстени в карета строй, дори и на такова разстояние, е ефективна. Не е нужно да уцелиш определен човек, а някой от групата.
Когато ми се отдаде възможност за стрелба на големи дистанции, аз не пропускам възможност да потренирам, но в интерес на ловната етика и престиж не ви препоръчвам да предприемате стрелба с карабина по движещо се животно на повече от 200 метра, и стрелба по статична цел на повече от 300 метра. Рисковете да раним и изгубим животно и на горните дистанции са доста големи, но всеки решава сам за себе си! И накрая един съвет: опознайте добре оръжието си и неговата балистика, защото така ще се чувствате по-уверени и ще знаете пределните дистанции, до които реално се простират възможностите ви.

РОБЕРТ АТАНАСОВ
safaribulgaria.com

Лов с пистолет или револвер

Късото нарезно оръжие в България няма статут на ловно. Законодателството не предвижда то да се използва и за доубиване на дивеча или за защита по време на лов. Въпреки това “висшият пилотаж” в лова си остава този с късо нарезно оръжие.
В САЩ традиционно се създават и използват револвери и пистолети специално за лов на едър дивеч. Най-ранните данни за масова ловна употреба датират от 1871 година, когато е създаден револверът на SMITH&WESSON, мод. 1 в калибър .44 Russian /специално разработен за руската армия/. Тази комбинация револвер – калибър става изключително популярна чрез героя на тази епоха – Бъфало Бил Коуди. С единични, точно отправени изстрели, яздейки успоредно със стадата бизони, той успява да повали огромно количество от тези едри, тежащи 700-800 килограма животни. Сравнително бавният, но тежък куршум /16 грама, излитащ със скорост 230 м/сек./ е имал популярност на много прецизен боеприпас.
След въвеждането на калибър .357Mag през 1935 г., ловците на лосове го приемат за най-добрия и потентен револверен патрон за едър дивеч. И наистина, 10-грамовите проектили, задвижени от бавногорящия ма�